Петиция против новите изисквания за преводачески агенции


Гост

#16426 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Коментар

2017-08-15 18:03

#16425: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Коментари на 

 

15 август 2017 г. 15:23:34
Рени Стоянова

Агенциите още не са разбрали трите основни момента в промените

 Агенциите не са разбрали трите основни момента в промените

1. Отпада изискването за отпечатване на официалния превод върху фирмена бланка - вж § 13 (за промените в чл. 18 от правилника).


2. Заклетият преводач ще превежда от чужд на роден език - желязно правило. И без това в повечето страни държат преводът да е извършен от техен заклет преводач и масово хвърлят в кошчето за боклук нашите преводи на чужд език.  Време е агенциите да престанат да заблуждават гражданите, че без превод документът не можел бил да се "легализира". Напълнили са интернет с измишльотини. Не четат дори написаното на самия сайт на МВнР.  Кой знае още колко години в интернет ще се въртят глупости от сорта на "нашите легализатори", "Легализацията представлява апостил, който се поставя в Консулският отдел на МвНР. Това е последната гаранция за истинността на превода." и тем под.


3. За да се подпише преводът на даден документ с електронен подпис, и самият документ трябва да е електронно създаден и подписан с електронен подпис. Двата електронни файла се капсулират по електронен път (нещо като скрепването с телбод) и се представят така, както са заедно – пак по електронен път. Учреждението, където ще се представя този скрепен по електронен начин двоен файл, на свой ред трябва да има съответния софтуер за проверка валидността на електронния подпис. Засега все още повечето документи са на хартия и дълго време още в документооборота ще циркулират документи на хартия. И не само в България, а по цял свят. Те няма как да бъдат подписани втори път с електронен подпис, особено ако издателите им вече не са сред живите. Евентуално в бъдеще би могло да се премине към електронно нотариално удостоверяване верността на сканиран препис от документ, първоначално издаден на хартиен носител. Но и тук дебне проблем – този път с международното признаване на електронните подписи. Съществува софтуерен разнобой. Едва с окончателната победа на глобализма в цял свят ще се реши и този проблем.


И да, официален превод нистина ще означава всеки превод с подпис на преводача. Заедно с отпадането на договорите и фирмените бланки отпада и т.нар. дву-фазен процес на заверка. Той на практика беше три-фазен (и все още е такъв до въвеждане на промените от 01.01.2018) - подпис на преводач за верността на превода + печат на агенция за лъжливо удостоверяване, че уж преводачът бил неин + стикер на КО, че МВнР не отговаря за верността на превода (и дори не знае чий подпис заверява, както призна самият бивш външен министър на 15.06.2012 пред НС). Чак сега процесът на заверка наистина ще стане дву-фазен – подпис на преводача + нотариално удостоверяване на истинността му. Тенденцията е до 2-3 години да стане едно-фазен - само подпис и печат на заклет преводач.


И да, промените са обсъждани надълго и нашироко - и неформално, и формално. Главната спънка за създаване на регистър на заклетите преводачи е, че мнозинството от тях работят на трудов договор в училища и университети и не им е удобно да се впишат в публичен регистър с данни за контакт, защото клиентите може да започнат да им звънят насред час или по време на изпит. Самите агенции постоянно изтъкват факта, че заклетите преводачи НЕ работят в агенциите и дори не са от същия град, без да се усетят как сами си признават, че НЯМАТ заклети преводачи. Крайно време е агенциите да спрат да реват на чужд гроб и да се отдръпнат малко, за да направят място под слънцето за едно немногобройно, но престижно съсловие от истински заклети преводачи, подобно на другите свободно практикуващи професии – нотариуси, адвокати, архитекти, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, медицинските специалисти, инженери и др.

 


Гост

#16427 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Коме

2017-08-15 18:54

#16426: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Коментар 

 

 
15 август 2017 г. 16:09:48
harry

Възможно ли е заклет преводач да упълномощи някого да го подписва под преводи на документи?

 

(мнение на известен юрист)

„...Идеята на подписването... от преводача е, че той поема отговорност за верността на превода... преводачът удостоверява, не че преводът отговаря на някакъв другоезичен текст, а именно на скрепения с превода оригинал (т.е. преводачът трябва да види оригинала, а не сканинг). По същата причина не може някой да удостоверява, че преводът е извършен от другиго. Накрая, ако имахме упълномощаване, щеше да е необходимо към всеки превод да се прилага екземпляр от пълномощното.

Ако имате предвид само някой технически да полага чужд подпис, това може да е престъпление.

Принципно мислим вариант е да се полага електронен подпис, като се капсуловат оригиналът и преводът в един документ, но не знам дали МВнР е фактически/технически дорасло за това, а и ще има проблем, ако самият оригинал не е в електронен вид.

Друг вариант е някой да подписва преводите от и със своето име, като истинският преводач не се афишира. Т.е. първият преводач ще извършва проектопревод, който този някой ще проверява, заверява и ще носи самостоятелна отговорност. Този някой обаче следва да отговаря на изискванията за преводач + да е склонен да се довери и да носи отговорност заради първия.“

Възможно ли е заклет преводач да упълномощи някого да го подписва под преводи на документи?


