Подписка за спасяването на Солаковия хан(печатницата на Каравелов)

Солаковият хан в центъра на Букурещ е само на 70 километра от Русе. Построен е през1859 години, от братя Солакови от Свищов. Вече повече от 60 години този исторически център на българското възрождение, тъне в забрава и все по-голяма разруха.

Солаковият хан носи името на своите основатели- братята Солакулу. Той е с над 1000 кв. м застроена площ, над 100 стаи,  дълбоки зимници-складове и огромен двор. Някога ханът е бил извън града, днес е в самия център. Собствениците предоставят част от нея на Любен Каравелов,за да издава своите вестници „ Свобода“, “Независимост“  и “Знаме“. Именно тук, е било огнището на българското революционно дело. Едни от най-видните ни борци за свобода – Христо Ботев и Васил Левски, са намирали убежище в него и са го използвали за подготовка на бунтове.

В спомен от пребиваването си в хана, описан в негово писмо до Киро Тулешков, Ботевразказва, че е живял близо два месеца в изоставената мелница, която е била част от Солаковия хан. В писмото още се описва: "Вънка е студ, пука се камък, не сме яли от няколко дена, обаче приятелят ми ще направи всичко възможно да те развесели." Този приятел е бил самият Левски.

https://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/tuleshkov.htm

През 1872 г., по предложение на Каравелов на това пропито с история място, е свикано събрание на БРЦК, на което за апостол на вътрешната организация в България е избран Васил Левски .

Вятърната мелница отдавна е заменена с асфалт. Няма ги и високите порти. Няма го и историческият таван, на който Левски и Каравелов редактират Устава и Програмата на БРЦК. На фасадата на сградата все още стои паметната плоча на Каравелов. но бронзовият барелеф е отскубнат и продаден на вторични суровини срещу жълти стотинки.

По вреве на социализма, русенецът Петър Данаилов в качеството си на посланик на България в Букурещ, успява да договори с румънските власти реставрацията на Солаковия хан и превръщането му в Български културен център. Скоро след това започват демократичните промени и идеята , както и договорките потъват в небитието. През 2003 година хана е реституиран и предаден на наследниците. В същата година е обявен за исторически паметник от местно значение. Поради лошото състояние на сградата, в следствие на времето и нанесена тежка вреда от бомба през втората световна война, се налагат непосилни за собствениците ремонтни дейности.

 От дълги години проф. Лука Велчов, председател на “Демократичен съюз на българите в Румъния”, предприема различни действия във връзка с опазването на това културно историческо наследство. Въпреки неспирните сигнали към българските институции,търсенето на съдействие от страна на двете държави и осъществяването на връзки между тях, до ден днешен не се достига крайната цел.

През последните години, основно действащо лице по темата за спасяването на хана е и д-р инж. Иван Иванов от Русе, с помощта на професор Велчов. През 2017г. за пореден път се открива възможност за приключване на казуса. Тогава фондацията му “Любен Каравелов” търси помощ от българските институции с цел обединяване на усилия за покупката и реставрацията на сградата. За съжаление, въпреки неимоверните усилия, за пореден път казусът остава неразрешен, отново поради липса на отговор от българските институции.

До сега проф. Лука Велчов и инж. Иван Иванов са алармирали всички предходни министри на културата на България. Търсено е съдействие и от министър-председатея Бойко Борисов и Президента- Румен Радев, но отговор от тяхна страна до момента няма.  За съжаление това не е първата подобна ситуация, представляваща изпращане в забвение и потъпкване на българската история, поради една или друга причина. Пример можем да дадем с “Хан Габровени”. Там, през 1875г. се провежда разширено събрание на БРК, на което слово произнася Христо Ботев. Там е получена и телеграмата за стъпването на българска земя на четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски. Сградата в момента е “Европейски културен център”, но без помощта и участие на българската държава.Единствената следа показваща наличието на българско участие е завещанието на сина на Васил Георгиев - д-р Никола Василиади, с дата 10 юни 1881 г., гр. Букурещ. Там д-р Василиади пише: „ Моят недвижим имот се състои от хотел стар, наречен „Габровени“,който наследих от покойния ми баща Василия Георгиев, чрез завещание, заверено от почитаемия Илфовски окръжен съд, от 1854 г.“.

Ние от “Мост през вековете” сме за запазване на историята ни през вековете за идните поколения. Смятаме, че действията от страна на българската държава и институции са крайно незадоволителни. Ние следим случващото се от няколко години и работим по казуса съвместно с гореспоменатите проф. Лука Велчов и д-р инж. Иван Иванов и много други. Обединени, ще търсим помощта на всеки заинтересован от запазването на “Солаковия хан” като незачеркната част от българската история.

Автори :

Николай Чакъров

Елена Тиганева

Николай Чакъров    Свържете се с автора на петицията