КАЗУС - ОТНЕМАНЕ НА НЕСЕКВЕСТИРУЕМ ИМОТ /чл. 444, т. 7 ГПК - противоречива съдебна практика/
Приложено Ви изпращам ПЕТИЦИЯ, тъй като до настоящия момент по посочения личен казус е налице грубо потъпкване на основни правила и процедури, които не са отчетени във всички еднотипни съдебни и прокурорски актове, макар очевидно да е доказано по безспорен начин, че е налице неправомерното отнемане на единствения ми несеквестируем имот по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, който е защитен по закон и конституция, но уви очевидно това не се отчита от т. н. ни правосъдна и разследваща съдебна система в Република България!
П Е Т И Ц И Я
от ВАСИЛ СТОЕВ НЕДЕВ,
e-mail: nedev@abv.bg, GSM: 0889665565.
ОСНОВАНИЕ:
Протокол (№ 8), относно член 6, параграф 2 от договора за Европейския съюз относно присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз.;
ДЕКЛАРАЦИИ, приложени към заключителния акт на Междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г..;
ДЕКЛАРАЦИИ ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНИ РАЗПОРЕДБИ НА ДОГОВОРИТЕ и Декларация относно Хартата на основните права на Европейския съюз – Декларация по член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, като в тази връзка са ми нарушени основни права като европейски гражданин, установени от Договорите други проблеми, свързани с прилагането на правото на ЕС.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Привет! Пиша Ви във връзка с един казус и с огромна молба към вас за евентуална помощ и съдействие, за което предварително Ви благодаря!
Правото на внасяне на настоящата ми Петиция в Европейския парламент се определя в член 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз. То гарантира, че всеки гражданин на Европейския съюз и всяко постоянно пребиваващо в държава членка лице може индивидуално или чрез сдружаване с други лица по всяко време да отправи петиция до Европейския парламент по въпрос, попадащ в сферата на дейност на Европейския съюз и който го засяга пряко. Петицията ми е под формата на жалба, с искане или наблюдение относно конкретно посочени проблеми, свързани с прилагането на правото на ЕС, и с призив към Европейския парламент да заеме позиция по тези въпроси, засегнати в изложението ми в настоящата Петиция. Същата петиция, следва да бъде разгледана в дълбочина, с оглед да може да се даде възможност на Европейския парламент да обърне внимание на всяко нарушаване на правата ми на гражданин от страна на държава членка, на местните органи или други институции. Европейската комисия задължително следва да започне процедура за неспазване на задълженията, която може да доведе до решение на Съда на ЕС, на което след това мога да се позова като вносител на петицията. Европейската комисия и Европейският парламент могат да предприемат политически инициативи във връзка с моята петиция, насочвайки я при необходимост към Съда на Европейския съюз – Люксембург и този в Страсбург по правата на човека – ЕСПЧ.
===================================================
Въпросната Петиция е регистрирана официално под № 0104/2026 г. в Европейския парламент, която е насочена към Секретариата на Комисията по петиции.
Налице е заблуждаваща практика на държава-членка в нарушение и ограничаване на основни права в ЕС от Съда и ЧСИ в България, придружено с отказ на органите на съдебната власт /съд и прокуратура/ от прилагане примата на Правото на Европейския съюз.