Гост

#16428 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

2017-08-15 18:57

#16427: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Коме 

 

 
15 август 2017 г. 20:41:31
harry

Направени от мен констатации и предложения във връзка с измененията и допълненията на Правилника

 

Досега направих следните констатации и давам следните предложения във връзка с измененията и допълненията на Правилника от 1958 г.:

1. Законово основание

Правилникът няма законово основание - никъде в него не е посочено въз основа на кой закон или за приложението на кой закон се издава. Как тогава изобщо може да съществува, още по-малко да се изменя и допълва?

- Във връзка с това предлагам като законово основание на Правилника да бъде посочен Административнопроцесуалния кодекс (Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г.).

2. МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас

От Устройствения правилник на МВнР се разбира, че МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, включително и официалните преводи. Ако този въпрос не се уреди, няма да има законово основание МВнР да поддържа и списък на преводачи.

- Предлагам в новия Устройствения правилник на МВнР да се добави, че ДКО поддържа регистър на преводачите, извършващи официални преводи.

3. Правилникът не се прилага в случаите по Хагската конвенция

Официалните преводи на документи с поставен апостил не се уреждат с този Правилник. Ако това не се уреди, няма да има законово основание МВнР да поддържа списък на преводачи, извършващи официални преводи на документи, заверени с апостил.

4. Правилникът е неприложим и в случай на действащ договор за правна помощ

Официалните преводи на документи от страни, с които България има действащ договор за правна помощ не се уреждат с този Правилник. Ако това не се уреди, няма да има законово основание МВнР да поддържа списък на преводачи, извършващи официални преводи на документи от страни, с които България има действащ договор за правна помощ.

- Във връзка с 3 и 4 констатация предлагам в началото на Глава втора на Правилника да се добави член, в който да се посочва, че в случаите, когато се заверяват документи за страни, ратифицирали Хагската конвенция, се поставя апостил от съответната институция; в случаите, когато документите са за страни, с които България има действащ договор за правна помощ, не се правят допълнителни заверки, а в останалите случаи се изпълнява пълната процедура по легализация. Естествено, юристите биха прецизирали текста на този член.

По този начин чл. 18 ще се отнася наистина за всички официални преводи, а не само за официалните преводи на документи, легализирани по класическата легализация.

5. Преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността

За извършване на официални преводи оторизация може да се дава само поименно на физически лица с необходимата квалификация, тъй като преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността.

- Затова предложеното изменение на чл. 18, ал. 1, „Министерството на външните работи поддържа списък на физически и юридически лица, които могат да извършват преводи...“ би трябвало да гласи: „Министерството на външните работи поддържа списък на физически лица, които могат да извършват преводи...“.

6. Заверката на подписа на преводача от нотариус - гаранция против фалшифициране на подписа

- Опасността от фалшифициране на подписа на преводача може да бъде намалена единствено като в списъка на преводачите, които извършват официални преводи, бъдат включени изключително физически лица, които лично, без никакви посредници, да отговарят за заверката на подписите си.

А самата заверка на подписите може да се предвиди не само чрез нотариално удостоверяване, а и със собствен печат (при регистрираните на свободна практика преводачи и при преводачите-собственици на ЕТ или ЕООД, когато удостоверяват собствения си подпис под собствения си превод). По-късно е необходимо регистрираните преводачи да получат право на собствен индивидуален печат. Напълно допустим вариант е и да се полага електронен подпис, като се капсуловат  електронно подписаният оригинал (или завереното с електронен подпис сканирано копие) и преводът в един документ (поставят се в общ електронно подписан „плик“ (envelope, .p7m или .p7s)), но този вариант отначало може да бъде само в допълнение към предишните два, а освен това, сигурно ще се наложи в електронно подписания „плик“ да се включва и електронно подписаното удостоверение от МВнР на името на преводача.

 


Гост

#16429 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

2017-08-15 21:57

#16428: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:  

 

 
15 август 2017 г. 22:50:47
Algafari

В отговор на Рени Стоянова

 

Макар, че не тук е мястото да си отговаряме един на друг ще го направя.

По т. 2 от твоите писания, те сама казваш, че „И без това в повечето страни държат преводът да е извършен от техен заклет преводач и масово хвърлят в кошчето за боклук нашите преводи на чужд език.” – край на цитата. Тук бих добавил, че са много малко страните, в които изхвърлят нашите преводи. Дори обратното, в някои страни искат документа да е придружен с превод от страната издател. Ако приемем, че твоето твърдение е върно, то тогава за какво въобще преводачите ще превеждат и след това ще заверяват подписа си пред нотариус, след като преводът им ще бъде изхвърлян в кошчето за боклук. Ако бе така, то от МВнР овреме щяха да ни кажат да не превеждаме български документи на чужд език, защото имат информация от чужбина, че същите не ги признават. Такова нещо няма.

Що се отнася до съществуването на агенциите за преводи, то те са наложителни, предвид българските институции и бюрокрация. Едва 5% от гражданите и бизнеса разчитат на себе си за заверка на документи и съответно за превод на същите. Малко са хората, които биха пожелали сами да се разходят по инстанциите за да си заверят даден документ, а в повечето случаи няколко различни документа. По цял свят има агенции, които се занимават с административни дейности, а агенциите за преводи в България са точно това, като в допълнение предлагат и извършването на превод. Гражданина няма представа към кой преводач да се обърне. Кой е сериозен. Кой ще му свърши добре работата. Кой владее наистина добре езика. За това са агенциите. И да се премахнат, както ти се иска, цената и хонорара на преводача няма да се вдигнат. Тогава вие – преводачите ще се изядете един друг и ще си подбивате цените.

