В защита на академичната автономия на СУ и срещу използването...

В ЗАЩИТА НА АКАДЕМИЧНАТА АВТОНОМИЯ НА СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" И СРЕЩУ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИМЕТО НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ДИВИДЕНТИ

 

До

Министъра на образованието, младежта и науката доц. д-р Сергей Игнатов

копия до:

Министъра на културата г-н Вежди Рашидов

Председателя на комисията на НС по образованието и науката

и въпросите на децата, младежта и спорта г-н Огнян Янакиев

Председателя на комисията на НС по културата,

гражданското общество и медиите г-жа Даниела Петрова

Ректора на СУ чл.-кор. проф. дин Иван Илчев

И. д. председател на БАН проф. дмн Евгений Николов

 

Уважаеми г-н Министър,

 

На 19 октомври т.г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" беше проведена научната конференция "Културното отваряне на България към света". Конференцията беше организирана от Историческия факултет на СУ. В нея взеха участие редица видни български и чуждестранни изследователи на този период от българската история, както и млади учени от СУ.

На тази конференция се случи нещо, което не беше се случвало в България през последните 20 години. В конферентната зала нахлу агитка от около 20 души, повечето от които нямащи пряко отнощение към учебното заведение (т.е. нито студенти, нито преподаватели). Агитката се опита със скандирания, викове и крясъци да възпрепятства провеждането на научния форум. Когато организаторите на конференцията предложиха да предоставят трибуната на протестиращите, за да изразят мнението си, те отказаха. За сметка на това с готовност общуваха с пристигналите журналисти, пред които споделиха, че протестират срещу опитите за реабилитиране на Людмила Живкова и комунистическия режим.

Никой от нас не иска връщането на онова време на атеизъм и бездуховност. Бихме искали да изтъкнем обаче, че Людмила Живкова не се нуждае от реабилитиране, тъй като нейната дейност никога не е била осъдена в резултат на широк обществен дебат, нито пък е получила присъда от страна на органите на съдебната власт. Нещо повече - инициативите на Людмила Живкова притежават съзидателен потенциал, който ги прави полезни не само за нейното, но и за нашето време, и те със сигурност ще донесат полза и за бъдните времена. Националният дворец на културата, Националната гимназия за древни езици и култури, Националната галерия за чуждестранно изкуство - всички тези институции, създадени по идея на Людмила Живкова и под нейно ръководство, не са обвързани с никаква идеология и са от полза за страната ни и днес.

В чужбина инициативите, подети от Людмила Живкова, са получили и продължават да получават широко международно признание. Още през 1979 г., когато по инициатива на Людмила Живкова в София е проведена Асамблеята "Знаме на мира", посветена на Международната година на детето, неин патрон става Амаду Махтар М'Боу - генерален директор на ЮНЕСКО. Движението има общопризнат хуманен характер и няма политическа насоченост. Прието е като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира и е подкрепено от ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, ИНСЕА и др. международни организации. Основни документи в това отношение са резолюциите на:

- II-та Световна конференция на ЮНЕСКО - 1982 г.

- XX, XXI, XXII, XXIII сесии на Генералните конференции на ЮНЕСКО.

- XXIV сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО - Париж 1987 година.

- XXV конгрес на ИНСЕА - 1984 г.

Това са резолюции за подкрепа и сътрудничество със "Знаме на мира", което препоръчват на всички страни-членки на тези организации.

Писмото-обръщение, прието от децата на света на Световен детски парламент в София - 1979 г., е разпространено от ООН като официален документ . Лидери на ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и др.като Курт Валдхайм, Хавиер Перес де Куеляр, Амаду Махтар М'Боу, Фр.Майор Сарагоса, както и Роналд Рейгън, Михаил Горбачов, Папа Йоан-Павел II и много други изпращат приветствия до софийските Асамблеи и подкрепят идеята децата да творят в мир за мира. През 1987 г. ООН удостоява "Знаме на мира" със званието "Вестител на мира". "Знаме на мира" е асоцииран към департамента за обществена информация на ООН в Женева и е член на Националния комитет за УНИЦЕФ.

