Петиция за превръщането на София в здравословен град
София е столицата с най-мръсен въздух в Европейския съюз, което сериозно уврежда здравето ни и влошава качеството ни на живот.
Част от причините: Сериозен автомобилен трафик. Отопление с твърдо гориво. Липса на достатъчно и леснодостъпни зелени площи. Липса на свързана, безопасна и качественно изградена мрежа за придвижване с алтернативен транспорт. Недобре развита мрежа на обществен транспорт.
Като обединение на лекари и граждани, осъзнаващи рисковете за здравето ни от замърсения въздух и живота в нездравословна градска среда, настояваме за:
● Мерки за ограничаване на автомобилния трафик.
● Добре развита градска мрежа с чист, достъпен, удобен и екологичен обществен транспорт.
● Свързани и безопасни велоалеи.
● Възможности за удобно и безопасно придвижване пеш.
● Централна част с нискоемисионни зони.
● Повече зелени пространства и места за спорт и отдих на открито и преустановяване на прекомерното застрояване.
● Ограничаване на автомобилното движение около училища и детски градини.
● Спазване на изискванията за почистване на строителните площадки и мерките за предотвратяване на замърсяването.
● Осигуряване на достъп до чисти битови енергийни решения за хората.
● Регламентиране на паркирането в кварталите и премахването на „калните площи“.
● Подобряване на системите за сметосъбиране и насърчаване на разделното събиране на отпадъци.
● Редовно измиване на града.
● Мерки за намаляване на генерираните от трафика шум и вибрации и разпространението им.
● Стимули и специални мерки за маргинализираните групи.
● Отворен диалог с неправителствения сектор.
Здравето на гражданите е тясно свързано с качеството на въздуха и всеки ход за подобряването му е от полза за общественото здраве. Подписите и текстът на тази петиция ще бъдат предадени на новия кмет на София.
Прочетете пълния текст на петицията.
ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ПЕТИЦИЯТА
Според Световната здравна организация (СЗО) София е европейската столица с най-високи нива на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха. През зимните месеци пределните допустими европейски норми на ФПЧ се надвишават до 10 пъти, а световните експерти определят въздуха в нашия град като вреден за здравето. Изследванията показват, че нивата на азотен диоксид целогодишно са тревожно високи. Краткосрочната и дългосрочна експозиция на тези замърсители се свързва с редица сърдечносъдови заболявания, инсулт, ХОББ, рак на белия дроб, астма, намалена белодробна функция, въздействия върху развиващия се мозък и централната нервна система, повишен риск от преждевременно раждане и намалено тегло при раждане и др. Вследствие на силно замърсения въздух в София годишно умират между 800 и 900 души.[1] 13,4% от местния БВП в София са изгубени поради замърсяването на въздуха през 2019 г., което се равнява на 3,124 млрд. евро. (6,10 млрд. лв.)[2] Установено е, че социалните разходи на София, свързани със замърсяването на въздуха, количествено определени на базата на отрицателните въздействия върху здравето, са най-високите в България и повече от седем пъти над тези на втория най-замърсен град в страната.[3]
В София има и сериозен автомобилен трафик. Използването на автомобили остава основен метод за придвижване включително в централната градска част. Средната възраст на колите в града е 18 години, а броят на регистрираните коли е значителен, като преобладават тези без или с нисък евростандарт за вредни емисии. Тенденцията тротоарите, пешеходните и велосипедните градски части да се превръщат в паркинги продължава. Ходенето пеш и опитите за придвижване с алтернативен транспорт крият реален риск за сигурността и здравето на гражданите.
Използването на твърдо гориво продължава да е преобладаващ начин за отопление през зимата, а проектът за нискоемисионни зони се бави поради необходимостта от съществени корекции.
