Да СПРЕМ ПРИЕМАНЕТО от Народното събрание на Лобисткия и Антиевропейски ЗАКОН за ПСИХОЛОГИЯТА, който под претекста за борба със самозванците нарушава правата на хиляди психолози, граждани и институции

До Председателя на Народното събрание

До Министър председателя на Република България

До всички Парламентарни групи в 44-то НС

До председателя на Здравната комисия на 44-то НС

До всички депутати в 44-то НС

До всички Национални Медии

До всички дипломирани психолози у нас (близо 14 хиляди)

До всички заинтересовани наши съграждани    

 

 

Уважаеми госпожи и господа,  

 

Никой от психолозите у нас не подлага на съмнение необходимостта от наличието на закон регулиращ психологическата професия, нещо което отдавна е остра необходимост в обществения и дори частен живот у нас, а и България е единствената страна в Европа без подобен закон, което само по себе си е достойно за съжаление.  

Проблемът не е в това дали да има закон, а какъв да е този закон. Преобладаващата част от 5-цифрената психологическа гилдия не смята, че предложеният проектозакон е удачният закон, а по-скоро, че той „вместо да изпише вежди, по-скоро ще извади очи” и, че добрите намерения, понякога водят не към рая, а към ада.

 

За да не се случи това, се обръщаме към вас с гореща молба за вземане на адекватно и активно отношение за това да се спре приемането на изразено лобисткия, професионално и административно неадекватен и антиевропейски в същността си проектозакон за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, който бе внесен в средата на м. февруари 2021 г. от група народни представители по предложение на УС на Дружеството на психолозите в България (ДПБ).  

Този проектозакон с невиждана за народното събрание бързина само за 1 седмица бе внесен в НС, бе обсъден и одобрен в парламентарната комисия по здравеопазване и бе приет на 1-во четене в парламентарната зала на 19.02.2021 г., а 2-то се планира за 27.02.2021. Имаме неприятното усещане, че участвалите в това депутати, под претекста за борба със самозванците-психолози, са били сериозно подведени от няколко членове на УС на ДПБ и не са осмислили в цялост и дълбочина какво всъщност са подкрепили, какви са непосредствените и по-дългосрочни сериозни негативни ефекти от този проектозакон за хилядите практически психолози и стотиците хиляди техни реални и потенциални клиенти – граждани, семейства, организации и институции.  

За да не може тази потенциална грешка да се превърне в реален професионален и социален проблем, ние се чувстваме  отговорни и длъжни да информираме всички депутати и всички гореизброени адресанти на тази петиция за сериозните рискове, пред които те са изправени и какво всъщност се случва преди, по време и след евентуалното приемане на този лобистки, неадекватен, професионално и административно неадекватен и антиевропейски проектозакон.  

От десетките критики на този проектозакон, по-долу представяме само десетина от тях групирани в две групи – формални и съдържателни проблеми:    

 

I. ФОРМАЛНИ Проблеми и Нелегитимност на предлагания проектозакон за психолозите:  

 

   1.1. Предлаганият проектозакон е лична, частна инициатива на няколко души от Управителният съвет на ДПБ, за който те нямат мандат нито от ОС на ДПБ, нито от ок. 500-те члена на ДПБ, а този проектозакон не е обсъждан със и одобряван от професионалните организации и общности на практическите психолози, които са над 95% от всички 5–цифрен брой дипломирани и работещи психолози у нас. Ако трябва да сме по-точни, преди 1 година ОС на ДПБ одобри за внасяне в НС на проектозакон, но той се отличава съществено от този който сега бе внесен в НС от УС на ДПБ, което го прави частна лична инициатива на последните, което е неприемливо и се надяваме депутатите да осъзнаят, че всъщност за въведени в заблуждение, относно представителността на проектозакона, който е лобистка инициатива на шепа хора в тяхна властова и финансова полза.

