ВЪВЕЖДАНЕ на ИНДИКАТОРИ за ЩАСТИЕ (Субективно Благополучие) в НСИ

Кампания „Международен Ден на ЩАСТИЕТО” - 20 март 2015 г.

 

Инициатор:   Секция „Позитивна психология” на Дружеството на психолозите в България

 

Важно Пояснение: Въпреки масовата представа за щастието като ухилен до уши човек, който се отдава без-метежно на удоволствията, щастието (или „субективното благополучие”, както го наричат експертите) е слож-но, многомерно, био-психо-социално явление отнасящо се, както за индивидите, така и за техните групи, орга-низации и общности и включва освен моментни емоции и удоволствия, така и по-дългосрочни и устойчиви измерения като ангажираност и осмисленост на живота, работата и отношенията с другите хора, което оказва доказано силно влияние върху здравето и продължителността на живота, бизнеса и успеха, социалната спло-теност и удовлетвореност на хората и е ключов фактор за индивидуалния и обществен прогрес и успех.

В наши дни, ООН обяви със своя резолюция от 2011 г. постигането на щастие като фундаментална човешка цел, а през 2012 г. с друга своя резолюция обяви 20 март за Световен Ден на Щастието.

 

===================================================================================

 

1. КАКВО е Щастието ?  Още от дълбока древност щастието и като цел, и като състояние, и като път за постигане (наричано блаженство, нирвана, екстаз, катарзис, еуфория, оргазъм, успех, пиков опит, върховна радост, съединение с божественото и др.), е било в центъра на повечето религиозни и философски концеп-ции. Тъй като сме европейци, нека видим какво е разбирането за щастието в люлката на европейската цивили-зация - Древна Гърция. Там, в 4 в. пр.н.е., се сформулират две концепции - хедонистичната и евдемоничната.

 

Хедонистичната концепция, разбираща щастието като удоволствие, води началото си в по-първич-ния си вид от Аристип и киренаиците, а в по-рафинирания и умерен вид от Епикур. В по-ново време - 18 век, хедонизмът в разбирането на Бентам се проявява като утилитаризъм, според който целта на действията на хората следва да бъде „максимум щастие за максимум брой хора”. През 20 век хедонизмът и утилитаризмът са философско-етичната основа на консумеризма, а последното на потребителското общество.

 

            Евдемоничната концепция (еудаймон=добра вътрешна същност) за щастието започва от Сократ и Платон и намира своя апогей при Аристотел, за които щастието е не толкова удоволствие, колкото живот според висшите морални принципи, според добродетелите, или както те го наричат – добър живот.

 

            Съвременната позитивна психология, в лицето на своя лидер – Мартин Селигман, различава 3 нива, 3 аспекта на щастието - удоволствие (pleasure), ангажираност (engagement)  и осмисленост (meaning), които взаимно се допълват и доразвиват, давайки ни в цялост и като резултат постигането на добрия живот. Пo-къс-но М.Селигман представи своят разширен модел на субективното благополучие – PERMA (Positive emotions, Engagement, Relationships, Meaning, Accomplishments) и тяхната интеграция в „процъфтяването” (Flourishing).

Така днес разбирането на професионалните позитивни психолози за щастието, е че то е интегриране в нашия живот на поне три ключови негови измерения или нива, без всяко от които щастието би било непълно:

- удоволствие  (позитивни преживявания на био-психично ниво),

- ангажираност  (силна включеност в увличащата ни професионална, житейска или хоби дейност)

- осмисленост (психо-духовно единение с нещо по-голямо от нас и микро- и макро-социална полез-ност за близките, приятелите, колегите и хората изобщо).

 

Крайният резултат от интегрирането на тези три компонента, аспекта, нива на щастието ще бъде едно пълноценно общо усещане за себе си, чувство за реализираност, успешност, удовлетвореност, развитие, раз-гръщане и осъществяване на потенциалите ни, убеденост, че водим един пълноценен и достоен живот.

 

2. ИНИЦИАТИВИ и ДЕЙНОСТИ за ознаменуване на Световния Ден на Щастието

 

            За да сме верни на своите идеи, или както се казва „Да правим това което проповядваме” /To do what we preach/, е логично начините на ознаменуване на Световния Ден на Щастието да са съзвучни, синхронни с неговото разбиране, т.е. логично е спрямо деня на щастието да приложим 3-компонентния му модел. Затова и инициативите и дейностите, които предлагаме да се осъществят на 20.03.2015, би било добре да съответстват на 3-те нива, измерения на щастието – удоволствие, ангажираност, смисъл (или ако щете био-психо-социалните му измерения).

