За целогодишно астрономическо часово време в Република България

В момента играта със стрелките става основно в Европа и в Северна Америка. Все повече енергийни експерти обаче са против. Според тях потребителите на еленергия използват количество, което зависи от качеството им на живот, а не - от системата на лятното часово време, като изключение прави само осветлението. Изчисления сочат, че пестенето на ток през периода март – октомври е едва 55 стотинки на човек у нас.

Според учените намалената стойност на осветлението през следобеда по време на лятното часово време се компенсира от по-високите разходи за климатици в горещите следобеди и увеличените разходи за отопление в студените сутрини.

Изследването "Смяната на лятно и зимно часово време и инфарктът на миокарда", публикувано в New England Journal of Medicine през 2008 г., установява, че случаите на инфаркти нарастват силно в първите три дни след прехода към лятно часово време през пролетта. Обратно, имало е по-малко случаи на сърдечни удари при прехода от лятно към зимно време наесен. Изследователите твърдят, че най-разумното обяснение за това е негативният ефект от недоспиването върху сърдечно-съдовата система.

Друго изследване, публикувано в Current Biology през 2007 г., твърди, че системата за смяна на ден и нощ в човешкия организъм не се пренастройва към завъртането на часовника и сезонната адаптация към смяната на времетраенето на светлото време се нарушава от лятното часово време. Друго изследване от 2008 г. анализира връзката между лятното часово време и общото човешко здраве, особено психичното такова, като свързва завъртането на часовника напред през лятото с ръст на самоубийствата.

Много хора смятат, че за регулирането на биологичния им часовник е нужна не повече от седмица. Това е така, но в най-общия осреднен случай, казват експертите по хронобиология. Защото голяма част от хората разстройват съня си за много по-дълго – за месец, дори за два и повече. А пълноценният сън е изключително важен за релакса на сърцето, което нощем работи на „щадяща програма“. Тези, които го преживяват по-силно, са отпаднали, трудно се концентрират, лесно се изморяват, стават раздразнителни, неща, които са вършили с лекота, почват да им струват усилия, правят много грешки и в работата си. Най-опасно въртенето на стрелките е за хората, които и без това са в стрес, и за страдащите от хронични заболявания. Особено чувствителни са тези със сърдечносъдови заболявания и с диабет. По-чувствителни към смяната на времето са децата и старите хора.

Докато спим, епифизата отделя ценния хормон мелатонин, необходим за правилното функциониране на ендокринната система. Мелатонинът, известен още като хормона на младостта, циркулира нощем в кръвта, обновява клетките. И така с превъртането започват проблемите – тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Това отчитат психиатрите и психолозите при смяната на часово време върху организма на човека.

Специалистите сочат, че в понеделника след смяната на часовото време сърдечносъдовите проблеми скачат с 60%. Потърсилите спешна помощ за сърдечна аритмия, хипертония или инфаркт се увеличават повече от двойно. С около 10% се увеличават само инфарктите в опасния понеделник. Медиците свързват изместването на стрелките с факта, че именно през април-юни са най-много случаите на инфаркти и инсулти.

По данни на СЗО смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 45% от хората в Европа, включително и в България. Увеличава се с 15% и броят на пътнотранспортните произшествия непосредствено след смяната.

Всяко преместване на стрелките на ритъмния биологичен часовник на човешкия организъм напред или назад неминуемо води до сериозни трудности в неговата адаптация, категорични са огромната част от медиците по света. А някои дори смеят да твърдя, че именно смяната на времето е една от основните причини за рязкото нарастване на „психичните, коронарните, канцерогенните и опорно-ставните заболявания, за податливостта на все повече и повече хора към остро заразните епидемични болести, включително - и към СПИН.