ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!
Свържете се с автора на петицията
ЗА ДОМАШНО!
2025-03-18 09:10:40
Илия Кожухаров
В КРАЯ НА ХV СЕДМИЦА:
2025-03-17 20:38:04
Илия Кожухаров
КАТО НИКОЕ ДРУГО СЪБИТИЕ...
2025-03-17 16:19:41Като никое друго събитие, варварската война на Русия в Украйна раздели стари приятели и близки роднини. А причината е повече от ясна:
КОГАТО НРАВСТВЕНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ДОБРО И ЗЛО СЕ РАЗМИНАВАТ, НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ЗАПЪЛНИ ЕДИН ТАКЪВ РАЗЛОМ.
Дали обаче това се осъзнава от достатъчно голям брой хора? Или едно сериозно мнозинство счита, че във всеки подобен случай трябва да се разсъждава прагматично – в съзвучие с фразата-лозунг «Realpolitik», сиреч, с онази политическа система, която се основава върху практически, а не върху морални или идеологически съображения.
Всичко изглежда и просто, и ясно. Но в такъв случай следва да се запитаме: защо не се лансира за масова употреба и още една подобна фраза, «Real morality», сиреч система, която се основава върху практически, а не върху високонравствени идейни съображения?
Нима в тази област не може да се посочи (и заедно с това дори да се узакони!), че реалният морал е далеч от всякакъв род идеализирани представи за добро и зло, за благородство и мерзост, за добродетел и порок? За мнозина, така ще се живее по-лесно.
Ако човек разгърне не много обемистата (255 страници) книга на Джордж Мур «Основи на етиката» (София, 1966), която обаче е не много лесна за четене, анализ и осмисляне, той може да открие още в началото (с. 26) следните изречения:
«Сега, без да се задълбочаваме в дискусия относно собственото значение на термина “етика” (защото въпросите за терминологията трябва да бъдат оставени на съставителите на речници, на хората, които се интересуват от лингвистика, докато философията (...) не се занимава с тези проблеми), мога да кажа, че смятам да използвам думата “егика” в по-широко значение. (...) Без съмнение, етиката се занимава с въпроса: какво е “добро поведение”. Но при решаването на този проблем отначало трябва да отговорим на въпроса: що е “добро”, що е “зло” и що е “поведение”?»
Подобни мисли пораждат веднага въпроси:
• Нима, когато Джордж Мур е писал своята книга (1960), той не е знаел, че в съвременната му философия вече е съществувало течение, обозначавано като «лингвистична философия» или «философия на езика»?
• Нима отговорът на въпроса за «доброто», «злото» и «поведението» не е чисто лингвистичен (и проблем на «съставителите на речници»), за да се налага да му «отговорим»?
• Нима е лесно да се прецени без специален лингвистичен анализ (или поне уговорки) смисълът на думите в следното изречение (Дж. Мур, с. 33): «Смятам, че доброто може да се определи, но, все пак, твърдя, че понятието “добро” е неопределимо»?
• Нима Сократ не е третирал езикови проблеми, когато е дебатирал с младите атиняни въпроси от рода на: «Що е благочестиво и що – неблагочестиво?» (Платон, «Евтифрон»), «Кое е красиво и кое – грозно?» (Платон, «Големият Хипий»), не приличат ли спорещите, «които не са се договорили относно приетото значение на думите», на хора, търсещи единствено начин «да се надмогнат» един друг (Платон «Теетет»).
И така нататък.
Каквито и да са трудностите пред съставянето на една дефиниция (а цитираният Джордж Мур признава, че не му е съвсем ясен механизмът по създаването на дефинициите), то можем да приемем, че определена група хора могат да се договорят да обозначават дадено явление с определена дума. В теорията подобен процес води до така наречените «стипулативни» дефиниции («stipulatio», лат. – «договор», «устно обещание», «устно условие»). От такава позиция, изглежда повече от естествено подкрепилите настоящата петиция да изповядват една и съща представа за източника на фактическото злодейство, наченато с вероломното нападение на Украйна и продължило с масовите прояви на варварство. Ето защо: НАЙ-ВАЖНИТЕ АДРЕСАТИ на петицията са онези, които изповядват диаметрално противоположни възгледи: за някаква «вина» на Украйна, за някакви руски «права на собственост» върху нея, и т.н., и т.н.
