ДА ЗАЩИТИМ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ АВАНТЮРИЗЪМ

Правителства се сменят но висшето образование си остава нереформирана система въпреки постоянните напомняния от Европейската комисия и критичните бележки на Световната банка. Никой не смее да пипне Закона за висшето образованое, заложил един порочен модел на управление и финансиране, позволяващ многобройните български университети да служат на себе си, а не на обществото, а ректорите и приближената им научна върхушка да правят каквото си искат.
И сега, изведнъж, разтревожените за приближаващите избори лидери на управляващите партии се сетили да искат промени в този закон. Не става, обаче, въпрос за премени с оглед необходимите реформи - за включване на обществото в управлението, за финансиране според качеството... Напротив – господата Станишев и Местан предлагат премахване на ограничението за два мандата на ректорите – с тази стръв те се канят да привлекат подкрепящите статуквото учени да гласуват за техните партии. А майната им на реформите, майната й на общовъзприетата академична мандатност...
Вносителите използват изтъркания аргумент за укрепване на академичната автономия, което издава тяхната некомпетентност и непричастност към реформирането на висшето образование. Да се счита че колкото е по-пълна академичната автономия, толкова по-добре, е примитивно. По целя свят добре знаят че академичната автономия трябва да бъде в баланс с намесата на държавата като защитник на обществените интереси - само защитниците на статуквото в българското висше образование упорито отказват да възприемат това. Висшето образование не е пазарен продукт както би желала да бъде многобройната българска ректорска дружина.
Мотивите на вносителите са перфидни:
"Да се презумира, че ако няма мандатност, едно лице е в състояние да феодализира ръководни позиции за неопределено време е недостойно за академическата общност, защото тя представя основната част от българската интелигенция и не е възможно да е обект на манипулация от едно или друго лице. За 24-те години на преход към демокрация академическата общност е достигнала ниво на развитие, което да й позволи да поеме отговорност за управление на висшите училища в съответствие с най-добрите европейски практики на саморегулация и автономия".
Звучи пошло. Достойнството и авторитетът на българската „академична общност” отдавна са омерзени и захвърлени, а точно добрите европейски практики не позволяват да се посяга на мандатността.
За какво толкова Ваньо Митев, Иван Илчев, Стоян Денчев, Величко Адамов и цялата многобройна гвардия не искат да изпуснат ректорските постове и Станишев и Местан са се втурнали да им угодят? За да оправят българското висше образование, което е цъфнало и завързало? Не - те искат да продължат да търгуват с дипломи без необходимото покритие в интерес на псевдоакадемично обкръжение, което ги избира и възпроизвежда. Сегашната автономия е необходима, а мандатността пречи:
- на Ваньо Митев да продава дипломи на турски студенти без приемен тест при специални високи такси;
- на Величко Адамов да прави далавери с офшорни фирми, да раздава дипломи на приятели, да прави пиянски купони с Красьо Черния, да прави бизнес с университетско имущество, да урежда професури при закрити врати с молдовски рецензенти;
- на Стоян Денчев да прави набързо професори и доктори на науките практически незанимаващи се с наука партийни дейци, бивши и настоящи сътрудници на ДС;
- на Стати Статев да казва на студентите „Това не е ваш дом, и дай Боже, да не бъде!”;
- на всички да създават университетски филиали с пътуващи професори, да приватизират университетски дейности и имущество, да вървят нагоре в титлите докато студентите остават недоучени.
Българските университети са така устроени че техните управници са далеч от академичното достойнство. Този аргумент на Станишев е смехотворен. Той не за първи път безпринципно се стреми да привлече българската академична върхушка за груби политически цели. Да си припомним преди години какъв президиум на ВАК беше назначил. С лека ръка той даде огромни пожизнени пенсии на неизпълняващите никакви функции и имащи спорни научни постижения академици.
Историята на българския академизъм вече познава един опит за отхвърляне на мандатността в управлението. Преди шест години, злополучният председател на БАН Иван Юхновски и неговото обкръжение - главни виновници за нереформирането на Академията - след два мандата направиха циничен опит да заобиколят Закона. Тогава се намериха здрави сили и номерът не мина. Дали все още има останали здрави сили които да попречат сега на този опит?
bulgarianscienceproblems