ДЕКЛАРАЦИЯ от участниците в НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРСКОТО ВИНО В ХХI ВЕК“
Българското лозарство и винарство в последните тридесет години преминаха през сложни трансформации, които доведоха до загуба на лозарска площ, загуба на пазари, намаляване на конкурентоспособността, загуба на регионална идентичност, преструктуриране на производителите и техните организации, възприемане на нова регулация, намаляване на ресурса за научни изследвания и научна дейност, слабо развитие на вътрешния пазар и специализираните туристически услуги, които могат да бъдат предлагани от бранша.Въпреки това през последните години, благодарение на усилията на представителите на лозаро-винарския бранш, качеството на българското вино постоянно се повишава, българските вина все по-често печелят престижни награди, страната ни домакинства авторитетни международни винени форуми, а браншът успява да запази икономическа стабилност. България е страна с традиции в производството на вино и с претенция за собствено място на винената карта на Европа, но въпреки това лозарството и винопроизводството вече не са приоритет за държавата , при все, че те винаги са били и продължават да бъдат в първите редове на всяко държавно представяне. Липсата на решения на изброените проблеми поставят в силен риск бъдещето на българското винопроизводство в условията на силна конкурентната среда на международните пазари.За да остане България винарска страна и да продължи развитието си като специфична и търсена винена дестинация, настояваме:
1. Да се реформира структурата на браншовите организации
2. Да се ревизира състоянието на площите, очертани за производство на наименования за произход
3. Да се задълбочи работата в регионите
4. Да се подобри маркетирането, брандирането и цялостното представяне на районите
5. Да се разработи обща политика на регионите за национално представяне и защита на интересите на производителите, така че производителите да бъдат мотивирани и да произвеждат регионално специфични вина.
6. Да се разработи обща национална стратегия за диверсифициране на икономическите дейностите в сектора в посока към професионално предоставяне на специфичен туристически продукт – винен туризъм
7. Да се създаде структура под формата на публично-частно партньорство, която да е отговорна за общото представяне и позициониране на пазара на българските винени райони и българските вина.
a. Структурата с работно наименование „Институт за маркетинг на българското вино“ трябва да представлява интересите на българския винен сектор в страната и чужбина и да има за основна цел увеличаване на продажбите на качествени вина на вътрешния пазар, нарастване износа на български вина с висока добавена стойност в чужбина и активна работа за подобрване имиджа на България като значим производител на достойни вина с хилядолетни традиции и модерна стилистика.
б. В структурата равностойно да си партнират държавата и бранша, като държавата се ангажира с набирането на средства за функциониране на Института чрез въвеждането на задължителни отчисления на хектолитър. Държавата се ангажира и с вноска в размер от 50% от акумилираните средства от отчисления, които да внесе от държавния бюджет, както и да гарантира, че използването на акумулираните средства ще бъде по предназначение.
в. Представителите на сектора в управителните и контролните органи, от своя страна, ще осигурят професионалното ръководство на Института, избора на приоритетни цели и пазари и осъществяване на националната промоционалната програма в съответствие със секторната политика за стратегическа подкрепа, координация и устойчивото развитие на лозарството и винарството в България.
г. Структурата трябва на експертно ниво да изиграе ролята на работещо свързващо и координиращо звено между множеството различни субекти в системата на винения и кулинарния туризъм с цел превръщането на България във винена дестинация, гарантираща положителни емоции и преживявания за туристите.
За да бъдат постигнати набелязаните цели, е необходимо:
1. Създаване на нов, модерен и адекватен към промените в сектора Закон за виното.
2. Изработване и приемане на законодателни промени, позволяващи устойчивото структуриране, финансиране и функциониране на Институт за маркетинг на българското вино, като публично-частно обединение между бранша и държавата.
Очакваме бърза и адекватна институционална реакция и предприемането на необходимите действия за постигането на заявените цели. Вярваме, че партньорството между държавата, общините и лозаро-винарския бранш ще възвърне позициите на България на винената карта на Европа като една от най-важните и престижни страни-производителки.
София,
22.11.2019