ПСИХОЛОГИЯТА да стане Регулирана Професия

 

            4 април е Денят на Психолога. Обикновено на този ден колеги от цялата страна се събират и го ознаменуват, както всеки намери за добре – обикновено на чаша вино и приятни приказки с колеги и приятели.

 

            За съжаление, много неща в българската психология не са розови, и една от най-важните причини за това е факта, че:  България е ЕДИНСТВЕНАТА страна сред 28-те членки на Европейския Съюз, в която психологията  НЕ е  регулирана професия.

Нещо повече, има европейски страни, които не са членове на ЕС – напр. Швейцария, Норвегия, Турция, Сърбия и дори Македония, които имат законодателство регулиращо психологията и психолозите. Това прави ситуацията с нерегламентираността на психологията в България още по-странна и неадекватна и превръща българската психология в „бяла врана” сред другите европейски психологии.

 

 

            КАКВО Е РЕГУЛИРАНА ПРОФЕСИЯ ?

 

Всички уважавани, и от самите себе си и от държавата, професии, съсловия, гилдии в повечето цивилизовани страни от десетилетия, а в някои държави и професии, напр. като медицина и право, дори и от столетия, имат подробни свои вътрешни и външни регламентации, чрез които се гарантира качеството на услугите, които получават хората и институциите от признатите по определени процедури за професионалисти представители на тези гилдии. Този процес започнал още през средновековието, а в България от Възраждането – да си припомним как се става майстор по времето на Кольо Фичето, или хубавия български филм „Изпит” по сценарий на Н.Хайтов и режисьор Г.Дюлгеров /1971/) - достигна своята зрялост през втората половина на 20 в.. В миналото професионалното израстване в даден занаят е минавало през три степени – чирак, калфа, майстор, които днес в академичните среди биха могли да се разпознаят като бакалавър, магистър, доктор при обучаващите се, като асистент, доцент, професор при преподавателите, а при практикуващите специалисти като продължаващ професионалното си развитие под супервизия практикуващ специалист, независим автономен професионалист  и  високо квалифициран обучаващ другите майстор-практик.

 

В днешния свят, от правно-административна гледна точка, се говори за регулирани професии, т.е. професии, за които съответната държава е преценила, че са важни за хората, институциите и държавата и чрез съответни закони и други нормативни актове е регламентирала „правилата на играта” в съответната професионална сфера – кой, как, кога и т.н. ще осъществява вътрешния и външния административен и професионален контрол върху съответната съсловна гилдия, как ще се осъществява влизането, издигането и излизането в, и от дадената професионална гилдия или регулирана професия. Обикновено, съответната държава чрез закон делегира правата за подобен контрол и саморегулация на професионална организация (асоциация, кáмара, борд и др.) от средите на хората от самата професия, като си запазва правото периодично или по сигнали да осъществява и външен одит или проверка на дейността на тези вътрешно-гилдийни органи. Подобни закони и професионални органи са създадени в повечето страни по света за хиляди професии.

 

Много важно е да се отбележи, че за влизане в гилдията, професионалната, съсловната организация, и придобиване на статус на лицензиран, вписан в регистъра на гилдията правоспособен специалист с право да практикува самостоятелно дадената професия, наличието на документ, диплома, за завършена образователно-квалификационна степен (бакалавър, магистър, доктор) от акредитирано висше образователно заведение (университет, институт и др.) е само необходимо, но не достатъчно условие. За влизане в професията е необходимо доказване на овладяност на специфичните за дадената професия компетентности. За да се случи последното, или полученото в даден ВУЗ специално образование трябва да е компетентностно базирано, т.е. да е наличен публично достъпен компетентностен модел за необходимите и достатъчни за успешното практикуване на дадена професия знания и най-вече умения, както и базиран на този модел спектър от обучителни форми, в и с които се гарантира овладяването на тези знания и умения, нещо, което се проверява и доказва в десетки изпитни формати и процедури, или, ако даденият ВУЗ предлагащ обучение по дадената професия, няма подобен компетентностен модел, то контролният орган за саморегулация на дадената професия трябва да проведе процедура, изпит, интервю и други форми за проверка и доказване на наличието и степента на овладяност на необходимите за успешното практикуване на дадената професия компетентности. В някои страни и професии се залага повече на доказване с документи на овладяността на дадени умения, а в други страни и професии последното се показва и доказва в рамките на писмени и устни изпити. 

