Отворено писмо до МОН относно насилието над учители

На 12 декември в МОН беше подадено отворено писмо от представители на две големи Фейсбук групи, които обединяват педагози и други милеещи за родното образование. Копия са изпратени и до други институции, които имат възможността да участват във вземането на решения свързани с корекция на очевидните пропуски и грешки в сега съществуващите Закон и Наредби свързани с образователната система.

 

Моля, прочетете внимателно Отвореното писмо и ако сте съгласни, подкрепени ни! 

Българските учители имат правото да работят с достойнство и да получат уважението, което заслужават.

 

До
Министъра на образованието г-жа М. Кунева,
Заместник-министъра на образованието г-н Д. Стаматов,
Омбудсмана Мая Манолова

С копие до
членовете на Комисията по образованието и науката към НС, синдикат "Подкрепа", СБУ, НУС, медиите

ОТВОРЕНО ПИСМО
от учители и заинтересовани лица от Фейсбук групата „Учители за силно българско образование“ и Фейсбук групата "Педагози"

Конкретният повод за това отворено писмо е поредното нападение над учител, станало пред 5-то основно училище „Христо Ботев“ в Кюстендил. Нападнатата учителка била дежурна и съпровождала учениците до училищния автобус. Тя помолила агресивния мъж да не се занимава с децата. Тогава той я ударил два пъти в лицето, при което счупил очилата ѝ. Учителката е в стрес и е в болнични за една седмица.

Причината за отвореното писмо са зачестилите случаи на агресия от страна на родители и жестокия натиск над учителите, както от страна на родителите, така и от самото Министерство на образованието, станал нетърпим с влизането в сила на новия закон.

Тази ситуация, разбира се, има своя предистория, в която се корени значителна част от проблемите в образованието днес и тя е свързана с въвеждането на делегираните бюджети в ролята им на единствен и незаменим начин за финансиране на всички учебни заведения в страната. Нещо повече, механизмът на финансиране с помощта на делегиран бюджет бе разписан детайлно в ЗПУО. Странно, имайки пред вид диспропорциите и конфликтите, които той поражда и неспособността му да осигури така търсената равнопоставеност чрез равен достъп на всички деца до образование, поради хроничното недофинансиране на системата Образование.

В какво се изразяват те?

В претовареност на паралелките с деца, произтичаща от формулата „Парите следват ученика/детето“, в големите населени места; в стремежа да се гони пълняемост, като се правят безпринципни компромиси с образователните изисквания и качеството на подготовка на учениците, респективно с отглеждането, възпитанието и социализацията на децата в детските градини. Тези компромиси са както поради физическата невъзможност да се осигури качествено обучение на децата, така и поради масирания натиск от страна на родителите за високи оценки, без реално покритие, с цел да се гарантира „успешно“ завършване на училище.

На други места директори и учители се „кланят“ на родителите, само и само да им поверят своите деца, с цел запазване на работните места, дори и с цената на безпринципни компромиси. Така прокламираната проходимост в системата започна да напомня на течение между входа и изхода, като идеята вече не е ученето в училище, а излизането от него с подходящата диплома с цел удовлетворяване на родителските амбиции за успешна социална реализация на децата им.

По този начин принципът „Парите следват ученика/детето“ доведе до създаването на обществено убеждение, че детето е платец, а учителят – продавач на услуга и в ролята си на такъв, той трябва да изпълнява всякакви прищевки, включително и най-неоснователни, само и само да се реализира покупко-продажбата. А това не е просто нелепо, но твърде опасно внушение, на което започва да се поддава обществото.

Нещо повече, на учителя започна да се гледа като на евентуален вредител с въвежданите в началото на всяка учебна година психопрегледи. Питаме: доколко на самия учител са осигурени здравословни и безопасни условия на труд? Неслучайно психологът Татяна Кючукова заяви много категорично: „Да поставиш някого в патологична работна среда и същевременно да го проверяваш дали е психично здрав, е цинично и още по-разболяващо и може да бъде квалифицирано като злоупотреба.“

Какво уважение може да очаква един учител от родител при положение, че самото Министрество на образованието гледа на него, изхождайки от презумпцията за виновност?!