Някои ми изпращат следния въпрос:
«Защо подкрепилите петицията сме толкова малко?»
Нека всеки да си отговори сам. Но... нека и всеки да се опита да покани за подкрепа свои близки и познати. Това може да придаде конкретика при евентуалния отговор на все същия въпрос.
Илия Кожухаров
УКРАЙНА В ЕДИН КАДЪР
2025-03-16 20:24:15
Илия Кожухаров
НИЕ, РЕДОВИТЕ ГРАЖДАНИ
2025-03-14 08:21:43Ние, редовите граждани, нямаме бойни самолети, танкове или военни кораби, нямаме дори бойно оръжие и муниции... Ние изглеждаме безпомощни. И вероятно такова е усещането у мнозина.
При все и потопени в обстоятелствата около Путиновата война в Украйна, някои намират за необходимо да заявят, че инициативи от рода на настоящата петиция са практически безперспективни. Това допускане, което само по себе си далеч не е лишено от известен смисъл, поражда някои вече задавани от мен въпроси, които обаче изглежда, че се налага да бъдат повтаряни:
• А колко перспективни са едни или други протестни шествия, постинги в социалните мрежи, карикатури, анекдоти, исторически алюзии, радио- и телевизионни дебати, отворени писма и прочее? (И в скоби – конкретно: дали, само примерно, известният американски мюзикъл от 1967 г., «Коса», е изиграл някаква предопределяща роля за прекратяването на войната във Виетнам?)
• Привързването на граждански изяви от рода на изредените към мисълта за тяхната «безперспективност» не обрича ли на пасивно съзерцание огромни маси хора, които с това си поведение само помагат на самозабравили се диктатори в осъществяването на техните злодейски планове?
Оказал се между тези две въпросителни, досущ като между Сцила и Харибда, съвременникът не може да открие лесно някакви задоволителни признаци, които да го доведат до интелектуално успокоение, да не говорим за интелектуален комфорт. Нещо повече, рано или късно в съзнанието му задължително ще се породи и загнезди един следващ, изключително коварен въпрос: какъв би могъл да бъде смисълът на стотиците хиляди жертви, на милионите пречупени човешки съдби, когато в един момент някакви дочакали своя звезден миг «миролюбци» ще седнат около кръгли маси и ще договорят едни или други мирни споразумения?
Дядо Вазов е задал този въпрос в мерена реч:
«Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?»
И е дал отговор – изглежда единствено смисления отговор:
«Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.»
Разбира се, в 1885 г., когато стихотворението «Новото гробище над Сливница» е било написано, думи като «народ» или «държава», но и като «достойнство» (лично или национално), са имали своя висок смисъл на «кумир». Нашите деди са записали в новата ни история множество примери, когато по време на войните от ХІХ и ХХ век хиляди доброволци са формирали военни подразделения. И това са били хора («войнолюбци», според извратената терминология на някои днешни политици), които са знаели, че отиват на сигурна смърт.
Интригуващ въпрос: колцина от нас, днешните редови граждани, биха се записали като доброволци, ако страната ни бъде нападната и нейни територии бъдат окупирани от някой агресор? Колцина биха тръгнали на сигурна смърт, защото не биха понесли едно или друго оскърбление на тяхното достойнство (лично или национално)? И у колцина би сработил злокобният робски синдром, просмукал се и хвърлил котва едва ли не във всяка наша телесна клетка – синдром, който би ни нашепвал постоянно:
ПО-ДОБРЕ РОБ, НО ЖИВ, НЕЖЕЛИ ЗАПАЗИЛ ДОСТОЙНСТВОТО СИ, НО МЪРТЪВ?
Илия Кожухаров
УТРЕ Е 100-ЯТ ДЕН.
