ПЕТИЦИЯ за достойно заплащане и подобряване на условията на труд в музикалните, в музикално-сценичните и в танцовите културни институти в България

ДО

Президента на Република България

ДО

Председателя на парламента на Република България

ДО

Председателя на парламентарната комисия по култура

ДО

Председателите на парламентарните групи в 47-то Народно събрание

ДО

Министър-председателя на Република България

ДО

Министъра на културата на Република България

ДО

Министъра на финансите на Република България


ПЕТИЦИЯ

за достойно заплащане и подобряване на условията на труд в музикалните, в музикално-сценичните и в танцовите културни институти в България

В последните месеци на предизборни кампании все по-често се споменава ниското заплащане, лошия стандарт на живот и липсата на социални придобивки при работещите в държавните и в общинските музикални, танцови и музикално-сценични институти в България, които, в голямата си част, попадат в категорията “работещи бедни”. Особено тежко е положението при техническите служби и при  работещите в художествените ателиета. 

По време на предаваните онлайн преговори за коалиционно споразумение между  ПП, БСП, ДБ и ИТН по темата “Култура”, бе изразено общото мнение за спешна потребност от промени в организацията и във финансирането на сектора и за пореден път се заговори за приемане на бленуваната национална културна стратегия.

Ниското заплащане в бранша е не просто проблем за работещите в този сектор. То засяга пряко и пазара на труда, оставяйки организациите с непопълнени състави и заплашвайки съществуването на една сложна образователна система - тази на средните и на висшите училища по изкуствата. Несигурното бъдеще на сектора, ниското заплащане и лошите условия на труд обезличават и превръщат потенциалните кариери на музикалните и на танцовите специалисти, на специалистите по сценичен грим, исторически костюм, сценография и костюмография непривлекателни за родителите, които не желаят съзнателно да обрекат децата си на вечно безпаричие и безкрайни турнета или да ги видят прогонени в чужбина. Доказателство за тази реалност са намалените приеми и нулевите години в средните и във висшите училища по музикално и танцово изкуство.

Вярваме, че прилагането на мерките, които предлагаме, постепенно ще осигурят привличането и задържането на високо квалифицирани кадри в културните ни институти, като в същото време  ще допринесат и за достоен живот и удовлетвореност на българските музикални и танцови дейци и на всички други професионалисти, без които нито един оркестър, ансамбъл или музикално-сценичен институт не би могъл да съществува. И още нещо, жизнено важно за хората, свързали съдбата си с културата - вярваме, че подобни стъпки ще върнат изгубеното самочувствие на българските творци и културни дейци, а също - ще възродят и тяхното самоуважение. 

Предлаганите мерки целят не само да повишат жизнения стандарт на работещите в бранша, но и да укрепят самите институти и всички, свързани с тях организации. Ефектите от тези и от други подобни мерки, приложени в защита на българската култура, не само ще направят перспективата за кариера в сектора отново привлекателна и престижна, но и ще се отразят позитивно по цялата образователна верига, водеща към постъпването на работа в културен институт. 

В следващите редове са изброени нашите предложения. Волята и начините за тяхното прилагане са отговорност на изпълнителната и на законодателната власт. Очакваме предложенията на тези власти за конкретните механизми, които ще доведат до осъществяването на нашите настоятелни искания. 


1. Промяна на модела на финансиране на ДКИ. Действащият модел на финансиране не работи в полза и за развитието на музикално-сценичните изкуства в България. Някои от правилата в Методиката застрашават съществуването на ДКИ и ги тласкат изкуствено и системно към финансов недостиг, към загуба на висококвалифицирани кадри и ниско качество на продукцията. Това е особено валидно за институтите извън столицата, където е трудно постижим екзистенц минимума от публика, необходим за правилното действие на Методиката. Предлагаме (т.2 и т.3):

2. Средствата за Фонд „Работна заплата“ да бъдат гарантирани на базата на  анализ на необходимата численост на състава за нормалното изпълнение на основните предмети на дейност.

3. Въз основа на анализа за необходимата численост на съставите, и за да бъде гарантирана тяхната цялост, да се изработи и приеме кадрови неснижаем минимум за броя на служителите в съставите, под чиито количествени величини не е позволено да се остава.

4. Обособяване на общинските камерни и духови оркестри и фолклорните ансамбли в Регионални институти. Същите представляват изключително ценен регионален и национален актив в културно-историческото развитие на България, но от десетилетия са оставени на благоволението на общини и на кметове, като са обречени на мизерно заплащане и системен недостиг на кадри.

