ПЕТИЦИЯ за ГРАЖДАНСКИ ПРАВА, РЕД И СПРАВЕДЛИВОСТ

Председател на комисията по петиции Европейски парламент B-1047 БРЮКСЕЛ     ПЕТИЦИЯ за ГРАЖДАНСКИ ПРАВА, РЕД И СПРАВЕДЛИВОСТ

От Николай Статков Гражданско сдружение „За ЧОВЕКА”- Враца          

НАЦИОНАЛНА ИНИЦИАТИВА „ СОЦИАЛНА СОЛИДАРНОСТ”-клон Враца С адрес за кореспонденция: 

    УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОТ КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ  ПАРЛАМЕНТ,   Настоящата петиция подавам от мое име и от името на заинтересовани граждани на Република България и Европейския съюз. Петицията ми има за задача да изложи аргументирано отказа на органите на държавната и съдебната власт по прилагане примата на Правото на Европейския съюз, включително Хартата на основните права  в България, в резултат на което са засегнати под една или друга форма правата ни от посочените нарушения. Пълно изложение на съответната жалба, която се отнася до: ·       Права на достойнство, свободи, равенство, солидарност, правосъдие, като граждани на ЕС, както са установени в Договорите и свързаните проблеми, свързани с прилагането на правото на ЕС; ·       Права, свързани със социалната сигурност и пенсия; ·       Права на собственост; ·       Права на реституция по нови национализации; ·       Измами и корупция в злоупотреба с права и власт; Достойнството като ценност се извлича и от чл.32, ал.1 (правото на неприкосновеност на личния живот), чл.4, ал. 2 (задължението на държавата да гарантира „живота, достойнството и правата“ на гражданите) съгласно Конституцията РБ. Съответно с равенство, свобода и солидарност на принципа на демокрацията и принципа на правовата държава по Хартата на основните права. Противоречията в правото на страната с правото на ЕС създава хаос в  реда, свободата, сигурността исъдебната практика. Върховенството на закона става ред по измамата, кражбата на собственост и корупцията. Потъпквани са основните граждански права и свободи. Правораздаването сътрудничи на политиката, като части на власт и изоставя истината и справедливостта. Пенсионерите в размера на пенсиите си са дискриминирани по възраст. Съществуват системни нарушения при прилагането на принципите на равните възможности, правната сигурност и ефективното съдебно производство, както и необосновани задължителни ограничения по отношение на използването на доказателствени средства в съдебни дела срещу държавни институции. ДЕС изрично забранява всяка дискриминация. Cъглacнo члeн 2 oт Дoгoвopa зa Eвpoпeйcĸия cъюз (ДEC), Cъюзът ce ocнoвaвa нaцeннocтитe нa зaчитaнeтo нa чoвeшĸoтo дocтoйнcтвo, cвoбoдaтa, дeмoĸpaциятa, paвeнcтвoтo, въpxoвeнcтвoтo нa зaĸoнa и зaчитaнeтo нa пpaвaтa нa чoвeĸa, вĸлючитeлнo пpaвaтa нa лицaтa, пpинaдлeжaщи ĸъм мaлцинcтвaтa. Teзи цeннocти ca oбщи зaдъpжaвитe-члeнĸи – в oбщecтвo, в ĸoeтo пpeoблaдaвaт плypaлизмът, нeдиcĸpиминaциятa, тoлepaнтнocттa, cпpaвeдливocттa, coлидapнocттa и paвeнcтвoтo мeждy жeнитe и мъжeтe. Kaĸтo изтъĸнaти защитници на пpaвaтa на чoвeĸa и гpaждaнитe пoдчepтaxa, въpxoвeнcтвoтo нa зaĸoнa не пoдлeжи на пpeгoвopи. Toвa ce дължи на фaĸтa, че той e caмaтa ocнoвa, въpxy ĸoятo e изгpaдeн Eвpoпeйcĸият съюз, ĸaĸтo и e гapaнция за вcичĸи дpyги пpaвa и cвoбoди на вceĸи eвpoпeeц. Принципите на Съюза са откритост, пропорционалност и ефективност. В българското законодателство се съдържат законови разпоредби, които противоречат на Директива 2004/113/ЕС като има предвид следното: (3) Едновременно със забраната на дискриминацията е важно да се зачитат и други основни права и свободи, включително защитата на личния и семейния живот. Директива 2004/113изрично препраща към чл.21 и 23 на Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на ефективност.Глава IIIна Хартата, която манифестира равенството пред закона (чл. 20), недискриминацията (чл. 21), културното, религиозното и езиковото разнообразие (чл. 22), равнопоставеността на половете (чл. 23), правата на детето (чл. 24), правата на възрастните (чл. 25) и интеграцията на хората с увреждания (чл. 26). В решението си от 17 май 1990 г. по дело C-262/88, Съдът признава, че всички форми на професионални пенсии съставляват елемент от заплащането по смисъла на член 141 от Договора.