Необходимост от посолства в ЕС?
В днешно време българските управници (включително и външните министри) се разтапят от умиление, когато слушат или говорят за тефтерчето на Левски, в което той отчел разход от три гроша за маслини, публично се заканват и заклеват ,, да пазят заветите на Апостола“ .Нали един от тези ,,завети“ е обществената пара да се харчи само по необходимост .Сега имат възможност да го докажат.
През 2021 година дипломатическите отношения вътре в рамките на евросъюза изглеждат такъв анахронизъм, както каляските, парните локомотиви или телеграфа. Часовниковата кула в Разград например също е реликва, своеобразен паметник от миналото. Сега никой не разчита на нея, за да научи колко е часът, но поддръжката и е поне хилядократно по-евтина, отколкото което и да е посолство. Поддържането на огромна армия от дипломатически служители днес изглежда толкова излишно, колкото да плащаме на механици на парни локомотиви или телеграфисти, само за да ни напомнят, че някога хората са пътували по този начин или са се свързвали чрез телеграф.
Времената на пандемия ни показа колко лесно можем да общуваме чрез техническото средство. Защо трябва посланик физически да присъства на чужда територия, след като може чиновниците от външно министерство в София да се свържат пряко със своите колеги от Лисабон или Братислава и да обсъдят възникнал въпрос. Посланика е бил незаменим, не заобиколим фактор през 1821 година , през 2021-едва ли.
Има ли представителство на щата Пенджаб в щата Гоа? Има ли посолство на Каталуния в Андалусия? Има ли легация на свободната държава Бавария в Бранденбург? Има ли посолство на Тексас в Колорадо? Вярно е че това не са суверенни държави, но интеграцията в ЕС е толкова напреднала , че прави излишни посолства. Имаме общо правителство( тъй наречената комисия) Евро парламент, общо митническо, икономическо, културно пространство, синхронизирано законодателство и т.н. Евросъюза отдавна вече е квазидържава. Суверенна външна политика може да бъде водена, защото има МВНР на България или Полша , а няма МВНР на Бавария или Каталуния (все още).
Най-старата функция на посланика е да поддържа връзки с местния елит и да осведомява своето правителство за настроенията в него. Но сега през 2021 година доверието между държавите вътре в ЕС (поне на думи и декларации) е достигнало такова равнище, че и тази дейност е излишна. Заговори и козни няма.
Друго задължение на някой от служителите е разузнаването, но поради горепосочената причина и то вече е ненужно. За обстановката в дадената страна от ЕС може да се следи от ,, открити източници“ – средствата за масово осведомяване присъстващи в мрежата. Допреди тридесетина години във времената на блоково делене и противопоставяне в Европа, страните се подозираха и дебнеха една друга. Днес Чешкия разузнавач и дипломатически паспорт в Париж би трябвало да е безработен. А на храбрите български шпиони вече не им се налага да взломяват огнеупорните каси на Френското или Австрийското министерство на отбраната. Ако някой Българин (или например Испанец) изпитва непреодолима страст към разузнаването, а пардон информирането, то той може да концентрира своите усилия към Москва или Пекин. Там ще громи вразите. Нали сега там са вразите?
Всеки може да отвори сайта на Българското външно министерство и да погледне списъка на дипломатическите и консулски услуги. Днес те изглежда така безнадеждно архаични, както пишещите машини, магнетофоните и ли печатаните хартиени пътни карти. Първата услуга е да информира Българските граждани за актуалната обстановка в страна на представителство и изобщо да оказва ,, информационни услуги“. Би било полезно допреди двадесетина години , не днес когато с няколко клика в мрежата може да се добие всякаква информация, за която и да е била страна-едва ли.
В изброените услуги се упоменават и административните регистрации на брак , смърт на лиже в чужбина, наследяване и други промени в правния статус на лицата. Всичко това днес може да бъде правено (и се прави) от местните власти, а уведомленията да пристигат по електронен път. Транзакции за десетки милиарди се осъществяват само по електронен път, между банки базирани на различни континенти. Не виждам защо регистрация на брак примерно да не може да се включи в общоевропейска база данни.
Що се отнася до тъй наречената ,,правна помощ“ , която ужким посолството оказва. На същата страница на МВНР е записано , че посолството не плаща за адвокати на задържания (обвиняемия) и че не издейства за него по-добри условия в ареста(затвора). Единственото , което служителите на посолството могат да направят е да му кажат: ,,Добър ден“ и да осведомят неговите близки в България. Нещо , което самият задържан може да направи с помощта на администрацията на ареста или затвора. Основно изискване за членство в ЕС е защита на човешките права и законовия ред. ЕС се самовеличае, като най-цивилизованата зона на планетата. Страните в съюза не са канибалски острови. Дори и да няма пари на закононарушителя се предоставя служебен адвокат от местната съдебна система, също така и преводач. Ако аз наруша закона и бъда задържан примерно в Пазарджик, трябва ли да търся помощ от община Разград? Същото е и в чужбина, ако говорим за ЕС.