        

    1.2.  Широко рекламираните в мотивировката за проектозакона от председателя на УС на ДПБ – Сава Джонев и от г-жа Дариткова 6 т.н. „секции”, всъщност са нелегитимни образования, тъй като в действащия Устав на ДПБ няма такова нещо като „секции (за справка виж устава на ДПБ в Агенцията по вписванията). Тези т.н. „секции” бяха набързо, предимно онлайн, сформирани през лятото на 2020 г., като част от членовете им дори не бяха членове на ДПБ, с единствената цел да покажат някаква псевдоактивност за да промотират предлагания проектозакон. В тези т.н. „секции” влизат основно академични психолози от два-три университета и почти няма практически психолози, като целта е тези шепа академични психолози (които са 0,1 % от дипломираните психолози у нас) да овладеят, контролират и управляват приемането и даването на правоспособност на всички психолози у нас, което е огромна, незаслужена административна власт, а и контрол върху не малки, 6-цифрени сега, а вероятно 7-цифрени в бъдеще приходи на ДПБ, ако проектозаконът бъде приет от НС. Тук само като факт потвърждаващ едностранния лобизъм на предлагания проектозакон ще напомним, че двете най-стари секции на ДПБ - създадената през 1988 г. секция "Психология в Образованието" и създадената през 2014 г. секция "Позитивна психология" не се допускат да се обявят в уебсайта на ДПБ от председателя на УС на ДПБ, което е поредна ярка форма на дискриминация. 

Още по-странно от тези нелегитимни виртуални т.н. "секции" е отпадането в проектозакона на вече съществуващите и създадени с много усилия през последните години 10 Регионални Клонове на ДПБ. Нека напомним на авторите на проектозакона и на депутатите гласували за него, че България не е София, че повечето от практикуващите психолози у нас не работят в София, а в стотици населени места извън столицата и, че отпадането на вече съществуващите регионални клонове и невъзможността за създаване в бъдеще на други такива в страната е не просто абсурд, това е изразена дискриминация по териториален признак спрямо над десет хиляди български психолози.

За псевдопрофесионализма на академичните психолози, които са се самоизбрали за ръководители на въпросните нелегитимни "секции" говори факта, че предлаганите от тези "секции" т.н. "стандарти за изпълнение" (публикувани в сайта на ДПБ и с които те се хвалят) нямат нищо общо с това което у нас и по света се нарича и прилага като "стандарти за изпълнение" (performance standards). Това което "секциите" на ДПБ ни представят за стандарти за изпълнение, всъщност са кратки, непълни, по на 1-2-3 страници "длъжностни характеристики", докато автентичните стандарти за изпълнение са доста подробни, дълги често няколко десетки страници и чрез тях се прави количествена оценка на средно 5 (но може и на 3, 7 и дори 9) качествени, все по-усложняващи се и обогатяващи се нива на изпълнение на 8-10-12 професионални компетентности, специфични за различните (често десетки) професионални специалности или длъжности, като крайният резултат е общ количествен бал придружен от качествен и количествен профил - например по 10-те професионални компетентности на всяко от примерно 5-те нива на изпълнение. Нищо подобно не само не виждаме в предлаганите от ДПБ т.н. "стандарти за изпълнение", но те дори на йота не ни доближават до утвърденото у нас и по света професионално разбиране за тях и ние недоумяваме как на практика ще се прилагат тези стандарти, освен "на око" или по интуиция и лично усмотрение от самоназначилите се псевдоексперти.

 

    1.3.  Неверни са твърденията, че този закон няма да има противоречия със съществуващата правна, административна, организационна уредба. Напротив, в практически всички социално значими области има някаква регламентация на дейностите на психолозите работещи в тях (тук не обсъждаме тяхната ефективност и съгласуваност с международно утвърдените психологически стандарти и практики). Предлаганият проектозакон не е съобразен с тях и това ще доведе до голям брой конфликтни казуси при неговото прилагане в реалната практика или изобщо ще направят това невъзможно. Нещо повече, в проектозакона има не малко текстове, които са напълно неадекватни от правна гледна точка и влизат в пряк конфликт със съществуващата нормативна уредба на различни нива – кодекси, закони, наредби, правилници, заповеди и др.             

