Благодаря Ви за тази благородна инициатива! От пет години живея в Хамбург, детето ми е вече в 7 кл. Посещава Българско училище в гр. Хамбург от 2011 г. всяка събота. Поддържането на родния език, изучаването му в часовете, подготовката на уроците и домашните за следващите часове изисква много време, което той отделя от личното си. Това означава: шестдневна учебна седмица (в сравнение с немските му съученици), по-малко време за почивка, по-редки срещи с приятели. Резултатът от това е по-трудна интеграция, чувството за непринадлежност към мястото, където живее, учи и расте. От две години поставям проблемът пред училищното ръководство на немското му училище и пред Училищния Инспекторат в Хамбург изучавания в българското училище роден език да бъде признат в училището му като втори чужд език (задължителен според училищната програма за гимназии в Хамбург) и да бъде вписван в дипломата му. Получих само неразбиране и учтиви хладни откази. Имаме вопшиюща нужда от помощ в насърчаване на децата ни да не губят майчиния език и да бъдат облекчени за усилията си, че го правят, въпреки трудностите, които ги съпътстват. С удоволствие бих подпомагала тази и други инициативи на асоциацията Ви, свързани с утвърждаването на българския език и традиции като важна част от културното многообразие на Европейския съюз.