ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!
Свържете се с автора на петицията
SAVE OUR SOULS (накратко: SOS)
2025-03-18 16:53:49Днес ми се наложи да проведа показателен диалог във връзка Петицията «ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!». Ето буквалното съдържание на разменените послания – без никаква граматическа, техническа и пр. редакция.
Т. Б.: «Здравейте, ще се запозная с петицията и ако е в унисон с разбиранията ми мога да я подпиша. Искате ли да получите кратка и обоснована обратна връзка?»
И. К.: «Всяка подобна покана предполага имплицитно условието "ако". А колкото до евентуалната "обратна връзка", тя от времето на нейното дефиниране, извършено от Норберт Винер, е винаги желана – поне от мен.»
Т. Б.: «Стилистично не е лошо, както е даже хубаво да се копира стила на преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека и отчасти търновската конституция. От там нататък, от гледна точка на българите, а и въобще, не отчитането на първопричините за войната е несправедливо, опасно и вредно. НАТО и т.н. са вторични причини, макар че са съществени. Първичните причини са милионите рускоговорящи и етнически руснаци в Украйна. Русия направи достатъчно много грешки, само че е прекалено силна за да бъде спряна. Да отчетем и мястото на което се води войната. На това място Русия така не може да бъде победена. Да бъде ли спряна войната? Обаче първо, какво можем да направим? – Нищо, партията се доиграва, наблюдаваме ендшпил. Всяко наше движение и всяко влагане на енергия влошава нещата. Всеки ден в който войната не е спряна ние губим като ЕС, както и като хора. Губим както трилиони, така и се само разрушаваме с безплодна пропаганда, вътрешен тормоз, съсипване на медийната среда, корупция и омраза между членовете на обществото. Например аз не разбирам хора като Вас и ми си иска да бъдете по-градивни, но мислещите като Вас или поне изразяващите такова становище, защото не вярвам, че мислите така, ме мразят. Тъжно. Войната трябва да бъде спряна веднага! Защото всеки м2 в левобережна Украйна струна 100$ по занижени цени. Всеки 50-тина километра местене на фронта са поне трилион... За Путин. Дебютите бяха до 2013-та, 2014-2022 мителшпил, това сега е гонитба за мата и грешки не се очакват. На мястото на бойните действия могат да се доставят само неща и в количества единствено удължаващи агонията и убиващи повече украинци.»
И. К. (с лека доза ирония, останала недоловена): «Г-н Б., благодаря Ви за обстойния отговор. Убеден съм, че мнозина биха били напълно съгласни с написаното от Вас.»
Т. Б.: «Сигурно. Обаче Тръмп, който е много повече от изборен късметлия или приятел на Мъск, води различна политика. Той подхожда възпитано и с уважение към руснаците и техния предводител. Причината, е че първо иска да ги постави в неудобно положение и евентуално да ги изобличи и притисне, а второ знае, че само така може да постигне нещо. Важи за повечето хора. Трябва да имаш подход, да уважаваш противната страна. Вие вече сме се самопрецакали като колективен запад. Украйна вече е загазила жестоко заради корупционното си лекомислие. Какво можем да направим за да се подобри положението или поне да спре да се влошава?»
И. К. (със завишена доза ирония, останала отново недоловена): «Г-н Б., повторно Ви благодаря за споделените мисли. Що се отнася до въпроса, който сте задал накрая, отговорът му се съдържа във Вашите собствени изречения преди него. Ние – видимо – трябва да започнем да се държим като президента Тръмп – "възпитано и с уважение към руснаците и техния предводител".»
Илия Кожухаров
ТРОХИ
2025-03-18 15:13:38Информационните трохи, изпаднали от американо-руската трапеза към 17:00 ч. на 18 март 2025 г., подсказват:
СЪБИРАНЕТО НА ПОДПИСИ ПОД НАСТОЯЩАТА ПЕТИЦИЯ (РАВНОСТОЙНО НА ПРЕБРОЯВАНЕ) ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ!
Илия Кожухаров
ЗА ДОМАШНО!
2025-03-18 09:10:40
Илия Кожухаров
В КРАЯ НА ХV СЕДМИЦА:
2025-03-17 20:38:04
Илия Кожухаров
КАТО НИКОЕ ДРУГО СЪБИТИЕ...
2025-03-17 16:19:41Като никое друго събитие, варварската война на Русия в Украйна раздели стари приятели и близки роднини. А причината е повече от ясна:
КОГАТО НРАВСТВЕНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ДОБРО И ЗЛО СЕ РАЗМИНАВАТ, НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ЗАПЪЛНИ ЕДИН ТАКЪВ РАЗЛОМ.
Дали обаче това се осъзнава от достатъчно голям брой хора? Или едно сериозно мнозинство счита, че във всеки подобен случай трябва да се разсъждава прагматично – в съзвучие с фразата-лозунг «Realpolitik», сиреч, с онази политическа система, която се основава върху практически, а не върху морални или идеологически съображения.
Всичко изглежда и просто, и ясно. Но в такъв случай следва да се запитаме: защо не се лансира за масова употреба и още една подобна фраза, «Real morality», сиреч система, която се основава върху практически, а не върху високонравствени идейни съображения?