МОН очевидно се съмнява, че учителите уплътняват работното си време (как звучи само!), затова ги натоварва с толкова писмена работа, свързана с бюрократични изисквания, че подозираме конкретна цел да бъдем поставени в невъзможност да си вършим преките задължения, а именно – да обучаваме и възпитаваме.

МОН и политиците в Парламента подозират, че учителите може да са психически нездрави, затова предвижда да ни подлага на психотестове (платени от собствения ни джоб?), за да се гарантира, че сме „с всичкия си“ и не сме евентуални причинители на вреда на питомците ни.

МОН подозира, че учителите са недостатъчно образовани и подготвени за великите образователни върхове, които трябва да покоряват, затова ни задължи да се квалифицираме с пари от собствения ни джоб към образователни звена със съмнителна репутация, във време от собствената ни отпуска, като ни плаши с ниска оценка на четиригодишния атестат.

Очевидно е, че след като МОН и политиците на тази страна са повели война с учителите на децата на България, то и родителите няма да закъснеят да предявят собствените си претенции.

Част от внушенията в некомпетентност и невменяемост на учителите достига до родителите като сигнал за постоянна проверка не само чрез ежедневната комуникация със собствените им деца, родителските срещи, възможността за личен контакт, напоследък и образователни платформи като MOLE, MOODLE, Фейсбук групи за отделните паралелки и др., които администрират част от колегите, но още става и повод за употреба на СРС-та, като скрити камери и подслушвателни устройства. Свидетели сме на не един предизвикан от учениците си учител , който бива записан именно с цел отмъщение за лоша оценка или като отражение на отношението на родителите към съсловието ни.

Стигаме и до конкретните ни въпроси към МОН във ваше лице:

1. По отношение на всички пострадали от насилие колеги какви мерки за подпомагане се предвиждат? Не смятате ли за редно в законова или нормативна форма да се опише нарочна психологическа помощ, при нужда и терапия, заплащана от работодателя, а също задължителна парична компенсация, като при трудова злополука? Не е ли редно, с помощта на синдикатите, с които сте в постоянен диалог, да се оказва задължителна безплатна юридическа помощ и да се завежда автоматично дело срещу нарушителя? Не е ли редно, освен такъв тип помощ, да се предвижда и наказателно дело по бързо производство, с което да се изисква публично порицаване на човека, позволил си да посегне на учител – пред цялата общност и със задължителен обществено-полезен труд, освен лична компенсация за учителя?

Нашето разбиране е, че човек, който не получава адекватно наказание за простъпката си, не само поругава общоприетите норми, но в случая служи за пример на другите да оказват насилие върху учителите, тъй като е очевидно, че няма никакви последици на никакво равнище.

2. По отношение на мерките за превенция на насилието върху учители, ние намираме, че приетите до момента наредби не функционират и са само на хартия.

Обръщаме се към вас с предложението да се състави комисия по превенция на насилието, в която задължително да присъстват учители от нашите среди, представители на синдикатите, юристи, представители на Комисията по образованието в Парламента и, разбира се, представители на МОН, в чиито компетенции е да разпишат и проследят изпълнението на разработените превенции.

В рамките на подобна инициатива, бихме искали ясно да бъдат разписани задълженията на всяка една институция, ангажирана по дадената проблематика – каква е функцията на съда, при вече криминализирано нападение над учители и лекари; защо няма самосезиране на Прокуратурата във всеки от случаите след приемането на закона; каква е ролята на полицията; работодателите (директорите), които следва да осигуряват безопасни условия на труд; охранителните фирми, които се предполага да ни пазят и др.

Очакваме вашия отговор, който ще бъде предаден през основните Фейсбук групи до всички учители на България.

С уважение,
Учители и заинтересовани лица от Фейсбук групата „Учители за силно българско образование“ (с 1300 души членове) и Фейсбук групата "Педагози" (с над 9000 души членове)


Учители за силно българско образование    Свържете се с автора на петицията

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван на нашия сайт. Въпреки това, авторът на петицията ще вижда цялата информация, която ще предоставите в този формуляр.

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. Моля, вижте входящата кутия (и спам папката).
Facebook