ДИРЕКТИВА 2006/54/ЕО за равно заплащане по отношение напрофесионалните социално-осигурителни схеми при болест и свързани. Процесуалния закон (ГПК) в чл. 22 за отвода на съда влиза в противоречие с правото на ЕС. (правосъдие) Съгласно българското законодателство съдията, прокурора и инспектора не носят отговорност за постановеното по служба. От друга страна магистратите са луксозно осигурени и обезпечени. Член 2, параграф 2 от Договора за присъединяването гласи, че разпоредбите на Акта за присъединяване са неразделна част от този договор. Формулировката на първия показател е особено широка. Фактически всеки въпрос, свързан с институционалното устройство на съдебната система, може да бъде включен във формулата за осигуряване на „по-прозрачен и ефикасен съдебен процес“. Изискването за независимост на съдилищата и за безпристрастност на съдиите е в крайна сметка съществен елемент от принципа за ефективна правна защита, заложен както в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, така и в член 47 от Хартата. Според т.нар. Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представителите на другите магистратски професии в съдебната власт, всеки магистрат е длъжен да гарантира, че поведението му е безупречно в очите на разумния наблюдател и способства за убеждението на хората в моралния интегритет на съдебната власт. Тези изисквания имат за цел да утвърдят като съществена гаранция за справедливото правосъдие правилото, че правосъдието трябва не само да се осъществява, но и това да е видимо за хората, защото убедителността на правосъдието е в основата на доверието към съдебната власт, без което изпълнението на актовете на правосъдните органи е невъзможно, съответно – не са възможни и правовият ред, просперитетът и социалният мир. Съобразеното/съответстващото тълкуване (СТ) е „задължение на националните съдии и административните власти да тълкуват приложимото национално право доколкото е възможно по начин, който осигуряваизпълнение на задълженията, произтичащи от Съюзното право”. То е същностният елемент на неговото задължение за „евролюбив” подход. Разбирането на СЕС е утвърдено в постоянна съдебна практика: „националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на нормите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми”. Водещата линия в цялата практика на СЕС е постулатът (догмата, императивът) за „еднообразното и правилно прилагане” на ПЕС, като проявление именно на водещия принцип на ефективност на ПЕС. Той е насочен първо и най-директно към националния съдия: той е този, който трябва сам да прилага ПЕС еднообразно и правилно и да гарантира, че всички други национални органи (и по-общо всички правни субекти) ще го прилагат еднообразно и правилно. Без това „ще се засегнат стабилността на правната система на ЕС и принципът на правната сигурност, на който тя се основава”. ПЕС има смисъл само ако действа еднакво във всички държави членки едновременно. През 1990 г. по знаковото дело Мarleasing  СЕО  заключава, че националният съдия е длъжен да тълкува националното си право в съответствие не само с конкретните съюзни норми, но и в съответствие с общия смисъл и цел на даден съюзен акт – вкл. директива. Накрая е достатъчно да повторим ключовата формула, изведена от СЕС в историческото дело Melloni: нищо не може да препятства примата, единството и ефективността на Правото на ЕС! Съдът подчертава пределно ясно: това се отнася дори за конституционните норми: „по силата на принципа на примат на Правото на Съюза, който е същностна характеристика на правния ред на Съюза, позоваването от държава членка на норми на националното право, дори и да са конституционни, не би могло да накърни действието на Правото на Съюза на територията на тази държава.  Всяко тълкуване на приложимата вътрешна норма съобразено с относимата съюзна обаче трябва да остане тълкуване. СЕС не изисква – и не допуска – тълкуване contra legem: толкова разширително/стеснително, че достигащо до противоречие с основния смисъл (цел) на вътрешната разпоредба.  Независимо от това, Съдът на ЕС подчерта, че тези процесуални правила трябва да отговарят на две условия: 1) те не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на равностойност); 2) те не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност). В този смисъл може да видите и решения по делата C-168/05 Mostaza Claro, точка 24; С-40/08 Asturcom Telecomunicaciones, точка 38; С-415/11 Aziz, точка 50.   