Нима в тази област не може да се посочи (и заедно с това дори да се узакони!), че реалният морал е далеч от всякакъв род идеализирани представи за добро и зло, за благородство и мерзост, за добродетел и порок? За мнозина, така ще се живее по-лесно.
Ако човек разгърне не много обемистата (255 страници) книга на Джордж Мур «Основи на етиката» (София, 1966), която обаче е не много лесна за четене, анализ и осмисляне, той може да открие още в началото (с. 26) следните изречения:
«Сега, без да се задълбочаваме в дискусия относно собственото значение на термина “етика” (защото въпросите за терминологията трябва да бъдат оставени на съставителите на речници, на хората, които се интересуват от лингвистика, докато философията (...) не се занимава с тези проблеми), мога да кажа, че смятам да използвам думата “егика” в по-широко значение. (...) Без съмнение, етиката се занимава с въпроса: какво е “добро поведение”. Но при решаването на този проблем отначало трябва да отговорим на въпроса: що е “добро”, що е “зло” и що е “поведение”?»
Подобни мисли пораждат веднага въпроси:
• Нима, когато Джордж Мур е писал своята книга (1960), той не е знаел, че в съвременната му философия вече е съществувало течение, обозначавано като «лингвистична философия» или «философия на езика»?
• Нима отговорът на въпроса за «доброто», «злото» и «поведението» не е чисто лингвистичен (и проблем на «съставителите на речници»), за да се налага да му «отговорим»?
• Нима е лесно да се прецени без специален лингвистичен анализ (или поне уговорки) смисълът на думите в следното изречение (Дж. Мур, с. 33): «Смятам, че доброто може да се определи, но, все пак, твърдя, че понятието “добро” е неопределимо»?
• Нима Сократ не е третирал езикови проблеми, когато е дебатирал с младите атиняни въпроси от рода на: «Що е благочестиво и що – неблагочестиво?» (Платон, «Евтифрон»), «Кое е красиво и кое – грозно?» (Платон, «Големият Хипий»), не приличат ли спорещите, «които не са се договорили относно приетото значение на думите», на хора, търсещи единствено начин «да се надмогнат» един друг (Платон «Теетет»).
И така нататък.
Каквито и да са трудностите пред съставянето на една дефиниция (а цитираният Джордж Мур признава, че не му е съвсем ясен механизмът по създаването на дефинициите), то можем да приемем, че определена група хора могат да се договорят да обозначават дадено явление с определена дума. В теорията подобен процес води до така наречените «стипулативни» дефиниции («stipulatio», лат. – «договор», «устно обещание», «устно условие»). От такава позиция, изглежда повече от естествено подкрепилите настоящата петиция да изповядват една и съща представа за източника на фактическото злодейство, наченато с вероломното нападение на Украйна и продължило с масовите прояви на варварство. Ето защо: НАЙ-ВАЖНИТЕ АДРЕСАТИ на петицията са онези, които изповядват диаметрално противоположни възгледи: за някаква «вина» на Украйна, за някакви руски «права на собственост» върху нея, и т.н., и т.н.
Някои ми изпращат следния въпрос:
«Защо подкрепилите петицията сме толкова малко?»
Нека всеки да си отговори сам. Но... нека и всеки да се опита да покани за подкрепа свои близки и познати. Това може да придаде конкретика при евентуалния отговор на все същия въпрос.
Илия Кожухаров
УКРАЙНА В ЕДИН КАДЪР
2025-03-16 20:24:15
Илия Кожухаров
НИЕ, РЕДОВИТЕ ГРАЖДАНИ
2025-03-14 08:21:43Ние, редовите граждани, нямаме бойни самолети, танкове или военни кораби, нямаме дори бойно оръжие и муниции... Ние изглеждаме безпомощни. И вероятно такова е усещането у мнозина.
При все и потопени в обстоятелствата около Путиновата война в Украйна, някои намират за необходимо да заявят, че инициативи от рода на настоящата петиция са практически безперспективни. Това допускане, което само по себе си далеч не е лишено от известен смисъл, поражда някои вече задавани от мен въпроси, които обаче изглежда, че се налага да бъдат повтаряни:
• А колко перспективни са едни или други протестни шествия, постинги в социалните мрежи, карикатури, анекдоти, исторически алюзии, радио- и телевизионни дебати, отворени писма и прочее? (И в скоби – конкретно: дали, само примерно, известният американски мюзикъл от 1967 г., «Коса», е изиграл някаква предопределяща роля за прекратяването на войната във Виетнам?)
• Привързването на граждански изяви от рода на изредените към мисълта за тяхната «безперспективност» не обрича ли на пасивно съзерцание огромни маси хора, които с това си поведение само помагат на самозабравили се диктатори в осъществяването на техните злодейски планове?