 

Общият извод от гореказаното във формален план, че предлаганият проектозакон за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, първо е нелегитимен, т.е. е частна инициатива на малка група граждани, които не са упълномощени за това от тези, чийто права и интереси би трябвало да изразява и защитава (практически психолози, граждани и институции), и второ, този проектозакон влиза и тепърва ще влиза в сериозен конфликт с голям брой вече съществуващи нормативни регулации в редица социални сфери на работата на работещите там хиляди практически психолози, което ще повлияе негативно върху всички ползващи техните услуги граждани, семейства, организации и институции. Между другото тази констатация бе изказана от почти всички депутати взели дума при обсъжданията по време на 1-то четене на проектозакона в пленарна зала, както и в становищата на някои от заинтересованите институции – напр. в това на МВР, на НБУ, на общност психоаналитици, на инициативна група на училищни психолози и др.

 

Дори само тези няколко формални проблеми, ако се вземат предвид от депутатите, би трябвало предлаганият проектозакон да бъде оттеглен и въобще да не бъде внасян за 2-ро гласуване в пленарна зала, като се даде препоръка легитимни и представителни за гилдията практически психолози да подготвят след задълбочено обсъждане с всички значими групи професионални психолози адекватен проектозакон, който да бъде внесен за обсъждане и евентуално  приемане в следващото, 45-то НС.    

 

 

II. Някои СЪДЪРЖАТЕЛНИ Проблеми свързани с предлагания проектозакон за психолозите:  

   В обсъжданият през последните дни в десетки онлайн социални мрежи и форуми проектозакон бяха посочени буквално десетки негови проблеми и критики от стотици участващи в това психолози и общата му оценка е доста отрицателна. Тук няма да се спираме на всички тях, а ще отбележим само 3, които според нас, са толкова сериозни, че обезсмислят въобще този проектозакон и като цели, и като изпълнение и като бъдещи резултати.              

 

    2.1.  Всеки, който поне малко познава подобни закони за психологията в чужбина или български закони за съсловните организации у нас (има няколко десетки такива) знае, че целта на подобни закони е да регулират съответната специализирана професионална практика, в нашия случай практическата психология, а не преподаването в университетите или правенето на научни изследвания в съответната област. Специално за последното, в България за това има няколко закона – за висшето образование (1995), за развитие на академичния състав (2010), за БАН (1991), както и редица международни и национални стандарти как се осъществяват и научни изследвания и преподаване изобщо и в психологията, в частност. Това което липсва и към което са насочени законите по света отнасящи се за психологията е нейното практикуване, практическите дейности осъществявани от правоспособни за това практически психолози, с разнообразните групи клиенти на широк спектър от психологически услуги с индивиди, семейства, групи, организации, общности и т.н., което няма нищо общо с четене на лекции в университетите и правене на научни изследвания и дисертации, които се отнасят предимно до студентите по тези специалности. В предлагания проектозакон се прави неправомерно обединяване на практика, преподаване и наука, вместо да се фокусира върху многобройните важни аспекти на психологическата практика, регулацията на която е остро необходима и каквато не намираме в този проектозакон. Като следствие от това неправомерно смесване идва и идеята Дружеството на психолозите да е съсловна организация с редица функции в т.ч. и контролни и дори наказателни, които са характерни за друг тип организации – т.н. кáмари. Напр. у нас има Съюз на архитектите и отделно Кáмара на Архитектите и проектантите, има Лекарски съюз (който има правата на кáмара) и отделно десетки специализирани лекарски организации по всички медицински специалности. Това смесване на тези две функции и организации в предлагания проектозакон е неправомерно и (ще) води до сериозен конфликт на интереси. Затова и у нас и по света тези две функции са разделени в 2 организации – една професионално-творческа за обмен на опит между колеги в дадена област и отделно втора организация - Кáмара, Борд или друга подобна организация, която в партньорство и с участието на държавата има регулаторен и дори санкционен характер и нищо друго. Следователно, и у нас е необходимо да има, от една страна, Дружество на психолозите като организация за обмен на професионален опит между всички психолози и отделно от него  Кáмара на практическите психолози, която да регулира заедно с държавата правоспособността на практическите и никакви други психолози, да  ги лицензира, и ако е необходимо да ги санкционират и дори лишава от правоспособност, ако има за какво при сериозни нарушения. Следователно ДПБ като НПО не трябва да играе ролята на Кáмара, каквото се залага в проектозакона, защото това няма да реши никакви проблеми в психологичната практика, а само ще овласти неправомерно шепа академични психолози. Законът следва да регулира практическата психология, а не академичната, за което отдавна си има съответните закони у нас.     