 

 

В момента (30.03.2015 г.) в Европа статут на „регулирана професия” имат 5 651 професии и техни под-специалности в близо 1000 професионални области. В специализиран сайт на Европейския съюз са представени всички те – виж тук. Напр. за България е дадено наличието на 110 регулирани професии и техни специалности – виж ги подредени по азбучен ред - тук, а като интерактивна карта - тук (в сайта на българският орган за информация за регулираните професии у нас – НАЦИД, намираме списък на 79 регулирани професии – виж тук. Това разминаване от над 30 регулирани професии вероятно се дължи на различия в критериите, но ние установихме, че европейската база данни е по-актуална и по-пълна от българската ?! – напр. в европейската присъстват регулираните професии като „психиатрия”, „детска психиатрия” и още близо 50 медицински специалности, които липсват в българската официална база, вкл. и в базите на съответните министерства  – напр.”психиатрия” липсва, както в базата на НАЦИД, така и в МЗ, но присъства в европейската база – виж тук ). И в българската и в европейската база присъстват и такива регулирани у нас професии като „масажист”, „рехабилитатор”, „ортопедичен техник”, „архивист”, „ЖП кантонер” и др., но липсва, напр. „психолог”, макар, че тази професия, при това с 4 специалности присъства и в международния и в българския официални списъци на професиите и длъжностите в България с общ за професията код 2634 – виж актуалният към 2015 г. техен списък - тук. Като цяло, България е сред европейските страни с най-малък брой регулирани професии - 79 (според българските източници) и 110 (според европейските). За пример, много малки страни като Лихтенщайн и Исландия имат по 173 регулирани професии, Малта - 138, сравними с нас като територия, местоположение, минало страни имат следния брой регулирани професии - Гърция - 153, Румъния - 128, Кипър - 114, Австрия - 229, Хърватия - 149, Чехия - 396, Унгария - 157, Словакия - 311, Словения - 264 и т.н.

 

 

Защо се достигна до това незавидно положение?  Причините за това са и външни и вътрешни спрямо психологичната гилдия. В приложения файл ще намерите тяхното подробно описание.

 

            Казано накратко, държавата не е регламентирала дейността и качеството на предлаганите от психолозите услуги, но има десетки организации и хора, които предлагат сертификати, дипломи и супервизии, които институциите не очакват от и спрямо наеманите от тях на работа психолози. Това е доста шизофренна ситуация, която на всичкото отгоре не гарантира каквото и да е качество на услугите предлагани от психолозите, и като, капак на всичко, практически никой - от министерствата до студентите първокурсници не познава, не се интересува и не проучва дали предлаганите образователни, професионални услуги и продукти са с доказана ефективност, още по-малко дали познават, използват или се стремят към т.н. „основана на доказателства психологическа практика”. Всичко това превръща психологията, и особено практическата, в една или „игра на стъклени перли” или „в кула от слонова кост” или неограничавана от нищо професионална безотговорност и нашествие на псевдо- и мало-грамотни психолози и, както широката публика, така и институциите нямат каквито и да са критерии да отделят професионалистите от непрофесионалистите и да получат поне минимални гаранции за качеството на предлаганите услуги. Последното е в пълно противоречие с всички световно утвърдени стандарти и практики в областта на практическата психология.

 

            Всичко това, не само предполага, но и спешно изисква превръщането на психологията в регулирана професия. Това, от една страна, ще е в полза на всички граждани, институции и държавата като цяло, защото ще гарантира контрол върху качеството на предоставяните психологически услуги, а от друга страна, ще има отрезвяващ, структуриращ, развиващ и като цяло положителен ефект, върху психологическата гилдия  и нейното развитие в средно- и дългосрочен план, и в края на краищата, нейното „нормализиране” и функциониране според международно утвърдените добри стандарти и практики.

 

 

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ за да стане Българската Психология Регулирана Професия ?

 

           Първият и най-важен в момента проблем и задължителна първа стъпка е, че максимално бързо, би било добре в рамките на 2015-2016 г., да се прекрати със законови средства сегашната ситуация на нерегламентираност, на липса на гаранции за качеството на предлаганите психологически услуги, за преодоляване на сериозната отдалеченост на академичната, „вузовска” психология от реалните нужди на практиката, на спиране на възможността всеки, който си поиска да се представя и предоставя услуги като психолог, на това десетки организации и хора да предлагат сертификационни курсове и супервизии, които никоя институция не иска и не приема за необходими и много други шизофренни, по своята същност, дейности, които объркват младите хора, които се стремят към психологията смятайки, че това е една добра бъдеща професия, без да знаят, че тя в България, дори не е  официално регулирана  професия, за разлика от масажистите, архивистите, ЖП кантонерите и др.. 

 

            Втората възможна стъпка, би била да се направи експертна група, с участието на широк кръг колеги (поне 30-40-50 души, представляващи поне 2-3 дузини общности и специалности в психологията), която в рамките на максимум година да проведе, както аналитична дейност (т.е. да проучи и синтезира световния опит в областта на регулацията на психологическите дейности и работата на психолозите), така и да проведе широки обсъждания с колеги-психолози от цялата страна, от различни психологически направления и общности и по-големи организации с цел да се осигури определена степен на съгласуваност и, дори, ако е възможно, за консенсусност за насоките, формите, етапите и т.н. по и в които да се осъществи превръщането на българската психология в регулирана професия в рамките на непродължителен период, примерно 2016-2018 г.

