ЗА отговорно родителство, но ПРОТИВ автоматичното прилагане на презумпцията за споделено родителство при рискова семейна среда

НАШАТА ПОЗИЦИЯ

Ние, долуподписаните родители и граждани, принципно подкрепяме идеята, че всяко дете има право на пълноценен и чест контакт с двамата си родители. Споделеното родителство е работещ и хуманен модел, когато и двамата родители споделят базови ценности за благосъстоянието, здравето, развитието и образованието на детето.

Ние обаче изразяваме категорично несъгласие с въвеждането на „автоматична презумпция“, която да насърчава или дава право на съда да постановява споделено родителство (50/50 време) преди да са изследвани задълбочено специфичните рискове.

Има ситуации, в които автоматизмът на закона се превръща в инструмент за насилие. Основният фокус на нашето безпокойство са затворени религиозни или идеологически общества, с тоталитарен, култов характер и рискови практики, но проблемът касае и други скрити рискове.

С тази петиция се противопоставяме на безусловното въвеждане на „оборима презумпция“ за споделено родителство, както е предвидено в обсъжданите в момента промени в Семейния кодекс.

СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА

Ако промените бъдат приети в настоящия им вид, ще позволят съдът по подразбиране да налага режим 50/50, още преди да са изследвани реалните рискове за детето – включително когато единият родител е под влиянието на затворена религиозна или идеологическа общност с култов характер или секта с тоталитарен характер и рискови практики.

При такива обстоятелства пред съда обикновено се създава „перфектна фасада“ на висока нравственост и семейни ценности, докато скритото насилие продължава в 50% от времето:

🔹Децата могат да бъдат подложени на психическо насилие и фанатична индоктринация;

🔹Възможно е да бъдат откъсвани от образование, развитие на специфични интереси или адекватен социален живот;

🔹Другият родител бива представян като „враг“ или „препятствие към спасението“;

🔹Децата биват възпитавани и отглеждани в социална изолация и отказ от специфична медицинска, психологическа или социална помощ;

🔹Децата биват насърчавани към ранни бракове в рамките на общността (или в някои случаи - годежи при непълнолетни, съответстващи на брачен съюз според нормите на общността).

Ако съдът действа по презумпция, той ще допусне детето в тази среда веднага. Доказването на вредата от един култ изисква сложни експертизи и години съдебни битки. През това време детето вече ще бъде необратимо увредено психически.

В такава среда автоматичното споделено родителство не защитава детето, а на практика защитава култа, чиято основна цел е идеологическото обвързване именно на децата на своите членове – най-лесната мишена за бъдещи последователи. Индоктинираният родител не взема решения свободно – той изпълнява вътрешни заповеди на групата или следва моделите на нейните схващания и предписания. Автоматичното споделено родителство би оставило другия родител без опция как да предпази детето си – трябва да се отчете, че в такива ситуации разводът най-често се случва именно поради желанието на необвързания с култа родител да опази детето си (децата си) от опасното влияние.

При наложено решение за споделено родителство, разводът вече не е възможност за предпазване и родителят бива оставен без опция как да опази и отстрани децата си от вредното влияние, а напротив – разводът в действителност става средство вредното влияние да се разгръща безконтролно в 50% от времето, извън грижата и възможността за вмешателство и ограничение от страна на несвързания със затворената общност родител.

КАКВО ИСКАМЕ ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Настояваме потенциалните изменения в Семейния кодекс да бъдат приети само при наличието на ясни защитни клаузи, включително:

1. Клауза за безопасност и изрично изключение на презумпцията при асоциация със затворени религиозни или идеологически общества с тоталитарен, култов характер и рискови практики. В закона да бъде записано, че презумпцията за споделено родителство не се прилага, когато има данни, сигнали или обосновано съмнение за:

• Принадлежност на единия родител (непосредствено преди или след развода) към групи със затворен, култов или тоталитарен характер, проповядващи социална изолация, отказ от специфична медицинска помощ или психическо и/или физическо насилие;
• Системно психическо насилие, подчинение на личността и идеологическа култова индоктринация;
• Нелекувани психични заболявания или зависимости;
• Скрит домашен тормоз („насилие без синини“) и коерсивен контрол;
• Живот на детето в среда с трети лица, за които има доказателство за зависимости от групи със затворен, култов или тоталитарен характер, криминално минало или други сериозни рискове за сигурността;
• Поставяне на детето в среда, в която се следват вътрешни инструкции, противоречащи на Конституцията и основните права на детето.

