ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!
Свържете се с автора на петицията
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (6) - Пловдив
2025-02-26 07:02:33
Илия Кожухаров
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (5) - София, Христо Касабов, БТА
2025-02-26 00:25:22
Илия Кожухаров
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (4) - София
2025-02-25 08:22:42
Илия Кожухаров
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (3)
2025-02-25 07:24:32
Илия Кожухаров
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (2)
2025-02-25 07:04:16
Илия Кожухаров
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (1)
2025-02-25 06:45:19
Илия Кожухаров
С МИСЪЛ ЗА УКРАЙНА – 3 ГОДИНИ, 11 ГОДИНИ, КОЛКО ГОДИНИ ОЩЕ...
2025-02-23 21:03:13С мисъл... но с каква мисъл?
Скръбна – по мъртвите и оплакващите ги живи?
Или яростна – по самодоволния военен престъпник и Кремълската му (и не само Кремълска) клика?
А може би – с пригласяне към средновековните слова на секвенцията «Dies irae» («Ден на гнева»)?
https://www.youtube.com/watch?v=oxra-suTNoY
Или... с вик, между взривовете на Вердиевия Реквием?
https://www.youtube.com/watch?v=X6cogix3cwQ&t=16s
Да промълвя няколко реда от Шекспир?
«И как да съхраним едно дихание,
когато пред обсаждащите дни
дори скали изпадат в колебание
и стават прах колони и стени?»
Или да се утеша с енигматичното:
«Смертию смерть поправ»?
Който знае, нека сподели отговорите.
Илия Кожухаров
ОТНОВО И ОТНОВО...
2025-02-20 19:51:15Отново се налага да припомня, че при всеки опит да се подкрепи петицията чрез посочване на неактуален собствен електронен адрес, чрез който да се валидира заявеният подпис, води до изпращане до мен на следното автоматично съобщение:
«Recipient address rejected: User unknown in virtual mailbox table.»
«Адресът на получателя е отхвърлен: Неизвестен потребител във виртуалната пощенска таблица.»
В някои случаи това може да се дължи на препълнена пощенска кутия, която не може да приема нови електронни писма.
Илия Кожухаров
ОТКРИТО ПИСМО ДО ДЕЯН КЮРАНОВ № 4
2025-02-18 15:54:49От публичното послание на Мария Касимова-Моасе могат да бъдат цитирани още показателни фрагменти, драги Деяне, които – вече отбелязах това – звучат като пледоария в защита на идеята ти за явлението «тръмпутинци». Ето:
«От няколко дни не мога да спя от възмущение. От отчаяние, че светът стигна до това да търпи двама олигофрени с комплекси и психични отклонения да въртят света така, както си поискат. При това овъртолени в съвременни милиардерчета без капка морал и етика. От мъка, че добрата стара Европа стои и не знае как да се опази, а нейната култура и образование са основата на съвременната цивилизация. От безпомощност, че каквото и да кажеш, вече никой не слуша, а само атакува и обижда – да смаже, да унижи, да си упражни мънинката власт някъде над някого...»
«Научиха ви да вярвате, че демокрация е мръсна дума. Ами насладете се сега на демократурата и технократския тиранизъм на тези двама страховити клоуни и техните съратници! Влезте им в цирка, играйте по камшиците им! И ги оставете да ви се смеят в лицата – те вече го правят. И през огнени обръчи ще минавате, и на въже ще висите, и в сандъци ще ви пъхат, за да ви режат, спокойно.» «Освен малки по територия, вече сме и с малки сърца, с малки умове и малки души.»
«Я колко хубаво си мислим, като сме прости! Пием си белината и сме си супер!»
«Иначе зловещият цирк продължава. Аз наистина съм отчаяна и не мога да давам надежда за нищо. Това, за мен, като човек, е най-голямата болка – да нямам надежда. Нямам. Човешкият вид е абсолютно потресаващо затъпял, зъл и отвратителен. Това е. Чакаме тия две чудовища как ще ни завъртят барабанчетата, в които да тичкаме дружно. Да спим спокойно, хамстери!»
А посланието си Мария Касимова-Моасе завършва със следните думи:
«Важно е да се замислите. Само това – мислете! Това поне още е свободно. Скоро ще е само на ум.»
И това е най-уязвимата част от обръщението ѝ. Защо? Защото тази препоръка не работи. И по-точно – не работи поради твърде размитите смислови граници на глагола «мисля» (и на неговите производни). Нима злодеите по света са немислещи същества? Не! Те мислят и то – твърде интензивно. Но мислят злодейски. Нима глупавите люде по света са немислещи същества? Не! Те също мислят, но правят това глупаво (често пъти – без да забележат собствената си гламавщина). Нали така нареченията «Ефект на Дънинг–Крюгер» се отнася именно за тях.
Впрочем, може би далеч не всички знаят, че в основата на серията от научни изследвания, довели професора по психология Дейвид Дънинг и неговия студент Джъстин Крюгер до идеята за въпросния «Ефект», стои един твърде комичен случай. Той се отнася до опита на някакъв скудоумен крадец да ограби две (две!) банки в Питсбърг, САЩ, като действа открито, на дневна светлина, без никаква скриваща лицето му маска. Воден бил единствено от мисълта, че, след като е намазал главата си с лимонов сок (за който бил узнал, че се използва като невидимо мастило), той вече се е предпазил от всеки страничен поглед, ставайки също невидим.
Е, напълно аргументирано Мария Касимова-Моасе иронизира:
«Пием си белината и сме си супер!»
