Отлагане на отказа от въглища до 2049 г. и изготвяне на реалистичен план за преход към ВЕИ

«Сигурността, здравето и живота на българските граждани следва да бъдат първостепенен приоритет», смята Румен Радев.

Ние, граждани на България и потребители на електроенергия, застъпваме се за енергийна сигурност и независимост на България, които са застрашени след приемането на решение от българския парламент да се откаже от въглищната енергия.

Пропагандата срещу въглищата е изкуствена, чиновниците гонят се след парите от ЕС, а потребителите се сблъскват с електроенергийни затруднения. След 2-3 години ще се озовем в ситуация, когато топлоцентрали и въглищни мини закрити, персоналът разпуснат, запасите от въглища са изчерпани, доставчиците са намерили нови клиенти, а възобновяемите източници не се справят или ги няма. Ще трябва да закупуваме електроенергия от други държави на техните цени, може би дори въглища от САЩ с наценка от Германия.

Интересни факти:

• В ноември 2023 г., 150 000 домакинства в България останаха без ток. Мнозина бяха без ток за няколко дни. Причината е липсата на въглища за нашите ТЕЦ, откъдето идва дефицитът на електроенергия. Въпреки че всички обвиняват аварийни прекъсвания поради снеговалежи…
• В страната няма налични запаси от въглища, а вносът е блокиран през цялата 2023 година,  според данните на Националния статистически институт на България. В същото време основните пропагандисти на «зелената енергия», включително Германия, увеличават добива и активно пълнят резервите си, внасяйки въглища от САЩ.
• В медиите се говори за значително количество емисии на въглерод в България. Въпреки това, на световно ниво това е около 0,1% от общия обем. Китай и САЩ общо генерират над 40% от световните емисии, като Китай увеличава своите мощности (източник).
• Повече от 50% от емисиите на въглерод в ЕС се генерират от Германия и Полша. Въпреки това Полша, където 70% от електроенергията се произвежда от въглени електроцентрали, е отложила крайният срок за отказ от въглища до 2049 година, след като подписа споразумения с профсъюзите (източник).
• Квотите за емисии, с които ни заплашват, приносят на България повече пари, отколкото европейските финансови помощи. Нашият парламент се стреми към 4 млрд. лева от Европейския фонд за развитие. Въпреки това, продажбата на квоти за емисии само през 2022 г. заздрави бюджета на страната с 2 млрд. лева (източник). Къде са тези пари?! Там ще бъдат и 4 млрд. лева от Европейския съюз!
• От май 2023 г. 100% от приходите от продажбата на емисионни квоти трябва да бъдат насочени към намаляване на емисиите и развитие на възобновяеми енергийни източници. Все пак няма отчети за модернизация на топлоцентрали с цел намаляване на емисиите или увеличаване на мощностите на ВЕИ. Колко от тези пари са били използвани за целеви мерки?!
• У нас няма опит, инфраструктура и инвестиции за бърз переход към ВЕИ. Под ВЕИ се има предвид слънчева и вятърна енергетика. Дялът на тези източници в нашата енергийна система е относително нисък. Нямаме системи за съхранение на електроенергия, без които ВЕИ не могат да функционират пълноценно.
• Германия развива и субсидира възобновяемите енергийни източници вече повече от 30 години, но все още силно зависи от въглища и увеличава запасите си поради отказ от руски газ. Въпреки това те са определили срокове за пълен преход към възобновяеми източници същата година като нашата - 2038. В този контекст нашият план за преход към възобновяеми източници изглежда просто нереалистичен.

Въз основа на това, ние изразяваме следните изисквания

1. Възобновяване на експорта на въглища и създаване на оптимални запаси, за предотвратяване на дефицита на електроенергия в срок.
2. Провеждане на разследване относно използването на средства, получени от продажбата на емисионни квоти за въглерод за 2022-2023 г. Къде и колко пари са били насочени и колко са били откраднати.
3. Съставяне на прогноз за приходите и план за използването на средствата от продажбата на емисионни квоти за въглерод за 2024-2025 г.
4. Създаване на квалифициран работен екип за разработване и изпълнение на реалистичен и безопасен план за преход към ВЕИ, с изчислена икономическа ефективност и необходими инвестиции. Промяна на срока за преход към ВЕИ и отказ от въглища до 2049 г. Да, това е логика: строим и пускаме в експлоатация нови енергийни мощности и след това изключваме старите.
5. Съставете план за преквалификация и преместване на служителите от топлоцентрали и мини в нови длъжности, като се гарантира запазването на обещаните плащания, както направи Полша.
6. Проучване на целесъобразността на запазването на запаси от въглища в страната и увеличаването на вноса. Намаляване на вътрешното добиване може да запази малките запаси от въглища в страната, като опитът на Германия показва, че това може да гарантира енергийна независимост в бъдеще. Увеличаването на вноса може да помогне за договаряне с доставчиците за по-изгодни цени на въглища.

