Апел носенето на маски и шлемове от слепи и слабо виждащи граждани в затворени помещения и транспортни средства на територията на Република България от задължително да стане препоръчително
Петиция
до
Министерството на здравеопазването и Националния оперативен щаб във връзка с коронавирусната инфекция
От
слепи, слабо виждащи и подкрепящи ги граждани
Уважаемо ръководство на Министерството на здравеопазването на Република България,
Уважаеми членове на Националния оперативен щаб във връзка с коронавирусната инфекция,
ние, долуподписаните, молим за остатъка от времето на извънредната епидемична ситуация, независимо от по-нататъшната й продължителност и от степента на констатираната заразяемост с COVID-19 сред населението оттук нататък, носенето на маски и шлемове за слепи и слабо виждащи граждани в затворени помещения и транспортни средства на територията на Република България от задължително да стане препоръчително поради следните важни за зрително затруднените хора причини:
1. Слепият или зрително затруднен човек разчита на всичките си останали четири сетива в много по-голяма степен от физически здравите хора. При това покриването на носа и/или устата с (или наличието в непосредствена близост до тях) на материя от каквото и да било естество в значителна степен възпрепятства ползването на което и да било от споменатите четири сетива. Някои от съществените причини за това са следните:
2. Циркулирането на миризмите в дадена сграда може да ориентира слепия по отношение на това къде има стълби, гишета, коридори, фоайета, врати, прозорци, стени, други хора и т. н. Ето няколко примера:
Пример 1: Знаейки, че в сградата има стол или ресторант, по по-високата концентрация на хранителни миризми и по мястото, от което идват те, слепият с непокрит нос би могъл да се ориентира много по-добре по отношение на посоката, в която да поеме, за да стигне до източника на гореспоменатите миризми, отколкото ако няма възможност да ползва пълния капацитет на обонянието си.
Пример 2: Следите от боята върху стени и врати се задържат в атмосферата дълго – месеци, а понякога дори години, - обстоятелство, което в значителна степен улеснява слепия да установи на какво разстояние се намира от дадена стена или от врата в нея.
Пример 3: Разликата между миризмите в помещението и тези, които идат отвън, е лесно доловима и при евентуално наличие на отворен прозорец в решаваща степен би помогнала на слепия да добие възможно най-правдоподобна представа за мястото, където се намира. Важно за него в това отношение би било да може да долавя и миризми, носещи се от пейки, столове, маси или бюра, кошчета за отпадъци и т. н., и т. н.
Пример 4: Намирайки се в помещение с много хора, дори ако същите са тихи, по миризмата, излъчваща се от телата им, от дрехите им, от портмонета, чанти, куфари и други техни принадлежности слепият с голяма точност може да установи къде се намират те, както и гъстотата и приблизителното им количество. Така би могъл да съобрази къде да застане, за да е на относително голямо разстояние от тях.
Пример 5: Пътувайки с автобус, по разликата между циркулиращите в същия миризми и нахлуващите такива през отворените врати отвън слепият би могъл да узнае къде е най-близката врата и относително лесно да се придвижи до нея.
Пример 6: По миризмата на мастило от тонер касети, писалки или химикалки, по тази на хартия и на всевъзможни други канцеларски принадлежности слепият би могъл да установи приблизително къде в дадено помещение – напр. в банков офис - са разположени гишетата за обслужване на клиенти.
Пример 7: По степента на концентрация на миризми от най-различен характер и по начина на разпространяването им в дадена сграда слепият би могъл в значителна степен да си помогне при определяне местоположението на коридори, фоайета или стълбища...
Могат да се дадат още много примери за решаващия принос на обонянието при придвижването на слепия както навън, така и в затворени помещения. Носенето на маска или шлем обаче драстично снижава капацитета на обонятелното сетиво най-малкото по следните две причини:
а/ Миризмата на плат от положената върху устата и носа маска прави напълно невъзможно нахлуването в ноздрите на каквито и да било други миризми.
б/ Миризмата на пластмаса от близко разположения пред устата и носа шлем не спира напълно другите налични в даденото помещение миризми, но силно отслабва и деформира усещането им, внасяйки объркване по отношение на посоката, от която идат.