 

I. възможни инициативи и дейности за ознаменуване на щастието като УДОВОЛСТВИЕ:

 

            1. направете дори и малка, но неочаквана и приятна, изненада на най-близкия си човек;

 

            2. облечете си интересна, дори неочаквана като вид и комбинация, дреха или аксесоари;

 

            3. сложете си знак (вие, а защо не и приятелите, колегите, познатите ви), който да е свързан със щастието;

 

          4. направете там където учите, работите, живеете нещо интересно – флашмоб, снимка, инсталация и др., които приятно да изненадат хората, които обикновено са там;

 

            5. пуснете в мрежата (FB, сайт и т.н.) или като SMS снимка, видео, афоризъм, свързани със щастието;

 

            6. нарисувайте с цветни маркери интересни рисунки на цветни балони и ги пуснете на публично място;

 

            7. можете да направите същото и с празнични летящи фенери;

 

            8. на 20 март слушайте сам или с приятели музика, в която се пее за щастието (напр. Be happy, don’t worry);

 

            9. купете си книга посветена на щастието (напр. от Соня Любомирски или Ерик Уайнър);

 

            10. на професионалистите – препоръчваме «Oxford Handbook of Happiness» (2013, 1136 с.);

 

            11. гледайте в интернет някой филм посветен на щастието (напр. документалния филм «Happy») ;

 

            12 отидете в зоопарка и направете нещо хубаво за някое от животните там или за домашния ви любимец;

 

            13. обадете се по телефона на човек, който не сте чували от много време и му кажете нещо хубаво;

 

            14. спрете непознат човек и му кажете нещо хубаво или му подарете нещо малко, но символично;

 

            15. с приятели направете «мозъчна атака» за готини и луди идеи и осъществете някои от тях,

 

 

       както виждате списъкът с приятни неща може да е много дълъг и зависи само от вашето въображение

 

 

II. възможни инициативи и дейности за ознаменуване на щастието като АНГАЖИРАНОСТ:

 

            1. помислете си какво сте си обещавали на самия себе си, но не сте го направили – сега е моментът да го направите, но този път наистина;

 

            2. направете същото като по-горе, но спрямо някой от хората около вас – родители, приятели, колеги;

 

            3. сигурно ви се е искало да можете да се научите да правите нещо, но все не ви е оставало време, илине са ви достигали пари - никога не е късно да овладеете ново умение, или да получите ново усещане

        - нали не сте забравили думите на Джон Ленън – «Животът е това, което се случва докато сме заети да правим планове за него» (от текста на песента “Beautiful Boy” от албума „Double Fantasy” (1980).

(Тук, споменавайки Джон Ленън, се изкушавам да напомня едно негово изказване за щастието: «Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.»). Ето и още една хубава мисъл на Ленън - “Count your age by friends, not years.Count your life by smiles, not tears.” (добра рима!)

 

            4. Вживявайте се в това, което правите, иначе животът ви ще е много скучен и празен;

 

            5. Когато се вживявате в нещо – правете го поне на 90%, но никога на 100% - помислете защо.

 

 

III. възможни инициативи и дейности за ознаменуване на щастието като ОСМИСЛЕНОСТ:

 

            1. Помислете си, на колкото и години да сте, какъв процент от мечтите си като юноша сте осъществили

- навярно не голям. Животът не е дълъг. Направете стъпки за да реализирате някоя от своите юношески мечти;

 

            2. Правете всеки ден поне по 1 нещо, заради което като си лягате вечер, ще оцените деня си като смислен;

 

            3. Оценявайте всяка ваша седмица по смисленост по скала от 0 до 10 и, ако сте под 7 – коригирайте нещо;

 

            4. Подкрепете кауза, която ви се струва полезна за хората въобще или за конкретни хора, напр. деца;

 

            5. Подкрепете подписката (виж по-долу), за въвеждане в държавната статистика на НСИ на индика-

    тори за субективното благополучие (щастието), така както изисква резолюция на ООН (виж по-долу).

