Спрете проявите на фашизъм в българското обществено пространство!

Уважаеми представители на българските институции, 

В момента наблюдаваме планове за провеждане и пропагандиране на „Луковмарш“ в София - едно опасно и срамно неонацистко шествие, превърнало се в ежегодно сборище на последователи на фашизма и хитлеризма от България и Европа. През 2020 г. благодарение на категоричното противопоставяне от страна на обществеността, шествието беше забранено с решение на Върховния административен съд на България, неподлежащо на обжалване. Въпреки това през 2021 г. провеждането на „Луковмарш“ бе прекратено от общината едва в последния момент. Но вместо да бъде изцяло предотвратено, на участниците бе позволено на големи групи (част от които носещи традиционните факли) да се придвижат до къщата на Христо Луков, като по този начин една от основните цели на организаторите - а именно събирането на публично внимание около шествието и неговото легитимиране - беше до голяма степен постигната. Софийският съд също не прие доводите на прокуратурата, че БНС насажда етническа и религиозна омраза и отказа да премахне регистрацията на организацията. Тази година, изглежда, шествието отново ще се проведе, след като Български национален съюз публично го е насрочил  за 12 февруари, 2022 г. в София. Липсата на позиция или изказвания от сорта на „всеки има право на мнение“ не са просто изрази на безразличие към това опасно политическо явление, а всъщност косвена подкрепа за неговото задълбочаване. Не позволявайте нашият град да се напълни с нацисти и фашисти дошли от цяла Европа, за да пропагандират и легитимират дейностите на групировките си. 

През изминалата година станахме свидетели на поредица от фашистки атаки над ЛГБТИ общността. Те ясно показват, че липсата на отношение от страна на държавата и обществото като цяло кара поддръжниците на човеконенавистни идеологии да се чувстват все по-овластени да предприемат действия, с които целят да сеят страх сред хората, обект на тяхната омраза, и вече свободно си позволяват словесни и физически нападения, без почти никакви последствия. Ние, обикновените граждани, заклеймяваме този публичен опит за нормализиране на фашизма, но ние нямаме институционалната власт нужна, за да се сложи край на това веднъж и завинаги. Припомняме ви събитията, които показват острата нужда от това да заявите категоричната си позиция против проявите на фашизъм в българското общество и да забраните Луковмарш - събитието, което най-открито отправя посланието, че проповядването на фашистки и неонацистки възгледи в България е нещо „приемливо“. 

През януари 2021 г. имаше повече от един опит да се осуети представяне на детската книжка „Мравин“, в която има еднополова двойка. Десетки мъже в черно се струпваха пред вратите на събитието, за да сплашат и смутят присъстващите. Неведнъж бяха хвърляни яйца и лепени хомофобски и трансфобски плакати по вратите на пространствата Single Step и Rainbow Hub, а на прожекцията на филма „Черупки“ през май месец в Single Step се изсипаха близо трийсет провокатори (включително видимо непълнолетни младежи и деца), които заеха половината зала и всяха смут и страх сред публиката, след което окупираха дискусията на филма. Седмица по-късно активисти пазеха с жива верига събитие, на което се излъчваха късометражни филми на ЛГБТИ тематика, докато отсреща се развяваха плакати „STOP LGBT VIRUS“ и се крещеше „педофили“, уж в защита на „традиционното семейство“. Полицията тогава се провали в това да осигури безопасността на посетителите на културното събитие, като позволи на тълпата да нарушава обществения ред с часове, след като принуди контрапротестиращите от страната на живата верига да влязат в полу-открития двор на заведението. Месец по-рано се проведе първият Бургас Прайд, чиито участници бяха замеряни с предмети, димки, вода и яйца от многобройна гневна тълпа организирана от партия, която в момента е в парламента, докато органите на реда гледаха безучастно по време на целия протест, а накрая ЛГБТИ знамето беше символно подпалено на метри от участниците в прайда. Не сме чули да е имало каквито и да било последствия, нито публични изказвания от страна на властимащи, които да заклеймят подобни насилствени нарушения на конституционното право на мирни манифестации. 

На масов протест по повод 25-ти ноември, международният ден за елиминиране на насилието срещу жени, група представители на фашистките организации БНС и ВМРО се опитаха да саботират речите на жени, преживели насилие като се качиха пред микрофоните и се опитаха да разпънат транспарант с провокиращо послание. Полицията за пореден път позволи намесата на фашистите в съгласуван с общината протест и изложи на опасност участниците в него. Жени и ЛГБТИ хора от протеста с надслов “Нито една повече!” бяха преследвани от въпросната група след приключването му с цел сплашване. 

Единственото събитие, което получи последователно медийно и някакво политическо внимание, беше нападението над общностния ЛГБТИ център Rainbow Hub през октомври от кандидата за президент Боян Расате и неговата група от десет насилника, които потрошиха пространството, а самият Расате удари активистка в лицето и на излизане я заплаши с нож. 

