Петиция за превръщане на Пловдив в здравословен град
- Здравето на гражданите е тясно свързано с качеството на въздуха и всеки ход за подобряването му е от полза за общественото здраве,качеството на живот и благополучието на пловдивчани.
Подписите и текстът на тази петиция ще бъдат предадени на новия кмет на Пловдив
Пловдив е един от градовете с най-мръсен въздух в Европейския съюз, което сериозно уврежда здравето ни и влошава качеството ни на живот.
Част от причините са: сериозен автомобилен трафик. Отопление с твърдо гориво. Липса на достатъчно и леснодостъпни зелени площи. Липса на свързана, безопасна и качественно изградена мрежа за придвижване с алтернативен транспорт. Недобре развита мрежа на обществен транспорт.
Като лекар и гражданин, осъзнаващ рисковете за здравето ни от замърсения въздух и живота в нездравословна градска среда, настоявам за:
● Мерки за ограничаване на автомобилния трафик.
● Добре развита градска мрежа с чист, достъпен, удобен и екологичен обществен транспорт.
● Свързани и безопасни велоалеи.
● Възможности за удобно и безопасно придвижване пеш.
● Централна част с нискоемисионни зони.
● Повече зелени пространства и места за спорт и отдих на открито и преустановяване на прекомерното застрояване.
● Ограничаване на автомобилното движение около училища и детски градини.
● Спазване на изискванията за почистване на строителните площадки и мерките за предотвратяване на замърсяването.
● Осигуряване на достъп до чисти битови енергийни решения за хората.
● Регламентиране на паркирането в кварталите и премахването на „калните площи“.
● Подобряване на системите за сметосъбиране и насърчаване на разделното събиране на отпадъци.
● Редовно измиване на града.
● Мерки за намаляване на генерираните от трафика шум и вибрации и разпространението им.
● Стимули и специални мерки за маргинализираните групи.
●Активно включване на капацитета на академичната общност
● Отворен диалог неправителствения сектор.
Вижте пълния текст:
Според Световната здравна организация (СЗО) Пловдив е сред градовете с много високи нива на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха. През зимните месеци пределните допустими европейски норми на ФПЧ се надвишават до 10 пъти, а световните експерти определят въздуха в нашия град като вреден за здравето. Изследванията показват, че нивата на повечето показатели на въздушно замърсяване продължават да са далеч от изискуемите норми.Краткосрочната и дългосрочна експозиция на замърсители се свързва с редица сърдечносъдови заболявания, инсулт, ХОББ, рак на белия дроб, астма, намалена белодробна функция, въздействия върху развиващия се мозък и централната нервна система, когнитивните възможности, върху репродуктивната система, повишен риск от преждевременно раждане и намалено тегло при раждане и др. Вследствие на силно замърсения въздух в Пловдив броя на хронично болните граждани бележи тревожни нива. Локални научни и статистически данни показват между 13 и 14 000 новорегистрирани годишно такива. По данни на Европейската сметна палат отчита, че в местния БВП от транспортния фактор, като замърсител на въздуха, са загубени близо 34 милиона евро)[2] Установено е, че социалните разходи в Пловдив, свързани със замърсяването на въздуха, количествено определени на базата на отрицателните въздействия върху здравето, са сред най-високите.[3]
Пловдив продължава да има сериозен автомобилен трафик, който се увеличава. Използването на автомобили остава основен метод за придвижване включително в централната градска част. Броят на регистрираните коли е значителен, като преобладават тези без или с нисък евростандарт за вредни емисии. Тенденцията тротоарите, пешеходните и велосипедните градски части да се превръщат в паркинги продължава. Ходенето пеш и опитите за придвижване с алтернативен транспорт крият реален риск за сигурността и здравето на гражданите.
Използването на твърдо гориво продължава да е преобладаващ начин за отопление през зимата, а програмата за подмяна на уредите за отопление не се прилага ефективно.