Оказал се между тези две въпросителни, досущ като между Сцила и Харибда, съвременникът не може да открие лесно някакви задоволителни признаци, които да го доведат до интелектуално успокоение, да не говорим за интелектуален комфорт. Нещо повече, рано или късно в съзнанието му задължително ще се породи и загнезди един следващ, изключително коварен въпрос: какъв би могъл да бъде смисълът на стотиците хиляди жертви, на милионите пречупени човешки съдби, когато в един момент някакви дочакали своя звезден миг «миролюбци» ще седнат около кръгли маси и ще договорят едни или други мирни споразумения?
Дядо Вазов е задал този въпрос в мерена реч:
«Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?»
И е дал отговор – изглежда единствено смисления отговор:
«Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.»
Разбира се, в 1885 г., когато стихотворението «Новото гробище над Сливница» е било написано, думи като «народ» или «държава», но и като «достойнство» (лично или национално), са имали своя висок смисъл на «кумир». Нашите деди са записали в новата ни история множество примери, когато по време на войните от ХІХ и ХХ век хиляди доброволци са формирали военни подразделения. И това са били хора («войнолюбци», според извратената терминология на някои днешни политици), които са знаели, че отиват на сигурна смърт.
Интригуващ въпрос: колцина от нас, днешните редови граждани, биха се записали като доброволци, ако страната ни бъде нападната и нейни територии бъдат окупирани от някой агресор? Колцина биха тръгнали на сигурна смърт, защото не биха понесли едно или друго оскърбление на тяхното достойнство (лично или национално)? И у колцина би сработил злокобният робски синдром, просмукал се и хвърлил котва едва ли не във всяка наша телесна клетка – синдром, който би ни нашепвал постоянно:
ПО-ДОБРЕ РОБ, НО ЖИВ, НЕЖЕЛИ ЗАПАЗИЛ ДОСТОЙНСТВОТО СИ, НО МЪРТЪВ?
Илия Кожухаров
УТРЕ Е 100-ЯТ ДЕН.
2025-03-11 08:53:21Утре е 100-ят ден от инициирането на настоящата петиция. Днес е 99-ят.
За цялото това време 1094 души намериха за възможно да положат подписите си в подкрепа на нейното съдържание. Други – много повече от 1094 – реагираха само емотиконно (с вдигнат палец). Трети ми изпратиха лични отговори, във връзка с които обменихме сериозен брой послания. В края на краищата много от тях останаха само при своите признания, похвали и благодарности за идеята. Четвърти просто ме наругаха по един или друг свойствен им начин, което бе и повод за преустановяване на всякакъв контакт. Пети споделиха обяснения за своя принципен пацифизъм, подминавайки мълчаливо натрапващата се мисъл, по силата на която всяко подобно умонастроение работи в помощ на агресора, бандита, разбойника, крадеца, злодея.
На този фон сега искам да благодаря на всичките споменати 1094-ма. И не просто «искам да благодаря». БЛАГОДАРЯ ИМ НАЙ-СЪРДЕЧНО! За тяхната отзивчивост, състрадателност, човечност, за готовността им да напуснат личния си уют и да се изложат на евентуални нападки.
Преди време, един мой (вече бивш познайник) се бе провикнал електронно:
«Погледни, твоята петиция не издържа изпитанието на времето – само два месеца по-късно.»
Разпращайки публично хвалебствията си по адрес на Путин и Тръмп, този човек, видимо, не отчиташе (и вероятно продължава да не отчита) абсурдността на своя морал. За съжаление, както се вижда, и по света, и в България има много негови двойници.
За радост обаче, има и хора като вас, подкрепилите настоящата петиция. За още по-голяма радост, междувременно бяха инициирани далеч не една и две други подобни инициативи, които събраха сериозна подкрепа – подкрепа, която, надявам се, ще расте. Защото в противен случай светът, в който живеем, би се оказал сериозно увреден. МНОГО СЕРИОЗНО УВРЕДЕН!
Илия Кожухаров
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...?
2025-03-09 08:10:55Знаете ли, че в света на петициите се срещат инициативи, озаглавени по следния начин (тук – с нанесени граматически корекции):
• «Петиция за мир и против лицемерието на Г. Господинов, З. Карабашлиев и група съвет.., извинение - соросоидни "учени"». • «Незабавно спиране на подкрепата и помощите за Украйна».
• «Официална покана от името на българския народ към посланика на Русия в България Е. В. Митрофанова да присъства като официален гост на честванията на 3 март 2026 г. които ще се проведат на връх Шипка».
• «Излизане на България от НАТО и спиране на помощта за Украйна!»
Разбира се, повече от наивно е (но пък е ударно-пропагандно!) да се твърде, че някой е поканен някъде «от името на българския народ». Не по-малко наивно е (и всъщност – глупаво!) да се говори за някакво «лицемерие» на Георги Господинов и Захари Карабашлиев. Но много по-опасен е фактът, че подобни инициативи събират стотици и хиляди привърженици. А като връх на всичко стои безнравствения зов за «спиране» на подкрепата и помощите за Украйна. Всъщност, това е едно скръбно самоопределяне на тази категория сънародници.
Сънародници ли!?
Илия Кожухаров
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОДКРЕПАТА ПО ДНИ ОТ СЕДМИЦАТА (%)
2025-03-07 14:09:55
Илия Кожухаров