Настоящата петиция има мисията да ангажира вниманието на институциите, отговорни за точното съблюдаване на правовия ред, за извършващи се драстични нарушения, в пълно противоречие с националното и европейско правоприлагане на закона и да предизвика незабавна институционална проверка. Касае се за проблематика с висока степен на обществена значимост, засягаща устоите на правовия ред, правната сигурност и ефективното функциониране на съдебен контрол. Петицията има за цел да изисква действителното осигуряване на минимално ниво на защита на гражданските права, които са отнети при превратно упражняване на правомощия в завършената неправомерно съдебна процедура, касаеща доказано порочно изпълнително производство, проведено от ЧСИ № 821 – Петко Илиев, с район на действие ОС – Пловдив, в резултат на което е продадено единственото ми жилище незаконосъобразно, като по този начин се е стигнало до ограничаване на правата ми, като длъжник до задължителна и всеобхватна информираност и възможност за правна защита. =================================================== Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7, пр. 1 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Основанието на несеквестируемостта е да не се допуска третирано едно лице нехуманно, поради това, че не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение, когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално в бъдеще. Съгласно решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС, ІV, ГО при налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, когато той е физическо лице, върху което се насочва изпълнението. Несеквестируемостта е забрана за осребряване (т. 1 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл.451 ГПК). Поради това е допустим описът и на несеквестируемо жилище, доколкото при него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., проверява с кого живее длъжникът, което обстоятелство е от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището и съдебният изпълнител ги установява въз основа на представените от взискателя документи и тези, които изисква и събира, включително и от длъжника (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК). Ограничението по чл. 444, т. 7 ГПК се проверява към момента на изпълнението (Определение № 107 от 04.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1094/2013 г., I г. о., ГК; Определение № 277 от 04.11.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 219/2008 г., I т. о., ТК; Определение № 358 от 12.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2727/2017 г., IV г. о., ГК). Поради това и съдът не може да отмени наложената от съдебния изпълнител възбрана върху идеални части от описания по-горе недвижим имот, нито описът и оценката. Извършването и запазването им не е лишено от правен интерес, дори по отношение на несеквестируем към датата на извършването им имот, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от длъжника или от член на семейството му и тогава въпроса със секвестируемостта може да бъде пререшен, а и тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта му. Възбраната следва да запази действието си, за да се гарантира, че жилищният имот ще остане в патримониума на длъжника. Жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК е постройка, която е предназначена за жилище, независимо дали това е къща, част от къща, апартамент, дали е завършена. Без значение за секвестируемостта е дали това жилище се обитава от длъжника. За да е несеквестируемо това жилище не следва нито длъжника, нито член на семейството му, с който той живее, да разполагат с друго жилище. Член на семейството са само роднини по произход и брак и осиновяване, тоест съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с длъжника. В хипотеза, в която длъжник или някой от членовете на семейството му, с които живее, имат друго жилище, то това семейство има друго жилище, което да му осигури подслон, поради което и несеквестируемостта на жилището срещу което е насочено изпълнението отпада. Това е така, защото тя е създадена с оглед предотвратяване опасността от оставане на семейството без подслон, а такава опасност не съществува при наличие на друго жилище на член на семейството. За да е несеквестируемо жилището, то не следва да надхвърля площта, която е необходима за задоволяване на нуждите на семейството и да не са налице условията на чл. 39, ал. 2 ЗС./Виж: Решение № 607/23.02.2022 г. по Въззивно гражданско дело № 20221100501412 по описа за 2022 година на Софийски градски съд/. Определението за "жилище“, съгласно Конвенцията и практиката на ЕСПЧ, от друга страна, безспорно е част от българското законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, което гласи ”Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”.
Практиката на Европейския съд по правата на човека
Отнемането на единственото жилище, като нарушение на основно човешко право, според ЕСПЧ, е допустимо да се разгледа и именно като резултат на предявен от частно лице граждански иск. Това нарушение може да стане при принудителното изпълнение по искане на кредитор (Zehentner v. Austria, no. 20082/02). В контекста на обсъжданата практика внимание следва да се обърне и на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, касаеща отмяната на влезли в сила решения, на основание окончателно решение на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея. Производството по отмяната не може да се ползва за връщане на принудително продадения несеквестируем недвижим имот, ако пострадалото лице може да бъде репарирано с обезщетение, присъдено или от ЕСПЧ, или по друг ред, а именно чрез осъдителен иск и издаване на обратен изпълнителен лист. ====================================================
Фактите са следните:
В качеството си на пострадало лице от действията и бездействията на ЧСИ № 821- Петко Илиев, с район на действие ОС – Пловдив, свързани с неправомерното и незаконосъобразно отнемане на единствения ми несеквестируем имот по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК /находящ се в с. Браниполе, ул. ”Родопи” № 13, ПК: 4109, общ. ”Родопи”, обл. Пловдив/, чрез публичен търг и възлагателно Постановление от 04.04.2023 г. по изп. дело № 350 от 2020 г. по описа на същия ЧСИ, който заедно в синхрон с адв. Мария Пенева Сейменска от АК - Пловдив /особен представител по въпросното изп. дело/ - назначена при пълната липса на основание. На практика доказано е по безспорен начин, че не съм бил представляван надлежно в цялото изпълнително производство, в качеството си на длъжник /страна/, или респективно вследствие при нарушаване на съответните правила, очевидно съм бил лишен от възможността да участвам в изп. дело, поради което съм бил игнориран умишлено да се явя лично и да взема отношение, което е по вина единствено на ЧСИ № 821 – Петко Илиев и особения представител и т.н..
