Подписка в подкрепа на исканията на лекарите за промяна в Наредба 1 за зачисляване на специализанти
Това са основните моменти от становището, което заедно обсъдихме. Моля Ви колеги, нека бъдем единни и всеки един от Вас да напише две имена и мейл. Заедно можем повече!
Създават се предпоставки за ограничаване правото на избор - както избор на ред ,по който да се проведе специализацията, така и избора на специалност, в контекста на това, че субсидирани ще бъдат само определени специалности
Ограничаване на мотивацията и инициативата от страна на ръководството на болниците - бази за специализация по въпросите за висококачествена квалификация и инвестиции в специализанта като кадър, в контекста на това, че последният ще бъде отнет от лечебното заведение след приключване на обучението;
Условия за дискриминация в съсловието и между колегите специализанти във връзка с : реда на провеждане на специализация, заплащането за извършени сходни по обем и качество дейности, избор на насоченост в определена област от медицината, бъдещи наложителни преустройства на личния живот за една част от колегите, финансов ангажимент за евентуално възстановяване на субсидиите и други;
Създават се непазарни условия за заплащането на положения труд - нормативно фиксирано в тезата на държавно финансиране и пазарно за колегите по досегашния ред;
Извън съсловието: лекарската професия не е единствената държавно регулирана такава, нито пък единствата със стратегическо значение по отношение гарантиране националната сигурност. Подобни обвързващи клаузи не се предвиждат за други заети в стратегически професии.;
Друг важен момент, който не бива да се пропуска, е третирането на лекаря-специализант като студент според ЗВО и промените в Наредбата. Приобщаване към такова определение,освен че не отговаря на действителния статут на специализантите, поражда и проблеми, свързани с дейностите по провеждането на самата специализация (реално в условията на трудова дейност) и съответно механизмите за заплащане на положения от специализанта труд. Овластяването на университетите към дейностите, касаещи практическата част от обучението и изпита за придобиване на специалност, създава предпоставки за злоупотреба и неадекватни изисквания и действия по отношение на специализанта.
Свободното движение на работници е гарантирано в член 45 на ДФЕС, който „налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите-членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд“.
Гражданите на ЕС имат право:да търсят работа в друга държава – членка на ЕС и да пребивават там за тази цел; да работят там, без да им е необходимо разрешение за работа, и при същите условия като гражданите на съответната държава членка и др.
От 1 януари 2014 г. българските работници могат да се възползват в пълнота от правото си на свободно движение и да работят на територията на всички държави – членки на Европейския съюз, без да се нуждаят от разрешение за работа. Българското законодателство в областта е изцяло хармонизирано с европейското законодателство
Важен момент е нарушаването на свободата на младия лекар - да избере между различните медицински специалности. Това е реална опасност пред всеки бъдещ специализант.
Държавното субсидиране на “дефицитни специалности” може да стимулира в лоша посока директорите на университетски болници и бази към медицинските факултети на територията на страната и те да не разкриват достатъчно места за останалите медицински специалности, тъй като не им е финансово изгодно.
Разкриването на места за “дефицитни специалности”, финансирани от държавния бюджет, е предпоставка за “запазване” на местата за останалите специалности за кандидати, които са предварително одобрени от управата на лечебното заведение, заобикаляйки законоустановения ред или за тенденциозно отваряне на места само за такива “дефицитни” специалности, тъй като това би било едно финансово облекчение за лечебното заведение. По този начин се увеличава шансът за възникване на конфликти на интереси и корупционни практики.
Правото на избор на младите лекари е нарушено от гореспоменатия алгоритъм, по който ежегодно ще се определя кои специалности са “дефицитни” и в кои региони от Националната здравна карта има недостиг на съответните лекари специалисти. Нарушено е правото на избор и на тези, избрали специалност, попаднала в списъка на дефицитните, да решат самостоятелно дали желаят да бъдат субсидирани от държавата и да приемат всички задължения, произтичащи от този избор, или да се зачислят за обучение по дадена специалност с договор и заплащане само от лечебното заведение - база за специализация.
В тази връзка, едно от исканията ни е Министерство на здравеопазването да дефинира предварително точно кои са дефицитните медицински специалности, какъв е техният приблизителен брой, на какво основание ще бъдат обявени за такива и къде ще се разпределят младите лекари, избрали специалност, финансирана от държавния бюджет. Тези въпроси до момента са напълно неизяснени.
