Становище относно проекта за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването

          Уважаеми г-н Ананиев,  

Досега действащата Наредба 1 от 2015 г. в голяма степен успя да разреши проблема с трудния достъп за специализация, което в количествени измерения се измерва с близо 200% по-висок брой лекари до 30 години, работещи в България през 2017 г., в сравнение с 2014 г. В тази връзка отчитаме като позитив това, че в предлагания от Вас проект за наредба остават налични всички настоящи възможности за започване на специализация.

Към настоящия момент проблемът с липсата на кадри в определени области на държавата стои неразрешен. Разбирайки необходимостта от реално функционираща държавна политика за обезпечаване на лекари от определени специалности в районите, където има недостиг, приветстваме предложението за  възможност за финансиране на специализациите в проблемните места от страна на държавата. Въпреки изтъкнатите предимства на проекта за наредба, предлагаме на Вашето внимание следните предложения:

1.      Чл. 11. (1) Обучението за придобиване на специалност, при която се извършват лечебно-диагностична дейност или здравни грижи, наричана за краткост „клинична специалност“, се осъществява въз основа на „един от следните начини:”  

Необхидимо е добавянето на „един от следните начини” към члена, тъй като неналичието на този израз съгласно текста би означавало, че всеки кандидат-специализант следва да започне работа по 2 взаимно изключващи се члена от Кодекса на труда и да вземе подпис от Министъра на отбраната. Предполагаме, че не сте имали това предвид и че това е просто юридически пропуск.

2.      Чл. 15. (3) Трудовото възнаграждение на специализанта, получавано за извършваната от него дейност, не може да бъде по-малко от "сумата от две минимални работни заплати за страната."

  Необходима е още по-ефективна стимулация на младите лекари да останат да специализират в страната. С нашата поправка се стремим към осигурявнето на заслужено и по-достойно заплащане на труда. Подобна промяна би осигурила повече от 10% увеличение на дохода в сравнение с настоящото предложение. Аналогична е и исканата от нас промяна в чл. 42б. Доброто заплащане е абсолютно необходим стимул за младите лекари да започнат работа в по-малките населени места. След като тези места не се намират за привлекателни за развитие по ред прични, то високата цена на положения труд е ключът към ефективността на предложената промяна в наредбата. В противен случай ще остане единствено желанието от страна на държавата за медицинско осигуряване на проблемните области, а ефектът би бил практически нищожен.

3.      В чл. 17, ал. 4 думата фелдшери трябва да се замени с лекарски асистенти.

4.      В чл. 23, ал. 4 не става ясно дали двамата специалисти по съответната специалност, носещи академична длъжност, трябва да работят в учебната база, в която се извършва специализацията, в университета, към който е зачислен специализантът или няма такива изисквания. Трябва да се вземе предвид, че не във всеки университет или учебна база има по двама лекари с академична длъжност от една специалност. Например към Тракийски университет има един единствен гръден хирург с академична длъжност. В този случай би било логично още едно хабилитирано лице от друг университет да даде становище за спазена учебна програма на специализанта по гръдна хирургия, върху когото няма наблюдения. Ясно е, че той не би имал надеждна информация, с която да го изготви. Затова и считаме, че този текст трябва или да отпадне, или да бъде прецизиран.

5.      Чл. 25, ал. 1, т.3 гласи, че обучението за придобиване на специалност се прекратява при показани слаби резултати при усвояването на учебната програма. Не е ясно въз основа на какви критерии се определя слабото усвояване на учебната програма. Последното е предпоставка за субективизъм и следователно предлагаме премахването на текста.

6.      „Чл. 48а. (1) След придобиването на специалност базите за обучение по чл. 42б, ал. 1, са длъжни да назначат на работа специализантите, за които са получавали субсидия, на длъжност, съответстваща на придобитата от тях специалност за срок, равен на срока на обучението, за който е изплащана субсидията „и на заплата не по-ниска от сумата от две минимални работни заплати за страната.”  

Чл. 48а урежда взаимоотношенията на специалиста с лечебното заведение, в което е приключил специализацията, финансирана от държавата. В настоящия му вид обаче се наблюдава неяснота каква би била заплатата за лекаря, след като е завършил специализацията си. Невнасянето на тази поправка би довело до абсурда цената на труда на специалиста да бъде по-ниска от тази, която е  била по време на обучението му. Апропо това обрича специалиста на лоши условия на труд и липса на достойно заплащане.  

7.      Чл. 48а (3) В случай, че специализант, за когото е изплащана субсидия по чл. 42б, ал. 1 откаже да работи в лечебното заведение по ал. 1 след придобиване на съответната специалност, той дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в размер на изплатената субсидия по чл. 42б, ал. 1 за срока на неговото обучение. "В случай на преждевременно прекратяване на трудовия договор от страна на лекаря след завършване на специализацията, той дължи обезщетение пропорционално на месеците, в които няма да работи в базата за обучение съгласно чл. 48а (1)"

За да обосновем написаното предложение, даваме конкретен пример. Ако по някакви обстоятелства лекар, специализирал 4 години в дадена учебна база, напусне след 3 години като специалист работата си в лечебното заведение, то би било нелогично специалистът да върне цялата субсидия за обучението си на държавата.

 

Освен конкретните предложения желаем да повдигнем въпроса за още едно от по-спорните предложения в проекта. Въпреки че не разполагаме с представителна извадка на мненията, считаме за необходимо да Ви уведомим, че по наши наблюдения масово студентите по медицина не одобряват предложението за задължителна работа за срока на обучение в лечебното заведение, в което се е провела специализацията. Студентите намират предложението за ограничаващо правото им на избор на работа и местоживеене. Апелираме за преосмисляне на конкретното предложение и за дискусия по него, придружена с обстоен анализ на всички заинтересовани страни.   Очакваме да вземете под внимание настоящото становище при окончателното разглеждане на проекта за Наредба.  

 

С Уважение,