3. Слепият в решаваща степен разчита на акустичните ефекти в средата, в която се придвижва, била тя открита площ или затворено помещение. Напр. по звученето на собствените си стъпки може да установи дали приближава към висок предмет, към разширяващ се или стесняващ се участък на дадено помещение, към стълбище, към стена или врата и т. н. При това положение за слепия е изключително важно звуците от окръжаващата го среда да не бъдат манипулирани. Намиращият се в голяма близост до устата и носа шлем обаче силно изопачава самите звуци, а и може да заблуди по отношение на посоката, от която идат. Поставянето на маска пък предполага наличие на плат покрай ушите, който, променяйки естественото им положение, изменя фокуса и баланса на чуване – обстоятелство, което може да манипулира звуците слабо, но достатъчно за объркването на слепия, правейки ги по-остри или по-приглушени, по-обемни или по-теснолинейни, по-гръмки или по-меки.
4. При ориентирането си в окръжаващата го среда слепият несъзнателно „впряга“ всичките рецептори на лицето си, както и на тялото си като цяло. При това, ако винаги е бил с открито лице – т. е. ако никога не е носил шал, очила или други покриващи която и да било част на лицето му неща, поставянето на лента от плат или от каквато и да било друга материя върху носа и устата или в непосредствена близост до тях или наличието пред лицето на шлем или какъвто и да било друг защитен екран може значително да наруши баланса в цялостното му възприемане на окръжаващата го среда. Това, естествено, много би затруднило придвижването му в нея, била тя открита площ или затворено помещение.
5. По същата причина поставянето на маска с филтър в никаква степен не би подобрило положението с ориентирането на слепия. В този случай същият донякъде би могъл да ползва обонянието си, но не и в достатъчна степен, като при това не би бил в състояние да „впрегне“ в опита си да се ориентира всичките си лицеви рецептори – обстоятелство, което, както вече бе отбелязано, би могло да наруши цялостното му възприятие...
От горепосоченото става ясно, че всяка материя, положена върху или намираща се в непосредствена близост до която и да било част от лицето на слепия, независимо от естеството и начина на конструирането й, на практика би направила невъзможно придвижването му в каквато и да било среда, била тя открито пространство или закрита площ. В добавка при наличието на такава материя близо до лицето му или до част от последното слепият не би могъл да съобрази къде има хора и респективно как да спазва физическа дистанция между себе си и тях. Ако все пак някой виждащ не вярва в каква огромна степен слепият разчита на цялостното си възприятие и – в частност – на обонятелното и слуховото си сетива, може да си затвори очите и с маска или шлем да опита да се ориентира в което и да било помещение.
Ние, слепите и слабо виждащите, споделяме загрижеността на Националния оперативен щаб за здравето на населението. При положение обаче, че противоепидемичните мерки, включващи задължително носене на маски или шлемове в затворени помещения и в транспортни средства, нямат окончателно определен времеви хоризонт, сме длъжни да алармираме, че същото в много по-голяма степен в сравнение с физически здравите хора драстично ограничава и дори почти отнема свободата ни на самостоятелно придвижване. Също както всички останали и ние сме граждани на Република България и апелираме при обмислянето на по-нататъшните противоепидемични мерки един такъв явен дефицит, какъвто се оказва блокирането на възможността ни за свободно придвижване поради задължението ни да носим маски или шлемове в закрити помещения и транспортни средства, да бъде взет предвид. Недъгът ни и без това възпрепятства самостоятелното ни ориентиране в окръжаващата ни среда. При това налагането на допълнителни бариери върху способността ни за самостоятелно придвижване не само че не би ни направило по-здрави, но и допълнително би влошило и без това затрудненото ни физическо положение, оказвайки по този начин силно отрицателен ефект и върху психичното ни здраве...
Ето защо, на основание горепосочените и много други сходни тям важни за слепите и слабо виждащите причини, както и изхождайки от обстоятелството, че в много държави са налице изключения по отношение задължителното носене на маски за инвалиди, малки деца и/или хора с дихателни проблеми, а и предвид обстоятелството, че слепите и слабо виждащите съставляват нищожен процент от населението на страната ни, ние, долуподписаните, молим за остатъка от времето на извънредната епидемична ситуация носенето на маски или шлемове за същите в затворени помещения и транспортни средства на територията на Република България от задължително да стане препоръчително. При това сме съгласни да бъдем задължени да удостоверяваме слепотата или зрителното си затруднение посредством решение на ТЕЛК или какъвто и да било друг посочен от вас доказващ наличието им документ.
С уважение...
Иван Бозуков Свържете се с автора на петицията