Относно легитимността на Протокол от 1945г. между БПЦ и Цариградска патриаршия в Истанбул, според който българските православни храмове е РТурция, са под управлението на Вартоломей I

До всички българи, които милеят за България и българското,

През март долуизложеното писмо бе изпратено на посочените в него институции както и на част от българските медии. Към момента няма отговор. След неколкократни комуникации с Архива (деловодството) на Светия Синод, стана ясно, че отговор няма да ми бъде даден. (Сигурно защото ги пита само една учителка. Значи е време да ги попитаме заедно.)

Българи, 

Родолюбци,

Приятели, 

Нека дадем гласност на случващото се и заедно да поискаме отговори на поставените въпроси, които, смея да твърдя, са от национална значимост.

Прилагам ПИСМОТО до институциите:

ОТВОРЕНО ПИСМО

До:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р БЪЛГАРИЯ  

Г-Н РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА Р БЪЛГАРИЯ  

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО НЕОФИТ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ 

До: СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ  

От: ЗЛАТКА ЧАРДАКОВА ГРАЖДАНИН НА Р БЪЛГАРИЯ  

Уважаеми господин Министър-председател, Уважаеми господин Президент, Ваше Светейшество Патриарх Неофит, Уважаеми представители на медиите,   Във връзка с управлението на българските православни храмове на територията на РТурция и със случващото се от няколко десетилетия – дългогодишните безпрепятствени опити за асимилация  и погърчване на Българската общност в Истанбул от страна на гръцкия патриарх Вартоломей I и провокирана от безпардонната демонстрация на незачитане  правото за проповядване на светото слово на български език от страна на гръцкия патриарх по време на освещаването на Желязната църква „Св.Стефан“ в Истанбул на 7 януари 2018г., изразявам своята гражданска позиция и призовавам да се осветли горепосоченото и да се намерят отговорите на някои преважни въпроси. За пореден път и при освещаването на Желязната църква „Св.Стефан“ в Истанбул, състояло се наскоро, в присъствието на българския премиер, патриарх Неофит раболепнически  нарича гръцкия „Константинополски, Вселенски патриарх“. От своя страна гръцкият патриарх отслужва на гръцки език и произнася реч на турски, сякаш е домакин, което е поредният показател за отнемане  право на българите за проповядване на своя език и своего рода оскърбително отношение към тях, респективно към Независимостта на Българската православна църква, част от която е и храмът „Св.Стефан“. Важно е да се споменa, че в речта си, по време на откриването на храма, Президентът на РТурция Реджеп Таип Ердоган заявява, че Българската общност има право да изповядва религията си на своя език. Минути по-късно, в отсъствието на турски държавни лица (Целенасочено, имайки предвид водените съдебни дела, за които ще стане въпрос по-долу.), „Правото да изповядват своята религия на своя език“, дадено от Турция на всички малцинства, е прегазено от Вартоломей I. В този храм през 1860г. Иларион Макариополски поставя началото на борбите за църковна независимост на българите, като изнася Великденската служба на български език. Именно тук на 3 април 1860г. проехтяват гласовете на цариградските българи: „Не кемо гречки патрик! Не саками го!“ Пак в тази църква десет години по-късно е прочетен Ферманът за Българската екзархия - върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с Ферман на султан Абдул Азис от 28 февруари 1870г.