2. Гаранции за правото на детето на светско образование, здравеопазване и свободно развитие на личността

• Изрично да бъде гарантирано, че родителските права не могат да се упражняват по начин, който възпрепятства задължителното образование и достъпа до здравни услуги;
• Да се признае правото на детето да не бъде принуждавано да участва в религиозни ритуали и неформални събирания с култова идеологическа насоченост против волята му;
• Да се гарантира механизъм за възбрана от въвличане на детето във формални или неформални събирания с култова насоченост, когато има данни за фанатизъм и маниакална пропаганда.

Също така, настояваме за щателен преглед на възможност за пълно отпадане на презумпцията, поради сложността да бъдат предвидени, описани и въведени в практика клаузи, целящи обезопасяване на съпровождащите рискове:

• Подкрепяме и искането презумпцията за споделено родителство да бъде изцяло отпаднала като общо правило поради множеството опасни за детето ситуации, които не могат да бъдат добре обхванати от сегашното законодателство. Ако все пак бъде приета, настояваме гореописаните изключения да бъдат ясно и недвусмислено записани в закона.  

📣 ПРИЗИВ КЪМ ДЕЙСТВИЕ

🖊 Подпишете тази петиция и я разпространете сред свои близки, в социалните мрежи и професионални общности.

📢 Споделете личните си истории (анонимно или с имена), ако сте пострадали от затворени религиозни общности и виждате опасността за децата.

🤝 Подкрепете родителите, които вече са въвлечени в съдебни битки.

Нека заедно защитим правото на всяко дете в България на сигурност, достъп до образование и свобода от фанатизъм и идеологическа индоктринация.

Детето не е график, не е формула и не е инструмент в идеологически експерименти, а човешко същество с права, които държавата е длъжна да защити.

Инициативен Комитет „Родителство и Култове“

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ И МОТИВИ

(Какво е затворена религиозна или идеологическа общност с култов или тоталитарен характер и рискови практики, и защо те са смъртоносен риск за децата)

С цел да се минимизира възможността за злоупотреба с поисканото в петицията или за погрешно тълкуване на настоящата петиция като ограничаваща правата на свободно изповядване и практикуване на вероизповедание или идеология, представяме какво се разбира под „затворено религиозно или идеологическо общество с тоталитарен, култов характер и рискови практики“.

1. „Затворени“ („изолирани“) общности:

Религиозни/верски или по-общо - идеологически общности, които ограничават своите членове по отношение на:

• свободното формиране на собствено мнение;
• обменът на информация между членовете на общността и обществото/средата извън нея;
• напускането на общността – чрез практики на тежки санкции към напуснали общността членове (социални, духовни, психологически или други санкции), включително когато напусналото лице запазва вярата си по начин, който е приемлив според традиционни богословски или идеологически вярвания, но се дистанцира от самата общност;
• общуване на членовете с бивши членове на общността, включително когато напусналото лице е запазило вярата си по начин, който е приемлив според традиционни богословски или идеологически вярвания, но се е дистанцирало от самата общност.

Фактът, че една общност е „затворена“, не означава непременно, че е неизвестна за външния свят. Възможно е общността да е силно видима в местната среда и нейни лидери да участват в публични дебати. Подобна видимост може да създаде впечатление, че общността не е изолирана и затворена, въпреки наличието на реални ограничения за членовете ѝ.

2. „Тоталитарен, култов характер“ на общност:

Религиозни/верски или по-общо - идеологически общности, които ограничават своите членове по отношение на:

• свободното изразяване на мисъл, особено когато тя противоречи на мнението на лидера и/или на специфична доктрина, уникална за тази общност,

в които лидерът/ръководният кръг получава непропорционални ползи,

и които проявяват една или повече от следните характеристики: 

А. Централизирано, авторитарно лидерство

• Един харизматичен лидер (или малък вътрешен кръг, често роднински свързан) упражнява неоспорима власт;
• Думите/тълкуванията на лидера имат приоритет пред Писанието, традицията и/или институционалните норми.