Аз също съм преводач и имам агенция за преводи. Гледам нещата от едната и от другата страна.

А сега да се върнем към предложението на МВнР.

Боли ме за гражданите. Искам колкото се може по-малко да усещат административната идиотщина на държавата.

Малко по-нагоре от твоето творение дадох пример за „разходката” на един документ.

Тази разходка е за сметка на нервите на гражданина или бизнеса – клиента. В крайна сметка ще плати същото, а със сигурност и повече, защото преводача ще си добави и разходите по висенето пред канторите на нотариусите.

Моля те Рени тук да обсъждаме плюсовете и минусите на нововъведението, което се предлага от МВнР, а не болежките, дали да има агенции или да няма. Не побългарявай ОБСЪЖДАНЕТО, като обсъждаш или споделяш нещо, което не е въпрос на обсъждането сега.

Тук ще помоля и АДМИНИСТРАТОРИТЕ на сайта, ако е възможно да трият всякакви коментари, които нямат връзка с обсъжданата тема. 


Гост

#16430 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

2017-08-15 21:59

#16429: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:  

 

 
15 август 2017 г. 23:32:27
Algafari

Още един пример от действителността

 

Аз съм преводач с арабски език.

Гражданинът Х, който живее в село Бранковци, община Грамада, област Видин иска да си преведе на арабски език и легализира Акт за раждане. Нито в Бранковци, нито в Грамада, нито във Видин има преводач с арабски език. Той дори няма и представа от цялата процедура, която трябва да провърви.

Трябва да си намери преводач с арабски език, на който да изпрати Акта за раждане, след което преводачът за му го върне. След което трябва да намери начин да се докопа до София за да го завери и легализира. След това да отиде до съответното посолство за заверка и най-накрая да се гръмне.

Докато МВнР не създаде изнесени офиси на Консулска служба в големите градове, всичките тези нововъведения само ще затруднят гражданите.

Поне до сега гражданинът Х си оставаше документа в някоя агенция в най-близкия град, ако случайно в неговия град няма такава. Преводът, легализацията и всичко се извършваше от агенцията. Тя намираше подходящия преводач, на който отдавна има доверие. Тя си има и свой куриер, който да внесе и вземе документа от съответната инстанция.

До сега гражданинът оставаше документа си в агенция /място, което все пак е някакъв офис/.

След промените, гражданинът ще трябва да изнамери от някъде – интернет например, преводач с арабски език – например, такъв като мен в София и да му изпрати документа си /куриерска услуга, която не е безплатна/. Той нито ме познава, нито знае къде живея, нито дали съм добър преводач, нито дали ще си получи готовия превод на време, а въобще дали ще си го получи, дали няма да му одера кожата. Ами, ако има сгрешени имена или други неточности в превода? Ще се започне една битка и разправии, които едва ли ще имат край.

Ето, това нещо спестяваха агенциите на гражданите и бизнеса – клиентите.

Разбира се, аз ще му таксувам и разхождането до нотариуса и таксата, която ще ми вземе.

Точно това РАЗХОЖДАНЕ искам да го разберат от МВнР и вносителите на новите промени.

Моля ви да спрем да разхождаме гражданите, преводачите, агенциите и кой ли не друг, като на ТУРИСТИЧЕСКА ОБИКОЛКА.

Рени Стоянова

#16431 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

2017-08-15 22:15

#16429: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:  

  Ако бе така, то от МВнР овреме щяха да ни кажат да не превеждаме български документи на чужд език, защото имат информация от чужбина, че същите не ги признават. Такова нещо няма.

 
Има, Мажд, има! На сайта на МВнР http://www.mfa.bg/bg/pages/51/index.html:
 
"Уведомяваме гражданите, че при легализация на официални български документи със заверка „Апостил”, с цел използване в чужбина не е задължително изискването документите да бъдат снабдени и със заверен превод на чужд език. 
 
По получена информация от дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина относно признаването в чужбина на извършени преводи в Р България, български документи, снабдени с превод на чужд език, които са заверени в служба „Заверки и легализации” на МВнР е възможно да не бъдат признати и да бъдат поискани преводи, извършени по местното законодателство, например в Италия, Австрия, Германия, Дания, Кипър, Белгия и др. " 
 
Що се отнася до съществуването на агенциите за преводи, то те са наложителни, предвид българските институции и бюрокрация. Моля те Рени тук да обсъждаме плюсовете и минусите на нововъведението, което се предлага от МВнР, а не болежките, дали да има агенции или да няма. 
 