Нивата на транспортен шум в София поставят здравето на жителите в риск. Шумът от автомобилен, железопътен и особено самолетен трафик повишава риска за хронични заболявания дори при стойности много по-ниски от онези, които увреждат слуха.[4] Съгласно данни на СЗО и редица научни изследвания, обитаването на жилищна среда с нива на шума, на каквито са изложени повечето сгради в София, повишава вероятността от стресови реакции, нарушен сън, сърдечносъдови заболявания, диабет, влошено психично здраве и качество на живот, и преждевременна смърт.[5] Европейско проучване на здравното въздействие, базирано на официалните данни от шумовите карти на София и очаквания ефект върху здравето, показва, че около 77 случая на преждевременна смърт от коронарна болест на сърцето (или около 6,7% от случаите) биха били предотвратени на година, ако бяха спазени препоръчителните норми за нивата на автомобилен шум.[6] Скорошно публикувано българско проучване сред представителна извадка от 917 софиянци показа, че излагането на по-висок самолетен и железопътен/трамваен шум са свързани със значимо по-голяма вероятност от влошена самооценка за здравето.[7] Макар да отговарят на изискванията на Европейската Шумова Директива, шумовите карти на София не са толкова подходящи за научни изследвания за ефекта на шума върху здравето, така че би следвало да се създадат нови модели на акустичната среда в София във формат, подходящ за оценка на здравното въздействие.[8]
Липса на достатъчно зелени градски площи, които имат доказан ползотворен ефект върху здравето, тъй като създават среда за отмора и намаляване на нивата на стрес, по-висока физическа активност и социални контакти на открито, смекчават ефекта на топлинните вълни и въздушното замърсяване и биха могли да подобрят акустичната обстановка.[9]
Препоръката на СЗО е всяко жилище да е на не повече от 300 м разстояние от структурирана градска зелена площ със социални функции като парк, а изчисления показват, че 73,7% от населението не живее в достатъчно озеленена среда, което се свързва с около 247 преждевременни смъртни случая годишно.[10] В представително проучване сред софиянци, животът в по-озеленен квартал беше свързано с прекарване на повече време сред природата, по-висока физическа активност и оттам с по-добра самооценка за здравето.[11]
Зелената градска среда е особено важна за най-уязвимите - децата (подобрява концентрацията, способността за учене, социалните контакти и понижава стреса[12]) и възрастните хора (дава възможност за повишаване на физическата им активност и намалява вероятността от социална изолация[13]). Зелените площи имат важна роля и в социалното приобщаване на хората с увреждания. Зелените коридори (greenways, green corridors) за активно придвижване са привлекателни за хора от всички възрасти, предлагайки възможност за ходене пеша и каране на велосипед в озеленена паркова среда, покрай реки и през ненатоварени с автомобилен трафик места.
Ние подчертаваме, че София има неотложна нужда от промяна на Общия устройствен план, който да доведе до градска трансформация, в центъра на която да бъде поставено здравето на хората.
Затова, като лекари и представители на граждански организации, ние Ви призоваваме към преосмисляне на градското планиране чрез мерки, които пряко или косвено се отразяват на качеството на въздуха, а оттам и на здравето на хората:
● Мерки за ограничаване на автомобилния трафик - стимули за използване и за закупуване на велосипеди, тротинетки и други видове алтернативни транспортни средства; насърчаване на споделеното пътуване; въвеждане на платени форми за влизане с автомобил в централните части на града.
● Добре развита градска мрежа с чист, достъпен и удобен обществен транспорт с приоритет на електрическия и нискоемисионния надземен и подземен обществен транспорт - мерки за стимулиране на използването на обществен транспорт; прекратяване на практиката за закриване на обществени линии (най-често на трамвайни трасета) с вече изградена инфраструктура; специални интеграционни политики за хората с увреждания за зелен обществен транспорт.
● Разширяване и свързване на безопасни алеи за алтернативен транспорт – създаване на свързана, безопасна и качествено изградена велосипедна мрежа, с ясни и конкретно поставени срокове за изпълнение; създаване на алеи не за сметка на пешеходното движение.
● Създаване на възможности за удобно и безопасно придвижване пеш – безопасни пешеходни пространства и спешно подобряване на пешеходната инфраструктура, за да се минимизират рисковите фактори за пешеходците. Адаптиране на успешни модели за трансформиране на цели квартали от градската среда по примера на т.нар. Superblock модел в Барселона.