Пропаганда срещу въглища: въглероден отпечатък и скъпи емисионни квоти - манипулация

В медиите от дълго време се провежда активна пропаганда срещу въглищата и въглищните ТЕЦ, като основните аргументи са загрижеността за околната среда и високите емисионни квоти за въглерод, които ще доведат до значително увеличение на цената на електроенергията.

Емисии на въглерод в България са пренебрежително малки в глобален мащаб - около 0,1% от общия обем. Китай и САЩ съвместно генерират над 40% от общите емисии. Докато ЕС налага зелената енергетика, страните с развиващи се икономики - Китай и Индия - увеличават въглеродната им мощност, а не само възобновяемите източници на енергия. Само през 2023 г. Китай строи 70 гигавата нови въглеродни електроцентрали (източник). Този брой ще нарасне до 270 гигавата до 2025 г. Индия и голямата част от Югоизточна Азия следват същия път.

Емисионните квоти принасят на България значително по-голяма сума в сравнение с предложените от ЕС пари. За някаква причина пропагандата срещу въглищата мълчи за факта, че парите, изкарани от продажбата на тези квоти, остават в страната. И тези суми всяка година са значително по-големи от предложените от Европейския фонд за развитие за отказ от въглища. Въпросът е: къде са тези пари? Дали са били използвани за развитие и модернизация на инфраструктурата? Може би са предприети мерки за подобряване на почистващите съоръжения или за развитие на ВЕИ? Не, не и отново - не!

Енергийната сигурност на България е под заплаха, инфраструктурата е слаба и не е готова за прехода към възобновяеми енергийни източници

В ноември-декември 2023 г. в социалните мрежи неустанно се говори за това, че в някои селища липсва електроенергия за няколко дни. Дори в столицата - София - се случват прекъсвания в електрозахранването.

Безспорно, аварийни ситуации имат място. Вместо да се използват проверени методи за производство на електроенергия и топлина, а парите от продажбата на емисионни квоти да се насочат към възстановяване, модернизация и поддържане на енергийните мрежи, чиновниците вземат решения, които са против интересите на народа, който ги е избрал.

Също така следва да се отбележи, че всички ВЕИ са сезонни и те са в противоречие със сезонността на електроенергията. Излишъкът на производство може да доведе до претоварване на мрежата, а липсата - до дефицит на електроенергия. Затова преходът към ВЕИ предполага изграждане на системи за съхранение и съхранение на енергия - акумулатори и батерии.

Изграждането на необходимата инфраструктура изисква значителни инвестиции и овладяване на нови технологии. Затова отказът от ТЕЦ в краткосрочен план изглежда разрушителен за енергетиката на България.

С оглед на нивото на корупция в страната, ние също така сме загрижени, че преходът към ВЕИ - както и всяко строителство - представлява възможност за обогатяване на властващите. 

Преходът към ВЕИ е неизбежен, но планът трябва да бъде реалистичен и динамичен

Ние сме за прехода към възобновяемите енергийни източници! В крайна сметка, това ще донесе по-голяма независимост, и в перспектива от 30 години това е оправдано, като се има предвид, че запасите на въглища в България при текущите нива на консумация ще стигнат само за 60 години.

Въпреки това, както показва опитът на други държави, преходът към ВЕИ е дълъг процес. Германия въвежда ВЕИ и субсидира инвестициите в зелена енергия от 1990-те години. През 2022 година само 48% от електроенергията в страната беше генерирана от ВЕИ. След като се отказа от руския газ, Германия коригира плановете си и се връща към доказаното гориво – въглища. И това въпреки заплашващите квоти за емисии на въглерод, с които ни заплашват.

Полша, чиято енергетика е още по-зависима от въглища, планира да се откаже от този източник само през 2049 година. При това Полша изхвърля в атмосферата приблизително 9 пъти повече въглерод от България.

Логичен въпрос: кой създаде плана за прехода на България и с каква цел?

Ни е необходим план за преход към зелена енергия, който е реален, стъпков, изпълним и безопасен от гледна точка на въздействие върху икономиката и живота на хората. Върху плана трябва да работи екип не само на правителството, но и независими експерти по енергетика, представители на потребителите, обществени дейци. Практици, а не теоретици, които мислят с цифрите на субсидиите от ЕС, които може да бъдат разкраднати.

Планът, стратегията - те са живи процеси, а не еднократни действия. Затова може и трябва да се променят и адаптират под реалностите.

Вторият нюанс е привличането на всички заинтересовани страни, които ще бъдат засегнати от стратегията. От обикновения потребител в провинцията до големите предприятия и международни партньори/клиенти. При необходимост - провеждане на референдум.

Споделете петицията в социалните мрежи, покажете я на колеги, приятели, познати! И благодарим на всички, които подкрепиха петицията, които не стоят настрана и не прехвърлят отговорността на другите!

Dimitar Doychev    Свържете се с автора на петицията