 

    2.2.  Чрез предлагания за одобрение от НС проектозакон се утвърждава една анти-европейска практика и регламентация, а именно неприемане, отхвърляне на минималните професионални стандарти за практикуване на психология в ЕвропаEuroPsy (виж https://www.europsy.eu/), което е (цитирам) “Европейският стандарт за образование, професионално обучение и компетентност в областта на психологията от Европейската Федерация на Психологичес-ките Асоциации (EFPA)” (който е утвърден през 2011 г.), чийто член е ДПБ от 2007 г., и която организация на психолозите в Европа, обединяваща над 300 000 професионални психолози от нашия континент е официално призната от ЕС и СЕ. Българските университети, както и сегашния УС на ДПБ, вече много години отказват да приемат и внедрят професионалния стандарт за психология EuroPsy, с което България е сред броящите се на пръстите на едната ръка държави, които не са го приели - само 3 от 27 не са го приели, а 24 са го приели. Това ясно показва анти-европейския и лобистки характер на предлагания проектозакон, чрез който академичните психолози яростно се борят да запазят статуса и доходите си за сметка на невисокото си, далеч от европейските стандарти професионално ниво на обучение по психология, не прилагат компетентностно-базиран подход при обучението на психолозите от всички видове ОКС. Поради това те защитават абсурдната теза и практика, че може и само с ОКС „бакалавър” или само с ОКС „магистър” без бакалавър по психология да може се практикува психология наред с ОКС бакалавър+магистър по психология, каквото е минималното европейско, а и световно изискване (5 години обучение по психология + 1 година супервизирана практика). Причината за това абсурдно, антиевропейско и антипрофесионално настояване и практика е, че преобладаващия брой (над 80% от обучаващите се по специалност „психология” в университетите), са именно от тези 2 непълноценни обучения по психология (при това няколко хиляди от тях са завършили ОКС бакалавър задочно ?!), и ако се въведе европейския и международен професионален стандарт ще намалеят в пъти обучаващите се за психолози, а от там и доходите на академичните психолози. И тук, ако приложим принципа „следвай парите”, ще видим защо академичните психолози отхвърлят EuroPsy и защитават именно този вариант на проектозакона, защото той ги „бетонира” още поне 10-тина години, или поне до пенсия в тази „сладка” статусна и финансова роля, с цената дори и на пораженията и бъдещите професионални и правни проблеми, който тези 1% академични психолози (ще) нанасят на хилядите завършващи тези 2 непълноценни от професионална гледна точка ОКС-та, а да не говорим за правата на клиентите и качеството на тези услуги – тук става дума за стотици хиляди души. Приемайки този проектозакон, който е в полза на максимум 140 д., ще се нарушат правата на 100 пъти повече дипломирани психолози и на хиляди пъти повече клиенти. Говорейки на езика на медицината и здравеопазването, това е все едно с подобен закон да се упълномощят и овластят медицински сестри (които са бакалаври) да осъществяват дейности от типа на поставяне на диагнози, издаване на медицински, извършване на операции, да стават началници на отделения и т.н., т.е. все дейности, които се осъществяват и заемат от лекари, при това със съответната специалност. Надяваме се, членовете на здравната комисия на НС и на гласуващите в зала депутати, няма да желаят да останат в историята с тази световна „иновация” и абсурд, който са им подали УС на ДПБ, при това без легитимност и подкрепа от ДПБ и гилдията.  