2025-03-11 08:53:21Утре е 100-ят ден от инициирането на настоящата петиция. Днес е 99-ят.
За цялото това време 1094 души намериха за възможно да положат подписите си в подкрепа на нейното съдържание. Други – много повече от 1094 – реагираха само емотиконно (с вдигнат палец). Трети ми изпратиха лични отговори, във връзка с които обменихме сериозен брой послания. В края на краищата много от тях останаха само при своите признания, похвали и благодарности за идеята. Четвърти просто ме наругаха по един или друг свойствен им начин, което бе и повод за преустановяване на всякакъв контакт. Пети споделиха обяснения за своя принципен пацифизъм, подминавайки мълчаливо натрапващата се мисъл, по силата на която всяко подобно умонастроение работи в помощ на агресора, бандита, разбойника, крадеца, злодея.
На този фон сега искам да благодаря на всичките споменати 1094-ма. И не просто «искам да благодаря». БЛАГОДАРЯ ИМ НАЙ-СЪРДЕЧНО! За тяхната отзивчивост, състрадателност, човечност, за готовността им да напуснат личния си уют и да се изложат на евентуални нападки.
Преди време, един мой (вече бивш познайник) се бе провикнал електронно:
«Погледни, твоята петиция не издържа изпитанието на времето – само два месеца по-късно.»
Разпращайки публично хвалебствията си по адрес на Путин и Тръмп, този човек, видимо, не отчиташе (и вероятно продължава да не отчита) абсурдността на своя морал. За съжаление, както се вижда, и по света, и в България има много негови двойници.
За радост обаче, има и хора като вас, подкрепилите настоящата петиция. За още по-голяма радост, междувременно бяха инициирани далеч не една и две други подобни инициативи, които събраха сериозна подкрепа – подкрепа, която, надявам се, ще расте. Защото в противен случай светът, в който живеем, би се оказал сериозно увреден. МНОГО СЕРИОЗНО УВРЕДЕН!
Илия Кожухаров
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...?
2025-03-09 08:10:55Знаете ли, че в света на петициите се срещат инициативи, озаглавени по следния начин (тук – с нанесени граматически корекции):
• «Петиция за мир и против лицемерието на Г. Господинов, З. Карабашлиев и група съвет.., извинение - соросоидни "учени"». • «Незабавно спиране на подкрепата и помощите за Украйна».
• «Официална покана от името на българския народ към посланика на Русия в България Е. В. Митрофанова да присъства като официален гост на честванията на 3 март 2026 г. които ще се проведат на връх Шипка».
• «Излизане на България от НАТО и спиране на помощта за Украйна!»
Разбира се, повече от наивно е (но пък е ударно-пропагандно!) да се твърде, че някой е поканен някъде «от името на българския народ». Не по-малко наивно е (и всъщност – глупаво!) да се говори за някакво «лицемерие» на Георги Господинов и Захари Карабашлиев. Но много по-опасен е фактът, че подобни инициативи събират стотици и хиляди привърженици. А като връх на всичко стои безнравствения зов за «спиране» на подкрепата и помощите за Украйна. Всъщност, това е едно скръбно самоопределяне на тази категория сънародници.
Сънародници ли!?
Илия Кожухаров
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОДКРЕПАТА ПО ДНИ ОТ СЕДМИЦАТА (%)
2025-03-07 14:09:55
Илия Кожухаров
ЛАКМУС ЗА ДЕМАСКИРАНЕ НА ЗЛОТО
2025-03-06 05:19:39В днешното болно време далеч не един и двама изпитват затруднения, когато правят опити да се ориентират в случващото се. Едни и същи действия биват обозначавани с най-противоположни имена, смисълът на думите става толкова еластичен, че те престават да изпълняват своето предназначение – да информират. Търгашеството се превръща в миротворство. Жертвата се провъзгласява за виновник. В добавка, за всяка подобна акция се появява необходимата публика, фенове, почтително ставащи на крака клакьори-конгресмени, бизнесмени, журналисти, политолози, интелектуалци и всякакви други активисти.