Трябваше ли да се стигне до пълен погром над едно от малкото убежища на ЛГБТИ хората в България, за да отразят политиците проблема изобщо? Трябваше ли човек да отнесе юмрук в лицето от открит неонацист, за да се изкажат поне няколко публични фигури по темата? Всички тези случаи изобличават лицемерието и опасността от фашистките и неонацистките идеологии, които манипулират обществените ни разбирания за традиции, култура и религия и ни внушават, че това са статични неща, които не подлежат на развитие и разгръщане във времето, а се диктуват само от ограничена група хора. 

Наред с расистките, анти-семитските, ейбълистките*, хомофобските и трансфобските аргументи, жените се превръщат във важно „оръжие“ в крайнодясната реторика, която цели емоционална манипулация. Фашистите даже изявяват привидна и сърцераздирателна подкрепа за жените - твърдят, че те, силните мъже, ще защитят „безпомощните“ от опасност. Вместо конкретни и всеобхватни предложения за справяне с бедността, полово-базираното насилие и неравенствата, които опустошават страната ни, ние слушаме поредната конспиративна тирада за тази или онази малцинствена група, като всяка поредна година позволяваме нейните последователи да завземат нашите улици - и вече и крехките ни „демократични“ институции. 

Всичко това сочи към нуждата незабавно да се предприемат действия срещу крайнодесните организации, които стоят зад тези атаки, а демонстрацията на човеконенавистните им вярвания под формата на Луковмарш, да бъде категорично забранена.

Като институции, отговорни за спазването на Конституцията, обществената сигурност и международните задължения на България, настояваме да предприемете следните действия: 

Първо. Незабавно да вземете мерки за категоричната забрана на шествието и спирането на всички опити за провеждане на публични чествания на нацисткия колаборатор ген. Христо Луков и подобни исторически и съвременни фигури. Те представляват заплаха за множество групи хора, застрашават обществената сигурност в България и допускането им сочи, че пропагандирането на авторитарна и човеконенавистна идеология е общоприето. 

Второ. Община София и институциите на правителството да излязат със становище пред обществото, което ясно и категорично осъжда „Луковмарш“ и разрастването на проявите и пропаганда на фашизъм, неонацизъм и хитлеризъм в България.

Трето. Да бъде премахната/демонтирана паметната плоча на ген. Христо Луков пред къщата му на ул. “Тракия” в София, която е дарение от Български национален съюз и не е регламентирана от Столична община. Тази плоча е фашистки паметник и няма място по улиците на столицата.

Четвърто. Подобно на случая с Български национален съюз, да се отвори съдебно разследване на всички ултрадесни, ултранационалистически, фашистки и неонацистки групировки и организации, чиято идеология и дейности проповядват насилие и омраза на расова, национална, етническа и религиозна основа. Те противоречат на Конституцията и на международните споразумения на България, включително условията за членство в ООН по Парижкия мирен договор от 1947 г. и Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация на ООН от 1969 г. Време е да се адресира коренът на крайно-дясната радикализация, която вирее в обществото ни днес и кулминира в гореописаните нападения.

Пето. Да се вземат ефективни и безкомпромисни мерки срещу всяка проява и проповядване на расизъм, антисемтизъм, ейбълизъм* ислямофобия, хомофобия, трансфобия, ксенофобия и сексизъм/мизогиния - мерки, които целят превенция и справедливост за потърпевшите. Формите на насилие и езикът на омразата са нараснали застрашително в медийните, обществени и политически среди в България. Настояваме институциите да обърнат внимание на това и да предприемат съответните действия.

Шесто. Да се работи принципно, целенасочено и в дългосрочен план за създаване на обществена нетърпимост към човеконенавистните идеологии на фашизма, расизма и ксенофобията, както и за социални условия на равенство и достойнство на всички жители на страната. 

Изразяваме пълна подкрепа на антифашисткия митинг в София под надслов „Без нацисти по улиците ни!“, който ще се проведе на 12 февруари, 2022 г. от 12.30 ч. пред Централната баня в столицата. Приветстваме и ценим борбата на граждански движения, студентски дружества, неправителствени организации и общественици в България и отвъд нея, работещи срещу новите проявления на фашизма, хитлеризма и неонацизма, в защита на принципите на демокрацията и човешките права. Призоваваме широката общественост да се присъедини и да подкрепи антифашисткия митинг в София и исканията изброени в това отворено писмо. 

Ние, като част от българската и международна общественост, сме длъжни да продължим да се борим срещу всеки опит за възраждане, пропагандиране и прослава на фашистки идеологии и практики в България. Ще мобилизираме международни институции, общности и публичност за спиране на тези тенденции, осъдени отдавна и категорично като престъпление срещу човечеството.

*Ейбълизъм: потисничество на хората с увреждания в полза на физически и психически здравите. Важно е да направим паралел с това, че по време на ВСВ евгеникатата (вярвания и практики за „подобряване“ на генетичните качества) достига пик, а с това и потъпкването на човешките права на хората с увреждания. Те биват виждани и третирани като негодни, биват насилствено стерилизирани и дори избивани. Днес този конкретен тип системно потисничество продължава да съществува под други, по-малко видими форми, и го наричаме ейбълизъм. 

Феминистки Мобилизации    Свържете се с автора на петицията