● Централна част с нискоемисионни зони, които да насърчават активното придвижване -включване на начините на отопление като компонент на зоните;
● Повече зелени пространства и места за спорт и отдих на открито и преустановяване на прекомерното застрояване - спазване на препоръките на СЗО всички хора да живеят на 300 метра от зелена площ; добър достъп до градските паркове; озеленяване на улици, покриви и фасади.
● Намаляване на автомобилното движение около училища и детски градини; въвеждане на т. нар. „kiss and drop” зони, както и на практиката „училищни улици“, така че децата и младежите да могат да достигат учебните заведения преимуществено чрез активно придвижване.
● Подобряване на контрола върху пунктовете за годишен технически преглед и строги санкции за манипулиране на резултатите; реален работещ телефон за сигнали от граждани за замърсяващи автомобили и възможност за нормативно санкциониране на водачите.
● Подобряване на контрола по спазване на изискванията за почистване на строителните площадки и мерките за предотвратяване на замърсяването с кал и други отпадъци на пътищата и налагане на строги санкции при нарушенията.
● Регламентиране на паркирането в кварталите на града чрез въвеждане на ясни регулации и строги санкции - премахване на „калните площи“ чрез озеленяване на междублоковите пространства; физическо ограничаване на възможностите за паркиране в зелени площи и последващо регулярно поддържане.
● Подобряване на системите за сметосъбиране и насърчаване на разделното събиране на отпадъци- използване на контейнери за събиране на смесени отпадъци с капаци и механично отваряне; преустановяване на практиката за премахване на контейнери за разделно събиране на отпадъци, които активно се ползват от жителите на районите; подобряване на управлението на битовите едрогабаритни отпадъци, които се извозват в определени дни от месеца от общините, чрез стриктно спазване на графици и повишаване на осведомеността за тази услуга и значението ѝ сред гражданите.
● Инвестиране във възобновяема енергия, осигуряване на достъп до чисти битови енергийни решения за хората, които да се базират на оценки на въздействието върху здравето, околната среда и икономически анализи; подобряване на енергийната ефективност на сградите.
● Редовно измиване на града – както на улиците, така и на прилежащите им тротоари, подлези и надлези; подобряване на технологията на измиване и прилагане на регулярно миене след зимно снегопочистване.
● Публично достъпни системи за събиране на данни за замърсяването на въздуха в града, увеличаване на станциите за измерване на замърсяването, поставяне на портативни станции на превозните средства на градския транспорт за измерване на замърсяването; системи за известяване на гражданите за дните с опасно замърсяване.
● Мерки за намаляване на генерираните от трафика шум и вибрации и разпространението им.
● Стимули и специални мерки за маргинализираните групи.
● Отворен диалог с неправителствения сектор и използване на неговия капацитет в разработването на политики и механизми за градоустройство, което да създава благоприятна среда за живот.
Петицията е подкрепена от Сдружение Велоеволюция, Българската лига по хипертония
Източници:
[2] Impact of air pollution on career decision of the highly -skilled workforce in Sofia ,November 2021
[3]https://cedelft.eu/wpcontent/uploads/sites/2/2021/03/CE_Delft_190272_Health_costs_of_air_pollution_in_European_cities_and_the_linkage_with_transport_Def.pdf [4] WHO Regional Office for Europe. Environmental Noise Guidelines for the European Region; 2018. ISBN 978 92 890 5356 3; Gui SY, Wu KJ, Sun Y, Chen YN, Liang HR, Liu W, Lu Y, Hu CY. Traffic noise and adiposity: a systematic review and meta-analysis of epidemiological studies. Environ Sci Pollut Res Int. 2022;29(37):55707-55727. doi: 10.1007/s11356-022-19056-7; van Kamp I, Simon S, Notley H, Baliatsas C, van Kempen E. Evidence Relating to Environmental Noise Exposure and Annoyance, Sleep Disturbance, Cardio-Vascular and Metabolic Health Outcomes in the Context of IGCB (N): A Scoping Review of New Evidence. Int J Environ Res Public Health. 2020;17(9):3016. doi: 10.3390/ijerph17093016.
