София без блокади

Правото на протест ,включително и на спонтанен такъв е гарантирано от чл.11 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл.21 от Международния пакт за граждански и политически права, чл.20 от Всеобщата Декларация за правата на човека на ООН , чл.12 от Хартата за основните права на Европейския съюз и др.
Съгласно чл.5,ал.4 от Конституцията на РБ и чл.15 от ЗНА, Европейската конвенция за защита правата на човека и международните договори по които България е страна се ползват с предимство пред местните закони и норми.
Съгласно практиката на Съда в Страсбург/ App. No. 32124/02/ „Държавите трябва не само да гарантират свободата на мирни събрания, но трябва и да се въздържат от въвеждане на неоснователни косвени ограничения на това право”.
Съобразно с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), свободата на събранията и правото да се изразяват гледни точки с тях са едни от най-важните в едно демократично общество.Мерки от превантивен характер,целящи да ограничат свободата на събранията и на изразяването на мнение,освен в случай,когато се предизвиква насилие или се отричат демократични принципи,не служат на демокрацията и дори могат да бъдат заплаха за нея.
Право на свободен протест е закрепено и в чл. 43,ал.1 от Конституцията на РБ.

Трайно установено в практиката на органите по защита на правата на човека в Страсбург е, че не може да бъде основание за ограничаване на свободата на мирно събиране наличието на опасение за нарушение на обществения ред, тъй като манифестацията или събранието биха могли да предизвика нарушение на обществения ред.
Във връзка с директното приложение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи пред местните закони и норми ,които и противоречат ,посочваме че разпоредбата на чл. 5 от ЗСММ , ограничаващ правото на протест в часовете от 22 до 6ч., в противоречие на чл.11 от ЕКЗПЧОС не следва да се прилага.Въпросната разпоредба, по недопустим начин ограничава редица форми на протест,като денонощни бдения,палаткови лагери и други, и съответно не следва да бъде прилагана,като противоречаща на международните договори подписани от България и чл.11 от ЕКЗПЧОС . Следва да се има предвид също,че редица граждани работят на смени и поради служебната им ангажираност и работни ангажименти,нямат възможност да протестират през деня.

Правомощията относно регулиране на протести, съгласно действащия в РБ закон са от изключителна компетентност на кмета , като органите на МВР, могат да действат в тази връзка ,включително и да разпръскват протест, единствено въз основа на такава заповед, като преди това са длъжни да уведомят гражданите за съответната заповед и съдържанието й.Като наличието на изрична заповед от Кмета на СО ,единствено въз основана която могат да действат органите на МВР по прекратяване и съответно разпръскване на протест е необходимо,без значение на часа и времето на протеста.
Във връзка с директното приложение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи пред местните закони и норми ,които и противоречат , разпоредбата на чл. 5 от ЗСММ , ограничаващ правото на протест в часовете от 22 до 6ч., в противоречие на чл.11 от ЕКЗПЧОС не следва да се прилага.Въпросната разпоредба, по недопустим начин ограничава редица форми на протест,като денонощни бдения,палаткови лагери и други, и съответно не следва да бъде прилагана,като противоречаща на международните договори подписани от България и чл.11 от ЕКЗПЧОС . Следва да се има предвид също,че редица граждани работят на смени и поради служебната им ангажираност и работни ангажименти,нямат възможност да протестират през деня.
Разпоредбата на чл.4 от Закона за МВР предписва ,че при дейността си МВР се ръководи въз основа на следните принципи: 1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.