Б. Ексклузивистка идеология

• Специфична, „целево изградена“ доктрина, характерна за групата, често подкрепяна с псевдонаучни твърдения, използвана за формиране на манталитет „ние срещу тях“ – не само спрямо обществото като цяло, но и спрямо други общности, които се основават на същите традиционно приети богословски (или идеологически) вярвания, споделени в генезиса на култовото общество, но неприемащи или отхвърлящи специфичната за култа доктрина;
• Групата претендира за изключителен достъп до истина, спасение или просветление;
• Други религиозни (или идеологически) общности се представят като „покварени“, „опасни“ и/или „заблудени“ и „непълноценни“.

В. Финансова или трудова експлоатация

• Членовете дават прекомерни или постоянни дарения, прехвърлят имущество или полагат дълги периоди неплатен труд;
• Лидерът/ръководният кръг получава непропорционални ползи.

Г. Манипулация и принудително убеждаване

• Вербуването на външни лица или възпитанието на деца на членове в общността може да включва манипулация, принудително убеждаване или прилагане на натиск/сила срещу свободната воля, оправдавани с убеждението, че хората извън групата „не притежават добра/положителна свободна воля“;
• Вербуването може да включва „love-bombing“ (интензивно внимание), ласкателство и специално отношение;
• Заплахи (преки или косвени) от наказание, вина, страх или срам се използват за поддържане на послушание в групата; утвърждава се, че „истинско спасение“ не е възможно извън нея.

3. „Рискови практики“:

Практики будещи съмнение за нарушения по член 7 (ограничаващ злоупотреби с религиозни права) и/или член 13 (гарантиращ неприкосновеност на тайната на изповедта) от Закона за Вероизповеданията, при наличие на:

• Непрозрачност и липса на контрол: липса на ясни правила, отчетност и независим надзор; проблеми се „решават вътре“, а жертвите могат да бъдат обвинявани;
• Враждебност към професионална помощ: демонизиране на психолози/лекари/социални служби; насърчаване на отказ от лечение или прикриване на психическо и/или физическо насилие.

Описаните признаци за „затворено религиозно или идеологическо общество с тоталитарен, култов характер и рискови практики“ се отнасят до комбинация от: (а) затвореност и санкции при напускане (както е гореописано); (б) лидерско/групово подменяне на Писание/традиция/институционални норми чрез уникална ‘целево изградена’ доктрина; (в) принудително убеждаване/манипулация; и/или (г) експлоатация и непропорционални ползи за лидерския кръг — а не до самото наличие на религиозна (или идеологическа) доктрина, йерархия или богословски (или идеологически) различия.

Термините „лидер“, „доктрина“ и „разграничаване от външния свят“ тук се използват в контекста на затворена система на власт и зависимост, а не като описание на религиозна вяра или църковна традиция. Ключов отличителен белег е, че групата поддържа принадлежността чрез контрол, манипулативност, настаняване на страх и срам с методи, противоречащи на правата на човека и личната съвест, санкции при напускане и/или експлоатация (както е гореописано), и чрез придаване на върховенство на вътрешни тълкувания/правила над общоприети религиозни източници и норми.

Защо такива затворени религиозни или идеологически общества с тоталитарен, култов характер и рискови практики са опасни за деца: Израстването в затворена или изолирана общност често е свързано с детство, в което се нарушават основни права. Децата са силно ограничавани както по отношение на достъпа до информация, така и по отношение на възможността да се изразяват и да преминават през естествени за растежа процеси, формиращи хармонична и автентична личността на подрастващия. Те могат да бъдат лишени от правото да формират лични мнения и да нямат същата свобода като други деца да избират и да отдават вниманието си на конструктивно и позитивно изграждащи интереси, приятели и дейности в свободното време, за сметка на дейности в изолираната общност.

