Петиция за спасяването на сгради – културни ценности със средства по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС

Къща_на_Сава_Китринопуло,_Варна_-_Copy-Copy2.jpgФото: Мария Иванова

До: г-н Томислав Дончев, Заместник министър-председател на Република България;

г-жа Петя Аврамова, Министър на регионалното развитие и благоустройството;

г-жа Марияна Николова, Министър на туризма;

г-н Боил Банов, Министър на културата;

г-н Даниел Панов, Председател на УС на Националното сдружение на общините в Р България  

Копие до: Национални и регионални медии  

 

 ОТВОРЕНО ПИСМО

във връзка със Становище на Сдружение "Таляна" – Варна, публикувано в портала за обществени консултации, съдържащо предложение част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост да се използват за повишаване на енергийната ефективност, консервация и реставрация на сгради със статут на културни ценности  

С настоящото писмо изразяваме подкрепата си за предложението на Сдружение "Таляна" – Варна, аргументирано подробно в становището, публикувано в портала за обществени консултации на Министерски съвет на 28 ноември 2020 г.:  http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5572

Сред предложените за обществено обсъждане програми, които да се финансират по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), е нова програма за повишаване на енергийната ефективност чрез саниране на сгради – многофамилни и еднофамилни. В първоначалните разчети се планира за тази цел да се отдели значителен финансов ресурс. 

Според нас тази част от сградите в България, които са със статут на недвижими културни ценности (НКЦ), заслужават не по-малко внимание и грижа от блоковете в жилищните комплекси. В условията на глобална рецесия множество проекти за възстановяване на сгради НКЦ – собственост на частни лица и фирми, са спрени поради икономическата несигурност. Не са малко и собствениците на НКЦ, които имат издадени предписания за възстановяване на сградите от години, но не могат да ги осъществят поради липса на средства. Някои от тези здания вече са в критично състояние и отлагането на възстановяването им крие риск да бъдат загубени безвъзвратно. А те са важни като предпоставка за развитието на целогодишен културен туризъм, както за и осигуряването на работни места в сектора туризъм в дългосрочен план. В този смисъл насочване на средства към поддръжка на НКЦ съответсва напълно на целите на ПВУ на ЕС във връзка с ковид кризата.  

Безспорно е, че сградите НКЦ формират характерния облик на градовете и повишават атрактивността им като туристически дестинации – Виена, Прага, Барселона, както и София, Пловдив, Копривщица, не биха били това, което са, без впечатляващото си архитектурно наследство. Запазването му е гаранция, че тези места ще продължават да предлагат привлекателна за чуждестранните туристи среда и след като пандемията премине.  

Междувременно, отново заради пандемията се наблюдава тенденция туристическите пътуванията в рамките на родната страна да се увеличават многократно за сметка на международните. Според експерти тази тенденция ще се запази поне още няколко години. Тя  спасява поминъка на ангажираните в обслужването на малки хотели и къщи за гости.  

Друга тенденция е масовият туризъм да отстъпва на алтернативния, който е по-безопасен поради провеждането му в по-малки групи. Най-практикуваните форми на алтернативен туризъм са културният, екологичният, селският, като те обикновено се съчетават, което допринася за пълноценността на туристическия продукт.  

Един от основните видове алтернативен туризъм – културният, е немислим без наличието на сгради със статут на недвижими културни ценности. Като съществена част от материалната култура те свидетелстват за вкусовете и традициите, характерни за съответните райони в различни исторически периоди, представят културни слоеве и натрупвания, маркиращи идентичността на съответните места.   

Доброто състояние на сгради и цели ансамбли от НКЦ е определящо и за развитието на творческите квартали – пловдивския “Капана”, софийския “КвАРТал”, варненския “Таляна” и др. Този тип градски пространства също привличат туристи и разнообразни публики. А на професионалистите, които работят там в сферата на творческите индустрии, се разчита за създаване на иновативни продукти и услуги, които да направят България по-конкурентна в условията на глобализация, либерализация и дигитализация. В този смисъл креативните квартали са своеобразна визитка на всяка страна и състоянието на сградния фонд и жизнената среда в тях е от голямо значение.  

