Младите учени от БАН не желаят повече да бъдат дискриминирани от българските държавници

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ Г-Н ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ, УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, 

Българската академия на науките (БАН) е най-старата институция в България. Създадена девет години преди възстановяването на българската държава, въплъщавайки съкровеното желание на множество български родолюбци да изравнят своя народ с развитите европейски нации.

Днес Академията е водещата национална организация за научни изследвания, произвеждаща половината от научната продукция в България. Но за втора поредна година трудът на работещите в БАН и в частност на младите учени, ще бъде оценен по-ниско от труда на нашите колеги в университетите.

Като хора, които се занимават с наблюдение и анализиране не можем да си обясним каква е логическата причина за това. Високо ценим труда на всички работещи в сферата на образованието и науката, но ценим и собствения труд, който остава неразбран. Държим да има диалог и обсъждане, когато липсва разбиране. В науката използваме обосновани аргументи, когато правим заключение в защита на дадена теза. Вашите аргументи за решението, касаещо бюджета на БАН, остават неясни за нас, затова ще представим нашата гледна точка и ще зададем породените въпроси, а в името на интелигентния диалог очакваме вашата позиция и отговори.

Научното знание е неразделна част от развитието на една държава, тъй като то ни позволява да развиваме нови технологии, да разрешаваме практически проблеми и да правим информирани решения – индивидуални и колективни. Научно-изследователската работа и технологичното развитие са концентрирани и на практика монополизирани от икономически най-напредналите държави. Това подсказва очевидното – просперитетът на една държава е свързан с развитието на научното познание, а степента на неговото развитие е пропорционална на финансирането.

Осъзнаването, че в началото и продължаването на промяната стоят младите хора е възхитително. Възлагането на надежда и вяра в младите в политиката, влагането на средства за привличане на учители и университетски преподаватели и повишаване на тяхната квалификация чрез финансиране, е показател за осъзнаване какво трябва да бъде началото.

Именно затова не разбираме защо не прилагате същия подход и за младите хора в Българската академия на науките? Защо смятате, че промяната в сферата на българската наука не започва с вложение за запазване на младите кадри, повишаване на квалификацията им, привличане на нови колеги и подобряване на базата за извършване на научни изследвания? Защо когато изтъквате предимствата на проектозакона за Бюджет 2022 посочвате инвестициите в хората като нещо от първостепенна значимост, a забравяте кадрите в научната сфера?

Радваме се да видим осъзнаването на значимостта на българските учители и университетски преподаватели. И това, което виждаме като първи стъпки в инвестицията за по-добри резултати от тяхната работа е повишеното заплащане. Защо беше необходимо да се осъзнае това едва когато се видяха плодовете на години уронване на авторитета на българските преподаватели в очите на децата и студентите, защо това се случи едва когато се заговори за влошеното българско образование и отлива на кадри? Тенденциозното отношение към учените в БАН поставя логичния въпрос: същото ли чака и българската наука? Случващото се днес ни кара с безпокойство да предполагаме, че отговорът е утвърдителен. И ако виждате до какви негативни резултати доведе подценяването на труда на българските преподаватели, то защо искате да допринесете за задълбочаването на проблем, който след години ще трябва да решавате?

БАН е лидер сред научните организации, които дават облика на българската наука според доклад за 2020 г. от постоянно действащата експертна Комисия за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана във висшите училища и научните организации, приет от Министерството на образованието и науката. Според ефективността на научните организации Българската академия на науките е утвърдена като водеща в българската наука. По критериите „Научни резултати и тяхното научно въздействие“, „Обществено и икономическо въздействие“, „Научен капацитет и възпроизводство на академичния  потенциал“,   БАН е не само на първо място, но и далеч преди втория в класацията. Българската академия на науките е водеща сред научните организации в България и според представено класиране на платформата за оценка на научните изследвания SCImago (SIR) за 2021 година. От 2009 година насам БАН е неизменен лидер в тази класация. Нещо повече, в последните две години в топ 5 присъстват институти на БАН с научен състав до 150 човека, изпреварвайки висши училища с пъти по-голям брой научен състав. Обърнете внимание на съществената разлика в мащаба на човешкия ресурс на един институт към БАН и на един университет и на количеството краен продукт от труда им. Класираните научноизследователски институции са оценени според резултатите от техните научни изследвания, иновациите и социалното въздействие. Учените от Българската академия на науките, включени в първите два процента на престижната класация на Станфордския университет за цялостно кариерно развитие и според влиянието им върху развитието на световната наука през предходната година, съставляват по-голямата част от всички български учени намерили място в тази класация. Останалите учени са от различни университети в България, които като общ брой научни кадри значително надвишават броя на учените, работещи в БАН.