За извършените нарушения по изп. дело № 350/2020 г. по описа на ЧСИ – Петко Илиев и във връзка с Постановление за възлагане на единствения ми недвижим имот от 04.04.2023 г. по изп. дело № 350/2020 г. по описа на ЧСИ № 821 – Петко Илиев /отразено в СВ – Пловдив, по вх. рег. с №13643 и дв. вх. рег. с № 13439 от дата 09.05.2023 г., с акт № 26, том № 40 от описна книга № 4810 от 09.05.2023 г./, като за наличието му узнах на дата 06.02.2024 г., а именно незаконосъобразно продаване чрез публичен търг на единствения ми несеквестируем имот по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, който е защитен по категоричен начин от закона, като в тази връзка депозирах жалби до всички институции без никакъв резултат, както следва:
===================================================
1.) Към настоящия момент, след узнаването ми на извършения позорен акт, обжалвах пред всички съдебни инстанции, въпросното порочно Постановление за възлагане, но без никакъв резултат, видно от Определенията на приключените дела пред Окръжен съд - Пловдив /Определение № 1094 от 23.04.2024 г. по в. гр. д. № 877 от 2024 г./ и Апелативен съд - Пловдив /Определение № 294 от 09.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 359 от 2024 г./ и ВКС на РБ /Определение № 5692 от 05.12-2024 г. по к. ч. гр. д. № 4451 от 2024 г.; Определение № 337 от 29.01.2025 г. по к. гр. д. № 4856 от 2024 г.; Определение № 3138 от 18.06.2025 г. по к. ч. гр. д. № 973 от 2025 г.; Определение № 4975 от 03.11.2025 г. по к. ч. гр. д. № 3105 от 2025 г. и последното Определение № 5384 от 24.11.2025 г. по к. ч. гр. д. № 4361 от 2025 г./, с един единствен мотив във всички Определения, че жалбите ми са просрочени, тъй като при наличието на назначен особен представител в изп. дело, макар при доказаната му липса и основания за назначаването му, той е могъл да обжалва посоченото постановление на ЧСИ по възлагането на въпросния несеквестируем имот по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, но очевидно в добър синхрон с ЧСИ, това не е направено напълно по умишлен и очакван начин! Макар да е доказано по безспорен начин, че е налице очевидна порочна сделка, противоречащата c пpaĸтиĸaтa нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд, вĸлючитeлнo зaдължитeлнaтa тaĸaвa, ĸaĸтo и oт знaчeниe зa тoчнoтo пpилaгaнe нa зaĸoнa и зa paзвитиe нa пpaвoтo – ocнoвaния пo чл. 280, aл. 1, т. 1 и т. 3 ГΠK, а именно: Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 34/21.04.2017 г. по гр. д. № 3066/2016 г. по описа на ВКС, Второ гр. отделение, в настоящия казус, според мен е налице – продължаващ явен съдебен и прокурорски произвол! След приключилата съдебна сага, с Писмо с изх. № 18516/09.12.2025 г. на Окръжен съд – Пловдив са изпратени заверени преписи на всички споменати по-горе съдебни актове /Определения/ до ЧСИ № 821 – Петко Илиев, с район на действие ОС – Пловдив, с оглед да бъде напълно спокоен, че срамния и банален казус за съда е приключен в негова полза, макар изцяло и противоречиво, тъй като ако беше правилно разрешен от самото му начало, както следва по закон и по установените правила, то същия ще е причина да отпуши вълна от подобни дела, с което още веднъж ще постави под въпрос, дали правораздаването в Република България е ефективно, и дали отговаря то на нормите и разпоредбите, които страната ни е подписала, с оглед да се доближи до тези, прилагани в европейското право.;
===================================================
2.) В края на миналата година, след поредицата неуспешни опити за разрешаването на този показен абсурд, бях принуден да потърся някакво обезщетение, като предприех завеждането на Искова молба пред ОС – Пловдив /гр. д. № 3140 от 2024 г./ за нанесени имуществени и неимуществени вреди от извършената порочна сделка, с искане да бъдат осъдени не солидарно - ЧСИ и особения представител, които считам за виновни в настоящия казус, с различни познати съдебни постановки и гимнастики, съвсем хладнокръвно и целенасочено се стигна до там, с Определение № 2738 от 20.08.2025 г. по гр. д. № 3140 от 2024 г. по описа на ОС - Пловдив, който с огромното си желание ОПРЕДЕЛИ: ”ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Васил Стоев Недев за спиране на делото до приключване на ДП № 256/2024г. по описа на ОСО към ОП – Пловдив. ВРЪЩА исковата молба на Васил Стоев Недев. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3140/2024 г. по описа на ПОС, ХХII гр. с.”, респективно въпросното дело е завършено и приключено.;