====================================================================================================

 

III.  ПЕТИЦИЯ за ВЪВЕЖДАНЕ на ИНДИКАТОРИ за ЩАСТИЕ (Субективно Благопо-лучие) в Държавната Статистика на НСИ, според резолюцията на ООН

 

            През последното десетилетие (2005-2014) в световен мащаб бяха осъществени дузина инициативи, които постъпково доведоха до ново политическо и икономическо разбиране за това какво представлява и как да се оценява прогреса на човечеството, на отделните нации и региони в света, разбиране, което показ-ва и налага един по-балансиран, по-многомерен, по-устойчив и по-споделен подход към развитието, а именно че при неговото оценяване и стимулиране трябва да отчитаме не само обективните - икономически и матери-ални негови аспекти, но и социалните и дори субективните, преживелищните му страни, и включването на различните аспекти на субективното благополучие в националните и международните системи за оценяване  на страните, регионите, континентите и света като цяло. Кои бяха основните стъпки в тази промяна?

 

            1. Обръщение-Подписка от 1.12.2005 г. инициирана от Ед Дийнър („бащата” на изследванията на субективното благополучие /щастието/ в психологията) и подкрепена от 50 видни позитивни психолози, вкл.  нобеловия лауреат Дениъл Канеман, за въвеждане на национални индикатори за субективно благополучие.

Основната идея е, че многогодишни изследвания показват, че масово използваните икономически и други статистически индикатори не са свързани пряко или никак с качеството на живота на хората и не дават цялостна представа за реалното развитие на обществото, на отделните групи в него, на семействата и на индивидите, и следва да се допълнят с индикатори за оценяване на субективното благополучие на хората.

 

2. По заявка на бившия президент на Франция – Никола Саркози – в началото на 2008 г. бе сформиран елитен световен екип от утвърдени изследователи (известен като Комисия на Щиглиц-Сен-Фитуси за измерване на икономическите постижения и социалния прогрес), включващ ок. 30 големи имена, вкл. и няколко нобелови лауреати по икономика, които в края на 2009 г. представиха на света своя доклад, според който БВП (Брутният Вътрешен Продукт, Gross Domestic Product, GDP е основният използван в момента икономически индикатор за оценяване на развитието на една държава) е недостатъчен, а в някои отношения и неадекватен за да се оцени прогреса и проблемите на едно общество, и че трябва да се допълни с други, по-социални индикатори, в т.ч. и такива за качество на живот и субективното благополучие.

 

3. В края на 2010 г., в изпълнение на свое обещание от 2006 г., английският премиер Дейвид Камерън постави задача на Националния Статистически Офис (ONS) на Великобритания да разработи и внедри система от индикатори за измерване на субективното благополучие, която да се използва при планирането и отчитането на държавната политика на Великобритания. Той обясни, че Великобритания планира «да проме-ни измерването на прогреса си като страна като използва не само отчитане на икономическия растеж, но и как живота на хората се подобрява... не само стандартът на живот, но и нашето качество на живот”. В реализация на тази задача ONS разработи Национална Програма за измерване на благополучието – виж тук.

 

            4. Подобни инициативи, национални кръгли маси, проекти, програми, системи се осъществиха и в редица други страни – напр. Германия, Италия, Испания, САЩ, Канада, Китай, Австралия, Япония, Катар, Тайланд, Бутан, Мексико и др. - виж кратко представяне - тук, тук и тук.

 

            5. OECD (Organisation for Economic Co-operation and Development, ОИСР), организацията на „клуба на най-богатите страни” стартира поредица от свои инициативи за включване в националната статистика на страните по света на индикатори за субективно благополучие. Някои от стъпките й са:

                        - 2007 – 5-те цели на Истанбулската Декларация на водещите световни икономически организации, една от които е включване в националните статистики на индикатори за социалното благополучие;

                        - 2011 – лансиране на инициативата, индекса и сайта „Better Life Initiative”;

                        - 2011 – публикуване на Компендиум на индикатори за благополучие;

                        - 2013 – публикуване на Насоки за измерване на субективното благополучие

 

            6. ООН прие две резолюции на своето ОС свързани със субективното благополучие и щастието:

                  - резолюция 65/309 от 19 юли 2011 за щастието като холистичен подход към развитието, изискваща от страните членки на ООН да положат усилия да включат оценката на щастието в своите системи и програми;

                   - резолюция 66/281 от 28 юни 2012 за прокламиране на 20 март за Международен ден на щастието

 

            7. Редица световни лидери като генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, Жозе Барозо – доскоро председател на Европейската Комисия, Херман ван Рампой – доскоро председател на Европейският Съвет и др., направиха важни изказвания в подкрепа на разбирането на щастието като ключова цел, резултат и индикатор за оценяване на прогреса на страните по света.