Но аз не съм против агенциите! Напротив! Голям привърженик съм на агенциите, само че в ролята на посредници, каквото са си, а не на извършители на преводи. Ето нещо, което не знам кой е писал, но много ми харесва и го подкрепям:

"Решението на въпроса за извършване на качествени и законни преводи е елементарно, но за това няма нито воля, нито интерес. Като цяло целият процес в България е обърнат с главата надолу. Достатъчно е да се заимства вече съществуващия и утвърден опит в други страни. Ето едно Примерно решение: 1. За заверка на юридически документ /заверен от нотариус или съдия/ с апостил отивате в районния или окръжния съд по местоживвене или ползвате посредник, примерно адвокат. 2. За заверка на административни документи /примерно от община/ с апостил отивате лично в областния съвет по местоживеене или ползвате посредник,примерно адвокат. 3.За страна, която не е е член на Хагската конвенция, при необходимост заверявате документа в посолството или консулството на съответната страна в България. 4. За превод се обръщате към агенция, която не прави нищо друго освен да Ви намери където и да е в България правоспособен преводач. В случая агенцията не е нищо повече от посредник и издава фактура за хонорара на преводача плюс комисионна за себе си, примерно 10%. Преводачът заверява превода със своя подпис и личен печат /без да е необходима нотариална заверка и без да се изисква от преводача да има своя фирма или фирмена бланка/. Преводачът носи лично съдебна отговорност за преводите си и преводи с фалшифицирани подписи просто няма. Министерството на външните работи нито заверява документи с апостил, нито заверява преводи, и не извършва преводи освен в редките случаи когато щатни преводачи на МВнР извършват преводи за нуждите на държавата. Министерството на правоъсдието също не заверява документи с апостил, а дейността е прехвърлена на съдилищата по места. Понастоящем в България външно министрество по силата на тоталиталната традиция е узурпирало много несвойствени дейности, които би трябвало да се извършват по места. Така че съществува проблем освен с никому ненужната централизирана заверка на преводи и проблем с централизираната заверка с апостил. "

-


Гост

#16432 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

2017-08-15 22:27

#16430: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:  

 

 
16 август 2017 г. 00:02:10
Tera

Коментар на г-н Алгафари

 

Чудесно обобщение, г-н Алгафари! Аз като преводач освен това не желая да се занимавам с всеки гражданин Х, който да ми губи времето в празни приказки, вместо през това време да работя. А всички знаем, че много рядко един гражданин отива в агенция Y, оставя превода и тръгва за 5 минути. Обикновено са едни дълги обяснения, какво, защо, къде, кога и пр., отнемащи поне 20 мин. За това са агенциите и аз лично предпочитам да работя през тях. Просто те улесняват целия процес. А и на мен, като преводач, не ми е необходимо да познавам всички детайлни процедури по заверката и легализацията на един документ - с това се занимават те. Те са посредници, предлагащи преводачески услуги чрез преводачи като мен, които не желаят да затъват в бумащина и празни разговори ежедневно, а искат да превеждат. И защо е необходимо да се въвежда ново звено - нотариусът? Дали той ще заверява подписа на преводача или КО, какво значение има това? Важен е съмият подпис - и отговорността на преводача за направения от него превод.


Гост

#16433 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

2017-08-15 23:14

#16432: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:  

 

 
16 август 2017 г. 00:32:39
VGeorgieva

В подкрепа на казаното от г-н Алгафари и още нещо

 

Абсолютно подкрепям думите на г-н Алгафари за организацията и техническото обслужване на превода и легализацията на един документ. Към това ще добавя, че много често документите съдържат текст на повече от един език - примерно документите от Норвегия винаги са на норвежки, но апостилът е на английски, от Швеция - често апостилът е на английски, да не говорим за документи от Ливан, Иран, Ирак или Дубай, където е възможно да има текстове на 2-3-4 различни езика. Документи от Швейцария съдържат текстове на немски, френски и английски и т.н. Документи от Казахстан често са на руски, но с апостил на казхаски. Чисто физически ще бъде мисия невъзможна да събереш трима преводачи с редки езици едновременно в офис на нотариус. Чисто финансово това ще превърне документа в златен.

За да не разводнявам страницата, тъй като това не е форум за дискусии, а място за експертни мнения по определен казус, ще помоля Хари и Рени Стоянови да преустановят за момент войната срещу агенциите, която е абсолютно нерелевантна в контекста на предложения проект, и да оставят място за адекватни коментари по темата.

 


Гост

#16434 12.08.2017 Разговор във фейсбук за промените

2017-08-15 23:43


12.08.2017 Разговор във фейсбук за промените - за портала за обществени консултации, където е публикуван проектът с предложените промени, за електронния подпис и др. Разговорът завърши на 15.08.2017

 

Harry

#16435 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

2017-08-16 09:43

#16433: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:  

 За да не пълня с излишни спорове Портала за обществени услуги, тук ще коментирам последната лична нападка срещу мен:

За да не разводнявам страницата, тъй като това не е форум за дискусии, а място за експертни мнения по определен казус, ще помоля Хари и Рени Стоянови да преустановят за момент войната срещу агенциите, която е абсолютно нерелевантна в контекста на предложения проект, и да оставят място за адекватни коментари по темата.“

Коментарите, които съм направил, са абсолютно по темата и само сляп не може да забележи това. Срещу агенциите изобщо не воювам и е направо нелепо да се твърди, че правя това. Вие сте много, стотици или хиляди, а ние сме само двама. Вие през цялото време си печелите, докато ние от 01.01.2013 г. несправедливо сме лишени от правото да извършваме официални преводи и търпим неимоверни загуби. Тук се споменава многократно името ми в негативен контекст, докато аз лично никого поименно не съм атакувал. Внушава се, че, едва ли не, пречим на обсъждането. Това също е нелепо. Човек с трезв ум не би твърдял такова нещо.