В светлината на по-горе изложеното е нормално да се запитаме защо вие не виждате продуктивността и нашите резултати, въпреки недостатъчното ни заплащане? Неразбираема и незаслужена е оценката на труда ни – асистент и главен асистент (част от научния състав и с докторска степен) да бъдат възнаграждавани за работата си с много малко над заплатата на неквалифицирания персонал. Много от нас се питат – защо ни е да влагаме толкова много усилия при това положение, а други вече се отказаха. Каква е перспективата ни като млади учени, когато нашите ръководители – професори получават по-малко от средната учителска заплата? Задълбочаващите се разлики в заплащането на университетските преподаватели и изследователите от БАН косвено ще поощрят една обезпокоителна тенденция, посочена в споменатия по-горе доклад, наблюдавана в някои висши училища – защита на докторска степен без да се изискват публикации в индексирани списания, което ще доведе до производство на кадри с лоша подготовка. А същевременно изследователите в Българската академия на науките, които са задължени да имат публикации в списания индексирани в двете най-престижни световни бази данни са възнаграждавани с по-ниско заплащане за своя принос в повишаването на нивото на българската наука. Логичният въпрос е какво иска да стимулира българската държава –насърчаването на слаба нецитируема наука или стопиране на една доказана в годините научна организация, реализираща половината от научната продукция в страната?

Слабото финансиране на науката, изразяващо се в недостатъчно финансиране на научни изследвания и лошо заплащане на учените, ще доведе до влошаване на научната продукция и отлив на кадри. Ще поощри допълнително явлението „изтичане на мозъци“ и слабата научна продукция. Продължаването на дългогодишното недостатъчно финансиране ще доведе до допълнителна загуба на млади кадри. Според вече посочения доклад на Комисията за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана във висшите училища и научните организации, България  изостава по брой изследователи като процент от общото активно население в сравнение с други, сходни по характеристики, страни членки на Европейския съюз. Според индекса за глобална конкурентоспособност за 2019 година редица източни държави-членки на Европейския съюз, сред които е и България, са малко способни да задържат талантливите си и квалифицирани хора, което затруднява реализирането на устойчива и конкурентоспособна икономика, основана на знанието. При това положение обаче българската държава взема решения, с които стимулира слаба наука, производство на неподготвени кадри чрез присъждане на научни степени без съществен научен принос и ще задълбочи по-горе изложените обезпокоителни факти. Държим да разберем причините за тази политика.

Днес, на фона на пандемия и ширещ се скептицизъм към науката в българското общество, изразен в нежелание за ваксинация, не научихме ли от какво жизнено значение е науката и доверието в изследователската работа? Ако днес множество хора, обикновени граждани и политически фигури, се питат защо българите са скептици относно ваксините и постиженията на науката, не се чудете. Това са плодовете на един възпитаван с години скептицизъм към научното знание и поприще.

Това ни напомня, че науката не е бизнес. Научните изследвания не гарантират бърза и сигурна възвръщаемост. И ето един нагледен пример, за да бъдем разбрани от всички, а примерът е много близък за всеки един от нас. COVID-19 и иРНК ваксините. Тези ваксини, които привидно бяха създадени за отрицателно време, с цел спасяване на човешки животи, реално водят началото си от преди повече от 30 години. И всичко започва с изследванията на Робърт Малоун през далечната 1987 година, изследвания за които никой не си е давал сметка тогава, че ще доведат до създаването на едни от най-важните и доходоносни ваксини в човешката история – иРНК ваксините. Технология, отхвърляна от едни като неперспективна и твърде скъпа, за да бъде приложена за създаването на ваксина или лекарство, преминава през годините през научни разработки на много други изследователи и научни лаборатории, за да достигне до днес, да бъде успешно приложена и да реализира печалба от 50 млрд. долара за 2021 година само. За щастие на цялото човечество Малоун е работел в САЩ и тогава никой не му е казал, че изследването му не заслужава финансиране, защото науката трябва да реализира бързи печалби. Но ползите за науката са милионите спасени човешки животи, които забравяме, че са безценни. В същината си науката съдържа забравеният в бизнес средите идеализъм.

Историята показва, че много научни открития, които са променили човешкия живот не са направени от днес за утре, с години са изглеждали без изход, но са плод на устрем и упоритост и дълбока вяра, въпреки неразбирането на всички останали.

Затова ще завършим нашето обръщение с изказване на вярата, че времето на управление от „калинки“, в което започна накърняването на авторитета на българската наука и учени в очите на обществото, а работещите в Академията бяха наричани „феодални старци“ и „просяци“ и липсваше каквато и да е възможност за разумен разговор, е отминало. Надяваме се, че е дошло времето на интелигентно и аналитично обсъждане на факти. Предстои да разберем…