ОТВОРЕНО ПИСМО от Общото събрание на учените от ИБЦТ-БАН против налаганата дискриминационна политика към публикациите в български издания в областта на хуманитаристиката

 ИБЦТ-лого.png БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ „ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ”
София 1000, ул. Московска 45, тел./факс: +359 2 980 62 97, е-mail: ibct@balkanstudies.bg

 


До Министъра на образованието и науката

Копие до: Комисията по образованието и науката на НС
Копие до: ОС на БАН
Копие до: Председателя на БАН
Копие до: Средствата за масова информация


ОТВОРЕНО ПИСМО
от Общото събрание на учените
от Института за балканистика с Център по тракология при БАН

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

В годината, когато България отбеляза 1150 години от смъртта на славянския първоучител и съпокровител на Европа св. Константин Кирил Философ, а Българската академия на науките, правоприемник на Българското книжовно дружество, чества своя 150-годишен юбилей, изразяваме своята загриженост и тревога относно приетите напоследък в национален и академичен мащаб критерии за количествена оценка на публикациите в областта на хуманитаристиката.            

Според официалната интернет страница на БАН „Мисията на Българска академия на науките е да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на нацията.“

Същото е заявено императивно в чл. 2 от Закона за БАН и в чл. 2 от Устава на БАН:            

Българската академия на науките участва в развитието на науката в съответствие с общочовешките ценности, националните интереси и целите, определени в Националната стратегия за научни изследвания, приета от Народното събрание. Със своята дейност Българската академия на науките съдейства за умножаване на духовните и материалните богатства на българския народ. (Закон за БАН, чл. 2, ал. 1)

В БАН се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции, интереси и приоритети. Тя участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материалните ценности на нацията. (Устав на БАН, чл. 2, ал. 1)

Съществен инструмент в осъществяването на тази мисия е системата от показатели за оценка на научния продукт и обвързаните с тях стимули за развитие на водещите и стратегически важните изследователски направления. За да може тази система наистина да изпълнява възлаганите ѝ функции, тя трябва да бъде съобразена, от една страна, с равнището на световната наука, от друга – със спецификата на различните научни области, а от трета – с потребностите на българското общество. Наложената през последните две години в БАН система („Критерии и показатели за оценка на научноизследователската дейност“) и утвърдените от МОН „Критерии и показатели за оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от организациите“ към Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания“, отразяват добре утвърдените в световен мащаб индикатори за определяне на водещите публикации в сферата на природните науки. Механичното им прилагане обаче при оценката на продукцията на хуманитаристиката не само създава изкривена представа за стойността на едно или друго изследване в науките от този раздел на познанието, но и оказва негативно, дори деформиращо въздействие върху публикационната активност на учените, чийто обект на изследване има регионален, а не глобален характер.

Още през 2014 г. е приет т.нар. Лайденски манифест, в който ясно се заявява, че критериите за измерване трябва да са съобразени с мисията на съответните научни области, защото те (критериите) оказват вторично въздействие върху развитието на научните изследвания. Специално внимание се отделя на хуманитарните науки и по-точно на проучванията с регионално значение, като се подчертава трудността те да попаднат в англоезичните списания и предпочитащите абстрактна или американска проблематика бази данни.

Колкото по-тясно регионална е дадена проблематика, толкова по-малка е вероятността тя да представлява интерес за глобалната научна общност и съответно да намери място на страниците на малкото хуманитарни списания в Scopus или Web of Science, голямата част от които са англоезични и още по-лошо – американоцентрични по тематика. В повечето случаи изследването трябва да бъде компаративно със западноевропейски или американски елемент, за да попадне във включени в тези бази списания. А това силно стеснява достъпа на проучванията в областта на българския език, литература, история и култура, а също и на Балканите като непосредствен исторически, политически и културен контекст за тяхното формиране и реализация.

Освен това съответните световни системи за рефериране и индексиране налагат като „техническо“ изискване към списанията транслитеририрането на всички цитирани в публикациите заглавия, които не са на езици, използващи латиницата. Дори да оставим настрана безполезността на подобно удвояване на библиографския апарат, защото става дума за научна литература, която специалистите в дадената област четат без проблем в оригинал, остава фактът, че това изискване дискриминира кирилицата, обявена за трета официална графична система в Европейския съюз.

Трайното прилагане в областта на българската хуманитаристика на система, която толерира публикуването в списания с небългарски тематичен фокус, но изпълняващи изискванията на Scopus или Web of Science, ще доведе до няколко крайно негативни последствия за българската наука:

  1. Отказ от разработване на тясно национални и регионални въпроси и пренасочване към въпроси на световната история и големите езици, литератури и култури. Това на практика ще попречи на БАН да изпълнява своята мисия в тази нейна част, която е обвързана с интересите на българското общество и изследването на културно-историческото наследство на нацията.
  2. Приоритетното публикуване на английски език в чужда периодика ще направи по-слабо достъпни съответните изследвания за широките български среди. Липсата на сериозна научна продукция на български език ще отвори още пространство за псевдонаучните публикации в интернет, които ще формират мненията и представите на извъннаучните кръгове в България.
  3. Крайният резултат от налаганата дискриминационна политика към публикациите в български издания – сборници, списания, монографии – ще превърне българската хуманитаристика – в частност хуманитарните специалности в БАН, институция, която все още е водещ научен, духовен и експертен център на България – в “кула от слонова кост” с “прозорци” само към Западния свят без интерес към специфичните проблеми на родната история и настояще, на българския дух и неговите постижения в миналото и днес. А от такава хуманитаристика едва ли ще имат нужда българското общество и българската държава.

ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ за промяна в цялостната политика по отношение на хуманитаристиката, отчитаща спецификите на тази област и по-конкретно на критериите за количествена оценка на хуманитарни научни публикации, които да бъдат съобразени с мисията на съответните дисциплини, а именно:

  1. ПУБЛИКАЦИИТЕ В СПИСАНИЯ, КОИТО СА РЕФЕРИРАНИ В ERIH+, да се оценяват равностойно на публикациите, реферирани в Scopus и Web of Science;
  2. да се създаде БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА БАЗА ДАННИ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ, придружена от съответна система за проследяване на цитиранията, която да бъде равностойна на чуждестранните по отношение на наукометрията в областта на хуманитаристиката;
  3. да се създаде СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИТЕ АКАДЕМИЧНИ ИЗДАТЕЛСТВА и всички публикувани от тях издания да получават най-висока оценка.


София, 23.04.2019 г.

 

https://balkanstudies.bg/bg/novini/491

                         


ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ „ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ”, Общо събрание на учените    Свържете се с автора на петицията

Подпишете тази петиция

С подписването си упълномощавам ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ „ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ”, Общо събрание на учените да предаде информацията, която предоставям в този формуляр, на лицата, които имат правомощия по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.

Моля, обърнете внимание, че не можете да потвърдите подписа си, като отговорите на това съобщение.




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...

Script executed with success this is not html: Array ( [type] => 2 [message] => Trying to access array offset on value of type null [file] => /home/petitions/public_html/sign_petition.php [line] => 31 )