Ако имате пред вид, че нямам същото мнение като вас и затова ви преча, това също е нелепо. Всички хора имат различни мнения. Чрез изказване на различни мнения се стига до добри решения. Не преча на никого да си изказва мнението и не задължавам никого да има моето мнение.

Сега ще се спра по-подробно на твърдението, че бил съм воювал срещу агенциите. Агенциите са регистрирани по Търговския закон. Как мога да изменя закона и да забраня агенциите? Единственото, което твърдя е, че преводаческата дейност е intuitu personae (с оглед на личността) и затова в списък с (регистър на) преводачи, извършващи официални преводи, няма основание да се включват фирми, понеже отговорността се носи индивидуално по чл. 290 от Наказателния кодекс. Ако някой превратно тълкува това мое мнение, не означава че аз воювам с агенциите. Аз също имам фирма за преводи, но не смятам, че трябва да я вписвам в списък с преводачи, които носят индивидуална/ персонална отговорност по закон. Дейността на фирмите не оспорвам. Никога не съм твърдял, че трябва да се закрият агенциите или някакъв такъв абсурд. За съжаление предубеждението и слуховете, които си разменяте помежду си в закрити групи, са замъглили до голяма степен способността ви да прецените трезво това, което пиша в Портала за обществени консултации по отношение измененията и допълненията на Правилника от 1958 г.

От пет години, а и повече, изказвам мнение във връзка с този Правилник. В сегашния си вид той е незаконосъобразен, пък и това не е лично мое мнение, а на редица юристи, включително и на предишния омбудсман, К. Пенчев. И това мнение не е „висящо във въздуха“. То има законово основание: правилник, който не е основан на закон или не е за приложение на закон, е незаконосъобразен. Затова предложих да се добави законово основание на Правилника. Иначе без него изобщо той няма законова сила. Затова се налагат сегашните промени. Ако не се направят, той пак няма да има законова сила и уреждането на вашата дейност чрез правилника ще си остане незаконно, независимо от моето мнение.

Ако някой желае да обсъдим спорните въпроси, може да ми изпрати имейл на softis@softisbg.com Нямам фейсбук профил, затова не мога да разговарям във фейсбук.

А който иска да се запознае подробно с разработките ми по темата, може да посети блога ми.


Гост

#16436 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

2017-08-16 14:05

#16432: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:  

 Те са посредници, предлагащи преводачески услуги чрез преводачи като мен, които не желаят да затъват в бумащина и празни разговори ежедневно, а искат да превеждат. 

Да, посредници са. Добре е да ги има, за да помагат на преводачите.

 

И защо е необходимо да се въвежда ново звено - нотариусът? Дали той ще заверява подписа на преводача или КО, какво значение има това? Важен е съмият подпис - и отговорността на преводача за направения от него превод.

 

Не е все едно дали нотариус, или КО. Нотариусът, за разлика от КО, не заверява неприсъствено подписи на преводачи върху преводи, минали през посредници. Още на 15.06.2012 г. тогавашният външен министър се оплака пред депутатите от НС, че в КО не знаят чий подпис заверяват - вж номинация № 2 на адреса на номинациите softisbg.com/rennies_blogl

 

Важен е съмият подпис - и отговорността на преводача за направения от него превод.

Важна е истинността (автентичността) на самия подпис. Само така преводачът може да поеме пълна отговорност за верността на направения от него превод.

 

 


Гост

#16437 Подпис на преводач ще се заверява от нотариус

2017-08-17 13:19

actualno.com

 
Коментари:
 
--- Пак демагогия. Който разбира от легализация на документи, веднага ще се сети, че това е излишно и не намалява разкарването на хората - заверка на подписа на преводача е необходима, ако на самият документ за чужбина е нужна заверка (Апостил), която няма къде другаде да се направи освен в МВнР, тогава се заверяват заедно документа и превода, скачени. А ако не е нужна заверка на подписа на преводача, прави се само т.нар. официален превод с подпис и печат, без заверка - тогава е безсмислено. Опитват се да правят нещо, но само вдигат шум и пак има недомислици.
 
--- Заверката на подписа от нотариус ще се извършва именно върху официалните преводи от чужд на бг език и само върху тях. Това са точно преводите на документите, които се представят пред бг учреждения. Документите за чужбина изобщо не е нужно да се превеждат - вж сайта на МВнР: "Уведомяваме гражданите, че при легализация на официални български документи със заверка „Апостил”, с цел използване в чужбина не е задължително изискването документите да бъдат снабдени и със заверен превод на чужд език."  Предлаганите промени са: отпадане на договора между Външно и агенциите (т.нар. им "лиценз"), преводите вече няма да се разпечатват на фирмени бланки, а подписът на преводача ще се заверява от нотариус - вж проекта за изменение на правилника за легализации, заверки и преводи на портала за обществени консултации.

