ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!
Свържете се с автора на петицията
СЛЕД ХИЛЯДНИЯ ПОДПИС
2025-03-02 14:35:52Днес, 2 март 2025 г., под горната петиция бе положен хилядният подпис.
Голямо ли е числото 1 000 в случаи като настоящия? Или – обратно – твърде скромно?
На този свят едва ли не всичко се оценява въз основа на някакво сравнение.
«Морално» е онова, което поставяме до нещо, обозначавано като «неморално». («Морално» е било войските на Варшавския договор да нахлуят през 1956 г. в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия, но е «неморално» Украйна да се отбранява срещу агресията на днешна Русия.) Актовете на «миролюбие» могат да се се откроят най-вече на фона на «войнолюбиви» прояви. (Пример на «миролюбие» е бил опитът за разполагане на съветски ракети в Куба през 1962 г., но е несъмнен пример на «войнолюбие» оказването на военна помощ на украинския народ.) «Голямо» е всяко число, явяващо се поне 2-3 пъти по-голямо от 1 000, което, на свой ред и на такъв фон, изпъква като «малко». (Например, Петицията за набиране на 1 милион гласа с искане за оставката на Министерски съвет с Министър-председател Бойко Методиев Борисов, стартирана на 26 май 2020 г., е събрала досега 95 215 гласа, като някои прояви на подкрепа се регистрират буквално и в наши дни. Пред въпросното число една бройка от 1 000 гласа изглежда като «незабележимо малка».)
По повод на последното, вчера един върл «тръмпанар» ми изпрати следното злорадо послание:
«Погледни, само два месеца по-късно твоята петиция не издържа изпитанието на времето.»
В противовес, неговото «тръмпанарство», което всъщност е «тръмпутинство» (този човек отдавна афишира симпатиите си и към Путин), все още издържа «изпитанието на времето». Ще видим докога.
И така, голямо или малко е числото 1 000? Впрочем, междувременно то стана 1 001.
Илия Кожухаров
ОТКРИТО ПИСМО ДО ДЕЯН КЮРАНОВ № 5
2025-03-01 14:50:04Драги Деяне,
Продължавайки последните си изречения от предходното ми писмо до теб и връщайки се към призива на Мария Касимова-Моасе за повече мислене («Важно е да се замислите. Само това – мислете! Това поне още е свободно. Скоро ще е само на ум.»), отново и отново – и все пак неволно – си помислям за Кант.
Когато той пише една от последните страници в своята «Критика на практическия разум» (1788), когато споделя «възхищението и страхопочитанието» си от «звездното небе» (над него) и «моралния закон» (в него), той – може да се помисли така – сякаш огласява следното позволение: всеки да има СВОЙ МОРАЛЕН ЗАКОН. Към този извод води именно изразът «моралният закон в мен», в мен – Кант. (Тук аз бих могъл да кажа: «Моралният закон в мен, Илия Кожухаров.» Ти би могъл да кажеш същото.)
От друга страна, самото поставяне на «звездното небе» и «моралният закон» в еднакво граматическо положение сякаш има за цел да внуши, че тези две съставки имат еднаква природа, че и двете са ОБЩИ. Звездното небе е едно и също за милиардите човешки създания по света, ерго по идентичен начин трябва да бъде мислен и моралният закон – като нещо ВСЕОБЩО.
Много страници по-напред Кант е дефинирал своя известен «Категоричен императив» със следните думи:
«Постъпвай така, че максимата на твоята воля да може винаги да важи същевременно като принцип на едно всеобщо законодателство.»
След това веднага се впуска в декларирането на определени уговорки.
Всъщност, тук трябва да припомня една тривиална максима, която може да бъде огласена в най-различни варианти. Например:
«Защитната роля на една ограда се измерва с най-лесно разрушимата нейна част.»
«Здравината на една верига се измерва с нейната най-слаба брънка.»
«Сигурността по опазването на една тайна се измерва със словохотливостта на най-бъбривия измежду онези, които я знаят.»
В този ред на мисли най-слабото звено при демокрацията може да бъде открито в лоното на самия демос. Нима интелектуално инфантилните люде не биха провалили един или друг идеал на демокрацията? Нима лековерните не биха сторили същото? Нима всевъзможните измамници, блюдолизци, въжеиграчи биха се засрамили от своето шарлатанство или безтръбначие, за да възсияе на социалния небосклон непомръкващият лик на някаква масова разумност и благородство? Или в своята съвкупност тези кохорти заемат незначително малък дял?
Злодейството сред хората е битувало в продължение на хиляди години. То отдавна се е превърнало в еталонен тип поведение, в повседневна нормалност, в част от рефлексите на клетъчно ниво. И ако има някаква ЗАДАЧА НА ЗАДАЧИТЕ за интелектуалния елит на човечеството, тя би могла да се дефинира така (отново и отново с позоваване на мисленето, но и с известна алюзия към «Категоричния императив» на Кант):
МИСЛЕТЕ ТАКА, ЧЕ РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ВАШЕТО МИСЛЕНЕ ДА МОЖЕ ВИНАГИ ДА СЛУЖИ КАТО ДЕМАРКАЦИЯ НА ЕДНА ВСЕОБЩА ПРЕДСТАВА ЗА ЗЛОТО!
1 март, 2025 г.
Илия Кожухаров
Илия Кожухаров
СЕТ МОУЛТЪН ПРЕД СИ ЕН ЕН
2025-03-01 05:54:30В превод на Владимир Левчев може да бъде прочетен коментарът по повод срещата Тръмп-Зеленски в Белия дом, огласен от американския конгресмен Сет Моултън пред СиЕнЕн:
«Президентът на САЩ е страхливец и марионетка на Владимир Путин. Вицепрезидентът Ванс е страхливец и марионетка нз Доналд Тръмп. И това, на което току-що станахме свидетели, беше среща в Овалния кабинет между две страхливи марионетки и един герой. И незвисимо дали сме гласували за тези марионетки или не, като американци, е просто срамно, че единственият герой в Овалния кабинет, всъщност единственото благопристойно човешко същество, е украинецът. Тази администрация ще остане като срам в американската история.»
Илия Кожухаров
НЕЩО ЗА "ПРЕКЛОНЕНАТА ГЛАВИЦА" И "СИЛНИТЕ КАРТИ"
2025-02-28 22:06:48
Илия Кожухаров
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (11) - Белият дом, САЩ
2025-02-28 19:24:33
Илия Кожухаров
Възпитаник на Школата на КГБ: Доналд Тръмп е 100% агент за руско влияние
2025-02-27 16:48:54Илия Кожухаров
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (10) - София
2025-02-27 14:24:05
Илия Кожухаров
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (9) - Пловдив
2025-02-27 06:11:33
Илия Кожухаров
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (8) - Пловдив
2025-02-26 19:43:11
Илия Кожухаров
ФОТОГАЛЕРИЯ "ТРИ ГОДИНИ ВОЙНА" (7) - Пловдив
2025-02-26 15:24:50
Илия Кожухаров