Нивата на транспортен шум в Пловдив поставят здравето на жителите в риск.Шумът от автомобилен трафик повишава риска за хронични заболявания дори при стойности много по-ниски от онези, които увреждат слуха.[4] Съгласно данни на СЗО и редица научни изследвания, обитаването на жилищна среда с нива на шума, на каквито са изложени много сгради в Пловдив, повишава вероятността от стресови реакции, нарушен сън, сърдечносъдови заболявания, диабет, влошено психично здраве и качество на живот, и преждевременна смърт.[5] Европейско проучване на здравното въздействие от този шум показва, че случаите на преждевременна смърт от коронарна болест на сърцето например (или около 6,7% от случаите) биха били предотвратени на година, ако стриктно се спазени препоръчителните норми за нивата на автомобилен шум.[6] Макар да отговарят на изискванията на Европейската Шумова Директива, шумовите карти на Пловдив не са толкова подходящи за научни изследвания за ефекта на шума върху здравето и налага създадат нови модели на акустичната среда в Пловдив във формат, подходящ за оценка на здравното въздействие.[8]
Липса на достатъчно зелени градски площи, които имат доказан ползотворен ефект върху здравето, тъй като създават среда за отмора и намаляване на нивата на стрес, по-висока физическа активност и социални контакти на открито, смекчават ефекта на топлинните вълни и въздушното замърсяване и биха могли да подобрят акустичната обстановка.[9]
Препоръката на СЗО е всяко жилище да е на не повече от 300 м разстояние от структурирана градска зелена площ със социални функции като парк, а изчисления показват, че 73,7% от населението не живее в достатъчно озеленена среда, което се свързва с около 247 преждевременни смъртни случая годишно.[10] Животът в по-озеленен квартал води до прекарване на повече време сред природата, по-висока физическа активност и оттам с по-добра самооценка за здравето.[11]
Зелената градска среда е особено важна за най-уязвимите - децата (подобрява концентрацията, способността за учене, социалните контакти и понижава стреса[12]) и възрастните хора (дава възможност за повишаване на физическата им активност и намалява вероятността от социална изолация[13]). Зелените площи имат важна роля и в социалното приобщаване на хората с увреждания. Зелените коридори (greenways, green corridors) за активно придвижване са привлекателни за хора от всички възрасти, предлагайки възможност за ходене пеша и каране на велосипед в озеленена паркова среда, покрай реки и през ненатоварени с автомобилен трафик места.
Липса на реализиране на нискоемисионни зони както от транспортен фактор, така и от фактор битово отопление, особено в централната градска част продължава да запазва лошото качество на градската среда там.
Призовавам към преосмисляне на градското планиране чрез мерки, които пряко или косвено се отразяват на качеството на въздуха, а оттам и на здравето на хората:
● Мерки за ограничаване на автомобилния трафик - стимули за използване и за закупуване на велосипеди и други видове алтернативни транспортни средства; изграждане на единна система на екологичен, удобен, бърз и конкурентен градски транспорт, насърчаване на споделеното пътуване; влизането с автомобил особено в централните части на града да става на принципа зелена зона; изграждане на дигитална информационна система за местата паркиране, тяхната заетост в реално време и безплатен достъп до нейното мобилно приложение
● Добре развита градска мрежа с чист, достъпен и удобен обществен транспорт с приоритет на електрическия и нискоемисионния надземен обществен транспорт - мерки за стимулиране на използването на обществен транспорт; прекратяване на практиката за намаляване на интервалите, редомността и работното време на линии на градския транспорт, специални интеграционни политики за хората с увреждания за зелен обществен транспорт.
● Разширяване и свързване на безопасни алеи за алтернативен транспорт – създаване на по-голям обем свързана, безопасна и качествено изградена велосипедна мрежа, с ясни и конкретно поставени срокове за изпълнение; създаване на алеи не за сметка на пешеходното движение.
● Създаване на възможности за удобно и безопасно придвижване пеш – безопасни пешеходни пространства и спешно подобряване на пешеходната инфраструктура, за да се минимизират рисковите фактори за пешеходците.
● Повече зелени пространства и места за спорт и отдих на открито и преустановяване на прекомерното застрояване - спазване на препоръките на СЗО всички хора да живеят на 300 метра от зелена площ; добър достъп до градските паркове; озеленяване на улици, покриви и фасади.