Гост

#16438 Две години след писмото ми до Раковски Лашев

2017-08-17 13:51

Преди две години изпратих писмо до Раковски Лашев, който тогава беше директор на КО. Повод беше поредният случай, в който ми се наложи да отпратя клиенти, защото искаха официален превод от хърватски, а аз все още нямах потвърждение от МВнР, че и без договор с МВнР мога да извършвам официални преводи на документи, които не се заверяват от КО, т.е., които са от страни, ратифицирали Хагската конвенция за апостила или от страни, които имат действащ двустранен договор за правна помощ с България. За незапознатите - тези два случая са извън Глава втора на Правилника от 1958 г., т.е. официалните преводи на такива документи не се уреждат с този Правилник и никой не може да изисква преводачът да има договор с МВнР, за да ги извършва. Обаче на практика институциите в България не се съобразяват с това и аз все още нямам право да извършвам официални преводи, без да съм сключил договор с МВнР.

От 11.08.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации на обществено обсъждане са подложени изменения и допълнения на Правилника, с които се предлага отпадане на договора между МВнР и фирми за извършване на официални преводи, макар и без никакви гаранции, че нещо ще се случи. Все пак, имаме вече надежда. Имаме обаче и горчивия опит от предишните години, когато при всеки положителен резултат по отношение промените на уредбата на официалните преводи, случайно или не, правителството падаше. Сега също има такава опасност.

(продължава)


Гост

#16439 Две години след писмото ми до Раковски Лашев (2)

2017-08-17 13:53

(продължение)

Но преди две години нямах и тази надежда, макар че от разговора, който на 14.08.2015 г. Рени проведе с Приемна на МВнР, научихме, че КО вече не сключвало договори за официални преводи. За да получа повече и по-подробна информация по въпроса, на 17.08.2015 г. изпратих въпросното писмо до Раковски Лашев, в което за пореден път поставих въпроса, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството, а също така помолих „да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти, и да не връщаме клиентите си необслужени."

Отговор от Раковски Лашев не получих. Затова изчаках месец и нещо и подадох жалба до омбудсмана, в която поисках да получа от МВнР да ми даде исканото потвърждение и да бъда информиран по-подробно за въпросната процедура.

(продължава)


Гост

#16440 Две години след писмото ми до Раковски Лашев (3)

2017-08-17 13:54

(продължение)

След много напомняния, на два пъти получих писма от Валентин Бабов [_1_], [_2_], който тогава беше началник отдел „АОГ" в КО, но те не бяха отговор на моите въпроси, поради което възникнаха други въпроси, а кореспонденцията ми с омбудсмана продължава вече почти две години, без видим изход и резултат.

Сега ми остава само да се надявам на Божията помощ нещата да се уредят. Имам предвид - по законен начин. Затова в Портала за обществени консултации давам конкретните си предложения за изменения и допълнения на Правилника, ако изобщо той може да бъде изменян или допълван

(продължава)


Гост

#16441 Две години след писмото ми до Раковски Лашев (4)

2017-08-17 13:55

(продължение)

(Междуведомствена работна група в периода 2006 г. - 2008 г. е направила извода, че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", „противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван").

(край)

(източник: Две години след писмото ми до Раковски Лашев)


Гост

#16442 Re: Подпис на преводач ще се заверява от нотариус

2017-08-17 15:39

#16437: - Подпис на преводач ще се заверява от нотариус 

 ----  Знаем правилата на МВнР и разбира се, че документ може да се завери с Апостил без наличие на превод, но става въпрос АКО искат превод за чужбина, тогава, ако МВнР не заверява преводите, как ще се признае нотариалната заверка, която е на български, затова се предлага да се поставя Апостил след нотариалната заверка на превода - това какво е, ако не усложняване, вместо облекчаване?

--- "АКО искат превод за чужбина". Вчера говорих с моя приятелка. Тя ми разказа, как преди няколко години агенцията ѝ обяснила, че без превод документите не можели били да се "легализират". Тя самата нищо не е искала. Просто не е знаела какво точно трябва, затова се е обърнала към "лицензирана" агенция. Доверила се е на тяхната компетентност. После в Германия не им признали преводите и се наложило да плащат на немски заклет преводач.

--- Така е, улеснявате си работата и спестявате няколко лева на клиента, а ние ще затворим фирмите за преводи и легализации, защото няма да можем да ги издържаме и няколко хиляди човека ще останат без работа, ама какво значение има?

--- Няма нищо страшно за агенциите. Офиц. преводи са едва 3-4% от всички преводи. И за преводачите няма никаква опасност - нито ще останат без преводи, нито без работа. Нали знаете, че заклетите преводачи НЕ работят в агенциите? ВжТе си имат друга ОСНОВНА работа – в училища и университети. Там са на трудов договор! Вж статията "Работодателите"

Nikaaceda

#16443 Бесплатные гадания на все случаи жизни

2017-08-18 11:04

ASTRO7 - ПОПУЛЯРНЫЙ СЕРВИС ТЕЛЕФОННЫХ КОНСУЛЬТАЦИЙ С НАСТОЯЩИМИ АСТРОЛОГАМИ, ГАДАЛКАМИ, ЭКСТРАСЕНСАМИ.
ПОСЕЩАЕМОСТЬ СЕРВИСА В МЕСЯЦ - 2 МЛН.
К НАМ ОБРАЩАЮТСЯ, ЖЕЛАЯ ПОЛУЧИТЬ КОНСУЛЬТАЦИЮ ПО ВОПРОСАМ:
-“КОГДА Я ВЫЙДУ ЗАМУЖ?”,
-“ЧТО МЕНЯ ЖДЕТ В БУДУЩЕМ?”,
-“ПОЧЕМУ НЕ ВЕЗЕТ С ДЕНЬГАМИ?”,
-“ЧЕГО ЖДАТЬ ОТ ОТНОШЕНИЙ?”,
-“КАК ПЕРЕЖИТЬ ИЗМЕНУ?”,
-“ВЕРНЁТСЯ ЛИ КО МНЕ МУЖ?”.