5. С цел достойно заплащане на труда, елиминиране на работещите бедни и доближаване на заплащането в бранша до нивата на средната работна заплата за страната - незабавно приемане от януари 2022 на по-високи коефициенти за начални основни месечни възнаграждения по категории персонал, като анекс към БКТД „Музикално-сценични изкуства“ 2020 и разпростирането му, в тази му част, от страна на Министъра на труда и социалната политика върху всички институти в бранша (Чл. 25, ал. 4 от ЗЗА и Чл. 51б, ал.4 от КТ):

Чл.26, ал.1 от БКТД „Музикално-сценични изкуства“ 2020 се изменя както следва:

   а) За длъжности, за които - съгласно НКПД или вътрешни актове на работодателя, се изисква висше образование – образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“:
      - за главен диригент, художествен ръководител – минималната работна заплата за страната по коефициент 2.6;
      - за художествен ръководител балет, главен хормайстор - минималната работна заплата за страната по коефициент2.5;
      - за диригент, режисьор, сценограф, драматург, хормайстор – минималната работна заплата за страната по коефициент 2.4;
      - за концертмайстор, балетмайстор – минималната работна заплата за страната по коефициент 2.3;
      - за артист-солист, премиер-балерина/балетист, помощник-концертмайстор, солист-оркестрант – минималната работна заплата за страната по коефициент 2.2;
       - за оркестрант – минималната работна заплата за страната по коефициент 2.1.
 

   б) За длъжности, за които, съгласно НКПД или вътрешни актове на работодателя, се изисква средно образование:
      - за корепетитори, театър-майстор, ръководител технически служби и ателиета, ръководител постановъчна част, ръководител художествено осветление, първи асистент режисьор – минималната работна заплата за страната по коефициент 2.1;
      - за музикант, артист-хорист, балерина/балетист, танцьор, ел. техник, технолог облекло, отговорник художествено ателие – минималната работна заплата за страната по коефициент 2.0;
      - за технически служби – гардеробиер, перукер, гримьор, реквизитор, осветител, озвучител, служител в художествено ателие, сценичен работник – минималната работна заплата за страната по коефициент 1.9;
      - за суфльор, дърводелец, железар-заварчик, шивачка, снабдител - минималната работна заплата за страната по коефициент 1.8

   Нова ал. 2: За длъжностите, за които не се изисква висше образование, съгласно НКПД или вътрешните актове на работодателя, но служителят има такова по специалността, към началното му основно месечно възнаграждение се прибавя коефициент 0.1 от МРЗ за страната.

   Стара ал.2 става нова ал.3.

6. Във връзка със специфичните особености на професията, свързани с дихателни, опорно-двигателни и сетивни увреди, в краткосрочен план - връщане във втора категория труд на артист-солисти (опера, оперета, мюзикъл) и солист-вокалистите във фолклорните ансамбли, а в дългосрочен план - преминаване на всички останали длъжности от музикалните и танцовите състави към втора категория труд, с възможност за по-ранно пенсиониране. 

7. Създаване на професионален пенсионен фонд за всички музикални и танцови дейци, имащ за цел осигуряване на достойни пенсии. 

8. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит да се повиши на 3% от индивидуалната месечна работна заплата по трудов договор, за всяка прослужена година, като механизъм за истинско и предвидимо увеличение на заплатите.

9. С цел намаляване на безработицата, чрез разкриване на субсидирани от държавата работни места за млади специалисти и за подпомагане на държавните и общинските културни институти и читалища - Създаване и приемане на национална програма за наемане и професионална реализация на млади специалисти към Министерството на труда и социалната политика

10. Осигуряване на реален достъп на съставите до профилактични прегледи от специалисти по трудова медицина.

11. Реално осигуряване на социални придобивки за работещите в ДКИ - допълнително здравно осигуряване; купони за храна; концертно и игрално облекло; поемане на пътни разходи на служителите, живеещи извън рамките на града, в който се намира културния институт; колективни карти за спорт, заплатени частично или изцяло от работодателите; кътове за отдих и хранене на работните места и т.н.

12. Гарантиране на равен достъп до програмите за финансиране към НФК на държавни, общински и частни културни организации.


5 декември 2021

 


Иво Йорданов, артист-солист в ТМПЦ-Варна    Свържете се с автора на петицията

Подпишете тази петиция

С подписването си упълномощавам Иво Йорданов, артист-солист в ТМПЦ-Варна да предаде информацията, която предоставям в този формуляр, на лицата, които имат правомощия по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.

Моля, обърнете внимание, че не можете да потвърдите подписа си, като отговорите на това съобщение.




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...