ОСТАВКА! на директора на АСП към МТСП Ивайло Иванов

На 20.11.2015 год. в присъствието на служител на ЦОП (Център за обществена подкрепа)-гр. Варна, присъстващ по поръка на Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане", малолетното ми пет и половина годишно дете заяви, че е било удряно от учителката си в детската градина.

Помолих това да бъде записано в протокол. Протокол бе изготвен, но само в един екземпляр, като служителят на ЦОП обеща, че копие от него мога да получа в някой от следващите дни. Когато се чухме, ми бе обяснено, че копие от протокола ще мога да получа „само и единствено“ след представяне от моя страна на „съдебно удостоверение съгласно разпореждане 9103 – 10/29.01.2015 год. на изпълнителния директор на АСП г-н Ивайло Иванов“.

(При търсене в Мрежата текста на споменатото разпореждане не може да бъде открит, има само коментари за него. Което навежда на мисълта, че или то е спуснато до съответните поделения на АСП с гриф "Строго секретно":), или тоя, който го е издал, вече го е "изтрил" (като в "1984" на Оруел), без обаче да уведоми подчинените си за неговата невалидност.)

Незабавно се свързах и разговарях както с практикуващи адвокати, така и с Юридическия отдел на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), от които бях осведомен, че съществуват не един, а няколко начина да направя постъпки за получаване на копие от протокола. (Който протокол, между другото, отразява събитие, в което съм участник и аз, и на който присъства мой подпис.)

(На всички нуждаещи се от получаване на копия от документи препоръчвам подаване на ЗАЯВЛЕНИЕ по силата на чл. 34, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Писал съм десетки сигнали за нарушени права на детето ми, възражения срещу начина и качеството на т.н. "проверки на сигнали" от страна на ОЗД и ДСП, разполагам с факти, уличаващи техни служители в деяния, излизащи извън рамките на "обикновените" служебни нарушения и практически представляващи престъпления от общ характер.

Преди две седмици изпратих "Сигнал с предизвестие за личен граждански ПРОТЕСТ" до министъра на труда и социалната политика г-н Ивайло Калфин, в който заявих, че е невъзможно воденето не само на разумен, но и на какъвто и да е ДИАЛОГ по простата причина, че негови служители от ОЗД-ДСП воглаве с председателката му Конукова затварят системно телефона и ПРЕКЪСВАТ РАЗГОВОРА когато решат, и поради изчерпване на всички възможни средства ще се възползвам от даденото ми от Конституцията на Република България право на граждански протест, чиято форма и място ще избера лично.

В ответното писмо собственият ми сигнал бе преименуван от служител на МТСП в "Сигнал с предизвестие за личен граждански ПРОЦЕС"...

Сблъсквал съм се и продължавам да се блъскам с прийомите им, отработени от тях през годините, с които съумяват да се измъкнат "яко дим" от отговорности, които са поели да изпълняват.

Претендиращи да са "хора със специално образование" (цитат на председател на ОЗД-ДСП), голяма част от тях са полуграмотни, защото да си грамотен, означава не само да четеш и пишеш, но и да пишеш без граматични грешки (тук не визирам пунктуационните такива). Разполагам с писмо на отговорен служител на ДСП, вписал "детето е било прИвързано", вместо прЕвързано, и други такива, означава, че ако си служител на институция, чиито функции са свързани с децата, то трябва да познаваш най-малко законите, имащи отношение към детето. Разполагам с писмо от зам.-министър на МТСП, цитиращ ми като императивен текста на ал.1 от член от Закона за защита на детето, след като ал.2 дава възможност за друго решение и т.н. и т.н.

Стигало се е дотам, че когато като информиран родител съм заявявал, че ако еди-кое си не бъде направено, имам правото да направя еди-какво си, посочвайки точни законови разпоредби, са ми отговаряли така: - Вие какво, заплашвате ли ме?!

Живял съм в няколко държави на два континента и заявявам отговорно: От всички тях България е единствената държава, в която посочването на и без това малкото действителни граждански права се приема като заплаха.

АКО ПОВЯРВАМЕ НА КРИЛАТАТА ФРАЗА, ЧЕ "ДЕЦАТА СА БЪДЕЩЕТО НА ЕДНА НАЦИЯ", ТО В БЪЛГАРИЯ ИНСТИТУЦИИТЕ НЕ МИСЛЯТ ЗА НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ.

Затова - нека некомпетентните, корумпираните, търгуващите с властта си ДА СИ ОТИВАТ! И дано следващите, които заемат местата им, ДА СА ПОНЕ МАЛКО ПО-ДОБРИ!

Владимир Генов