През 1945г. делегати на Българската православна църква подписват Протокол, който по същността си е отстъпничество от постигнатата през 1870г. Независимост. Въпросният документ в оригинал остава непубликуван. Предоставям извадка от сайта на БПЦ, в която се споменава документът, но без конкретика по съдържанието му: „Делегатите на БПЦ се срещат в Цариград с Вселенския патриарх и преговарят с комисия на патриаршията (съставена от митрополитите Халкидонски Максимос, Сардийски Германос и Лаодикийски Доротеос) по условията на вдигането на схизмата. На 19 февруари 1945г. е подписан “Протокол за вдигането на съществуващата от години аномалия в тялото на Св. Православна църква...”, а на 22 февруари с.г. е издаден специален “томос” от страна на Вселенския патриарх, в който се пише: “Ние благославяме автокефалното устройство и управление на Св. Църква в България, като определяме тя, наричана “Св. Православна Автокефална Българска Църква” и бидейки отсега нататък призната наша духовна сестра, да управлява и урежда своите работи независимо и автокефално според реда и суверенните права...”. Така през февруари 1945г. диоцезът на БПЦ е свит само в държавните граници, но тя пък получава признание на пълната си независимост (автокефалия) и заема място сред семейството на поместните православни автокефални църкви, съставящи заедно Православната църква в световен мащаб.“ (http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=history.xml) Още от началото на 90. години на миналия век един българин, роден и израснал в Турция – Божидар Чипов, член на Църковното настоятелство, оспорва правото на гръцкия патриарх да се меси в делата на Българската църковна община в Истанбул. За съжаление, неговите съдебни битки и борбите на цариградските българи остават без подкрепа от страна на Българската православна църква и Българската държава и без сериозни отгласи сред българската общественост. Ето какво казва г-н Чипов в писмото си до Патриарх Максим още в 1996г.: „Настоящият гръцки патриарх във Фенер Вартоломей I от деня, когато е бил интронизиран, има за цел да погърчи и асимилира българската общност. Владиците на гръцката патриаршия често посещават нашите черкви и използвайки високите си чинове, идват неканени на най-видните празници да служат на гръцки език. В Истанбул гръцката патриаршия притежава над 80 черкви. Не е ли интересно, че докато гръцката патриаршия се оплаква от липса на духовници и докато техните черкви стоят затворени, намират духовници, които да изпращат в нашите черкви? На 12 февруари 1994 патриарх Вартоломей повика нашия свещеник Константин Костов и му заяви, че „Българската православна църква в Истанбул не е самостоятелна и е напълно подвластна на гръцката патриаршия в Истанбул и че е длъжен занапред да издава кръщелни и венчални свидетелства на гръцки език със заглавие „Икуменикон патриархион", които трябва да бъдат напечатани в най-скоро време", давайки му и образци. По тоя въпрос имаше многобройни публикации както в българската, така и в турската преса. Затова смятам за излишно да припомням всичко това. На 6 януари 1996 гръцкият митрополит Яковос, използвайки високия си сан, се натрапи и води службата. Аз, въпреки че съм член на църковното настоятелство, не искам да отивам на черква на видните празници; жена ми и двете ми дъщери също не искат; майка ми и други като нея патриотки, членове на общността ни, също бойкотират и започнаха да не ходят на черква. Ние не искаме да слушаме гръцко слово в нашите черкви. На по-важните богослужения идват едва 15-20 души. За празника на Св. Стефан се разнесе слух, че пак ще идват гърците, и него ден имаше само 13 богомолци. Ще позволите ли да ни асимилират, Ваше Светейшество, въз основа на предполагаемия, но от никоя страна и до днес непубликуван официално оригинал на мнимия договор от февруари 1945? Според турското законодателство гръцката патриаршия няма право да сключва договори за църковни права на българи, живеещи в Истанбул, защото те са турски граждани. И затова договорът между гръцката патриаршия и Българската православна църква от 1945 според турските закони е престъпление. Искам да ви осветля по един въпрос. Според турското законодателство гръцката патриаршия в Истанбул е религиозен глава само на гърците, живеещи в Истанбул. И статутът, и поведението на гръцката патриаршия тук са едно комично противоречие. От една страна, тя има претенции за вселенска, а от друга, фигурира в Турция официално като Цариградска фенерска гръцка патриаршия. Костите на нашите деди, които до 1870 са се борили за освобождението от духовното иго на гръцката патриаршия, роптаят в гробовете. Роптаят и костите на протойерей Йоаким Мустрев, когото екзархията беше оставила сам-самичък да се бори против тези хора. Разлистете малко страниците на българската история. Ще мълчите ли пред тези хора, които и в богослуженията, и в разговорите си ви споменават на последно място, и то като софийски патриарх.“ Г-н Чипов води две съдебни битки, по-долу са посочени решенията на Съда в РТурция по двете съдебни дела:

Първо съдебно дело – за невалидността на Протокола, подписан през 1945г: Стар Наказателен Кодекс на Република Турция 175.1 Част от мотивираното решение   спрямо делото на Божидар Чипов срещу Патриаршията с дата 15.01.1997: „Споразумението  между Българската Православна Църква и Гръцката Патриаршия (във Фенер), за което се твърди, че е подписано през 1945, според Конституцията на Република Турция и светския режим, няма никаква валидност и не може да бъде обвързващо за граждани на Република Турция. В противен случай, подобни "църковни договори" са явна заплаха за суверенитета и светския конституционен режим.“

