Peticiq.com

СОЦИАЛНА ЗАКРИЛА ЗА СИЛВЕСТЪР ПО ЧЛ.82

Н НАКСУ - НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА КАЧЕСТВО НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ · BG

Подписи (32)

СОЦИАЛНА ЗАКРИЛА ЗА СИЛВЕСТЪР ПО ЧЛ. 82 ПЕТИЦИЯ В ЗАЩИТА НА ЕДНО ДЕТЕ, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ САМО Настоящият казус е подаден за петиция от НАКСУ – Национална асоциация за качество на социалните услуги и е подкрепен и внесен от ПП Възраждане за представяне на брифинг. Това не е просто история за осиновяване. Това е история за едно малко дете, което многократно е било пренебрегвано от системата, която е създадена да го защитава. Това е история за дете, изоставено от биологичната си майка, преминало през ранни години на тежък дефицит на индивидуална грижа и развитие, а след това попаднало в семейство, което не просто го е приело в дома си, а буквално е започнало да възстановява живота му ден след ден. И днес питаме: Ще позволим ли една административна процедура да бъде поставена над психичното здраве, сигурността, привързаността и най-добрия интерес на едно дете? КОЙ Е СИЛВЕСТЪР? Силвестър е дете, което още в най-ранните си години е преживяло многократно прекъсване на сигурността и грижата. По предоставените данни, когато е на малко повече от две години, той попада в професионалното приемно семейство на Миглена Кралева и Милен Кралев в състояние на значително изоставане в развитието. Макар календарната му възраст да е над две години, по своето развитие детето функционира приблизително на ниво между десет месеца и една година. Започва се почти отначало. С дрънкалки. С най-базови занимания. С постоянна стимулация. С грижа. С присъствие. С търпение. Сигурност. Обич. На детето е дадено всичко необходимо за развитието му. Миглена Кралева вижда мащаба на изоставането и взема огромно лично решение: напуска работа и отлага докторската си дисертация, за да се посвети на детето. Не за седмица. Не за месец. Всеки ден. С детето се работи последователно и целенасочено. Развитието му започва да се възстановява. То напредва в речта, общуването, социалните умения, самостоятелността и емоционалната регулация. Там, където е имало дефицит, започва да има развитие. Там, където е имало несигурност, започва да има дом. Там, където е имало изоставане, започва да има напредък. И най-важното: детето изгражда връзка. Силвестър изгражда дълбока привързаност към хората, които реално го отглеждат, успокояват, хранят, лекуват, прегръщат и пазят. За него Миглена и Милен не са „административна мярка“. Те са неговият свят. И ТОГАВА СИСТЕМАТА РЕШАВА, ЧЕ ПРОЦЕДУРАТА Е ПО-ВАЖНА ОТ ДЕТЕТО Силвестър е вписан в системата за пълно осиновяване. Появяват се първи кандидат-осиновители. По данни, предоставени по случая, за тези лица възникват изключително сериозни въпроси относно начина, по който са преминали процедурата за одобрение и са достигнали до съдебно производство. Твърди се, че са безработни, с тежки образователни дефицити и че са били придружавани от пастор, който им е съдействал при попълването на документи. Ние не искаме присъда от улицата. Искаме проверка. И питаме: Как тези лица са били регистрирани като кандидат-осиновители? Кой е оценил родителския им капацитет? Как са преминали подготовката и оценяването? Кой е удостоверил, че отговарят на изискванията? Какви доклади са изготвени? Какви специалисти са ги оценявали? Как са достигнали до съдебно производство? Спазена ли е процедурата? Има ли документи, които могат да дадат ясен и проверим отговор на тези въпроси? Не твърдим предварително, че е извършено престъпление. Не произнасяме присъда. Но когато възникват толкова тежки въпроси около съдбата на едно дете, обществото има право да поиска пълна, независима и прозрачна проверка. А КАКВО СЕ СЛУЧВА С МИГЛЕНА КРАЛЕВА? Жената, която е напуснала работа. Жената, която е отложила докторската си дисертация. Жената, която е поела дете с огромно изоставане в развитието. Жената, която е участвала в ежедневното му възстановяване. Жената, към която детето се обръща с думите: „Мамо, не ме давай.