ПЕРВАЯ НЕДЕЛЯ КОНСУЛЬТАЦИЙ БЕСПЛАТНО ПОСЛЕ РЕГИСТРАЦИИ !!!

Присоединяйся сейчас и получи ответы на все свои вопросы...

Гост

#16444 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

2017-08-18 11:50

#16436: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:  

 

 
18 август 2017 г. 13:39:18
Javor

Плащане на данъци

 

Нека всички да платят дължимия данък за направения превод. Да видим тогава


Гост

#16445 Re: Re: Re: Re:

2017-08-18 12:05

#582: Явор Павлов - Re: Re: Re:  

Ето това е едно разумно мнение на Явор Павлов от 20.06.2012:

"Още от самото начало споделих мнението си, че протестът трябва да акцентира върху съвсем други проблеми. Като например този, че на КО изобщо не му е работа да заверява преводи. Това трябва да бъде отговорност и работа на самите преводачи. Легализирането на документите и заверката на превода са съвършено различни услуги по своята същност. Аз до сега не съм виждал превод на чужд документ, направен в чужбина и признат в България. Не разбирам защо нашите преводи да бъдат признавани в чужбина?! Тоест, напълно споделям становището на Португалското посолство в България. Още тогава, когато спряха да признават наши преводи трябваше да се реагира. Лично съм се срещал с посланика на Португалия тогава за да обсъдим проблема."

 

За проблемите с португалското посолство можете да се информирате от "Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина", публикувани на адрес: http://www.mfa.bg/uploads/files/21.pdf
На стр. 4 от общите разяснения пише следното:

  "Важно! С вербална нота № 13/MNE от 21.02.2007 г. Посолството на Португалия в София е информирало Министерството на външните работи на Република България, че от 26 февруари 2007 г. всички преводи на български документи ще се заверяват присъствено в консулската секция на Посолството, на адрес: гр.София, ул. "Позитано" № 7, бл.3, ет.5. За заверка на такива преводи преводачите ще трябва да отиват в консулската секция на Посолството, за да подписват извършените от тях преводи, за верността на които носят отговорност, пред Завеждащия консулската секция. Предвид тази информация, от Посолството на Португалия в София съобщават, че няма да бъдат признавани и обработвани преводи от български на португалски език, заверени от Сектор "Заверки и легализации" на Министерството на външните работи на Република България."


Гост

#16446 Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

2017-08-18 12:22

#16444: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:  

 

 
18 август 2017 г. 14:21:26
Рени Стоянова

 

Колеги, давам ви и телефон за обсъждане на данъчни въпроси

 

моб. тел. 0888 60 90 72 Рени Стоянова

С г-н Мажд Алгафари вече си поговорихме много добре. С г-н Явор Павлов също можем да си поговорим, ако желае. Тук не е мястото за обсъждане на данъчни въпроси.

harry

#16447 Електронен подпис за „заклет преводач“ – какви несъществуващи проблеми измисляме?

2017-08-18 17:50

 Във връзка с обсъжданите изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., на 12.08.2017 се проведе разговор във фейсбук за промените (публикуван в блога на Рени) между Рени и особа, представяща се за преводачка, в който обсъждат предложението на група собственици на агенции за преводи да се въведе електронен подпис на заклетия преводач, вместо преводачът да ходи при нотариус да му заверява подписа. По принцип, Рени не е против такова решение, но съвсем основателно смята, че все още има сериозни пречки пред въвеждането на тази практика.

Тук ще направя на част от разговора малък разбор, който изобщо не претендира за изчерпване на темата.

Рени казва казва: „За да се подпише преводът на даден документ с електронен подпис, и самият документ трябва да е електронно създаден и подписан с електронен подпис. Двата електронни файла се капсулират по електронен път (нещо като скрепването с телбод) и се представят така, както са заедно - пак по електронен път... Засега все още повечето документи са на хартия и дълго време още в документооборота ще циркулират документи на хартия. Те няма как да бъдат подписани втори път с електронен подпис..."

Преводачката контрира: „Тези твърдения не отговарят на истината. Дори свидетелствата за раждане се издават в момента електронно /влиза служителят в базата данни на единния регистър, издава удостоверението и го разпечатва/ - гражданинът получава екземпляр на хартия с електронен код отдолу за евентуална проверка на истиността. Никъде и в никоя институция не би било нужно да представите "електронен вариант" /кодът отдолу е начинът за проверка, при нужда/."

(продължава)


Гост

#16448 Електронен подпис за „заклет преводач“ – какви несъществуващи проблеми измисляме? - 2

2017-08-18 17:52

(продължение)

Ето и моят коментар: ако удостоверенията за гражданско състояние се издават в електронен вид, то много други документи не са в електронен вид. Дори и старите актове за гражданско състояние. Например, в Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация се описва процедура как един писмен документ става електронен:


Чл. 49. (1) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава от общинската администрация, където е съставен актът за гражданско състояние в писмен вид.
(2) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава въз основа на акта за гражданско състояние и съдържа всички данни, които са вписани в акта за гражданско състояние, съставен в писмен вид.
(3) Длъжностното лице по гражданското състояние сверява данните от акта за гражданско състояние в писмен и електронен вид и след като установи еднаквост на данните, подписва електронния еквивалент с квалифициран електронен подпис
.