Всяка една функция на посолство или консулство може да бъде осъществена чрез мрежата. Например идентификацията на дадено лице и издаването на пасаван. При наличието на база с биометрични данни, всеки граждани на ЕС би могъл да бъде идентифициран чрез своите два показалеца и да получи европейски пасаван от местните власти, в който да бъде указано името, гражданство(поданство), ЕГН и някой други основни данни на неговия преносител.
Какъв е смисъла да има търговски аташета, след като всеки търговски(икономически) субект, фирма, корпорация…търсене и предлагане…данъчна система, инвестиционно и търговско законодателство изобщо всяка икономическа активност е отчетена и присъства в мрежата.
Ако някой френски ценител на живописта се заинтересова от примерно български художник, то ценителя може да ,,цъкне“ търсачка: ,, български художници“ и там в мрежата ще намери всички. Няма причина специален културен аташе на работа в посолството да го убеждава че съществуват и български творци.
Подпомагането на българската диаспора може да се върши и от агенцията за българите в чужбина. Защо трябва да се поддържа постоянно чиновник в посолството, който да присъства два пъти в годината на мероприятия на българската диаспора или пък веднъж в година да присъства на представяне на българска книга, след като може просто да бъде командирован за ден два в съответната държава. За разпространението на културните продукти е достатъчен културния институт на държавата, примерно: български културен институт във Виена, Полски културен институт в София и т.н. А неделните училища към посолствата могат да преминат под егидата на съответния културен институт.
Още от зората на своето възникване , дипломацията е била синоним на лицемерие, лентяйство, притворство, ласкателство, коварство… тогава аристократичната титла или грамотността са били достатъчни за изпълнението на дипломатическа мисия. С течение на времето и все по-широката достъпност на образованието, разкриването на все повече посолства се изострял и вътрешновидовата борба. Към присъщите за дипломацията пороци са се прибавили и връзкарството, подлизурството, чиновническата надменност и безразличие, учрежденското интригантство и други полезни за оцеляването в йерархичната стълбица мерзости.
Решението за отмяна на легациите в ЕС ще бъде от полза и за самите дипломатически служители , те ще се освободят от натрапливото усещане , че са скъпо платени бюджетни хрантутници. Ще си намерят почтена работа и ще заработват заслужено прехраната си. Някой би казал: ,,,ама те нямат нищо против да се покваряват“ , мисля че обществото може да поеме отговорност за техния избор и да не им позволи да го правят.
Посолствата трябва да бъдат закрити не заради това , че са огнища на най-безсрамни пороци и поквара, а най-вече заради това , че са отмрели предпоставките и необходимостта за тяхното съществуване. Изобщо всяка ,,дейност“ на посолството вече е безнадеждно анахронична. Главен аргумент е развитието на технологиите, което прави ненужно съществуването на тези институции , поне в ЕС.
Преди да започна да пиша този текст мислех да вплета в него всички случаи на дребни и едри шмекерии, безразличие, арогантност, безхаберие… проявени от дипломатически служители, за които съм чувал. За онзи посланик , който даваше служебни апартаменти, а после прибираше парите в собствения си джоб или за онези служители внесли стотици литри контрабандна ракия в скандинавската държава, за кражбите на скъпа козметика на магазин на летището или пък за … няма да се изкушавам да изпадам в конкретика, защото всеки е слушал или чел за много такива безобразия.
Все пак един интересен ,, поглед отвътре“ към тези порядки е книгата на Алек Попов – ,, Мисия Лондон“ . С лека хипербола, бившия дипломатически служител – Попов, ни разкрива механизмите, тъй както Алеко разобличаваше някога ганьовщината, а по-късно драматурга Стефан Костов – политическата интригантщина в периода между двете войни. Господин Алек Попов – един честен и добросъвестен човек попаднал на място , където тези качества не са нито препоръчителни, нито търсени.
За ,,присъствието“ на България в Европа може да разчитаме на нашите медицински специалисти, студенти, спортисти, артисти, учени, обикновени работници… изкуство, стоки и т.н.
Ако за някого самата сграда на българското дипломатическо представителство има някаква сантиментална стойност, то може да бъде поставена мемориална плоча с надпис, например: ,,в тази къща от 19… г. до 2023 г. се помещаваше българското посолство“ (мир на праха му). Надявам се това да стане колкото се може по-скоро.
Ако някой , който живее извън България се съгласи с моите аргументи бих го призовал да преведе текста на езика на държавата, в която живее. Разбира се това е валидно само за страните на ЕС.
Румен Тодоров Свържете се с автора на петицията