Институциите на България създават паралелна действителност с документи на невярно съдържание, ограничават защитата и ползват за отнемане правата. (правосъдие, собственост, измами и корупция) Останалия от тоталитарното време в наследство държавен апарат не се разделя с познатите методи и предава опита си на новите! Порочното безотговорно срастване на законодателство, управление и съд. Политизирана администрация на гласородаватели за тормоз и грабеж върху набедени. Нереформираната съдебна система укрепва стария ред и се съпротивлява на всяка промяна. Хаос в праововия ред и сигурност, противоречиви закони и такива съдебни решения! Хората сме изолирани от участие, на предложенията и сигналите не се обръща внимание! Правораздаването става политика за владеене, измами и геноцид! Нови национализации! Правоимащия е „опитно зайче” в тези ръце. Този получен опит се прилага и в международните отношения. Съда има пълен достъп до личните данни на гражданите, до контактите им и до техните притежания. Това им предоставя възможност за избор на разрешаване споровете и правата, за личен контрол и въздействие в определена насока на развитие личния живот на човека. Държавната триединна власт не се съобразява и потъпква правата на отделния човек, като отказва да прилага законите и да пита СЕС по същностното право ДЕС и ХОП. Човек е виновен до доказване на противното, или няма човек – няма проблем! Човечеството се изражда. - С години съда умишлено бави образуване на дела по внесени жалби и Председател ВАС мълчи на питанията! Върховния съд изоставя първата по време жалба и указва гледане на следващите свързани в допълване. - Съда ограничава достъпа до делата и защотата! - Повечето дела се гледат от един и същ съдия, закрито за изключване защитата, в собствено противоречие по решенията си, в разточителство по време и за издръжка на системата! - Съда с тълкуване и при недоглеждане променя смисъла на търсената защита! - Съда погазва принципите на правото, отказва служебните си задължения в чл. 168 и отказва правосъдие, против АПК! - Съда без основание изисква съдебни такси по реституцията и отказва права! - Председател отделение ВАС редовно едноличнопо шаблон разпорежда без подпис и печат, заплашва по някаква моя жалба, да обяснявам кой е виновен, но преди всичко да плащам на адвокат и на съда?! Така съдебните инстанции и обществото са подбудени към преследване, геноцид и корупция! - Съда сам определя вида и рамките на търсената защита обратно правния интерес, така недопустимо разглежда чуждото в несправедлив процес и предубедено се произнася! - Съда ограничава достъпа до делата и защитата! Към властните институции изпраща документите от делата, като към търсещия защита няма. Когато има открито заседание, съдията „тихо” диктува протокола (при търсещия обявена професионалната загуба на слуха) защита на практика се изключва от процеса! - Съда си позволява спрямо страните да въздейства на разума и внушава свои приумици и така взема страна! - Съда назначава удобни служебни адвокати, предложени от местната адвокатска колегия без клиентела на обвързаност и поръчва действия, вместо от Националната Агенцията за правна помощ! - Съда отказва отвод по делата при явно пристрастие и зависимост! Или дава отвод и пак продължава да гледа делото! - Съда отказва да гледа иск за поправка протокола, или гледа с нови нарушения! - Съда избира състава на експертите и назначава удобни пенсионери за експертизи, най-вече по делата за реституция! - Съда образува две и повече дела по едно и също оплакване, за което обвинява човека! - Съда премълчава доказателствата, подминава доводите и процесуалните търсения в защита по делата  и така се произнася! Налага наказания по търсената защита! - Съда ползва новосъздадени документи от новата администрация с невярно съдържание в основание за постановяване! - Съда ползва своята нищожна практика от тоталитарното време (която е с основание на политиката по диктатура) за основание на постановяване! По жалбите погазва основанията на Върховенството на закона и отказва отговор! - Съда отказва да възбуди тълкувателни решения пред ОС-ВС, КС, СЕС! - Съда