Българските политики в сферата на увреждания са архаични, неефективни и в дълбоко противоречие с политиките на Европейския съюз, както и с ратифицираната преди повече от година от България Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. В резултат на това безработицата сред хората с увреждания достига 77%, а по „оптимистични“ данни на Евростат почти половината от младежите с увреждания не завършват средно образование или изобщо остават без всякакво образование. Тези и още ред други недъзи на системата – някои видими и осезаеми за широката публика, като архитектурната достъпност или достъпността на транспорта, други невидими, но мъчителни за хората с увреждания – съвършено погрешният начин за оценяване на увреждането като медицинско състояние, липсата на съвременни технически помощни средства, липсата на лична помощ, на услуги в общността, на жилищна политика, правят високия процент бедност сред гражданите с увреждания закономерно явление в социалната картина на страната. Същевременно бюджетът на държавата харчи милиарди за пенсии, помощи и други придобивки, разпределяни не според индивидуалните потребности на човека, а на калпак и само въз основа на решенията на ТЕЛК. За съжаление, всичко това е резултат от остарялата и корумпирана система, която работи с „благословията“ на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ). В него участват само признатите от държавата като национално представителни организации на и за хора с увреждания и щедро финансирани с ежегодна субсидия за „съвещателната“ им подкрепа на държавната политика.

Проблемът е сложен, защото хората с увреждания не са – и не трябва да бъдат разглеждани – като компактна маса от единомишленици, защото имат функционален или интелектуален дефицит. Ние сме хора с различни очаквания от живота, готовност за участие в него, степен на независимост и осъзнати интереси. Освен това, към днешна дата, уврежданията са сфера на високодоходен бизнес, който най-често облагодетелства доставчиците на услуги и на технически помощни средства, онези, които управляват различни социални заведения, но под благовидната „грижа за човека“, за социално слабите и уязвими хора.

Във връзка с горното и предвид същността на уврежданията като граждански и социален (а не медицински!) проблем, ние от Център за независим живот - София създадохме тази Петиция, в която настояваме политическите партии, участващи в надпреварата през 2014 година за национален парламент да се ангажират с:

• изработване на изцяло нов и съвременен закон за хората с увреждания, съобразен с принципите и ценностите, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и ратифициране в спешен порядък на Факултативния протокол към Конвенцията;
• приемане на нов механизъм за индивидуална оценка на уврежданията, за предоставяне на технически помощни средства, за осигуряване на достъпна среда и достъп на хората с увреждания до всички публични услуги – транспорт, здравеопазване, образование, пазар на труда и пр.;
• изработване и приемане на Закон за лична помощ на хората с увреждания, който да гарантира правото и възможността на всеки човек с телесна зависимост да избира, наема, управлява и освобождава хората, които ще го обслужват, компенсирайки дефицита, предизвикан от увреждането му, без значение къде живее;
• промяна в подхода за деинституционализация на деца, младежи и възрастни с увреждания, като се премине към истински форми на услуги в общността, а не към малки институции в рамките на населени места, наречени „услуги в общността от резидентен тип“;
• промяна в правилата за излъчване на организации с опит и експертиза в правозащитната дейност, които да участват в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, който е консултативен орган към Министерски съвет. 

Политиките за хора с увреждания е добре да „излязат“ от затворените пространства на специалните ведомства и специализираните институции, за да навлязат в пространството на общия граждански интерес. Това е най-краткият и единствен път за промяна на обществените нагласи и изграждане на нова ценностна система.

Сериозността на посочените промени изисква широк публичен дебат, НО през призмата на човешките права и социалното включване, а не на видовете увреждания, диагнозите, социалното подпомагане и прочее. В този смисъл, призоваваме всички политически партии да се ангажират с провеждането на такъв широк публичен дебат, за който ще съдействаме и ние като организация на хора с увреждания. Нашите членове имат активна гражданска позиция и богат експертен опит, който ни носи уважението на нашите партньори както в България, така и в Европа.

Обръщаме се към всички приятели, познати, близки или просто хора, носещи идеята за равнопоставеност на всички български граждани, към всички, за които достойният живот е основно човешко право, което е недопустимо да бъде нарушавано, 

ПОДКРЕПЕТЕ НАШАТА ПЕТИЦИЯ!

Митко Цветков    Свържете се с автора на петицията