Можем да обобщим, че туризмът в различните му форми – международен и вътрешен, масов и алтернативен, е невъзможен без добре поддържано архитектурно наследство. Ето защо инвестициите в повишаване на енергийната ефективност, консервацията и реставрацията на сгради НКЦ биха направили българските общини, от една страна, по-”зелени”, и – от друга, по-конкурентни в стремежа им да привличат туристи – български и чуждестранни.  

Апелираме в програмите, които българското правителство ще предложи за финансиране по ПВУ на ЕС, да бъде включена и програма за комплексно възстановяване на сгради НКЦ, включващо повишаване енергийната ефективност, консервация и реставрация.  

21 януари 2021                        

С уважение:  

1. Творчески колектив НА УЛИЦАТА – Стара Загора, който развива мрежа от артистични локации

2. Мартина Стефанова и Дойчин Котларов от Арт Фондация ДОМА, част от КвАРТал / KvARTal Festival

3. Ивайло Дернев и Димитър Семков от “Под тепето” ООД и “Универмаг” ЕООД, които развиват дейност в квартала на креативните идустрии “Капана” – Пловдив

4. Камара на архитектите в България (КАБ)

5. арх. Белин Моллов, експерт по устойчиво регионално развитие и благоустройство; художник, който рисува предимно архитектурно наследство, реализирал множество изложби в България и чужбина

6. арх. Любо Георгиев, Директор на Софияплан (Забележка: Финансовият ресурс, който евентуално може да бъде отделен в рамките на ПВУ, следва да бъде под формата на инструмент, стимулиращ обновяването, но не премахвайки отговорността, която всеки собственик има към имота си.Това би значело задължително самоучастие от страна на собственика, а не безвъзмездно и неангажиращо инвестиране на публичен ресурс в частни ръце.  В случай на невъзможност за самоучастие под формата на финансов ресурс, то собствениците би трябвало да поемат ангажимент под различна форма - предоставяне на част от сградата за публични функции, поемане на ниско- или без- лихвен заем от тяхна страна, нотариално заверен ангажимент за предоставяне на имота за публични цели след определен период от време или други.)  

7. доц. д-р арх. Елена Димитрова, преподавател в катедра “Градоустройство” на УАСГ, член на Международен научен комитет за историческите градове и села към ИКОМОС

8. Гина Кафеджиян, културен мениджър, Пловдив

9. Веселин Едров от “Дестинейшън Туристик Сървисис“ ООД – Варна, официален представител и агент за България на немския туроператор DER Touristik

10. Съюз на архитектите в България – Дружество Варна

11. арх. Виктор Бузев, Главен архитект на Община Варна

12. Боян Керемидчиев, собственик на хостел “Мусала” – Варна

13. Антон Ганев и Петър Ганев от “ГАНЕВИ ГРУП “ ООД - Хотел “ Роял “ (който се намира в сграда със статут на НКЦ) и “БИЛДИНГ СТРОЙГРУП “ ООД, чиято сграда също е със статут на НКЦ в кв. Таляна.

14. Невена Трифонова, управител на „Варна Сити Тур“ ООД, организатор на туристически обиколки с панорамни автобуси във Варна

15. арх. Владимир Попов, Варна

16. арх. Добринка Петкова и арх. Георги Бачев от Варна (Забележка: Подкрепяме писмото, като според нас подпомагането на комплексното възстановяване на сгради НКЦ би било добре да се осъществи при еднакви условия за всички проекти.)

17. арх. Антоанета Топалова, УРБА-А, Пловдив

18. Сдружение “Градоред” – Русе, с основна дейност опазване и стопанисване на културно-исторически паметници и места

19. Деси Николова, Бренди Къмпани ЕООД, собственик на марката електрически скутери MOTORETTA

20. Сдружение ВТ Ивентс - Велико Търново, което развива дейност в пространство за култура и социални инициативи ТАМ

21. Васил Макаринов и Теодор Караколев, изкуствоведи, Фондация “Български архитектурен модернизъм”

22. Фондация „Общество за устойчиво развитие”

23. Магдалена Маринова, собственик на хотел „City Boutique Inn” в кв. Таляна

24. арх. Габриела Семова-Колева, Председател на БНК на ИКОМОС 

Подпишете тази петиция

С подписването си упълномощавам Сдружение "Таляна" да предаде информацията, която предоставям в този формуляр, на лицата, които имат правомощия по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.

Моля, обърнете внимание, че не можете да потвърдите подписа си, като отговорите на това съобщение.




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...