Нашият анализ показва, че прилаганият от 10 години в Румъния модел за превръщането на психологията в регулирана професия, имайки предвид сходството между нашите две страни - балканска, бивша социалистическа страна със сходна на нашата народопсихология - е може би най-подходящият за българските реалности модел, който можем да вземем като основа за разработване на наш, български вариант и модел за превръщането на българската психология в регулирана професия. Повече за румънският модел можете да намерите в приложения файл.

 

            Третата стъпка, която може да се осъществява и паралелно с втората, е да се извърши масивно лобиране, първо в самата гилдия, след това в голям брой медии, сред основните държавни институции (поне половин дузина министерства), и накрая в Народното събрание, с цел да се формира позитивно отношение на всички, от които зависи превръщането на психологията в регулирана професия.

 

           Четвъртата стъпка би била изработването и вкарването в Народното събрание (чрез група депутати в комисиите му и в пленарната зала) на съвременен закон за регламентиране на психологията като регулирана професия и всички произтичащи от това регулации на дейностите на практикуващите психолози на всички етапи от дейността им.

 

          След евентуалното приемане на такъв закон от Народното събрание следва един много важен период от поне 1-2 години за привеждането му в изпълнение. Този процес може да се окаже най-труден и не е изключено, изхождайки от опита в чужбина, и най-конфликтен. Затова, според нас, той е ключовият и най-отговорният от всичките описани дотук пет стъпки.

 

            Според нас, всички описани по-горе етапи, биха могли да се случат в рамките на 4-5 години, примерно от 2015 до 2020 г.. Както се вижда, ние сме оптимистични реалисти, но което е по-важно, имаме визията и енергията да съдействаме за реализирането му, най-малкото, защото все пак, искаме или не, то трябва да се случи, иначе психологията ни ще остане в каменната ера и ще се отдалечи на светлинни години от европейската и световната психологии, от които и засега, за съжаление, изоставаме с между четвърт и половин век. Нека не изоставяме с цял век, защото сме на път да станем и останем в задния двор и на Европа и на света.

 

    Все някой трябва да каже  - „Нека спрем дотук! Нека тръгнем в друга, вероятно по-правилна, посока

 

Тук следва да направим едно важно пояснение, ако щете „лирично отклонение”. Известна е склонността на хората живеещи на Балканите, и особено тези от бившите соцстрани, да не се съобразяват много-много с различни ограничения, да имат лоши практики и дори склонност към корупция. Тук в България сме вече нарицателен отрицателен пример на европейско ниво за неспособността ни да се справим с тези проблеми. Румъния, особено в последните няколко години, е пример за обратното – ефективно справяне с корупцията на всички етажи на властта – нека само припомним, че през последните 2-3 години специализираната румънска прокуратура, първо обвини, а след това с нейна помощ бяха осъдени и вкарани в затвора десетки висши държавни и общински функционери – от кметове до министри, дори премиер-министър и брат на президента. Колкото и тъжно да звучи, вероятно за да се оправи шизофренната ситуация в българската психология и липсата на реални правила в нея, трябва за поне 3-4 години и тя да премине през такова „чистилище”, за да може да се започне „на чисто” нормализирането, европеизирането и на българската практическа психология, което вече четвърт век не се случва и отдалечаването ни от световните стандарти и добри практики от четвърт век има тенденция да стане полови век, ако нищо не се промени към по-добро.

 

 

Приканваме всички колеги-психолози, както и други съмишленици, както и ползватели на психологични  услуги – и като физически лица, и като организации – да подкрепите настоящата петиция, която в близко бъдеще ще внесем в Народното събрание, като част от мерките и кампаниите на СПП-ДПБ и други организации за превръщането и на нашата българска психология, най-после, макар и последна в Европа, в регулирана професия.

 

 
 

P.S.  Ако желаете да се запознаете с пълната по-дълга версия на текста на – изтеглете я оттук (http://dox.bg/files/dw?a=67df4a61ff)

 

 

P.P.S.   И, наздраве колеги за 4-ти април – Денят на Психолога !

 

 
 

30.03.2015 г.                                      Панайот Рандев -  председател  на  секция  „Позитивна  психология”

София                                                                              към Дружеството на Психолозите в България (ДПБ)

                                                            член на Европейската Мрежа за Позитивна Психология (ENPP)

                                                            член на Международната Асоциация по Позитивна Психология (IPPA)

 

Подпишете тази петиция


Или

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван на нашия сайт. Въпреки това, авторът на петицията ще вижда цялата информация, която ще предоставите в този формуляр.

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.
Facebook