Самовлюбеният американски президент, който отдавна е показал на света, че моралът му се определя единствено от аритметичния знак (+ / –) във финасковите сметки, обяви, че спира всяка помощ за Украйна, включително и онези пратки, които вече са достигнали до нейните граници.
Тук се появява важен въпрос. Сред прекратяването на въпросните помощи за Украйна, попада и предоставянето на разузнавателна информация, с която Съединените щати и бездруго се сдобиват. Пита се: защо и тя трябва да бъде спирана? Някакъв сериозен финансов разход за САЩ ли се изисква, за да бъде тя предоставяна на Украйна?
Ясно е, че отговорът е: «НЕ». В такъв случай коя може да е причината за това решение? И тук не е необходимо да се търси много. Маниакалното щение у хазяина на Белия дом – всеки да засвидетелства раболепието си пред него, несъмнено предизвиква болезнен спазъм (може би, на клетъчно ниво), ако това не бъде сторено. И... следва наказание. Наказанието на един примитив, който няма сетива за своята изостаналост. Такъв примитив вероятно никога не би се вслушал в известното предупреждение:
«Всяка власт развращава, абсолютната – абсолютно.»
А дори да е чувал тази сентенция, той ще се стреми към абсолютната власт, защото за него развращаването (лат. «corruptio») далеч не е порок.
Преди време мой близък сподели, че въпросната мисъл принадлежала на лорд Джон Актън (John Emerich Edward Dalberg-Acton), британски историк и политически мислител от ХІХ век. В оригинал тя се съдържала в писмо на лорда от 1887 г. до епископ Мандел Крайтън и гласяла следното:
«Power tends to corrupt, and absolute power corrupts absolutely. Great men are almost always bad men.»
(«Властта показва тенденция към покваряване, а абсолютната власт покварява абсолютно. Великите хора почти винаги са лоши хора.»)
Още през 1870 г. лорд Актън е предприел най-енергичен опит да се противопостави (в крайна сметка – неуспешно) срещу планираното от Ватикана узаконяване на доктрината за «папската непогрешимост», относима към случаите, когато Светият отец се произнася по богословски въпроси («ex cathedra»). Това обстоятелство е достатъчно показателно.
Илия Кожухаров
МЕЖДУ ЕМПАТИЯТА И ЕГОИЗМА, МЕЖДУ МИЛОСЪРДИЕТО И МАНИЯТА ЗА ВЕЛИЧИЕ, МЕЖДУ БЛАГОРОДСТВОТО И ПРОСТАЩИНАТА
2025-03-05 07:07:49В годините назад съм имал далеч не единични поводи да припомням една епиграма на античния римски поет Марциал. Съчинена някъде през първия век от новото летоброене, нейните редове удрят звучна плесница и на днешния свят. Ето как:
«Това, което можеха да видят
Родопите – според преданието –
от целия спектакъл на Орфей,
арената пред теб го слага, Цезар.
Пълзят скалите, бяга младата гора,
лесът на хесперидите –
и най-различни зверове се смесват,
и птици всякакви летят над чародейния поет.
Но той загина, бедният, разкъсан
от мечка някаква, безчувствено животно.
По тази точка само легендата си противоречи.»
ПО ТАЗИ ТОЧКА САМО ЛЕГЕНДАТА ЛЪЖЕ – казано по-директно.
А иначе хилядолетия наред тя е разстилала красиви внушения: засвирел ли Орфей, дивите животни го наобикаляли, омаяни от красотата на мелодиите му, вълците лежели до зайците, чакалите – до сърните... И просто слушали, слушали.
Ще станем ли днес-утре свидетели на триумфиращата простащина, която за кой ли пореден път ще се опита да се наложи – властно, безпардонно, по гангстерски? И ако това се случи, ще приемем ли нейната победа? Ще позволим ли мъчителната еволюция на човечеството – към добрина и красота, към великодушие и мъдрост, да повехне, да бъде изтрита от спомените ни?
«That is the question!»
Илия Кожухаров