Израстването в общност с култов характер често включва манипулиране на детските представи за света и начина, по който детето мисли и формира мнение. Нормите и доктрините на групата се внушават като „нормата“ и „истината“ от много ранна възраст, което впоследствие прави поставянето им под въпрос и изграждането на независима позиция изключително трудно. Насилственото или манипулативно внушаване на „правилата“ и възпитанието под авторитарна власт, която диктува кое е „правилно“ и кое „грешно“, ограничава способността на детето да развие хармонична и автентична личност.

Израстването в общност с рискови практики увеличава вероятността от пренебрегване и погазване на психологическо и/или физическо ниво на правата на децата, както и от системно прикриване на проблеми, поради непрозрачност и отсъствие на коректив от външния свят. Когато професионалната помощ (медицинска, психологическа, социална) е демонизирана или забранена, детето може да остане без навременна диагностика и лечение, без защита и без възможност да съобщи за преживяно насилие (психическо и/или физическо). В дългосрочен план, това може да доведе до тревожност, депресивни симптоми, трудности в социализацията, ниска самооценка, нарушено доверие към институциите и затруднено изграждане на автономност.

В такава среда, индоктринираният родител не взема решения свободно – тя/той изпълнява вътрешни заповеди на групата и не е способен адекватно да се грижи за правата и добруването на детето си, дори когато го обича и му желае доброто. Ето какво нерядко включват вътрешни правила/инструктажи в затворени религиозни общности с култов или тоталитарен характер, относно възпитанието и отглеждането на децата:

• Насилствено налагане на идеология и пречупване на личността: Волевите реакции и естествените нужди на детето се представят като „грях“ или „стар човек“, неподлежащ на промяна чрез добро, който трябва да бъде „изтръгнат като плевел“. Ученията насърчават родителите да „пречупят“ или „формират“ волята на детето, докато то е малко и напълно зависимо, чрез упражняване на насилие и/или манипулация.
• Манипулация чрез средата: Механизмите варират от наглед невинни активности с други деца на членове на култа (под опеката на назначен член), които създават социална мини-среда, до директно възпитание с психическо насилие. Детето започва да възприема култовата идеология като нормална и единствено добра и безопасна.
• Саботиране на образованието: Училището се представя като „светска система“, враждебна на „истинската вяра“. Родители, които подкрепят децата си към стремеж за добро образование и професионално развитие, биват укорявани като разфокусиращи детето от напредването в култа и неговата идеология.
• Изолация и насаждане на омраза: Децата се учат, че всичко извън общността е „тление, заблуда и лъжа“. Основни конституционни ценности – свобода, съвест, етика – се описват като „оръжия на сатана“.
• Отричане на медицинската грижа: Съвременната медицина се нарича „глупотевини“ или „крадци от вярата“. Отказват се специфични животоспасяващи процедури и ваксини.
• „Стратегическо оттегляне“ за заблуда на съда: Когато започне съдебна битка, лидерите често съветват членовете си формално да напуснат групата, за да заблудят социалните служби. Индоктринацията обаче продължава тайно.

Допълнителни опасности и затруднения:

Ограничения на експертизите: Дори при психологична експертиза, родител-член на култ често умее да покаже „идеалния образ“ и „перфектна фасада“, демонстрирайки спокойствие и формално уважение към закона. Детето може да бъде предварително инструктирано какво да казва или да се страхува да споделя истината. Така прилагането на закона няма ясна възможност да разграничи конкретната семейна ситуация, и да отчете, че има семейства, в които единият родител реално не действа като свободна личност, а като проводник на култова или тоталитарна идеология.

Цяла общност срещу един родител: При презумпция за споделено родителство, както и във всяка форма на съдебни или медийни спорове, родителят, който не е член на затвореното общество (вкл. култ или секта), най-често е изправен сам срещу човешкия, финансов и юридически ресурс на цялата организация зад зависимия от култа родител. Обичайно такива организации едновременно не жалят средства и начини за въздействие, за да докажат „правотата“ си и „благословението над своите“, и в същото време инвестират несъразмерно срещу който и да е сам родител, за да могат доктрината и реалните им послания, които в действителност се отправят към вътрешните членове, да останат скрити от обществеността.

###

Инициативен Комитет „Родителство и Култове“    Свържете се с автора на петицията