Подписка в подкрепа на отвореното писмо на кампанията „Смелостта да говорим“

Цел на подписката е подкрепа за реални мерки и прилагане на законите срещу насилието над жени и уязвими групи в България.
Подписвайки се, заявявате подкрепа за изложените в писмото искания и препоръки (по-долу). Подписи ще бъдат събирани и физически като част от кампанията и шествието на 25.11.25.

Смелостта да говорим е първата стъпка към промяната. Гласът ни има сила – да прекъсне мълчанието, да промени нагласи, да спаси животи.

Кампанията „Смелостта да говорим“ е нашият общ призив да спрем мълчанието за насилието над жени и уязвими групи в Пловдив. Ще говорим!Говорим, защото насилието не започва с удар — то започва с мълчание, неравенство и страх.Говорим, защото всяка форма на насилие има причина, и тя често е в несправедливостта – в бедността, в зависимостите, в ролите, които ни налагат, в предразсъдъците, в разделението на „ние“ и „те“.Говорим, защото искаме държава, която защитава, а не подминава.


Отворено писмо на кампанията „Смелостта да говорим“:

В България всяка година десетки жени губят живота си в резултат на домашно и партньорско насилие. От началото на 2025 г. редица неправителствени организации и медии сигнализират за поне 20 случая на убийства на жени от техни партньори, съпрузи или близки.

Това не са просто трагедии - това са предотвратими престъпления, които показват системен срив в защитата на жените и липса на реакция от страна на институциите.
Насилието в българското общество е ежедневие, а не случайност. То е резултат от дълбоки неравенства, страх и бездействие. И не може да бъде спряно единствено с наказания за извършителите.

За да има промяна, са нужни не само нови закони, но и политическа воля, която идва от състраданието, солидарността и човечността на народните представители и на изпълнителната власт. Ние призоваваме всички хора с власт в България да разпознаят причините за системното насилие във всички сфери на живота и да действат върху тези причини, а не само върху последствията от вече извършено насилие.

А тези причини се коренят в предразсъдъците, в липсата на образование и гражданска култура, в страха от подаване на сигнал, в бедността и зависимостите между хората, в несправедливото разпределение на ролите между половете, както и в расизма, хомофобията, трансфобията, дискриминацията по възраст и здравословно състояние, в разделението на хората на “ние” и “те”.

Когато омразата и разделението се нормализират и дори насърчават от хора с власт, насилието става ежедневие за онези, които не могат да се защитят.
Затова ние искаме реална и незабавна защита за всеки човек в риск или вече пострадал от насилие — без значение от възраст, пол, полова идентичност, сексуална ориентация, етнос, националност, религия, здравословно състояние или семейно положение.

Настояваме българското правителство да осигури реални институционални, финансови и човешки ресурси за превенция, защита и подкрепа на пострадалите, както и за ефективен мониторинг на действията срещу насилието. Защото законите сами по себе си не спасяват животи — спасява ги волята да се прилагат ежедневно и без изключения!

Нашите искания и препоръки са следните:

I. Прилагане на приети вече закони, актове, нормативни уредби! България разполага с нормативна рамка срещу домашното и базираното на пола насилие, но липсва системно прилагане, координация и отчетност. Най-спешните действия са свързани с въвеждането и прилагането на вече предвидени механизми. Затова настояваме за:

- Незабавно приемане и реално прилагане на предвидения в Закона за защита от домашно насилие Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от насилие лица.
- Изграждане и поддържане на Национална информационна система за превенция и защита от домашно насилие, както е предвидено в ЗЗДН – с редовно събиране на официална национална статистика и провеждане на национални проучвания за мащаба и причините за насилието.
- Задължително изпълнение на чл. 4, ал. 4 от ЗЗДН – всеки лекар да издава на пациента си документ при установени следи от насилие, както и да насочва пострадалите към компетентните институции за социална, юридическа и психологическа подкрепа.
- Медицинските и социалните служби да бъдат задължени да оценяват риска от насилие върху дадено лице и да подават навременни сигнали към МВР и други компетентни органи.
- Преразглеждане и отмяна на 60-дневното изискване за интимни отношения, както и на изискването интимната връзка да е само между мъж и жена в Закона за защита от домашно насилие. Хармонизиране на закона с определението за домашно и партньорско насилие в Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Взимане предвид, че насилието може да се случи по всяко време, на всеки човек (независимо от пола и сексуалната му ориентация) и независимо дали е имало съжителство с партньора, или не.

