Справедливост за Стайко Иванов

На 11.05.1997 год. Стайко Иванов отива на Пловдивският панаир да гледа летателни машини и решава да се върне в Кърджали на автостоп. Около час, в близост до автопатрулка той маха за стоп. Спира му македонски микробус, пътуващ за Турция. И както става в такива случаи между него и шофьора се завързва нормален разговор. По-късно македонеца Киро Тодоровски качва и втори пътник в микробуса. Когато Стайко казва на шофьора да спре, за да продължи към Кърджали вторият качен пътник вади оръжие и стреля по шофьора в движение и катастрофират. Убиецът избягва, а Стайко тръгва да търси помощ и е в абсолютен шок от това, че е станал неволен свидетел на убийство. Пристигналите полицаи първоначално разглеждат случая като ПТП, въпреки, че Стайко им казва, че е стреляно. Но те не му вярват, поради силното му шоково състояние. Едва при аутопсията се разбира, че е имало изстрел и реакцията на досъдебните органи е да арестуват Стайко. Държат го в Хасковският арест 7 месеца. Отказват му адвокат и разпит пред съдия, въпреки неговите искания. Принуждават го да подпише показания, различни от неговите и впоследствие съда ги разглежда в негов ущърб. Още първият месец Хасковската прокуратура се отървава от микробуса като го връща на наследниците и така заличава доказателства и прегражда пътят на Стайко да се защитава. В микробуса са открити празни тайници и никой от разследващите не е работил в тази посока и не е изследвал личността на убития македонски гражданин Киро Тодоровски. Според Стайко хасковските полицаи са манипулирали доказателства - стреляно е по ноктите му и от там идва разликата в химичния състав на барута. В нито един стадии от делото не изяснен въпроса каква е връзката между Стайко и куршума, убил македонеца. Има още доказателства за невинност, които са пренебрегнати от съда, който и същевременно тълкува превратно доказателствата. Стайко се разболява в ареста и едва не умира там, след което го освобождават. А на 20.12.2005 год. делото е прекратено от хасковската прокуратура поради липса на доказателства и с всички реквизити на влязло в сила постановление за прекратяване на дело. През 2006 год. Стайко решава да съди България по закона ЗОДОВ. И изненадващо Пловдивската апелативна прокуратура му възобновява спряното дело, без да го уведоми за това и без да му даде възможност да обжалва. Научава, че ще го съдят 6 месеца след това. В постановлението за възбуждане на дело в заключителната му част се съдържа абсурдното изречение - "не следва да му се връчва". Осъден е на всички инстанции на 8 години затвор! В единия случай доказателствата са негодни за дело, а във втория случай са годни той да бъде осъден. Делото е пълно с правни абсурди и процесуални нарушения. Целта ни е връщане на делото, отговори на въпросите, поставени от Стайко в жалбите му, на които никой съдия не е отговорил, но има присъда.