Петиция за разследване на големите влакови инциденти в Република България от последните години от некорумпирани експерти, за да няма нови влакови катастрофи от подобно естество
Петиция за разследване на големите влакови инциденти в Република България от последните години от некорумпирани експерти, за да няма нови влакови катастрофи от подобно естество
Моля да подкрепите моите многогодишни усилия за спасяване на живота на стотици, които са обречени да загинат във влакови инциденти поради некадърността, корумпираността и апатията на отговорните за живота и здравето на находящите се на територията на Република България лица.
В подкрепа на думите ми изпращам всички писма, които съм писал през годините, с надеждата да няма Хитрино 2, както всъщност можеше да няма и Хитрино 1, ако някой се вълнуваше от ставащото с всички нас. Държавата е прогнила и се е скапала от гнилоч по всички етажи на властта - безсмислено е да се търси съдействието на слятите в едно власти, защитаващи калинки, бръмбари и комари...
До Екипа на "Биволъ"
Здравейте!
Наближават Коледа и Нова година и децата вече си очакват подаръците. Вярвам, че всеки един при добро желание може да влезе в ролята на добрия старец, който раздава подаръци. Затова за пореден път ще се опитам да раздам моите подаръци. Надявам се да ми помогнете те да достигнат до хората, за които са предназначени. Изпращам Ви две мои писма, тъй като в тях са моите подаръци. Благодаря Ви, ако ми помогнете. Весели празници! [Моля да потвърдите, че сте получили и прочели писмото ми!]
Анонимен
16-10-2018
До "Булмаркет ДМ" ООД
Здравейте!
По професия съм машинен инженер - заръвшил съм Технически университет /София/. По време на следването ми бях в досег с най-големите корифеи на техническите науки в България.
Имам своя версия, която е хипотеза естествено, за влаковия инцидент в Хитрино. Доскоро почти всичко с инцидента беше засекретено и не се говореше много за детайлите, но вчера като гледах новините и веднага ми стана ясно, че се касае отново за един проблем, за който алармирах когото трябва във връзка с влаковия инцидент при Калояновец през 2014 г.
Ето и писмото ми от 2014 г., на което никой така и не ми отговори - вероятно е било счетено за спам и изтрито без да бъде четено. [Моля да потвърдите, че сте получили и прочели писмото ми!]
ВЪВ ВРЪЗКА С ВЛАКОВИЯ ИНЦИДЕНТ ПРЕЗ ЮЛИ 2014 Г. ПРИ КАЛОЯНОВЕЦ
Здравейте, разследващи инцидента!
След гледането на множество новини от мястото на инцидента при Калояновец, където загина един машинист от Пловдивското локомотимно депо, а друг може да бъде признат за виновен за катастрофата, а и бяха ранени няколко човека, а други бяха уплашени доста, успях да "сглобя" пъзела в главата си и да разбера какво е довело до този инцидент, затова Ви пиша. Страхувам се, че тази влакова катастрофа може да се повтори на друго място по същите причини, затова Ви моля да предадете това писмо на вещи в техническите науки лица от БДЖ и БАН, за да отстранят причините, които могат да доведат до подобни влакови катастрофи в бъдеще.