II. Спешни законодателни и политически промени и мерки! Необходими са и конкретни промени в националното законодателство и хармонизацията му с европейските и международни стандарти. Затова изискваме:

- Въвеждане на дефиниции за фемицид и родово насилие в Наказателния кодекс.
Осъвременяване на законовите определения на престъпления като домашно насилие, изнасилване, сексуален тормоз, психическо и икономическо насилие, кибертормоз.
- Незабавна хармонизация на българското законодателство и правоприлагане с Директива (ЕС) 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие.
- Ратифициране на Конвенцията за премахване на насилието и тормоза в областта на труда №190 от 2019г. – за защита на всички работещи, включително доброволци, стажанти и чираци.
- Ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) – като инструмент за превенция, защита и промяна на културните нагласи, които оправдават насилието над уязвими хора.

III. Създаване и поддържане на национална система от услуги за подкрепа, обучение и образование! Без реална инфраструктура, специалисти, обучения и подкрепящи услуги в общността, законите остават на хартия. Затова настояваме за:

- Създаване и поддържане от държавата на кризисни и консултативни центрове за пострадали от насилие и за работа с извършители на насилие във всяка една от 28-те области на България.
- Задължителни и редовни обучения за всички специалисти, които работят с пострадали и извършители на насилие – полицаи, лекари, прокурори, съдии, адвокати, социални работници, учители, психолози и други.
- Въвеждане на обучителни програми в училищата по темите за родовото и домашното насилие, причините за тях, нуждата от уважение и състрадание към всеки пострадал, начините за търсене на помощ при насилие и тормоз.
- Провеждане на редовни национални кампании срещу родовото и институционалното насилие с цел повишаване на обществената чувствителност и информираност, както и промяна в предразсъдъците и стереотипите на хората по темата.
- Подобряване на условията в социалните услуги и грижите в общността, включително в домовете за възрастни хора, за хора с увреждания, в домовете за деца и други. Достойно заплащане за служителите, редовна супервизия на персонала, нормирано работно време, адекватна инфраструктура.

IV. Прекратяване на институционалното насилие и възстановяване на доверието в институциите! Промяната не идва с наказанието на извършителите. Тя започва, когато системата спре да наранява пострадалите. Затова искаме:

- Въвеждане на възстановително правосъдие, което поставя нуждите на пострадалите от насилие в центъра на процеса и осигурява подкрепа, а не допълнителна травма.
- Прекратяване на институционалното насилие над жени, деца, ЛГБТИ хора, роми и други уязвими групи хора. Отказ от стигматизиращи практики в системите на МВР, съда и прокуратурата, здравеопазването, образованието, социалните услуги и всички останали.
- Ясни стандарти за признаване на гражданския пол в личните документи и достъп до утвърждаваща медицинска грижа за трансхората и интерсекс хората.
- Повишаване на капацитета на и контрола в социалните и медицинските институции, така че да бъдат място за грижа и подкрепа, а не за страх и изолация.
- Гарантиране на защита за всеки, който подава сигнал за насилие – независимо от личните му характеристики, без риск от вторично виктимизиране или натиск от страна на институции и хора с власт.

Смятаме, че е крайно време да се работи с корените на проблемите в българското общество, а осъзнаването на причините за тези проблеми е първата стъпка в тази насока. Надяваме се, че Вие, като представители на народа, ще разберете това и ще вземете мерки за предотвратяване и намаляване на насилието в нашата страна.

* Подписката няма политически характер.

Организатори на кампанията в Пловдив са Фондация "Поглед" и неформалното сдружение "Люта Хала", съвместно с фондация Билитис. Кампанията е част от проекта “Смелостта на говорим” на Фондация Билитис, който е финансиран от Български Фонд за Жените и Европейски Съюз.

Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите на кампанията и не отразяват непременно тези на БФЖ, ЕС, Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на ЕК. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕК и нейните структури могат да бъдат държани отговорни за тях."

Фондация "ПОГЛЕД" и Неформално сдружение "Люта Хала"    Свържете се с автора на петицията