“ На нея, по предоставените данни, е отказана възможност да бъде кандидат-осиновител за конкретното дете заради възрастовата разлика. И тук задаваме най-важния въпрос: КЪДЕ В ЦЯЛАТА ТАЗИ ПРОЦЕДУРА Е САМОТО ДЕТЕ? Действащият чл. 79 от Семейния кодекс действително предвижда възрастови граници между осиновяващ и осиновяван. Но законът не се изчерпва с една цифра и една разпоредба. Процедурата по осиновяване включва и оценка на обстоятелствата от значение за интереса на конкретното дете. Тук правим и едно важно уточнение: действащият чл. 82 от Семейния кодекс не гласи, че детето трябва да живее при човека, с когото има изградена връзка; той урежда предпоставките за пълно осиновяване и вписването в информационната система. Затова запазваме името на гражданската кауза „Социална закрила за Силвестър по чл. 82“, но не приписваме на закона текст, който той не съдържа. Силният правен въпрос е по-широк: оценен ли е реално най-добрият интерес на това конкретно дете и всички обстоятелства, които имат значение за него? Защото едно дете не е папка. Не е номер. Не е административен обект. Не е награда за възрастен. Не е процедура, която трябва просто да бъде „довършена“. Детето е човек. И когато този човек вече има изградена връзка, история, дом, сигурност и фигури на привързаност, държавата е длъжна поне да отговори: Оценена ли е тази връзка? Изследвана ли е? Каква тежест ѝ е дадена? Оценен ли е рискът от нейното разкъсване? ДЕТЕТО ЗАПОЧВА ДА СЕ СРИВА След започване на срещите с нови кандидат-осиновители, по предоставените данни, състоянието на Силвестър се променя рязко. Детето започва да вика през нощта. Плаче, че „чудовището“ ще го вземе. Моли Миглена да го пази. След среща казва: „МАМО, НЕ МЕ ДАВАЙ.“ Събужда се и пита: „Къде отиваме?“ „Искам да си седя вкъщи.“ Не иска дори да му бъде свалена пижамата, защото се страхува, че ще бъде изведено. След поредна среща започва да се държи за ръката на Миглена дори у дома. Пренася играчките си в спалнята. Затваря вратата. Не иска да ходи в хола. Пита: „Нали е заключена вратата?“ „Никой няма да дойде, нали?“ Казва: „Гушкай ме силно.“ И стиска силно човека, когото преживява като своя защита. Започва отново да говори като бебе. Започва отново да се напикава — у дома и в детската градина. Връща се емоционалното хранене. Постоянно иска да яде и казва, че е гладен, дори когато е ял достатъчно. В детската градина плаче за Миглена. По предоставените данни в рамките на един ден бяга от групата шест пъти. Намират го скрит на друг етаж. Крие се от „чудовището“. Търси „Златото“ — името, с което нарича Милен. След срещите се вкопчва с двете си ръце в Миглена и плаче: „НЕ ИСКАМ! НЕ ИСКАМ!“ През нощта вика насън: „НЕЕЕЕ! НЕЕЕЕ!“ След това с часове трябва да бъде държан на ръце. Казва: „Аз слушкам.“ Защото в детската му логика се е появил един от най-тежките възможни страхове: АКО СЪМ ПОСЛУШЕН, МОЖЕ БИ НЯМА ДА МЕ ВЗЕМАТ. По предоставените данни детето стига и до крайни дезорганизирани реакции — пищене, хвърляне на играчки, удряне, събличане напълно голо. И ние питаме: КОЛКО ОЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ СРИНЕ ЕДНО ДЕТЕ, ЗА ДА БЪДЕ ЧУТО? Колко нощи трябва да крещи? Колко пъти трябва да се напикае? Колко пъти трябва да се скрие? Колко пъти трябва да каже „не ме давай“? Колко пъти трябва да се вкопчи в човека, когото възприема като своя майка? Колко придобити умения трябва да загуби? Колко тежка трябва да стане