След 1990 г. за монумента "Камбаните" подаряват камбани и така отдават своето признание за делото на Людмила Живкова и онези, които по политически причини не са имали възможността по-рано да направят това - Израел, НАТО, Католическата църкава в лицето на Папа Йоан-Павел Втори.

От гореизложеното (а то е само малка част от международното признание, получено от Людмила Живкова) става ясно, че делото на Людмила Живкова стои над всякаква идеология и партийност, надхвърля хоризонтите на своята епоха и притежава непреходна стойност.

Съответно, и провежданата от България културна политика в периода 1974-1981, когато Людмила Живкова е министър на културата, несъмнено представлява интерес за научно изследване. Безспорен научен интерес представляват и свидетелствата на съвременниците - сътрудници на Людмила Живкова.

Поради това ние приветстваме провеждането в СУ на международната научна конференция "Културното отваряне на България към света" като първи научен форум, посветен специално на културната политика, провеждана от Людмила Живкова. За да се изследва наследството на Людмила Живкова, нейният уникален опит, е необходим научен подход. Нужно е и философско осмисляне на идеите, от които тя се е вдъхновявала в своята дейност.

Онези, които изтъкват като основна "вина" на Людмила Живкова това, че тя е дъщеря на Тодор Живков, демонстрират именно характерното за комунизма магично мислене, станало причина за преследване на синовете и дъщерите на "враговете на народа" по времето на тоталитарния режим. Онези, които искат не да изкажат собствено мнение и да оборят с аргументи чуждото, а просто да не допуснат другия, мислещия различно от тях, да се изкаже (каквито грозни, излагащи страната ни сцени, уви, имаха място в началото на конференцията), демонстрират именно характерната за комунистическия режим нетърпимост към чуждото мнение и към свободата на словото изобщо. Протестиращите срещу провеждането на конференцията за Людмила Живкова би било по-добре първо да се преборят със стереотипите на комунистическо мислене в самите себе си. Тези стереотипи, следва да напомним, хулената и осмивана от тях Людмила Живкова преодоля още преди повече от 30 години.

Заслужава внимание и фактът, че въпреки целия поток от недостойни слухове, клюки и нехудожествени измислици, които се изливат вече две десетилетия по адрес на Людмила Живкова в жълтата преса (а отскоро и в някои политически ориенитрани медии), българската общественост като цяло има много по-трезва и балансирана преценка за нейното дело. Така, в проведената от най-популярния български интернет сайт dir.bg анкета мнозинството (над 56%) от анкетираните се изказват в подкрепа на проведената в СУ конференция. Със съжаление отбелязваме факта, че администрацията на сайта dir.bg, прилагайки именно характерни за болшевизма методи, се опита да укрие резултатите от тази анкета. Безуспешно, разбира се, тъй като в ерата на интернет, в която живеем, подобни опити за цензура са обречени на провал.

Като взимаме под внимание всичко гореизложено ние, долуподписаните:

Категорично протестираме срещу опитите на политически партии и активисти да използват името на Людмила Живкова за извличане на политически дивиденти.

Категорично протестираме срещу опитите на една малобройна и непредставляваща обществените нагласи група да поставя под съмнение академичната автономия на най-старото и реномирано висше учебно заведение в България - Софийския университет, да поставя под съмнение научната компетентност на учените - историци от Историческия факултет на СУ, организирали конференцията на 19 октомври, както и на участвалите в тази конференция български и чуждестранни учени.

Призоваваме Вас, г-н министър, както и ръководителите на всички образователни и културни институции, да не се поддавате на опитите за евтина политическа манипулация и да осигурите възможността за свободно и безпристрастно научно изследване на всички епохи от историята на България, в това число и на времето, в което осъществява своята дейност Людмила Живкова.

Facebook