За по-непаметливите нека припомня: иде реч за посланието-въпрос на американския президент Тръмп по време Ковид-кризата. Тогава, според тего, щяло да бъде интересно да се провери: дали е възможно инжектиране в човешкото тяло на дезинфектанти, както и облъчването с ултравиолетови лъчи, след като вече било установено, че и по двата начина корона-вирусът умирал бързо върху нежива материя? Тази престъпна глупост предизвика вълна от предупреждения от страна на специалисти, които трябваше да спрат заплахата от поголовно ползване на белина за вътрешна употреба. В някои случаи прехласнатите по Тръмп трябваше да бъдат стреснати с изречения от рода на тези, изречени пред ЕнБиСи Нюз от д-р Вин Гупта, пулмолог:
«Идеята за инжектиране или поглъщане на какъвто и да е вид почистващ продукт в тялото е безотговорна и опасна.» «Това е често срещан метод, който хората използват, когато искат да се самоубият.»
18 февруари, 2025 г.
Илия Кожухаров
Илия Кожухаров
ОТКРИТО ПИСМО ДО ДЕЯН КЮРАНОВ № 3
2025-02-15 20:30:37Драги Деяне,
С риск да бъда обвинен в загърбване на споделената идея за обръщане към историята, ще си позволя в това поредно послание до теб да се възползвам от «злобата на деня», въплътена в наскоро разпространеното публично послание на Мария Касимова-Моасе, което звучи на много места като пледоария в защита на идеята ти за «тръмпутинците» (или «тръмпутиноидите», за да не бъде изпробван друг още по-остро звучащ вариант на твоята кръщелна сполука).
Ето какви фрагменти от въпросното послание могат да бъдат приведени като изключително ударни цитати:
«Тръмп управлява Америка като фирма. Във фирмата най-важното са парите и приходите. В нея няма социално слаби, не се предвижда да има хора с увреждания. Те изобщо не интересуват Тръмп и администрация.
Путин също не се интересува от такива хора – доказва го състоянието на държавата му. Достатъчно е да прочетете и гледате репортажи от малки градове и села, да прочетете и видите как “лекуват” в психиатрия, как в запустели сгради се заселват деца на по дванайсет-тринайсет, които проституират, взимат наркотици и крадат. (Прочетете “Моята любима страна” на Елена Костюченко, например. Прочетете и репортажите на Политковская, която Путин уби, защото му мътеше ореола.) Между другото, това го има и в САЩ, но Тръмп е зает с други неща, международни, грендландски, канадски...»
«Тръмп и администрация искат да нямаме рестрикции срещу фалшиви новини във Фейсбук в Европа. Същото иска и Путин, разбира се. Това тези хора наричат “свобода на словото”. Но ако не казваш това, което те мислят, вече не е свобода на словото, а нарочна агресия срещу тях. И започват да те преследват, да те вкарват в списъци и да те подготвят за спиране, забрана, наказание. Имаш си и титла – “чужд агент”. Освен това Путин и Тръмп НАРЕЖДАТ на Европа!»
«За Тръмп и администрация образование, възпитание, морал и култура са мръсни думи. За Путин също. И много от вас приучиха да мислите така. Защото, когато те говорят като простаци, хората започват да си позволяват същото – по-лесно е, дивашко е, първично е, плаши. За тях това е важно, защото така хората непрекъснато се дърлят и са в състояние на агресивност и страх. Това ги прави лесно управляеми. (...) Тръмп и Путин това искат и лесно го постигнаха. У нас си имат Копейкин, вече Рубльов, и отвратителната му формация. Сетете се как говорят и какви акции правят тези хора. Не, не са смели и прями – невъзпитани и нагли са. Като Тръмп и Путин. ИТН също, да.»
«Тръмп и администрация хвърлят в обществото отвратителни послания – искат чужди територии, определят къде да се преместят хора, за да превърнат земята им в Ривиера, на която те няма да живеят, дрънкат абсурди. Абсурдите, изказани веднъж на такова ниво, започват да се приемат като възможни и не толкова абсурдни. И всяко нещо, казано (...) след това, се струва на обществото съвсем меко и приемливо. (...) Сега къде сте с протестите, с университетите с будни студенти, да се възмутите как така Тръмп мести хора насам-натам, където на него му е удобно? Или имаме принципи, ама имаме и други, точно по школата “Тръмп и Путин”.»
«Тръмп и администрация не уважават нито един закон, нито едно споразумение, нито един договор, камо ли обещание. Нито в страната си, нито в международен план. Путин прави същото. Вие вярвате ли на такива съседи, колеги или приятели? А защо избирате да вярвате на такива държавници?
Путин и кохорта от васали ви хвърлиха да си говорите за джендъри. На Тръмп му дойде дюшеш, защото докато си говорите и се страхувате от това какво има съседът между краката си, с кого си ляга и дали “онова” се нарича “катерица” или не, няма да се вълнувате кой ви краде от данъците, кой ви мърси въздуха, къде мисли да ви разпредели на световната карта и дали няма да ви качи на някой влак, както преди 80 години, защото сте човешки боклук.»
«Европа не е подготвена за тази агресивна простотия. Тези хора, които я ръководят, вярваха, че дипломацията ще проработи. Да, би проработила, ама с умни хора, не с варвари и манипулатори. Не с лъжци и фабриканти на абсурди. На крадец, като му дадеш чаша вода, пак ще те окраде, нали? Това е огромната слабост на Европа – че не повярва на такива като нас, дето сме го сърбали съветското и знаем точно как проработва. На американците също им е трудно да го смелят. Горките...»
15 февруари, 2025 г.
Илия Кожухаров
Илия Кожухаров