регресията? Кога детето престава да бъде „част от процедурата“ и отново става човек, когото системата е длъжна да защити? НИЕ НЕ ИСКАМЕ ПРИВИЛЕГИЯ. ИСКАМЕ ЗАКРИЛА. Тази петиция не иска съдът да бъде заменен от улицата. Не иска присъда без доказателства. Не иска незаконна намеса. Не иска някой да бъде обявен за виновен предварително. Тази петиция иска нещо много по-просто: СПРЕТЕ. ПРОВЕРЕТЕ. ИЗСЛЕДВАЙТЕ ДЕТЕТО. ЧУЙТЕ ГО. Настояваме за: 1. Незабавна независима оценка на актуалното психично състояние на Силвестър от детски клиничен психолог и детски психиатър, които не са участвали в досегашната процедура. 2. Независима оценка на връзката на привързаност между Силвестър и Миглена и Милен Кралеви. 3. Оценка на риска от тежка повторна травматизация при разкъсване на вече изградената връзка на сигурност. 4. Пълна проверка на всички сигнали за регресия, тревожност, нощни страхове, напикаване, бебешки говор, емоционално хранене, бягства, укриване и крайни поведенчески реакции. 5. Проверка кой и на какво професионално основание е определил тези реакции като „нормални“. 6. Проверка на цялата процедура по оценка и подбор на кандидат-осиновителите, включително документите, обученията, оценките и решенията на компетентните органи. 7. Пълна проверка на причините и правните основания, поради които Миглена Кралева е била лишена от възможност да бъде разгледана като кандидат за осиновяване на конкретното дете. 8. Оценка на всички обстоятелства от значение за най-добрия интерес на Силвестър — не само календарната възраст на възрастните, а реалната връзка, развитието на детето, неговата история, травмите му, актуалното му психично състояние и риска от нова загуба. 9. Недопускане на допълнителни действия, които могат да задълбочат психичното страдание на детето, преди да бъде извършена независима оценка на риска. 10. Пълна институционална отчетност: кой какво е знаел, кога е бил уведомен, какво е предприел и защо. МОЖЕ ДА НЕ МОЖЕТЕ ДА ДОЙДЕТЕ НА ПРОТЕСТ. НО МОЖЕТЕ ДА ПОДПИШЕТЕ. Знаем, че хората са заети. Знаем, че не всеки може да дойде лично. Знаем, че не всеки живее в България. Но тази петиция може да бъде подписана от всяка точка на света. Подписът ви казва само едно: ЕДНО ДЕТЕ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕЧУПЕНО, ЗА ДА БЪДЕ ДОВЪРШЕНА ЕДНА ПРОЦЕДУРА. Подписът ви настоява: детето да бъде чуто; психичното му състояние да бъде независимо изследвано; връзката му с хората, които реално са го отгледали, да бъде професионално оценена; всички съмнения за нарушения да бъдат проверени; най-добрият интерес на Силвестър да бъде поставен над административното удобство. ПОДПИШИ. СПОДЕЛИ. ПОИСКАЙ ОТГОВОРИ. СОЦИАЛНА ЗАКРИЛА ЗА СИЛВЕСТЪР ПО ЧЛ. 82. Защото Силвестър не е преписка. Силвестър е дете. И детето трябва да бъде защитено. Вносител на петицията: НАКСУ – Национална асоциация за качество на социалните услуги С обществена и институционална подкрепа за поставяне на случая на брифинг от ПП „Възраждане“. Подписвайки настоящата петиция, настоявам за незабавна независима оценка, пълна проверка на случая и поставяне на най-добрия интерес, психичното здраве и сигурността на детето Силвестър над всяко формално и административно удобство.

Споделете тази петиция

Помогнете на тази петиция да събере повече подписи.

Поставете връзката в съобщение и я изпратете на приятели, които биха могли да подпишат.




Платена реклама

Създаването и подписването на петиции в Peticiq.com винаги е безплатно. Ако искате да направите повече за тази кауза, можете да закупите реклама, която ще показва тази петиция на повече хора, които може да искат да я подпишат. Научете повече...

Изберете бюджет

Peticiq.com ще показва тази петиция на 3,000 души.

Начин на плащане
PayPalGoogle PayApple PayКредитна карта