Училището - щастливи деца, здрави учители и доволни родители!

Quoted post

Димитър Джавкаров

#148 Re: Re:

2014-07-26 23:29

#4: - Re:

Моето лично мнение е че образованието може да бъде частен бизнес. Най-важното като при всеки бизнес (въобще каквато и да е организация) обаче е кой го управлява и по какъв начин. Ако хората, които инвестират (възпитават правилно) в подобно начинание споделят подобни идеи и възгледи - защо не?! Има много частни детски градини, езикови школи и университети, които са на много по-високо ниво от държавни такива. В тях (частните) често се работи в групи с по-малко учащи, с индивидуален подход и повече отделено време за всеки един от тях. И ако един преподавател в едно частно училище има много по-добри условия за работа и е по-добре платен, вероятността той да бъде по-мотивиран и внимателен е много по-голяма.

Отговори


Anonymous

#151 Re: Re: Re:

2014-07-27 10:20:21

#148: Димитър Джавкаров - Re: Re:

Всичко е добро. И частните училища са добри - те показаха, че има и друг вид обучение, показаха по- добро качество. но и държавните трябва да станат добри. Възпитани и образовани да бъдат всички, а не само някои. Благата да са за всички, а не само за някои. Да  спаси човек себе си от обществото не му осигурява щастие. Бягството от общата отговорност също.

Когато всички ,,частно,, разберат , че няма щастие за тях , ако околните страдат и ,, частно,, заработят за общото - без да ги кара никой и без да им налага, ДОБРОВОЛНО да бъдат полезни със своя талант и умения, тогава този ,, частен бизнес,, е на място.

Когато се спасяваме по единично и оставяме общите проблеми неразрешени проевяваме съвършения си егоизъм. Ние не искаме едно училище , а добро образование за всички деца. В България вече има много хубави училища, които струват много пари, а не това е идеята.

Природата всичко ни е дала даром и да искаме пари за това - е престъпление!

Ние хората сами създаваме света в който живеем. Ползата от повече добри и възпитани хора е за всички нас. Има съществени неща, които държавата е оставила на добрата воля на ,,граждани,, , които  не им е работа и не им е приоритет да се грижат за деца.

Вместо сами, в училищата,  учители,  деца и родители да си направят градините в училищните дворове,  сами да си  боядисат оградите -  се дават проекти ( държавни поръчки) и т.н

Колко струват една кофа боя и 30 четки за боядисване? Не повече от 30,40 лв. Тези пари могат да се съберат от децата само, ако им се постави такава задача. Накъде ние насочваме вниманието им е от съществено значение.

Накараха ни да повярваме, че някой друг трябва да свърши нашата работа и да се плащат доста пари за това.

Докъде стигнахме в леноста си?

Затова и проектите за момента са решение. По-добре от нищо, но ние ставаме още по- зле.

Повярвахме, че парите правят живота и без пари не можеш да направиш нищо, не можеш да създаваш красота.

Докато човек е здрав, има воля и идеи той трябва първо да ги реализира с ръцете си. Да научим децата да работят е велико нещо. Само с учебници, човек не се става.

Природата раздава красотата си безплатно.

Скъпите училища имат трева и цветя, а държавните цимент, плочки и асфалт. Условията на труд са по- добри в частните..

Същите учители от държавното образование отиват в частното - къде е разликата?

В заплащането, а не в по-доброто качество! Често един и същ учител работи и на двете места.

Учителите ( добрите) правят  70% от образованието, останалото е средата.

Има много добри учители, които са дори по- добри, от тези в частните  училища, които учители имат нужда от подкрепа и да се заплати достойно  трудът им. И те имат нужда от добра работна среда, от по- малко деца в класната стая.  Нека се погрижим за тях.

Ще мине време и ще разберем какво сме загубили, като сме се грижили само за себе си.

И това време вече е днес. С кого се срещаш по улиците и кой минава покрай теб има огромно значение. С кого говориш докато пазаруваш, също.

2млн. и 800хил. българи не се връщат в България за постоянно, заради средата ( хора и организация на живота на всички нива на обществото).

Младите, които завършват и заминават отказват да се върнат. Няма организиран обществен живот, който се създава от отговорни граждани.  Това не зависи от горе ( правителства) само. зависи от всички нас.

,,Един за всички, всички за един,, Мускетарите могат да ни научат.

Не, че сме против частния бизнес. Но всеки да си гледа работата и своята област.

Бизнеса няма място в образованието или поне не такова, каквото има сега.

Образованието и възпитанието  са обща грижа на цялото общество!