подробно гледа сигнали и жалби от закрити заседания и отказва разрешаване! - Веднъж произнесъл се, състава гледа жалбата против собственото! - Администрацията и съда умишлено бавят с десетилетия делата в реституция, докато правоимащите запознати измрят! - Съдебните решения от България подбуждат администрацията за преследване! Представители на държавата от Областта и Общината по реституцията на притежанията лично в очите ми заявяват „вие си поживяхте, сега е наш ред!”, „много искаш, ще ти дадем ние каквото решим!”, „когато ти искат плащай!” и подобни. Служителите отказват да разговарят с мен по същество, подбуждат охраната, влачат ме и изхвърлят от обществените сгради! - Контролните инстанции и законодателя допускат противоречивата практика при противоречивото законодателство на Върховенството, в основата на корупцията и злоупотребата с власт! Конституционния съд отказва контрола по тази практика. Оставени без контрол, първичната администрация и съд подбудени се вихрят в диктатура! Тази дискриминация преобръща смисъла на правото, цели отмяна на основните човешки права, намерила израз в постановените сочени решения! Не случайно с решение по дело Георги Елчинов С-173-09 на СЕС, последният постанови, че указанията на върховните съдилища на държавите членки (ДЧ) не са задължителни към по ниските по ранг съдилища, ако нарушават правото на ЕС, задължително за тях по силата на ГПК. Но въпреки това съдилищата продължават да извършват нарушения и не се съобразяват с върховенството на ПЕС. Спазването на принципа на ,,ефективност‘‘ – прилагане на правото на ЕС е задължение на националния съд, без дори страните да са го искали – дело С-312/93 Peterbroeck. Съдът също така е постановил, че норма от националното законодателство, която възпрепятства спазването на процедурата, предвидена в член 177 от Договора, не следва да бъде прилагана (вж. Решението от 16 януари 1974г., Rheinmuhlen, 166/73, Recueil стр. 33, точки 2 и 3).Въпреки това същото не се съблюдава от българската съдебна система и се постановяват неправилни или порочни съдебни решения в ущръб. Член 4, параграф 3 от Договора за присъединяването дава право на институциите на Съюза да приемат, наред с други мерки, и предвидените в членове 37 и 38 от Акта за присъединяване мерки преди присъединяването на съответните държави членки. Съгласно тези разпоредби, известни като „предпазни клаузи“, тези мерки влизат в сила само под условие и на датата на влизане в сила на Договора за присъединяването.Член 2, параграф 2 от Договора за присъединяването гласи, че разпоредбите на Акта за присъединяване са неразделна част от този договор.Формулировката на първия показател е особено широка.Фактически всеки въпрос, свързан с институционалното устройство на съдебната система, може да бъде включен във формулата за осигуряване на „по-прозрачен и ефикасен съдебен процес“.Изискването за независимост на съдилищата и за безпристрастност на съдиите е в крайна сметка съществен елемент от принципа за ефективна правна защита, заложен както в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, така и в член 47 от Хартата. Нещо повече, скорошната съдебна практика показва, че съдържанието на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС съвпада с гаранциите, изисквани съгласно член 47, втора алинея от Хартата, поне що се отнася изрично до елементите на независимост и безпристрастност на съдебната власт. Този принцип от своя страна е решаващ за защитата на всички права, предоставени от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности, прогласени в член 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава. Съгласно решението на Съда на ЕС по дела С-6/90 и С-9/90 Andrea Francovich et Danila Binifaci, според което „принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които носи отговорност държавата е присъщ на системата на Договора“. Правното основание на тази отговорност се определя от нормата на чл.4, § 3 от Договора за европейския съюз /ДЕС/, която предвижда, че държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си произтичащи от Договорите и актовете на институциите на Съюза.   Държавата отговаря за вредите причинени на гражданите. При предприета защита от дискриминация с внесена жалба при върховния съд (ВАС) заплахите прерастват в преследване. Съда по производствата става съучастник на администрацията в злоупотребата с власт.