● Намаляване на автомобилното движение около училища и детски градини; въвеждане на т. нар. „kiss and drop” зони, както и на практиката „училищни улици“, така че децата и младежите да могат да достигат учебните заведения преимуществено чрез активно придвижване.
● Подобряване на контрола върху пунктовете за годишен технически преглед и строги санкции за манипулиране на резултатите; реален работещ телефон за сигнали от граждани за замърсяващи автомобили и възможност за нормативно санкциониране на водачите.
● Подобряване на контрола по спазване на изискванията за почистване на строителните площадки и мерките за предотвратяване на замърсяването с кал и други отпадъци на пътищата и налагане на строги санкции при нарушенията.
● Регламентиране на паркирането в кварталите на града чрез въвеждане на ясни регулации и строги санкции - премахване на „калните площи“ чрез безкомпромисно санкции от компетентните институции, озеленяване на междублоковите пространства; физическо ограничаване на възможностите за паркиране в зелени площи чрез единни, естетични елементи, последващо регулярно поддържане.
● Подобряване на системите за сметосъбиране и насърчаване на разделното събиране на отпадъци- използване на контейнери за събиране на смесени отпадъци с капаци и хигиенично, механично отваряне; повече контейнери за разделно събиране на отпадъци с удобни отвари за обемите на отпадъците, подобряване на управлението на битовите едрогабаритни отпадъци, които се извозват в определени дни от месеца от общините, стриктно спазване на графици и повишаване на осведомеността за тази услуга и значението ѝ сред гражданите, стимули за разделно сметосъбиране
● Инвестиране във възобновяема енергия, осигуряване на достъп до чисти битови енергийни решения за хората, които да се базират на оценки на въздействието върху здравето, околната среда и икономически анализи; подобряване на енергийната ефективност на сградите.
● Редовно и качествено измиване на града – както на улиците, така и на прилежащите им тротоари, подлези и надлези; подобряване на технологията на измиване и прилагане на регулярно миене след зимно снегопочистване.
● Уеличаване на данните за замърсяването на въздуха чрез клъстерна система от методи за измерване на замърсяването , предложение за промяна в националната нормативна уредба за броя и местата на станциите за измерване на замърсяването, поставяне на портативни станции на превозните средства на градския транспорт за измерване на замърсяването; пред училища и лечебни заведения в града; системи за известяване на гражданите за дните с опасно замърсяване, включително използване на електронните табла на спирките на градския транспорт в Пловдив.
● Активно включване на академичната общност в Пловдив и използване на нейния капацитет в разработването на политики, мерки и механизми за оценка на КАВ и прилагане на местни решения на проблема със замърсяването на въздуха.
● Мерки за намаляване на генерираните от трафика шум и вибрации.
● Създаване на работещ модел за стимули и специални мерки за маргинализираните групи.
● Отворен диалог с неправителствения сектор и използване на неговия капацитет в разработването на политики и механизми за градоустройство, което да създава благоприятна среда за живот.
Петицията е на база подобна такава от Лекарска мрежа "Въздух за здраве", Сдружение "Въздух за здраве", Студентска мрежа "Въздух за здраве" за гр.София
подкрепена от "Дишай Пловдив/Breath Plovdiv
Източници:
[1]https://isglobalranking.org/city/sofia/?fbclid=IwAR0LrPbdKK4smzWaDjoKTvJLdc5BxD_Y9PzqHrDZOLgPu5n7P78Fqk4SUFE#air
[2] Impact of air pollution on career decision of the highly -skilled workforce in Sofia ,November 2021
[4] WHO Regional Office for Europe. Environmental Noise Guidelines for the European Region; 2018. ISBN 978 92 890 5356 3; Gui SY, Wu KJ, Sun Y, Chen YN, Liang HR, Liu W, Lu Y, Hu CY. Traffic noise and adiposity: a systematic review and meta-analysis of epidemiological studies. Environ Sci Pollut Res Int. 2022;29(37):55707-55727. doi: 10.1007/s11356-022-19056-7; van Kamp I, Simon S, Notley H, Baliatsas C, van Kempen E. Evidence Relating to Environmental Noise Exposure and Annoyance, Sleep Disturbance, Cardio-Vascular and Metabolic Health Outcomes in the Context of IGCB (N): A Scoping Review of New Evidence. Int J Environ Res Public Health. 2020;17(9):3016. doi: 10.3390/ijerph17093016.