===================================================
3.) В допълнение на цялата абсурдна ситуация от м. юни 2024 г. е образувано досъдебно производство № 256/24.06.2024 г. по описания казус по-горе в ОСО към Окръжна прокуратура – Пловдив, видно от преписка с № 1730/2024 г. по описа на ОП – Пловдив, което приключи с очаквано Постановление от 17.11.2025 г. (с изх. № 1730/2024 г. от 18.11.2025 г.) за прекратяване на наказателното производство по досъдебно такова с № 256/24.06.2024 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, пр. пр. № 1730/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, за отказ да се образува наказателно производство срещу ЧСИ и участниците в тази схема. В законоустановения срок обжалвах пред Окръжен съд – Пловдив по ЧНД № 2568/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, посоченото Постановление на ОП – Пловдив от 17.11.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно такова с № 256/24.06.2024 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив /пр. пр. № 1730/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив/, който препотвърди поредното неправилно Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив, макар да са налице редица доказани нарушения, като в тази връзка посочения съдебен акт /Определение № 1272 от 19.12.2025 г. по ЧНД № 2568 от 2025 г. по описа на ОС - Пловдив/е обжалван пред Апелативен съд - Пловдив, видно от ВЧНД № 15/16.01.2026 г. по описа на АС - Пловдив, по което се очаква произнасяне! Очевидно по съдържанието на обжалваното Постановление, според мен е едно преписано защитно Становище от посочения ЧСИ, достигащо до един показен фарс и абсурд, а именно продадена къща, представляваща единствен имот по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК и виновен отново няма никой, а напротив даже в него съм обвинен в редица нарушения от моя страна, които не са изследвани и доказани в пълнота, с една единствена цел да се заглуши и запази очевидно опорочената процедура, като правилна и безпогрешна, а оттам и доброто име на ЧСИ, което в настоящия случай е напълно противоречиво, от гледна точка на цялата му практика през годините, считано от 2006 година насам и т.н..
В дългото Постановление от 29 стр. на Окръжния прокурор, който според мен е бил улеснен да направи тези грешни констатации, използвани по-лесно и бързо да се отърве от подобен казус, като е използвал в цялото си изложение, предоставената му стъкмена документация в хода на цялото изпълнително производство и най-вече позицията на ЧСИ, без да се вникне и направи съпоставка на обстоятелствата, изложени в качеството ми на пострадало лице в настоящия случай, а именно, че в хода на т. н. образувано досъдебно производство, което още в самото му начало личеше, че ще се направят всякакви усилия то да бъде осуетено, в този ред на мисли не е разследвано, с оглед да не се установи, че е липсвало основание да ми бъде назначен особен представител по изп. дело, което е обяснено на няколко пъти подробно още в първоначалната ми Молба с вх. № 1730/2024 г. от 02.12.2024 г., от която ясно се вижда, че е налице ненадлежно връчване на всички книжа по изпълнителното дело, изследвани от адв. Надежда Попова от АК – Пловдив, която е изследвала цялото изпълнително дело през 2024 г., което в съвкупност дава отговор, че е налице явен замисъл да се постъпи и подходи така, за да може още тогава да се отпуши и разреши явната порочна завършена процедура, а именно за целта е назначен и така желания особен представител при липсата на основание от посочения ЧСИ, който в настоящия случай, според мен той се явява и негов послушен съдружник, спомогнал да се стигне до крайната им обща цел, а именно да се продаде въпросния имот на занижена цена, бързо и капак на всичкото е, че при така завършената добре подготвена порочна сделка, оставащата сума при ЧСИ, той на своя глава решава да я задържи на отговорно пазене за период от 1 година, с мотив че не съм имал посочена банкова сметка в онзи момент, макар да е била налице такава – запорирана именно от въпросния безпогрешен ЧСИ, като този факт отново ОП – Пловдив, не го отчита за нарушение или някакъв замисъл.