(правосъдие, собственост, измами и корупция) - Тридесет години по реституция! - Повече от пет години няма образувано дело срещу властта! - Съда отказва да разгледа оплакване, като същевременно наказва! - Съдебните решения от България подбуждат администрацията за преследване! Представители на държавата от Областта и Общината по реституцията на притежанията лично в очите ми заявяват „вие си поживяхте, сега е наш ред!”, „много искаш, ще ти дадем ние каквото решим!”, „когато ти искат плащай!” и подобни.Служителите отказват да разговарят с мен по същество, подбуждат охраната, влачат ме и изхвърлят от обществените сгради! Дискриминация, с размери на преследване достига степен на геноцид, по отнемане лични и семейни притежания с контрол върху живота. В допълнение на апартейд създават паралелна действителност, затварят уста, заплашват и отново тормоз по защитата! Налична институционална организация в резултат, заздравяван от съда по време търсената защита! Директива 2000/43/ЕС включва тормоза, подбуждането и преследването в защита от дискриминация. ДИРЕКТИВА 2000/78/ЕО НА СЪВЕТАот 27 ноември 2000 г. забранява преследването сред другите форми на забранено поведение. Когато преследването се сметне за форма на забранено поведение, актът на внасяне на жалба или предизвикване или подкрепяне на съдебно производство за налагане на спазването на Директивите или на националното антидискриминационно право често се нарича „защитен акт“. Директива 2000/78/ЕС допълнително налага забрана и върху подбудителството към дискриминация. Мерки за защита на лица,заплашени от или претърпели по-неблагоприятно третиране, защото са предприели, или се предполага, че са предприели, или ще предприемат действия за защита от дискриминация. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) отговорността на държавите-членки за вреди от техни нарушения на правото на ЕС е основен принцип на европейското право. ЕП и Съвета по чл. 81 предприемат мерки с цел ефективен достъп до правосъдие. Принципът на отговорност на държавите-членки е развит в Pешение oт 19 ноември 1991 ro., Andrea Francovich H Danila Bonifaci H и др. cpeщy Peпублика Италия, обединени дела C6/90 H C-9/90. Комисията ЕО прие Решение 2006/929 за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка напредъка на България.   Петицията ми представя организирано искане, жалба относно прилагането на правото на ЕС, както и да бъде призив до Европейския парламент да приеме позиция по конкретните въпроси. Тази петиция дава възможност на Европейския парламент да насочи вниманието си към всяко нарушаване на правата на европейските граждани от страна на държава-членка, местни власти или друга институция.   УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОТ КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, Обръщам се към Вас като последна възможност за намиране на изход от тази порочна практика, поддържана, подкрепяна и прикривана от българските институции и тъй като съгласно практиката на Съда на ЕС, когато е невъзможно националната правна уредба да бъде тълкувана и приложена по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, националните юрисдикции и административните органи имат задължението да приложат правото на Съюза в неговата цялост и да защитят правата, които то дава на частноправните субекти. Спрямо предоставените ви правомощия Ви моля да предприемете необходимите действия за по-добър надзор и предприемане на ефективни мерки, за да се ограничи произволът в съдебната система. Моля също, след като проверите фактическите и правните твърдения, използвани в петицията да откриете процедура за нарушения на ПЕС от страна на Република България и от съдилищата, и да отнесете казуса до Съда на Европейския съюз с искане да изиска от компетентните български власти приемане на законодателни промени по привеждане на процесуалните закони, ЗСВ и Конституцията с оглед гарантиране на правата на гражданите и реда за обезщетение по понасяните вреди в съответствие с нормите на ПЕС и Хартата за правата.   02-05.02.2021г. Гр. Враца       С уважение…………………………… / Н. С. /

Николай Статков    Свържете се с автора на петицията