[5] WHO Regional Office for Europe. Environmental Noise Guidelines for the European Region; 2018. ISBN 978 92 890 5356 3
[6] https://isglobalranking.org/ranking/#noise ; Khomenko S, Cirach M, Barrera-Gómez J, Pereira-Barboza E, Iungman T, Mueller N, Foraster M, Tonne C, Thondoo M, Jephcote C, Gulliver J, Woodcock J, Nieuwenhuijsen M. Impact of road traffic noise on annoyance and preventable mortality in European cities: A health impact assessment. Environ Int. 2022;162:107160. doi: 10.1016/j.envint.2022.107160.
[7] Dzhambov AM, Dimitrova V, Germanova N, Burov A, Brezov D, Hlebarov I, Dimitrova R. Joint associations and pathways from greenspace, traffic-related air pollution, and noise to poor self-rated general health: A population-based study in Sofia, Bulgaria. Environ Res. 2023;231(Pt 1):116087. doi: 10.1016/j.envres.2023.116087.
[8] Khomenko S, Cirach M, Barrera-Gómez J, Pereira-Barboza E, Iungman T, Mueller N, Foraster M, Tonne C, Thondoo M, Jephcote C, Gulliver J, Woodcock J, Nieuwenhuijsen M. Impact of road traffic noise on annoyance and preventable mortality in European cities: A health impact assessment. Environ Int. 2022;162:107160. doi: 10.1016/j.envint.2022.107160.
[9] World Health Organization. Regional Office for Europe. (2016). Urban green spaces and health. World Health Organization. Regional Office for Europe. https://apps.who.int/iris/handle/10665/345751 ; Markevych I, Schoierer J, Hartig T, Chudnovsky A, Hystad P, Dzhambov AM, de Vries S, Triguero-Mas M, Brauer M, Nieuwenhuijsen MJ, Lupp G, Richardson EA, Astell-Burt T, Dimitrova D, Feng X, Sadeh M, Standl M, Heinrich J, Fuertes E. Exploring pathways linking greenspace to health: Theoretical and methodological guidance. Environ Res. 2017;158:301-317. doi: 10.1016/j.envres.2017.06.028.; Yang BY, Zhao T, Hu LX, Browning MHEM, Heinrich J, Dharmage SC, Jalaludin B, Knibbs LD, Liu XX, Luo YN, James P, Li S, Huang WZ, Chen G, Zeng XW, Hu LW, Yu Y, Dong GH. Greenspace and human health: An umbrella review. Innovation (Camb). 2021 Sep 24;2(4):100164. doi: 10.1016/j.xinn.2021.100164.
[10] https://isglobalranking.org/ranking/#green ; Barboza EP, Cirach M, Khomenko S, Iungman T, Mueller N, Barrera-Gómez J, Rojas-Rueda D, Kondo M, Nieuwenhuijsen M. Green space and mortality in European cities: a health impact assessment study. Lancet Planet Health. 2021;5(10):e718-e730. doi: 10.1016/S2542-5196(21)00229-1.
[11] Dzhambov AM, Dimitrova V, Germanova N, Burov A, Brezov D, Hlebarov I, Dimitrova R. Joint associations and pathways from greenspace, traffic-related air pollution, and noise to poor self-rated general health: A population-based study in Sofia, Bulgaria. Environ Res. 2023;231(Pt 1):116087. doi: 10.1016/j.envres.2023.116087.
[12] Dadvand et al., 2015; Vujcic and Tomicevic-Dubljevic, 2018; Andrusaityte et al., 2020
[13] Camps-Calvet и др., 2016; Artmann и др., 2017
Веселка Христамян; Дишай Пловдив/ Breath Plovdiv Свържете се с автора на петицията