Петиция за законодателни инициативи, които да не позволяват селскостопанската земя да бъде обект на проучване и добив на газ, нефт, подземни богатства и разширяване обхвата на защитените зони.

da2b09a8d9386f09f586f14448f1033b-740x5551.jpgНа вниманието на всички политически групи от ЕП
 
На вниманието на Комисаря по околната среда, океаните и рибарство- г-н Виргиниюс Синкавичюс
 
На вниманието на Парламентарните Комисии-
 
DROI - Права на човека
 
ENVI - околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 
REGI - Регионално развитие
 
AGRI - Земеделие и развитие на селските райони
 
На вниманието на всички български евродепутати
 
На вниманието на Народното събрание на РБ
 
Ние, българските граждани, обединени в отговорността и грижата си за тази безценна земя, на която сме избрани да живеем, предлагаме въпроса за защитата на тази територия с изключително значение поради характеристиките и богатството на почвите си.
 
ЮЖНА ДОБРУДЖА, разположена в североизточната част на България, със северна граница река Дунав и Румъния, и източна - Черно море, е трупала с хилядолетия богатствата на почвите си, които към днешния ден я определят като феномен.
 
Инициираната от ЕК публична онлайн дискусия на 02.02.2021г. за нова стратегия за опазване на почвите е мястото и моментът да се обърне специално внимание на тази територия, която ни дава основания да се надяваме на бъдеще следствие на тези усилия да спасим почвата. А както казва Koмисарят В. Синкавичюс- " Една четвърт от биоразнообразието на нашата планета присъства в почвата. Това буквално е съкровище под краката ни и от това зависи храната и бъдещето ни."
 
Добруджа се отличава с феноменална почвена покривка, за която допринасят редица специфични условия.
 
Дуранкулашкият некропол ни дава ценна информация, че още от древността (5500г.пр. Хр.), тук е процъфтявало производство на дивия прародител на пшеницата, което продължава и до днес с представители на съвременната селекция.
 
(България по начало е страната с изключително разнообразие по отношение на почвените типове. Световната референтна база на почвите се състои от 32 почвени групи, от които 24 от тях, с 276 почвено различия са формирани на територията на страната. Това е изключително голямо предизвикателство по отношение на опазването им.) Почти всички палеографски и палеоекологични резултати определят възникването на съвременните Черноземни почви в Добруджа към средата на бронзовата епоха.
 
Земеделските територии в Южна Добруджа заемат около 81% от площта й. Разпространени са предимно Черноземните почви (над 85%), представени във всичките им разновидности- карбонатни, типични, излужени, деградирани и глинести. Основният, преобладаващ вид са излужените Черноземи. В Южна Добруджа са установени азонални почви- Gleysols, Fluvisols, Rendzic Leptosols. Производствената характеристика на почвите в Южна Добруджа ги определя като високо продуктивни.
 
Добре е да помним , че в световен мащаб, подходящи за селско стопанство терени представляват едва 10-12% от земната суша и тези площи ежегодно намаляват. Половината от това богатство се намира в Европа и Северна Америка. Само в ЕС ежегодно се губят стотици хектари земя в резултат на антропогенна дейност. Негативен ефект върху плодородните земи оказват прекалено много фактори- природни бедствия, изменения в климата, индустриални аварии, неправилна обработка и третиране, замърсявания, минно-добивани и сондажни дейности.
 
Изключителната важност на района се подчертава и от факта, че в недрата на Добруджа, под уникалното й почвено богатство, лежи огромно, безценно море от чиста питейна вода- тъй нареченият Малм Валанжски воден хоризонт. Той е основен източник за питейни нужди, за напояване и е в основата на екосистемите чрез свързаността си с надземните водни източници на тази обширна територия. (Проф. Маргарита Нанкова, Приложение 1)
 
Безотговорно е да мислим, че можем да опазим почвите си без да сме опазили ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ. На площ от повече от 13000 км2 е разположен водоносният хоризонт- този естествен природен феномен с неговото богатство, трупано милиони години. (Басейнова Дирекция, Плевен, Приложение 2)
 
ПОВОДЪТ, който ни дава тази публична консултация, използваме, за да изразим силното си безпокойство като стопани на тази територия, поради нестихващите опити върху тази земя, върху тази безценна като извор на живот вода, да бъде придобито право на проучване и добив на газ на не една компания през годините до настоящия момент. Становищата на учените ни разкриват живото съкровище под краката ни и ни дават основанията и знанието да търсим начини да съхраним тези богатства, на които сме наследници, и които ще предадем в ръцете на децата ни.
 
Рисковете и пораженията за почвите и водите при дейност за проучване и добив на газ ни звучат като факти.
 
На повърхността:
 
- трайно увредена и безвъзвратно изгубена почва, заради тежката техника, площадки, цистерни с химически вещества и водоеми за тяхното съхраняване, асфалтови пътища и пр., а така също
 
и заради
 
-мащабно и необратимо замърсяване  на почвите и на водоносните слоеве заради аварийно изтичане или разливане на аварийна течност от цистерни, басейни.
 
