Да спасим българското образование!

Години наред системата на образованието е подложена на постоянни опити за реформи. Резултатът днес е нарастваща неграмотност, все повече отпадащи ученици от системата на образованието, закриване на училища. Всичко това се случва в 21 век, когато редица европейски и световни организации се стремят към „икономика на знанието”, в която образованието и науката трябва да са водещи приоритети на правителствата на отделните държави.

В периода 2009-2013 година бюджетът за образование и наука беше многократно орязван, а управляващите отстъпваха от ангажимента да развиват образованието като приоритет на България. От това пострада цялото ни общество.

В самото начало на работата на 43-то НС от ПП ГЕРБ бе внесен законопроект за Нов закон за училищното и предучилищното образование.

Ето какво ще бъде гласувано, зад благовидния довод за реформа:

1.   Вместо да намали административната тежест върху образователната система, обемът му, заедно с образователните стандарти, надхвърля в пъти обема на сегашната документация. Това ще пръверне директорите и учителите от просветители в чиновници!

2.   Появява се нов вид училище “обединено” до Х клас (тук не се получава документ за завършена образователна степен) - мотиви за появата им е, че децата на бедни семейства да има къде да учат, без да пътуват. Излиза, че това са училища за децата от гетото. Очакваният ефект от обучение в "обединено" училище е хиляди деца да не завършат средно образование и да се присъединят към безработните или нископлатените.

3.   Ще бъдат закрити помощните училища и ще бъдат преобразувани в центрове за подкрепа и развитие на личността. Те трябва да "подкрепят" и "развиват" групи деца с най различни потребности - от деца с увреждания до талантливи деца. Основната идея е, че се интегрират деца с увреждания в масовите училища. В центровете те само ще бъдат отглеждани, но няма да се обучават и няма да получават документ за завършено образование. И ако в помощните училища можеха да се обучават от специалисти деца с множество увреждания, които не е възможно да се обучават в масово училище, то това право сега им е отнето.

4.   Учебните програми да се утвърждават от министъра не за всеки клас, както е в момента, а за етап, т.е. не поотделно за І, ІІ, ІІІ, ІV клас, а общо за І-ІV клас. Това значи, че всеки учител може да преподреди уроците от един учебен срок в друг, от една учебна година в друга, и когато се наложи семейството да смени местоживеенето си или просто да смени училището на детето, настава хаос - какво е учило, какво е разбрало.

5.   Домашно образование - "по желание на родителите" ученици в задължителна възраст (от 7 до 16 години) да се обучават в самостоятелна форма, т.е. у дома, като се полагат само изпити за годишни оценки по учебните предмети. Не става дума за деца, които по различни причини се нуждаят от подобна възможност - с увреждания, временно заболели или с особени дарби. Става дума за всички, чиито родители са го пожелали. В законопроекта е записано, че “училището е институция, която носи обществена отговорност за интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие на всяко дете”. Как това ще бъде заместено от домашното образование? И какво се случва в отдалечените населени места? Какво се случва при маргинализирани родители, за които детските надбавки са източник за съществуване? Какво се случва при маниакални и често асоциализирани родители, които са организирали битието на семействата си по странни за обществото критерии?

6.   Финансиране на частните училища - къде тук е равнопоставеността, която искат родителите на децата записани в частни училища, с позицията, че и те плащали данъци? Частните учебни заведения тук са бизнес организации регистрирани по Търговския закон. Правителството няма възможност да въздейства върху определянето/ограничаването на таксите, които те изискват от родителите, както и изрично е уточнено в чл. 299 на проектозакона. Следователно, никой не може да наложи ограничения, след получаване на субсидията, управата на частното училище/детска градина да не увеличи таксата, плащана от родителите поне с толкова, колкото е държавната субсидия. Резултатът от подобна мярка ще бъде: намаляване на и понастоящем твърде ограничения бюджет за публично образование; родителите на деца, обучавани в частните учебни заведения ще продължат да плащат големи такси за образование; частните учебни заведения ще увеличат печалбата си; частните заведения привличат квалифицираните учители чрез по-високи заплати и така понижават равнището на преподаване в общодостъпните училища. Предложената субсидия ще засили този негативен процес. Частните заведения, в стремежа си към печалба, неизбежно се ръководят от доходите на родителите, а не от интересите на ученика. Това поставя учителите в ролята на обслужващ персонал и ерозира възпитателната функция на училището.

7.   Създават се "обществени съвети" към всяка детска градина и всяко училище. Този орган е от една страна обществен и граждански, от друга са му вменени права за реално администриране на детската градина или училището: одобрява стратегии за развитие и приема годишни отчети на директора, източник е на политики и мерки, засягащи качеството на обучението, произнася се за разпределението и изпълнението на бюджета, оценява работата на директора и на учителите, съгласува избора на учебници от учителите и училищния учебен план, има право да не одобри решение на ръководството на училището или на педагогическия съвет и да го върне за ново разглеждане. И всичко това се върши от четирима човека: представител на финансиращия орган и трима родители, а със съвещателен глас може да има ученици и представител на настоятелството. И ако обобщим - контролът на строго професионалната и отговорна дейност се предава в ръцете на четирима граждани с неясни компетентности и още по-неясни отговорности. Какви са отговорностите на този измислен орган на контрол, от какви позиции и с какви компетентности ще разполага, кой ще отговаря за грешките му? А как реално ще бъде конструиран, откъде ще се вземат толкова хиляди представители на финансиращия орган - държава или община? И защо изобщо е необходим? Вменените му дейности са част от служебните задължения на училищните ръководства и на педагогическите съвети - все професионалисти с ясни отговорности. Успоредно съществуват настоятелства, които всъщност са представители на обществения и гражданския контрол. Каква е причината в системата да се вкарва нов контролен орган (в момента контролиращите системата органи и организации са повече от 20) и с какво ще бъде полезен?

Когато се прави реформа, трябва да е ясно какво искаме да постигнем. Тук нямаме такъв момент. Общо взето, промените няма да решат нито един проблем на образователната система, а те са много.

 

Законопроектът за училищното и предучилищното образование, внесен от ГЕРБ е поредното отстъпление от страна на управляващите за решаване на най-болезнените проблеми в системата на средното образованието, а именно: нарастваща неграмотност, недостатъчно модернизирано държавно образование, ограничаване на достъпа до образование.

Апелираме към народните представители да НЕ гласуват за този, обричащ българското образование законопроект! 

Образованието на децата ни НЕ СЕ ПРОДАВА и НЕ СЕ ОТДАВА под наем!

#SOSобразование

Подпишете тази петиция

Чрез подписа ми упълномощавам - да предаде моя подпис на лицата, взимащи решения по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...

Facebook