За определено лечебно заведение “дефицитни” могат да са специалисти от атрактивни и широко застъпени медицински специалности, по простата причина, че в него няма добри условия за труд и справедливо заплащане на лекарите.
От огромно значение е какви възнаграждения ще получават в периода от 3 години младите специалисти, изпратени да работят в различни региони с дефицит на лекари. Ако не могат да бъдат гарантирани добри условия на труд и заплащане, регламентирани с договор между специалиста и лечебното заведение, в което той бива разпределен, добро ниво на медицината и възможности за кариерно развитие, дори при доброволно зачисляване за дефицитна специалност, не виждаме как специалистът ще бъде привлечен да остане в България цели три години.
Доброто и справедливо възнаграждение на младия специализант и на лекаря специалист ги насърчава да останат в родината си, да изградят самочувствие и да съхранят стремежа си към самоусъвършенстване.
Специализантът е работещ лекар, който чрез труда си носи финансови ползи за лечебното заведение в което работи/специализира, съответно е редно да се заплати на специализанта за извършената работа. Смятаме, че не е справедливо да се говори за субсидии и широката общественост да е незапозната с работата на тези работещи, лекуващи и носещи отговорност лекари.
Колко ще получава лекарят след приключване на специализацията? Как ще се определя съотношението (държавна поръчка:за сметка на бюджета на лечебното заведение) на местата, които лечебното заведение ще посочи? След разпределение как ще се заплаща труда на лекаря, вече специалист?
Тази промяна поставя прекалено много въпросителни, на които ще се отговаря в хода на работа и на които заложници ще станат едни хора, които успешно са завършили обучението си и са работили за парите, които получават.
Поставяйки младия доктор пред избора семейство- работа,в една несигурна и трудна социална и финансова обстановка,той няма да бъде стимулиран да остане.
Ние, бъдещите и настоящи специализанти, искаме да изразим недоволството си от това, че сме били лишени от възможност за обсъждане на измененията в наредбата.
Липсата на обществено обсъждане и допитване до представители на лекарското съсловие, доведе до потъпкването на правото на младите лекари да получават достойно заплащане за труда си, тъй като сега са задължени да изплатят като дълг към държавата, под една или друга форма, годините, в които са работили активно, макар и като специализанти.
Не на последно място, ние желаем да отпадне задължителният характер на “разпределението” като мярка за справяне с недостига на медицински специалисти в малките населени места в България.
Държим и да отпаднат неустойките, които лекарят трябва да плати, в случай, че прекрати договора си и откаже да практикува медицинска дейност по условията, определени от МЗ, особено ако причината за това се състои в липсата на добри условия на труд и достойно заплащане в лечебното заведение, в което е разпределен.
Държим заплащането на специалиста да бъде регламентирано, да бъде установено минимално възнаграждение, упоменато в договора, който той сключва за период от три години с лечебното заведение, в което е изпратен и при неспазване на това условие, лекарят да е свободен да откаже новото работно място.
Желаем такова разпределение да бъде доброволно, специализантът да е запознат от самото начало с това къде има избор да отиде след придобиване на специалност и да предпочете да отиде, защото е привлечен от условията, които му се предлагат.
Предлагаме финансирането на дефицитните специалности да се осъществява чрез трудов договор между специализантите и лечебните заведения (както досега), а държавната субсидия за дефицитни специалности да се получава само от тези лекари, които са съгласни да я приемат, като се заплаща и използва целево, подобно на тази, която е при държавна поръчка - за теоретично обучение (основни курсове, по възможност и за други квалификационни курсове при дефицитните медицински специалности).
Т. е. дефицитните специалности, финансирани от държавата, да са фиксиран процент, за да се остави избор на специализанта да бъде или да не бъде на издръжка от държавата, независимо каква специалност си е избрал.
В заключение бихме искали да заявим твърдата си гражданска позиция и желание за участие във вземането на решения, касаещи не само професионалния, но и личния ни живот.
Отворени сме за диалог и активно участие в законодателния процес и при вземането на решения за промени в сферата на здравеопазването.
Галя Томова Свържете се с автора на петицията