[5] WHO Regional Office for Europe. Environmental Noise Guidelines for the European Region; 2018. ISBN 978 92 890 5356 3
[6] https://isglobalranking.org/ranking/#noise ; Khomenko S, Cirach M, Barrera-Gómez J, Pereira-Barboza E, Iungman T, Mueller N, Foraster M, Tonne C, Thondoo M, Jephcote C, Gulliver J, Woodcock J, Nieuwenhuijsen M. Impact of road traffic noise on annoyance and preventable mortality in European cities: A health impact assessment. Environ Int. 2022;162:107160. doi: 10.1016/j.envint.2022.107160.
[7] Dzhambov AM, Dimitrova V, Germanova N, Burov A, Brezov D, Hlebarov I, Dimitrova R. Joint associations and pathways from greenspace, traffic-related air pollution, and noise to poor self-rated general health: A population-based study in Sofia, Bulgaria. Environ Res. 2023;231(Pt 1):116087. doi: 10.1016/j.envres.2023.116087.
[8] Khomenko S, Cirach M, Barrera-Gómez J, Pereira-Barboza E, Iungman T, Mueller N, Foraster M, Tonne C, Thondoo M, Jephcote C, Gulliver J, Woodcock J, Nieuwenhuijsen M. Impact of road traffic noise on annoyance and preventable mortality in European cities: A health impact assessment. Environ Int. 2022;162:107160. doi: 10.1016/j.envint.2022.107160.
[9] World Health Organization. Regional Office for Europe. (2016). Urban green spaces and health. World Health Organization. Regional Office for Europe. https://apps.who.int/iris/handle/10665/345751 ; Markevych I, Schoierer J, Hartig T, Chudnovsky A, Hystad P, Dzhambov AM, de Vries S, Triguero-Mas M, Brauer M, Nieuwenhuijsen MJ, Lupp G, Richardson EA, Astell-Burt T, Dimitrova D, Feng X, Sadeh M, Standl M, Heinrich J, Fuertes E. Exploring pathways linking greenspace to health: Theoretical and methodological guidance. Environ Res. 2017;158:301-317. doi: 10.1016/j.envres.2017.06.028.; Yang BY, Zhao T, Hu LX, Browning MHEM, Heinrich J, Dharmage SC, Jalaludin B, Knibbs LD, Liu XX, Luo YN, James P, Li S, Huang WZ, Chen G, Zeng XW, Hu LW, Yu Y, Dong GH. Greenspace and human health: An umbrella review. Innovation (Camb). 2021 Sep 24;2(4):100164. doi: 10.1016/j.xinn.2021.100164.
[10] https://isglobalranking.org/ranking/#green ; Barboza EP, Cirach M, Khomenko S, Iungman T, Mueller N, Barrera-Gómez J, Rojas-Rueda D, Kondo M, Nieuwenhuijsen M. Green space and mortality in European cities: a health impact assessment study. Lancet Planet Health. 2021;5(10):e718-e730. doi: 10.1016/S2542-5196(21)00229-1.
[11] Dzhambov AM, Dimitrova V, Germanova N, Burov A, Brezov D, Hlebarov I, Dimitrova R. Joint associations and pathways from greenspace, traffic-related air pollution, and noise to poor self-rated general health: A population-based study in Sofia, Bulgaria. Environ Res. 2023;231(Pt 1):116087. doi: 10.1016/j.envres.2023.116087.
[12] Dadvand et al., 2015; Vujcic and Tomicevic-Dubljevic, 2018; Andrusaityte et al., 2020
[13] Camps-Calvet и др., 2016; Artmann и др., 2017
Лекарска мрежа "Въздух за здраве", Сдружение "Въздух за здраве", Студентска мрежа "Въздух за здраве" Свържете се с автора на петицията