За разширяване на статута на неизбежната отбрана

Уважаеми господа народни представители,

 

Задържането на д-р Иван Димитров от Пловдив, защитил семейството си от крадци, е пореден повод да поискаме крайно наложителната промяна в Наказателния кодекс, която да разшири понятието „неизбежна отбрана” и да позволи на спазващите закона български граждани адекватно да защитят имота, живота и честта си от престъпни посегателства.

Смятаме, че законодателни предпоставки за успешна и ефективна борба срещу престъпността могат да бъдат създадени чрез възстановяване института на неизбежната самоотбрана, отменен с РЕШЕНИЕ № 19 от 21 ноември 1997 г. по конституционно дело № 13 от 1997 г., докладчик съдията Стефанка Стоянова (Обн., ДВ, бр. 120 от 16.12.1997 г.) .

 

Решението на КС отмени шестте хипотези от § 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК), при които законодателят приема, че независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е от две и повече лица;

2. нападателят е въоръжен;

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

По този начин гражданинът остана отново напълно беззащитен пред лицето на организараната и битовата престъпност, които през следващите 20 години придобиха застрашителни размери. През 1997 г. народните представители, членове на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, се обединиха единодушно около становището, че „предвидените изменения в законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, са целесъобразни и отговарят на обществената необходимост във връзка с криминогенната обстановка в страната”. Тяхната цел бе адектватната защита на гражданите и осигуряването на техния спокоен живот; подпомагане на предприемаческата дейност чрез премахване на рекета от борчески групировки; създаването на подходящ климат за привличане на чуждестранните инвестиции. Тези цели стоят и пред сегашното, и пред всяко следващо управление на България. Но са трудно постижими, ако законът защитава престъпника вместо спазващия законите гражданин.


Правото на живот е основно конституционно право. Наред с достойнството и другите права на личността то съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията се гарантира от държавата. Тогавашният състав на Конституционният съд признава в цитираното си решение, че „средство за защита на личността и правата на гражданите, включително и на правото на живот, са не само наказателноправните норми, които определят кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Такова средство, позволяващо защитата на обществените отношения от увреждане и предотвратяването на накърняването им, е и неизбежната отбрана. Тя има за цел запазване на застрашеното право и допуска то да бъде защитено от засягане”.

Още от приемането на Наказателния кодекс през 1968 г. в него има текст за т.нар. „действие при неизбежна отбрана”. Но той продължава практиката от времето на Сталин, когато правораздавателната система нямаше за цел да защити свободния гражданин, а да ограничи свободата му, като го направи лесна жертва на престъпници. От там са и схващанията за „граници на допустимата самоотбрана” и поставянето на правата на престъпниците пред тези на честните хора. В момента чл. 12, ал. 3 от НК, който урежда неизбежната самоотбрана, гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище"”. При нивото на битова и органиирана престъпност в България в момента, тази уредба на института за неизбежната отбрана не помага на нападнатия, когато държавата не може да бъде на мястото на нападението. Стига се до парадокса, ако нападението е извършено от повече от едно лице в собствения ти дом и когато нападателите са въоръжени с хладно оръжие, а нападнатия притежава законно огнестрелно оръжие, да не може да го използва, защото това би се приело за превишаване на пределите на неизбежна отбрана.

Уважаеми народни представители,

Предлагаме нова редакиця на понятието „неизбежна отбрана” : "Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако причиняването на вреди на нападателя е извършено от отбраняващия се в границите на имот или вещ, които е защитавал, или намирайки се в тях, е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в границите на имота или вещта деецът е взел предварително мерки срещу евентуално нападение, довели до вредоносния резултат за нападателя". Дали ще възстановите старата или приемете тази или някоя друга дефиниция на понятието, жизнено важно е законът да защитава гражданите, а не престъпниците. Възможноста те сами да се грижат за сигурността си, когато държавата не може да направи това, няма да създаде предпоставки за превратно тълкуване, нито ще доведе до прикриване на умишлени убийства като неизбежна отбрана. Има прокурори и съдии, които преценяват при какви обстоятелства е използвано оръжието, има следствени и криминоложки техники, чрез които могат да се съберат необходимите доказателства, които да попречат на възможните злоупотреби.

Призоваваме ви максимално бързо да предпиремете нужните законови промени, за да се чувстват българските граждани сигурни за живота, имота и честта си.