„Отворено писмо на майки: България изнася децата си“

България изнася децата си. Майките плащаме цената.

Синът ми заминава.

Не за по-добър стандарт.

А защото тук животът е несигурен, трудът е обезценен, а бъдещето – неясно.

Но причината не е само в парите.

Заминава, защото образованието не подготвя, а отблъсква.

Защото училището често учи на заучаване, не на мислене.

Защото учителите са оставени сами, програмите са остарели, а резултатите се прикриват с формални оценки.

Защото младите излизат „дипломирани“, но неподготвени за реален живот и реална конкуренция.

Заминава и заради безхаберието.

Безхаберие към децата.

Безхаберие към семействата.

Безхаберие към това как се живее с труд, честност и достойнство.

Казват ни, че това е личен избор.

Не е.

Това е системна принуда.

Когато една държава:

не дава сигурност,

не дава смислено образование,

не защитава труда,

и не носи отговорност за последствията,

тя не губи хора случайно.

Тя ги изтласква.

Днес си тръгват децата ни.

Утре ще си тръгнат и техните деца, защото няма да имат защо да се върнат.

А ние, майките, оставаме.

Да чакаме обаждания.

Да броим празни стаи.

Да се учим да живеем с отсъствието.

Това не е нормално.

Това не е „европейска мобилност“.

Това е разпад, прикрит с думи.

Не искаме обещания.

Искаме отговорност.

Искаме държава, в която:

образованието подготвя, а не лъже;

трудът позволява живот, не оцеляване;

семействата не са принудени да се разделят, за да живеят.

Докато това не се случи, напускането ще продължи.

А с него – и бавното умиране на тези, които оставаме.

Това не е емоция.

Това е предупреждение.

Това е зов за помощ от ИЗМЪЧЕНИТЕ МАЙКИ към безхаберието на една БЕЗЛЮДНА държава - Република България. 

Екатерина Борисова    Свържете се с автора на петицията