По безспорен начин е доказано от самото начало, че при образуването на изпълнителното дело в началото на 2020 г., въпросния ми единствен имот, който е продаден през 2023 г. е с доказан статут и е защитен по категоричен начин от закона и по конституция, тъй като същия се счита тогава, като несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, което е пречка да бъде продаден, но на практика с различни стъкмени обстоятелства от ЧСИ е отпушен и отблокиран процеса, за да бъде реализирана очевидната му бърза продажба, като впоследствие всички институции макар да виждат и към настоящия момент този срамен казус, според мен умишлено и целенасочено, заобикалят този момент, като се опитват да заглушат и преформатират цялата опорочена процедура, че едва ли не това не е така, позволявайки си даже от самото начало да наложат крайно грешно мнение по въпросния казус, че продадения ми имот през 2023 г. от ЧСИ не е бил несеквестируем, тъй като към момента на продажбата му съм разполагал с друг имот /втори/ - жилищен апартамент в 1/6 ид. ч. в ЖР ”Тракия”, гр. Пловдив, за чийто имот пред съдия през 2009 г. са ми броени пари в брой, с което се счита, че от тогава аз не разполагам и не съм собственик на въпросния имот, използван погрешно като база и защита през цялото досъдебно производство, при наличието на влязлото в сила съд. решение от 2009 г., с което още тогава съм елиминиран като собственик на този имот, видно от Съдебно решение с № 188/22.12.2008 г. по гр. д. № 1700/2008 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 6-ти гр. с., и Протокол по същото гр. дело от 25.06.2009 г., влязъл в сила от 03.07.2009 г..;
=================================================== 4./ Отделно от тази жалба пред Окръжен съд – Пловдив по ЧНД № 2568/2025 г., с която е обжалвано Постановлението за прекратяване на наказателното производство и допълнителна такава пред Апелативен съд - Пловдив по ВЧНД № 15/2026 г., съм насочил, други такива, като същия Сигнал е изпратен на всички възможни български и европейски инстанции и медии /с общ брой към момента - 110 /, като към всичко това ще добавя, че по целия казус официално е изпратен на 27.01.2026 г. попълнен формуляр с необходимите документи, представляващ Жалба до Европейския съд по правата на човека, по която би следвало да бъде образувано дело, с очаквано и ясно осъдително решение, тъй като очевидно правораздаването ни не е на това ниво, виждайки че има опорочена процедура с куп доказани нарушения, с ясни писмени доказателства, които в настоящия случай, не са зачетени изцяло и противоречиво от съда и прокуратурата, тъй като ако беше правилно разрешен въпросния казус от самото му начало, както следва по закон и по установените правила, то същия ще е причина да отпуши вълна от подобни дела, с което още веднъж ще постави под въпрос, дали правораздаването в Република България е ефективно, и дали отговаря то на нормите и разпоредбите, които страната ни е подписала, с оглед да се доближи до тези, прилагани в европейското право. =================================================== Казусът следва да се прехвърли за разглеждането му и в Съда на Европейския съюз в Люксембург, който следва да се разтълкува законодателството на ЕС, за да се увери, че то се прилага по един и същи начин във всички държави от ЕС, при наличието на подобен абсурден казус, от който очевидно търпя вреди в резултат на действие или бездействие на държавата членка, институцията на ЕС или неин персонал, за което следва да се подаде жалба до Съда в Люксембург, като в тази връзка инициатор може да бъде Европейската комисия и парламент, към които също са подадени Сигнали по настоящия КАЗУС - ОТНЕМАНЕ НА НЕСЕКВЕСТИРУЕМ ИМОТ /чл. 444, т. 7 ГПК - противоречива съдебна практика/, приложена и потвърдена неправилно от ВКС на РБ; ОС - Пловдив; АС - Пловдив; ВКП на РБ; ОП - ПЛОВДИВ, които в съвкупност защитават опорочена процедура и действията на посочения - ЧСИ № 821 - П. Илиев, с район на действие Окръжен съд - Пловдив, който в допълнение на това е Заместник председател на Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България и Председател на Инициативата за развитие на принудителното изпълнение в Република България! ===================================================
Очаквам Вашата подкрепа и съвети, за което предварително Ви благодаря!
Пожелавам Ви приятен и успешен ден!
С уважение: /п/ Васил Стоев Недев
14.03.2026 г., гр. Асеновград
Vasil Nedev Свържете се с автора на петицията