И под повърхността:
 
- ще цитираме експертно заключение: " Възможно тежки, катастрофални и непоправими последици от прилаганите технологии ще се проявят в Североизточна България. С най-голяма сила, острота и неизбежност се очертават възможни поражения върху водоносната система, която е ЕДИНСТВЕН и НЕЗАМЕНИМ източник на прясна вода в Лудогорието, Добруджа и цялото крайдунавско пространство между Русе и Силистра. Във Варненско-добруджанското крайбрежие ( без ивицата Русалка- Шабла- Крапец ) и в обширна зона между Две могили, Стражица, Търговище и Попово, същата система съдържа и генерира ПРЕСНИ ТЕРМАЛНИ ВОДИ, които са еднакво ценен ресурс за водоснабдяване, курортно-туристически бизнес и извличане на топлинна (геотермална) енергия. В геоструктурно и хидравлично отношение системата е неделима."
 
"Намерението за "ДОБИВ НА ГАЗ" в Добруджа е необмислено, погрешно и опасно. То трябва да бъде преразгледано и отхвърлено. Неоспорими доказателства и мотиви за това може да даде всяка безпристрастна оценка за приложимостта на предлаганите технологии в реалните хидроложки, стопански и житейски условия на региона." ( Инж. Димитър Костадинов Щерев, Приложение 4)
 
Ще споменем и, че: "В органичните материали се е натрупал уран- спрял своята миграция и уловил се в пласта. Един от продуктите на разпадането му е радият, който се пренася в разтворите и газа нагоре във водоносната система- това радиоактивно замърсяване не може да бъде отстранено." ( Проф. Костадин Щерев, Приложение 3)
 
Ще споменем също, че на тази територия са Шабленската и Стражишката земетръсни зони. Факт, който прибавяме сред доводите, че тази територия изисква от нас специална грижа в опазването й от всякакви технологии, които биха провокирали равновесието на екосистемата й.
 
И още доводи:
 
Според проф. д.г.н.м. Хр.Антонов и доц. инж. Данчо Данчев "...Концентрирани изходища на подземна вода има в Шабленското и Дуранкулашкото езеро- Соргуна, Каваците и др." ( " Подземни води в НРБ", 1980г, стр. 95), което изключително силно подчертава необходимостта този подземен източник да бъде опазен чист!
 
И още:
 
Щедрите природни условия са предпоставка за развитието на богато видово разнообразие. Тук, над тази свещена земя, преминава и вторият по важност в Европа път- VIA PONTICA-  на прелетните птици , които също се възползват от благоприятните условия, като обезпечават жизнените си нужди и гнездят по бреговете на езерата.
 
Само при Дуранкулашкото езеро са регистрирани 256 вида птици, сред които царски орел, белоглав и египетски лешояд, включително и застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска ( Brantha ruficollis), а също и цялата популация на розов пеликан в Европа.
 
Можем да продължим.
 
Почвите, този незаменим, ограничен и практически невъзобновяем източник, които определят живота ни такъв, какъвто го познаваме; този невидим ресурс, който е първооснова на опазването ни като живи същества, опазвайки чиста храната ни, водата ни, въздуха ни, АЛАРМИРАТ! На територията на Добруджа, на територията на Европа, на територията на света.
 
Човекът е немислим без чисти храна, въздух и вода, и всяко посегателство срещу тях е посегателство срещу здравето на човека, посегателство срещу живота.
 
Категоричната позиция на гражданите е заявявана неведнъж. Като пример- местният РЕФЕРЕНДУМ от 2017г. в една от добруджанските общини, на който 96.91% , или 6500 човека, от гласувалите заявяват, че са против определянето на територии в община Генерал Тошево за проучване, добив и преработка на подземни богатства. Това е ясна и твърда позиция относно запазването на предназначението на земеделските земи и значението им, и ценността им за поминъка и живота, и бъдещето на хората.
 
Ние настояваме за инициативи в законодателството, които да не позволяват селскостопанската земя да бъде обект на проучване и добив на газ, нефт и всякакви подземни богатства.
 
За пълна защита на защитените вече територии и разширяване на обхвата им съобразно миграцията на птици, диви животни, пчели, а също и на почвени слоеве с богато почвено съдържание.
 
Грижата за живота, грижата за планетата започва от грижата за почвата.
 
И, ако някои почви вече са изгубили безвъзвртно живота в тях, то почвите на Добруджа са като живо семе надежда! На нашата надежда. На вашата надежда.
 
И не е само въпрос на отговорност, а на чест да отстоим тази земя.
 
Която е обща.
 
Както е общ и дългът.
 
За да ни има!
 
 
 
ИК Против добива на газ в община  Г. Тошево
 
Гражданска инициатива против проучването и добива на шистов газ по метода на хидравличното разбиване 
 
"Асоциация на българските
 зърнопроизводители 2006"
 
НАЦИОНАЛЕН БРАНШОВИ ПЧЕЛАРСКИ СЪЮЗ
 
Гражданска група "Добруджанци срещу добива на газ в Тошевско!"

Подпишете тази петиция

Чрез подписа ми упълномощавам Величка Симеонова да предаде моя подпис на лицата, взимащи решения по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.

Моля, обърнете внимание, че не можете да потвърдите подписа си, като отговорите на това съобщение.




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...