 

            Бихме могли още да продължаваме това изброяване на инициативи, проекти, системи, но и от тях става ясно, че през последните 10, и особено през последните 5 години в целия свят е налице сериозна промя-на в разбирането за това, какво е успешно развитие на една страна – става дума за отход от чисто икономи-ческите критерии и масивно включване на социални и психологически критерии и индикатори, обхващащи ключови (от 5 до 10) важни неикономически измерения на обществото насочени към оценка преди всичко на качеството на живота и субективното благополучие на хората, защото без тях всеки икономически прогрес или е недостатъчен, или е не особено смислен, или дори може да има и увреждащи хората ефект (напр.Китай)

            За последните десетилетия, и особено за последното десетилетие, бяха натрупани огромни масиви от данни от целия свят, бяха направени определени теоретични пробиви, модели, концепции, и което е най-важното – всички те бяха подкрепени на най-високо политическо ниво във водещите световни държави и международни организации и към момента – 2015 г. сме близо до глобален консенсус, както по отношение на важността на оценяването и отчитането на качеството на живота и субективното благополучие на хората за да се вземат те като основни цели и ориентири в дейността на политическите лидери на всички водещи световни сили, но и сме на прага на глобален консенсус относно методологията за оценяване на тези процеси чрез кохерентна, надеждна и валидна система от индикатори за това.

 

            За съжаление, в България, ние значително изоставаме от тези световни процеси и дори не поста-вяме въпроса за качеството на живота и субективното благополучие в нашите политически дискусии, камо ли да го интегрираме в политическите и държавните системи за управление, както това се прави в десет-ки страни по света. Ние смятаме, че е крайно време тази ситуация да се промени и както експертите, така и политиците и администрацията да интегрират субективното благополучие не само в своите изследвания и политически платформи, но и в официалната статистика и да го използват като важен индикатор за прогрес.

 

 

Затова, ние от Секцията „Позитивна психология” към Дружеството на психолозите в България, приканваме всички колеги психолози, колегите от социалните науки, както и всички български граж-дани, които искат един по-балансиран и ефективен подход от страна на държавата към благополучието и качеството на живот на хората в България да подкрепят с подписа си пред Народното Събрание и Националния Статистически Институт, следната подписка /петиция/:

 

„Въвеждане в официалната държавна статистика на НСИ Индикатори за Субективно Благополучие, както изисква Резолюция А/RES/65/309 на ОС на ООН от 19 юли 2011 г, и според предложена за внед-ряване от статистическите институции по света методология на OECD – «Guidelines on Measuring Subjective Well-Being” от 2013 г.” -  включи се в подписката /петицията/ – ТУК.

 

Смисълът от въвеждане на подобни статистически индикатори на субективното благополучие е в това, че на тяхна основа ще се оценява прогреса на страната в областта на качеството на живот на хората, което дава ед-на значително по-пълна и адекватна представа и оценка на ефективността на държавните и общински дейнос-ти и институции, която съществено допълва съществуващите икономически и социални индикатори.

 

Като бонус за вашето включване в подписката /петицията/ ние ви изпращаме кратък психотест (OTH), за оценка на вашия профил по трите компонента на щастието, за които стана дума по-горе. Сред авторите му е М.Селигман - основателя на позитивната психология. Ще ви бъдем благодарни, ако ни върнете резултатите от теста за да можем да направим национално представително изследване с него. Още по-добре ще е, ако го изпратите и на ваши приятели, колеги, близки, които като го попълнят също да ни го изпратят за анализ.

Вижте в приложен файл и другите кампании на Секция „Позитивна психология” към ДПБ през 2015 г. - ТУК

 

Успешен и приятен ден!

 

Панайот Рандев - ръководител на Секция „Позитивна психология” към Дружество на психолозите в България

член на Европейската Мрежа по Позитивна Психология (ENPP) и на други професионални организации