   Необходимо е едно важно уточнение, за да не бъдат негативно засегнати колегите, които към момента нямат 5+1 години обучение по психология. Обичайната практика у нас и в чужбина за тези случаи е в преходните разпоредби на закона да се впише, че за определен времеви период, напр. 5 или дори повече години, тези колеги следва да покрият това изискване – напр. по-младите да допълнят до 5 г. обучението си по психология, а колегите с по-голям професионален стаж, по т.н. „принцип на сеньорност, старшинство” (principle of seniority) да получат тези години на основата на броя години професионален стаж като психолог – напр. 1 или 2 г. проф.стаж = 1 год. обучение. Така само примерно за 5 години след приемането на закон за психологията ще се получи това изравняване с международните стандарти и изисквания на европейските и световните организации на психолозите, чийто член е ДПБ от много години и е критикуван, че не изпълнява това важно условие, без това да наруши правата и интересите на хиляди колеги.

 

   2.3.  Този проектозакон е изразено лобистки и защитава преди всичко интересите на една много малка група от психолозите у нас – т.н. „академични психолози” (т.е. преподавателите в университетите и малкото психолози-изследователи в БАН). Тези академични психолози у нас, според регистъра на МОН за тях, са ок. 145 д., докато дипломираните психолози (с различни ОКС, от различни университети завършили една или друга психология от 1978 г. насам) у нас са между 13 и 14 хиляди, като от тях близо половината работят като психолози или на длъжности, които изискват психологическо образование или извършват психологически дейности. Затова е куриозен до абсурден факта, че според проектозакона тези академични психолози, които са ок. 1% от дипломираните психолози и ок. 2% от работещите като такива, ще ръководят ДПБ, неговите секции, ще определят стандартите не за академична, а за практическа психология (тук трябва да отбележим че много от тези академични психолози не са работили като практически и не познават спецификата на тези професионални дейности и е интересно как ще ги стандартизират, оценяват и санкционират). Това освен фрапантен, сериен конфликт на интереси, по никакъв начин не помага на практическата психология и на хилядите практикуващия днес и още много хиляди утре психолози, по простата причина, че академичните психолози не са компетентни и дори правоспособни по всички международни стандарти за практическа психология да правят това. Тезата за лобистки характер на проектозакона се доказва и по един доста прост критерий – кой е „за” и кой е „против” него – срещу предишния проектозакон за психологията внесен в НС през 2018 г. отнасящ се за създаване на Кáмара на практикуващите психолози отрицателни становища написаха дузина университети и нито една организация на практикуващи психолози, а те са двуцифрен брой, както и че сега внесения проектозакон се подкрепя само от университети и от нито една организация на практикуващи психолози. Това кристално ясно показва чий е този проектозакон и чии интереси той защитава – статусните и финансовите интереси на шепа академични психолози, за сметка на поне 95% от всички психолози, които са и практически психолози.    

 

 

      ОБОБЩАВАЙКИ, настоятелно молим депутатите от 44-то НС и всички, които имат отношение към повдигнатата тук тема и проблем – внесеният проектозакон за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите – да НЕ го подкрепят на 2-рото четене в пленарна зала защото той е изразено лобистки, професионално и административно неадекватен и антиевропейски по съдържанието си (неприемане на утвърдени европейски професионални психологически стандарти) и да предложат и съдействат за изработване в бъдеще от легитимни представители на всички важни професионални психологически общности след задълбочен анализ и балансиран подход към интересите на всички заинтересовани страни – практическите психолози и потребителите на техните услуги, който да бъде предложен за приемане в следващото 45-то НС.

Logo_BG_Psih.png


Панайот Рандев - член на ДПБ от 1987 г., координатор на две от секциите на ДПБ и член на редица български и международни професионални организации    Свържете се с автора на петицията

Подпишете тази петиция

Подписвайки се, приемам, че Панайот Рандев - член на ДПБ от 1987 г., координатор на две от секциите на ДПБ и член на редица български и международни професионални организации ще може да види цялата информация, която предоставям в този формуляр.

Няма да показваме публично вашия имейл адрес в онлайн среда.

Няма да показваме публично вашия имейл адрес в онлайн среда.


Давам съгласие за обработка на информацията, която предоставям в този формуляр за следните цели:




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...