Против подаряването на Узунджовската църква "Успение Богородично" на църковното настоятелство
Много са църквите, превърнати в джамии, но единици са джамиите, превърнати в църкви. Една от тях е най-голямата селска църква в България. Тя се намира в село Узунджово и нейната история започва още в началото на XVI век.През 1500 година в село Узунджово е изградена българската църква „Св. Богородица“. Близо век тя е религиозен център за района и местните се отнасят с голямо уважение към храма.
През 1593 година обаче цялото село е разрушено.
Великият везир Синан паша дарява 30 000 гроша и заповядва на мястото на църквата да бъдат изградени кервансарай (място за отдих), джамия, имарет и баня.Относно изграждането на джамията съществуват няколко легенди и предположения. Според Ибрахим Татарлъ, строежът е дело на известния османски архитект Коджа Мимар Синан, но това свое твърдение той не подплатява с никакви доказателства и то се смята за неоснователно. По-вероятна е хипотезата, че строителят е бил християнин (българин).
Съществува местна легенда, която разказва, че българинът Лалю Кръстев е майсторът, изградил джамията. Узунджовци вярват, че за да не се счете, че отнема славата на султана, майсторът изобразява лалета на няколко места в храма и така разкрива своето име.
Позлатеният купол на джамията освен с полумесец и звезда е бил украсен и с разцъфнало лале, чиито тичинки се преплитали в християнски кръстен знак.
Флорални мотиви присъстват и на други места. В югозападната е нарисувана роза, а в северозападната са изобразени три цветя, в едно от които е изобразена шестоъгълна звезда. По този начин строителят преплита в храма символите на трите основни религии, показвайки ни, че вярата е една, а само изразните средства са различни.
След Освобождението, турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят е разрушен, като е запазена само джамията и един от главните входове на големия крайпътен хан. Храмът е изоставен, до началото на XX век, когато се срутва селската църква „Свети Йован Кръстител“. Тогава възниква идеята джамията да бъде приспособена в църква, тъй като църковното настоятелство няма средства за нова. Местните обаче трудно приемат идеята мюсюлмански храм да бъде превърнат в християнски.
Три години се водят спорове за това какво трябва да се направи, но накрая се решава сградата да бъде запазена за поколенията. В края на XIX век имотът е преотстъпен от Турция на България и е превърнат в християнски храм.
С Указ № 15 от 11 декември 1899 год. на Цар Фердинанд / публикуван в Държавен вестник от 15 февруари 1990 год, Узунджовската църква е предоставена на Узунджовската селска община.
Век по-късно, започва цялостна реставрация на църквата от Община Хасково. Тогава, освен изображенията на лалета, са открити и два надписа на арабски с религиозно-философска тематика.
С Решение на Хасковския окръжен съд от 2014г., впоследствие потвърдено и с решение на ВКС, Община Хасково е призната за собственик на Узунджовската църква "Успение Богородично". Към настоящия момент, Община Хасково полага грижите на добър стопанин за този паметник от национално значение.
С докладна записка, която ще се разглежда на заседанието на Общински съвет - Хасково на 31.07.2020г., кметът на Община Хасково предлага УПИ III с площ от 6180 кв.м. по плана на с.Узунджово, ведно с построения в имота църковен храм да бъде преобразуван от публична в частна общинска собственост, след което земята и църковният храм - църква "Успение Богородично" да бъдат дарени на църковното настоятелство с председател свещеник Никола Николов.
Категорично сме против обявяването на имот УПИ III с площ от 6180 кв.м. по плана на с.Узунджово, община Хасково, ведно с построения в него църковен храм - църква "Успение Богородично" за частна общинска собственост и даряването на поземленият имот и църквата на църковно настоятелство с председател свещеник Никола Николов, Булстат 176307711.
Настояваме горецитираните имоти да останат публична общинска собственост на Община Хасково и да бъдат стопанисвани от Община Хасково.
Георги Пеев, Светослава Стоянова Свържете се с автора на петицията