Промяна на чл105 от СК и отпадане на “тайната на осиновяването“

Не съм осиновена и нямам и понятие от право и закони. Нямам знания относно осиновяването, осиновените, биологични родители и т.н Вчера попаднах на вашата петиция – и не я подписах. Прочетох всички коментари, също така отворих линковете от петицията- четох много и не се върнах да подпиша петицията, но цяла вечер мислих. Легнах си и се замислих...моята пра баба почина на 98 год. Когато бях дете тя ме гледаше от време на време,тя обичаше да бродира. Беше дебела и трудно подвижна. Имаше проблеми с краката от обездвижване и в последствие помня, че не виждаше , за да си бродира чаршафите. Беше здрава почина от старост, не пиеше никакви лекарства. Моята баба от страна на майка ми е пълничка и тя има проблем с краката /разширени вени/ има проблем със сърцето и пие куп хапчета. Майка ми е асматичка винаги е била с ниско кръвно , а сега е с високо и пие хапчета. Има проблем с краката и бъбреците . Напълня след критическата и отказването на цигарите. Другата ми баба е 87г подвижна , още ходи на лозе и копае. Ходи на пазара и продава неща произведени от самата нея. Добре е жената – е , да последните 2 или 3 години се уморявала казва, но не го показва. Има шипове . Баща ми е с високо кръвно налягане и няколко пъти през живота си е имал сериозни проблеми със сърцето . Той е дребничък и слаб. Приличам на 100% на него- във всичко. Приличам и по лошия му харктер и по телосложение. Когато напълнея зная , че не е от годините ми, а е от храната. Снощи си мислих тези неща и други подобни. Като мислих за всичките си баби и дядовци които не ви споменах се почувствах някак си на мястото- точно там където ми е мястото. Правейки анализ на фамилията си знаех вече много и за себе си. Това ме накара да се замисля ...ами някой ако изтрие тази информация от главата ми за ден дори..коя ще съм аз? На кого ще съм дете? От кого ще съм зачената и родена? На кого приличам? От какво да се пазя /като болести/? И се почувствах някак си без нищо под краката си..все едно си в самолет и няма нищо под теб. Помислих си, че за мои съседи зная не малко например, но мога ли тази информация , която имам за тях да си представя за ден поне, че се отнася за мен? – не разбира се! Как да се почувствам част от нещо от което не съм? Помислих си, как може държавата да причинява такова нещо с толкова хора? Как може ние като общество да сме напълно незаинтересовани от проблемите на хората , с които ние не сме се сблъскали? Как може ние общество да си затваряме очите и ушите и да си продължаваме по пътя и да си мислим , че живеем достоен живот, след като не сме достойни? Всичко това го мислих снощи и днес станах и подписах вашата петиция и я споделих с всички мои приятели. Дано хора успеете да научите за себе си всичко което ние знаем от деца и не сме се замисляли НИКОГА!