Нека си представим, че пътуваме с влак - движението е равномерно, но тъй като съществува триене при търкалянето на колелата по релсите, за да се поддържа скоростта, локомотивът постоянно трябва да ускорява. Изведнъж машинистът удря спирачката, за да забави скоростта на влака! Какво става? Тъй като не съм машинист, ще предположа, че спирачките са само на локомотива, а не и на вагоните, тъй като доколкото знам единствено ръчна спирачка задейства спирачките на вагоните, т. е. вагоните имат спирачки, но те не могат да се включват от машиниста. Дисковете се притискат към колелата на локомотива и те започват да се търкалят по-бавно, което създава спирачен момент - тъй като влакът е с малки приближения едно идеално твърдо тяло, а не хармоника, неговата дължина не се намалява, а остава константа. За да се намали скоростта на целия влак, трябва да се изравнят моментите в колелата на целия влак - тъй като предните локомотивни колела се търкалят по-бавно, то и задните вагонни колела започват да се търкалят по-бавно, като се приплъзват по релсите, тъй като целият влак става една шейна теоретично. Всички като деца сме се пързаляли с шейна или нещо друго и знаем, че на гладък лед шейната се пързаля плавно, но като премине през по-груб лед, по-грапав, се разтръсква здраво. Аз смятам, че същото се случило и с влака - докато е бил на главното железопътно трасе, той се е плъзгал с една скорост, по-висока, но когато е влязъл в отбивката - скоростта на плъзгане на локомотива рязко е намаляла, т. е. предната част се движи с една по-ниска скорост, а задната с по-висока скорост, по принципите на физиката тялото трябва да се сплеска и влакът се е сплескал, излизайки от релсите, а инерцията е разпиляла вагоните. Важно е да се подчертае, че локомотивът е дерайлирал, защото е подскочил от рязкото вдигане на коефициента на триене в отбивката, което е било усетено от пътниците като разтърсване на целия влак - това е вълната, която се е предала на твърдото тяло от сблъсъка, причинен от рязкото забавяне на скоростта на локомотива, т. е. кинетичната енергия. Как да се обясни този феномен? В него няма нищо свръхестествено - основната линия е била по-натоварена и грапавостта на релсите е по-ниска, тъй като има по-голямо триене при търкаляне през времето, след като е извършен ремонтът на участъка. Релсите са по-лъскави, което означава по-ниска грапавост, т. е. плъзгането по тези релси не е като плъзгането по отбивката, където видимо от репортажите релсите са покрити с ръжда, не са разработени все още, което означава по-голяма грапавост на повърхнините, контактуващи с колелата на влака /горна и вътрешна/, а оттам и по-големи подскоци на влака по вертикалата. И така, причината за дерайлирането на влака е неравномерната грапавост на участъка, в който се е движел влака, което е довело до различни коефициенти на трине на локомотива и вагоните при влизането в отбивката на локомотива, което е довело до смачкването на влака и самата влакова катастрофа. Ако отбивката беше с еднаква грапавост като основната линия, то вероятно единствено кориолисовата сила би увеличила триенето в завоя по страничните повърхнини, но това не би било фатално за влизаща с по-висока скорост влакова композиция. За избягване на това натоварване модерните влакове имат хидравлика, която накланя локомотива и вагоните под определен ъгъл към вътрешната страна на завоя, за да намали натиска към външната. Така също модерните влакове използват електромагнитни прихващачи, които не позволяват на влаковете да се "отлепят" от релсите. Тъй като БДЖ е с инвентар от 80-те и 90-те години на XX-ти век, то трябва да се спазват ограниченията на скоростта от този период и дори да се намали скоростта на влаковете, тъй като те са доста армортизирани. За модерните влакове-стрели трябват други влакови трасета с по-високи стандарти за надеждност. Препоръчвам максималната скорост на влаковете да не надвишава 80-100 км/ч, за да не се стига до нови дни на национален траур! За повишаване класът на точност на релсите, т. е. намаляване на граповастта им, да се използват шлайф-съоръжения, а след това редовно да се експлоатират, за да не се натрупва ръжда върху релсите, която да довежда до подобни инциденти!
Пожелал да запази анонимност гражданин на Република България
13-9-2014
Та ми направи впечатление вчера, че при гара Хитрино отново се касае за отбиване от основното трасе. Разположението на авариралите вагони е почти идентично в двете катастрофи. Дали някой не е ремонтирал и там трасето, без да изшлайфа страничните коловози?
Високата скорост е предпоставка за инциденти от подобен род. Страхувам се, че ще позная много пъти още, ако някой не вземе някакви мерки за отстраняването на този проблем, най-малкото като даде инструкция да се намалява скоростта до 30-40 км/ч преди отбивка от главното трасе, за да не се получи този ефект на хармониката.
Моята хипотеза може да бъде потвърдена или отхвърлена чрез научни методи, каквито учените от БАН или техническите ВУЗ-ове познават. Катастрофата може да бъде симулирана чрез математически уравнения и да се докаже, че е причинена от изложените от мен обстоятелства или че не е - всичко зависи от входните параметри и доколко те се доближават до реалните.
Не на последно място - може да бъдат спасени човешки животи от липсата на бъдещи инциденти от подобно естество. Също така може да бъдат намалени присъдите на машинистите, станали жертва на неизправно трасе. Също така, ако вината се подели между две страни, ще се намали тежестта от плещите на сочения за единствен виновник по възстановяване на щетите.
Поздрави: инж. *****
14-3-2018
P. S. Ако учени от БАН или технически ВУЗ искат да симулират катастрофата математически, бих могъл да им помогна с някои напътствия. Препоръчвам в екипа да има физици, математици и инженери.
Анонимен Свържете се с автора на петицията