В ал. 3 съвсем ясно се казва, че за да бъде създаден електронен еквивалент на писмен документ, то длъжностно лице сверява данните от документите в писмен и електронен вид и чак след като установи еднаквост, подписва електронния еквивалент с електронен подпис! Ако преводачът получи за официален превод писмен документ и то от чужбина, от страна, където все още не се предлагат електронни документи, как би следвало да постъпи? За да може преводачът да направи официален превод в електронен вид, той трябва да използва електронния си подпис за удостоверяване на авторството си. Обаче как този електронен документ ще се обвърже с писмения оригинал?

(продължава)


Гост

#16449 Електронен подпис за „заклет преводач“ – какви несъществуващи проблеми измисляме? - 3

2017-08-18 17:53

(продължение)

Рени казва: „Ако ел. превод не е скрепен с ел. документ, той няма сила на офиц. превод."


Преводачката и този път контрира: „Какво да скрепвате - всеки документ си има номер, нали? Дори да не е е електронен такъв? Вие правите превод. Важното е вашият превод на еди кой си документ, с еди кой си номер, издаден от еди коя си институция, еди кога си да бъде индентичен с това, което вие превеждате /което пишете В ПРЕВОДА/. Правите превода, от долу скенирате и прикрепяте оригинала. Колко голям проблем може да бъде това? Какви несъществуващи проблеми измисляте?"


Така... Според преводачката, електронният превод не трябва да се скрепва с оригинала, понеже той имал номер и дата. Според нея, просто сканираме оригинала и го прикрепяме. Едва ли обаче това е достатъчно. Всеки документ, дори и най-малкият, освен номер и дата, има и съдържание. Удостоверяването на идентичност на копието с оригинала се извършва от длъжностно лице, напр. в институцията, която е издала оригинала, или от нотариус. Ако документът е от чужбина и на хартия, тогава как можем да постъпим? Не съм напълно сигурен, но ако оригиналът не е в електронен вид и подписан с електронен подпис, в България трудно ще може да се удостовери идентичността на електронното му копие (сканирано) с оригинала на хартия. Първо, голяма вероятност има документът да не може да бъде проверен по електронен път, макар че ако има апостил, той евентуално може да бъде проверен. Обаче апостилът не е самият документ, който след като бъде сканиран, може да бъде и манипулиран. Преводачът не е длъжностно лице, на което да са възложени функции да може да удостоверява идентичността на копия с оригинали. Остава това да бъде извършено от нотариус.

Възможно ли е обаче български нотариус да удостовери идентичността на електронно копие с оригинал на хартия? Нямам информация за това. Предполагам, че все още този въпрос не е уреден. Но дори и да е уреден, може да възникне проблем, понеже документът е на чужд език и нотариусите да отказват да заверяват копия на документи на чужд език. Е, ако оригиналът е на български, би могло и да стане. Все пак, това би означавало отново разкарване до нотариус. Следователно, едва ли Рени си измисля несъществуващи проблеми. Проблемите, за съжаление, не само съществуват, но са непредвидимо многобройни. Използването на електронен подпис от преводача за удостоверяване на авторство на официален превод може да се осъществи при много ограничен брой случаи.

(продължава)


Гост

#16450 Електронен подпис за „заклет преводач“ – какви несъществуващи проблеми измисляме? - 4

2017-08-18 17:55

(продължение)

Тези случаи обаче са идеални, т.е., изключват се всякакви пречки с признаване на електронни подписи между различни страни, понеже преводите на чужд език отиват в чужда страна, където може и да не признаят електронния подпис на преводача или на служителя, подписал оригинала, понеже в съответната страна няма доставчик на удостоверителни услуги, който да е поел отговорността на българските доставчици на удостоверителни услуги, с чиито подписи се удостоверява преводът или оригиналният документ. Тук изключвам и вероятността в тази чужда страна да не признават официални преводи, направени в България.

Значи, и при най-добро желание и най-добра организация, въвеждането на електронен подпис за т.нар. „заклет преводач" все още се изправя пред редица предвидими и непредвидими препятствия и ограничения. Тук не става дума за мое лично мнение, а за съвсем обективно състояние на нещата. Например, в чл. 44 от Закона за електронния документ и електронния подпис се уреждат условията, по които удостоверения, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави съгласно националното законодателство на тези държави, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги. Тези условия са доставчикът на удостоверителни услуги да е признат в съответната страна, български доставчик на удостоверителни услуги да се е задължил да отговаря за действията и бездействията на установения в друга държава доставчик на удостоверителни услуги, както и удостоверението или доставчикът на удостоверителни услуги, издал удостоверението, да е признат съгласно влязъл в сила международен договор. Изпълнението на тези условия се установява от Комисията за регулиране на съобщенията чрез публикуване в електронен регистър.

(край)

Източник: Електронен подпис за „заклет преводач" - какви несъществуващи проблеми измисляме?

Facebook