Второ съдебно дело Нов/Стар Наказателен Кодекс на Република Турция 115 Решение на 4-ти Отдел на Апелационния Съд спрямо делото на Божидар Чипов срещу Патриаршията с дата 13.06.2007: „В мотива, където се разглежда правния статус на Патриаршията в Република Турция, се напомня Лозанският договор, в който се регулира въпросът за малцинствата и техните права. По време на преговорите Патриаршията изобщо не се назовава, а в окончателния текст и приложените документи на конвенцията тя се споменава само като църква на дадено малцинство. Понеже в окончателния текст на Лозанския договор не е отбелязан никакъв специален статут на Патриаршията, а се разглежда като църква на малцинство, въз основа на  записите по време на преговорите, се установява, че е подчинена на Турската вътрешна юрисдикция... ...Както се отбелязва, Патриаршията, позволено й да остане в територията на Турция, според чл.2 от Конституцията на Република Турция, която е "демократична, светска и социална държава, основана на правни норми", "не представлява юридическо лице, а е само  религиозно учреждение, чиито пълномощия са ограничени върху определено малцинство" се констатира следното: "По тази причина, Патриаршията е подчинена на Турското Право и Турските правни инстанции. Една суверенна държава, на своя територия, не може да даде различен статут, права и привилегии на малцинства, които не притежава останалата част от гражданите. Това е абсолютно недопустимо, понеже е  явно нарушение на принципа за равноправието, посочено в чл.10 на Конституцията. Затова, претенциите на Патриаршията за Вселенска нямат юридическо основание. Според документите на Истанбулското Валийство от 06.12.1923, в изборите за духовни и религиозни лица в Патриаршията, същите трябва да са турски граждани и да са с месторабота в Република Турция, което е безспорно доказателство за това, че Патриаршията няма статут на Вселенска. Понеже Патриархът и служителите в Патриаршията са подчинени на турските закони, в случай, че дейността им представлява закононарушение, безспорно ще бъдат съдени по Наказателния Кодекс на Република Турция. В рамките на този правен статус (на Патриарха и Патриаршията), и тъй като членовете на независимата Българска Църква и Община  имат право на самостоятелно решение относно религиозните си убеждения, духовни водачи и ритуали, съгласно принципа за ненамеса в тяхното съдържание, е видно, че решението (Протоколът) на подсъдимите (Патриарха и Патриаршията ) не може да претендира за правна закрила."              

С оглед на гореизложеното се обръщам към Премиера, Президента и Патриарха на РБългария, да се изясни позицията на Институцията, която представляват, по представените проблеми и  да се дадат отговори на следните въпроси, важни за цялата българска общественост: 1. Какво включва понятието „управлява“, касаещо българските храмове на територията на РТурция и какви са правомощията на гръцкия патриарх, свързани с това „управление“? 2. На какъв език се издават Кръщелните свидетелства и Свидетелствата за граждански брак от църквите ни в Турция? И ако към настоящия момент се издават на гръцки език с добавен под него ситен шрифт на български език, кое е основанието, което го допуска? 3. Въз основа на кой правен или църковен документ в Българските хамове в РТурция се извършва богослужение на гръцки език и не е ли това отстъпление от извоюваната през 1870г. Църковна Независимост? 4. На какво основание в обръщението от българска страна, в лицето на Патриарх Неофит, и в присъствието на български представителни лица, за обръщение към Гръцкия патриарх се използва титлата „Вселенски“, а Гръцката патриаршия се назовава „Вселенска“? 5. Какво е съдържанието на Протокола в оригинал, подписан през 1945г. между делегати на Българската православна църква и представители на Гръцката патриаршия? Защо не е оповестен и представен от никоя от подписалите го страни? Има ли посоченият документ юридическа стойност?   От изложеното в писмото става ясно, че случващото се с Българските храмове в РТурция - безпардонната намеса от страна на Гръцкия патриарх и  на Гръцката патриаршия в българските църковни дела, касаещи до голяма степен българите – турски граждани, както и погазването на тяхното изконно право, да са водени от български духовници и да изповядват вярата си на своя език, трябва да бъде осветлено. Наложително е Българската държава (във Ваше лице – Правителство, Президентство и Патриаршия) да излезе със становище и да   изрази категоричната си позиция, относно изложената проблематика, пренебрегваща Независимостта на Българската православна църква, която  в същината си е недопустимо отстъпление от постигнатата през 1870г. Независимост.   Като гражданин на РБългария очаквам Вашата своевременна реакция и компетентно становище. Като учител Ви питам: Да продължа ли с увереност да преподавам на учениците си, че през лето 1870 Българската православна църква е извоювала своята Независимост и че тази Независимост е валидна с днешна дата?     09.03.2018г.                                                              С уважение: Златка Чардакова гр. София

Подпишете тази петиция


Или

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван на нашия сайт. Въпреки това, авторът на петицията ще вижда цялата информация, която ще предоставите в този формуляр.

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.
Facebook