Петиция за разпускане на ДПС като незаконно регистрирана партия

Навършиха  се 30 г. от началото на грозното изстъпление, наречено евфемистично "голямата екскурзия" от комунистическата върхушка в страната. Стотици хиляди български граждани с турско самосъзнание бяха принудени да напуснат родината си. Обстоятелствата около "екскурзията" и предшестващия "възродителен процес" все още остават неизяснени, което урежда интереса на Ахмед Доган и мафиотско-ченгеджийската клика около него. Те си знаят колко са набъркани в помията и за чии интереси работят и до днес.
В началото на 80-те вождовете на изток от Желязната завеса започват да осъзнават, че губят Студената война. Икономиката фалира, трупат се огромни дългове, съществува дефицит на стоки от първа необходимост. Дори и най-надъханата част от пролетариата вече се съмнява в "светлото комунистическо бъдеще", а по-информираните и далновидни партийци вероятно са усещели и предстоящия крах на режима. С други думи, България се намира в състояние на тежка криза - икономическа и екзистенциална. В такива моменти тоталитаристите реагират учудващо еднотипно - изнамира се враг. Страх свръх всички страхове или point de capiton (буквално: копчето на тапицерията) както го нарича Лакан, който освобождава масите от мисълта за всички останали несгоди, сплотява и ги мобилизира срещу себе си в името на всеобщото благо. За Хитлер бяха евреите, а за съветската империя и нейните сателити - западния човек и капиталистическата система. Само дето страхът неизбежно се банализира (отслабва) с времето и бе необходимо дефинрането на нова заплаха, този път отвътре.
Целият замисъл и реализация на т. нар. "възродителен процес" е толкова унизителен и нелеп, че едва ли би могла да му се припише някаква цел различна от изкуствено насаждане на напрежение между българи и турци. Аз самият съм роден в онова горещо лято на 1984 г. и никога няма да забравя следната твърде показателна случка, разказана от майка ми. Ден преди мен, в същото отделение на "Майчин дом" се ражда дете от турски произход. Майката иска да го кръсти Галип. Да, ама не. Сестрите носят някакъв списък и уведомяват жената, че ТАКОВА ИМЕ НЯМА! Галип не може, рекли, ще го запишем Гълъб. Ама какъв е този гълъб, възпротивили се родителите и настояли бебето да се казва както те са решили. В крайна сметка, до момента на моето изписване този Галип/Гълъб така и си останал безименен и незаписан в регистрите на НРБ. Какво се е случило сетне, можем само да предпологаме. Какато можем да предполагаме и защо не се говори за дългата ръка на Държавна сигурност в терористичните акции от 1984-85 г. при положение, че връзката на атентаторите с ДС от дълги години е публична тайна.
Ето какво пише политзатворникът Янко Янков в книгата си "Българският тероризъм":






"На 13 август 1987 г. са били арестувани Елин Демиров Маджаров* (Емин Мехмедали) и Алцек Демирев Чакъров (Абдула Чакър) - моряк от държавната фирма "Океански риболов", регистриран като действащ сътрудник на Държавна сигурност (влючен в ореративно-издирвателните мероприятия срещу собствената му терористична група!!!) и ползващ три агентурни псевдоними - Абдула, Дениз и Моряка.

На 19 август 1987 г. е арестуван и третият главен участник в терористичната група Сава Руменов Георгиев (Саафет Реджеб) от с. Череша, община Руен, строителен техник и технически съветник на групата, сътрудник на Държавна сигурност...
...Само четири месеци след постановяването смъртната присъда на тримата е потвърдена от Държавния съвет и на 6 септември 1988 г. те са разстреляни. Лично на мен не ми е известно след 70-те години да е имало в България друга смъртна присъда, която да е била изпълнявана за толкова кратко време след произнасянето и.
Тъй като в затвора съм бил заедно с петима от седемте осъдени по този процес (Елин Маджаров, Алцек Чакъров, Сава Георгиев, Севдалин Маджаров, Никола Николов) и тъй като по силата на това обстоятлство съм имал възможността да установя по категоричен начин, че те са били извършили тези терористични акции именно по нареждане и под непосредственото ръководство на висши офицери от българската Държавна сигурност, лично и многократно в продължение на повече от 15 години съм писал до прокуратурата и до официалните държавни институции изключително много искания за разследване, но до днес не съм получил нито един отговор."

*Елин Маджаров, сервитьор в елитни заведения и продавач на сладолед в Бургас също е деен сътрудник на ДС. През април 1987г. срещу тези лица, ДС започва Дело за оперативна разработка (ДОР) "Двуличник-87", което прераства в ДОР "Мерзавци".


Всичко изглежда доста прозрачно. Смяната на имената настройва турци срещу българи (не случайно се лепва и етикета "възродителен процес", който иде да представи случващото се за всенародно и патриотично дело), а атентатите насъскват българите срещу турците - разделяй и владей. За съжаленике тези схема работи и до днес, чрез партийните креатури на Държавна сигурност - ДПС и Атака. Около 20% от и без друго намаляващите български избиратели продължават да играят по този сценарий. В чия полза е това си отговорете сами.