Не на връщането на цигарения дим в заведенията

Татко Карло

/ #1334

2013-05-15 11:53

Към темата искам да добавя следното: поради обстоятелства, за които съм вечно благодарен на баща си, учих в чужбина. В лицей. Там забелязах че пушенето не се преследва: до входа пушачите си пушеха. А когато имаше контролно или класно, съответният преподавател искаше разрешение от останалите пушачите да пушат през тези два часа, ако не могат да се въздържат. В клас от ТРИДЕСЕТ ДУШИ пушиха трима, включих се и аз като четвърти. Не защото толкова ми се пушеше. А защото кога друг път ще пуша в час? Та мисълта ми е следната: ПУШАЧИТЕ БЯХА МАЛКО ЗАЩОТО НА ПУШЕНЕТО НЕ БЕШЕ НАЛОЖЕНА ЗАБРАНА. А нас ни преследваха в българското училище като анархисти, партизани или недай си Боже, комунисти. През целият ми съзнателен ученически живот. ЗАТОВА ПУШЕХМЕ ВСИЧКИ.