В подкрепа на ОУ "Свети Иван Рилски" гр. Варна

Управляващите на гр. Варна искат да закрият едно училище, което тази година става на 100 години и да съборят сградата в парцела, който е дарен от граждани на Варна за начално училище, за да построят нова сграда, която да приюти Немската / V- та/ гимназия, която сега дели сграда с училище "Г.С.Раковски".

Децата, които учат в "Св.Иван Рилски" от 1до 7 клас ще бъдат пренасочени към други училища, които се намират по- далеч от домовете им. 


В стратегията за развитие на предучилищното и училищно образование във Варна 2021-2025г.,  на страница 79 бе заложено V- та гимназия да е на адреса на училище "Св.Иван Рилски". В петък следобед точката за Стратегията изчезна от дневния ред.

Надявам се, че Община Варна все още има други парцели общинска собственост, на които да построи сграда за гимназистите и да не се налага да убие едно 100- годишно училище!

Ето мнението на една учителка, работила 15 години в това училище:

"Поредното посегателство на общинската администрация във Варна – целта е едно от най-старите училища в града „Свети Иван Рилски“. Училище, което тази година ще чества своя 100-годишен юбилей. Училище, което е разположено на бул. „Вл. Варненчик“, срещу МОЛ Варна ЕАД и разполага с 4 дка парк. Между другото това е единственият парк в района, като изключим гробищния парк. Мястото е дарено на общината след Междусъюзническата война от сем. Трошеви за начално училище за децата от района. Теренът е 13 дка. В плановете на варненската община се води „свободен терен за застрояване с административен адрес….“, а на терена има училищна сграда на два етажа, реновирана, със сменен покрив, нова дограма и ново парно отопление. В училището учат деца от ромски произход и деца от социално слаби семейства и въпреки това то разполага с единствения фанфарен оркестър в град Варна, чиито инструменти и униформи да закупени по спечелени от колеги проекти. Вече 10 години е носител на Зелен флаг и всяка година защитава това. Колегите са работили по програма Коменски, работят и по други национални програми. Училище „Свети Иван Рилски“ е единственото варненско училище, спечелило си квота и участвало на световното първенство по тенис на маса в Китай, и, забележете, училището няма физкултурен салон. Обучението е целодневно за всички ученици. Дворът, ах този двор!, така апетитен за ненаситната варненска администрация, е разделен на две – реновирани спортни площадки и парк. Паркът е прекрасен, не защото там е част от сърцето ми, а защото е възстановен и обновен от децата и колегите и не, не си мислете, че Общината е дала средства за него – не, средствата са отново от проекти, от намерени от нас дарители и труд от колеги и ученици. Мога много да разказвам за това училище, то е моето училище. В него се научих да бъда учител. Само хора, минали през него, знаят какво имам предвид – прекрасни колеги, невероятни специалисти и най-вече Човеци с огромни сърца, които полагат неимоверни усилия за ограмотяването и социализирането на деца от ромски семейства. Ще разкажа само един момент, който ме накара да се гордея, че това е моето училище и аз съм част от него – 24 май, поредното шествие по случай празника. Всички училища преминават покрай трибуната, викове, свири военният оркестър. Нашите деца, тогава смесени – българчета, турчета, циганчета /няма значение, важното е, че са нашите деца/, строени с белите ризи, мажоретките с червените униформи, фанфарният оркестър с техните. Идва нашият ред, колежката, възстановила оркестъра – Рада Иванова, повдига ръка, децата замлъкват и се чува маршът „Върви, народе възродени“. Нашата колона тръгва, военният оркестър спира да свири, вървейки по булеварда, в един от кратките моменти, когато децата поемат въздух и подготвят следващия марш, от публиката се чува – „Свирете, деца, свирете, моля ви! Шапка свалям на тези учители.“ А очите на децата греят, те са горди от себе си, щастливи са. Ето в този момент разбрах, че всяка една безсънна нощ, всеки един опънат нерв, всяко едно изпитание си е струвало.

Та, господа самозабравили се общинари, какво ще кажете на тези деца, които и до ден днешен свирят, които идват на училище заради учителите, които работят с тях? Какво ще им предложите – пътуване до отдалечено училище? Как ще ги задържите в клас, след като те не могат да си позволят да пътуват, просто нямат средства? Или това прекрасно училище ще бъде поредният апетитен парцел, за поредния наш човек!"

Розалина Димитрова – 15 години учител в ОУ „Свети Иван Рилски“

Подпишете тази петиция

Чрез подписа ми упълномощавам Розалина Димитрова да предаде моя подпис на лицата, взимащи решения по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.

Моля, обърнете внимание, че не можете да потвърдите подписа си, като отговорите на това съобщение.




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...