Искаме нормални условия и отношение в посолството ни в Мадрид

Здравейте! Сигурна съм,че не съм първата-дано последната-огорчена и възмутена българка,
на която се наложи да позва услугите на българското посолство в Мадрид.
Наистина не зная по каква система се назначават работещите там,но има лица, коити ми се струва, че са от " вечните"
(спомени за комунистическия режим у нас).
Например, портиерът има аспекта и поведението на полицейските кучета, които охраняваха комунистическите ни "величия"
по онова време и в общи линии, когато отидеш в посолството, единствената физеономия, която виждаш, е неговата. Защото
нашето посолство е оградено с висока, неприкосновена ограда, "късчето българска земя" е оключено с хиляда ключалки и
няма начин да разговаряш с никой друг...можеш да си звъниш на телефоните цял ден, можеш да обикаляш като бездомно куче
от ключалка на ключалка...все същия образ!
Срам ме е, когато трябва да обяснявам на испанците, че за да си извадя едно пълномощно ми е необходим един ден
(отсъствие от работа), застото господин портиерът е важната фигура, която решава кой, кога и дали ще бъде обслужен
Живея в Испания от 10 години- винаги съм се чувствала горда, че съм българка и съм попадала в различни ситуации, в които
ми се е налагало да защитавам произхода си и да доказвам, че сме достойни и добри хора. Но колкото пъти ми се е налагало
да ходя в посолството, ме обхваща един срам, едно безсилно негодувание, защото това, с което се сблъсквам и това,
което виждам, ме кара да се отчайвам и да се срамувам, че съм българка.
Не е ли посолството мястото, където ние, емигрантите би трябвало да се чувстваме като у дома? Не е ли посолството
инстанцията, която представлява нашите интереси и ни защитава в чужбина? Или е мястото, където те третират като нищожество
където ако много питаш- не те обслужват, където те гледат с пренебрежение и мачкат самочувствието ти, защото са силните-
зависиш от тях!
Няма да ви разказвам моя случай- сигурна съм, че моят случай не е прецедент. Само ще ви кажа,че благодарение на портиера
и едноличните решения които вероятно има право да взема,моето дете на 5 години не може да се върне от България навреме за
учебната година.
Опитвам се да се оплача официално-невъзможно-посланник и консул неоткриваеми. За един ден, следмногобройни телефонни и
домофонни обаждания, ми отговориха два пъти и двата пъти ме излъгаханай-безогледно- дори не си направиха труда да съгласуват
лъжите си. В 10,00 часа сутринта секретарят на посланника беше излязъл за малко, в 12,00 вече беше в отпуска от вчера. И така...
Чудя се, сигурно ние имаме вид на глупаци или се държим като такива, защото зависим от един къс хартия и ако си потърсим
правата, ни отказват този къс хартия и сме в безизходица.
Някой знае ли дали този посланник съществува и дали тази консулка ходи в посолството или техните задължения се изпълняват от
от " вярното полицейско куче", което са поставили на вратата и което, както разбрах, е наследило тази длъжност, защото баща му
е градинар в посолството от много време и знам ли, сигурно майка му е шефка в посолството.
Незнам как е в България, но в българското посолство все още е комунизъм!

Светлана