• Преминаването от валутен борд към конвенционална парична политика (еврото, например) при равни други условия ще допринесе за повишаване на темпа на инфлация в България
• Може да се очаква не само първоначална промяна в цените в резултат от закръгляването, а трайно ускорена инфлация поради промяната на паричния режим
• Във всички държави, приели еврото, се наблюдава конвергенция в ценовото равнище към средното за ЕС (ЕЗ), но такава далеч не е налице по отношение на покупателната способност на доходите.

Вчера Евростат публикува предварителни данни за инфлацията през първия месец на 2022 г. Четирите страни с най-висок скок в ценовото равнище са последните присъединили се към еврозоната – Литва (12,2%), Естония (11,7%), Латвия (7.7%) и Словакия (8,5%). В тези четири страни средногодишния темп на сближаване на цените към средното за ЕС варира от 0,40 (Латвия) до 1,19 (Естония) процентни пункта.

Новият доклад на ЕКИП – Еврото: конвергенция, инфлация и задлъжнялост – с автор финансистът Димитър Чобанов, обяснява тази тенденция чрез преглед на последните страни присъединили се към единната валута. Неконвергиралите икономики в еврозоната (тези, които са по-далеч от средните доходни нива в ЕС) изпитват по-висока инфлация вътре в еврозоната.

Още две заключения от доклада:

• Друг резултат от приемането на еврото е нарастването на задлъжнялостта на държавите, като най-честото оправдание за това са кризисните периоди – това се случва в 7 от 8-те държави, включително фискално дисциплинирани по принцип като Литва, Латвия и Естония
• Конвергенцията според покупателната способност на доходите спрямо средната в Европейския съюз се случва при половината от разгледаните 8 икономики. При една от тях показателят се запазва почти непроменен, а при 3 е налице изоставане спрямо ЕС