ЗА ИЗПРАВЯНЕ НА ПРЕПОДАВАНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

ПОДПИСКА ЗА ИЗПРАВЯНЕ НА ПРЕПОДАВАНИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

Всички знаем, че когато за един научен факт се съществуват няколко (повече от едно) предположения, здравият, разумен, НАУЧЕН подход изисква дълбок разбор на наличните обстоятелства, находки, извори и факти, преди някое от висящите предположения да бъде възприето, като „ОФИЦИАЛНО“ или дори - като „РАБОТНО“. Още повече, ако предметът на научно търсене съставлява толкова важен и личен въпрос, като произходът на народността ни.

Не така се прилага вече повече от век, общовъзприетия в други случаи научен метод на установяванена научно познание, когато става дума за ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ.

Въпреки ясно видното ОТСЪСТВИЕ НА ИСТОРИЧЕСКИ ПОДРЕДЕНИ ФАКТИ И ИЗВОРИ, представители на държавните учреждения в Република (по-рано и Царство) България, упорито подържат невероятната и НЕДОКАЗАНА хипотеза за „тюркския произход на българите“.

Тази хипотеза е ненаучна и невероятна, защото:

  1. Съществуват изключително малко (всъщност – единични) и изключително слаби податки за възможност на това предположение (за „тюркския произход“) и МНОЖЕСТВО факти и обстоятелства в обратна посока, а именно – че старите българи са били индо-европейци, говорещи един или няколко стари индо-ирански езика (тракийски, славянски, български). – Не са открити достатъчно общи езикови находки, етнографски, културни (песни, обичаи, облекло, прически, бит и др.), имена... НИЩО, послужи за подържане живота на такава невероятна хипотеза („за тюркския произход“) повече от 100 години!
  2. Предположението за „тюркския произход“ не издържа на разбора на здравия разум – на общата житейска логика, защото е дълбоко противоречиво. Това предположение си противоречи до степен, да се самоопровергава, дори при повърхностен преглед: Не е вероятно старите българи да са говорли до 7-8 век „тюркски“ език който през 9 век вече е бил напълно изчезнал, след което България да попадне под подавляващ езиков натиск на османските турци и през протеклите около 700 и повече години съвместно битуване, българите да не са си „припомнили“ нищо от стария си „тюркски“ език! Напротив – българите остават напълно обособени отделни от съвместно живеещите с тях турци и непрекъснато подчертават отликите си с тях. Не съществува сериозна вероятност „малка дива орда пра-българи“ да победят и завладеят „морето от славяни“, което току що е показало своята военна и числена мощ на Източната Римска империя, „завладявайки и заселвайки се“ в нейните Европейски простори. Не съществуват дори и най-малки прилики в културно, битово, духовно, антропологично и т.н. отношение, между истинските тюркски народи в Азия и българите, с известно изключение на вече асимилираните (силно примесени) българи, обитаващи днешните предели на някогашната Волжка България.
  3. Всички задълбочени изследвания: етнографски, ономастични, археологически, езиковедски, антропологически и др. ВОДЯТ ДО УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ СТАРИТЕ БЪЛГАРИ, КОИТО НИ Е НАТРАПЕНО ДА НАРИЧАМЕ С ИЗКУСТВЕНИЯ ТЕРМИН „ПРА-БЪЛГАРИ“ СА БИЛИ ЕВРОПЕИДИ С ИНДО-ИРАНСКО ПРОИЗХОЖДЕНИЕ, КОЕТО ВКЛЮЧВА И ТРАКИЙСКАТА (ТРАКО-ИЛИРИЙСКАТА) НАРОДНОСТ. – Тук се включва непредубедения разбор на ВСИЧКИ известни на науката изображения на българи от т.н. „ПЪРВО“ (а всъщност – поредно) Българско Царство; разбор на строителните умения (крепости, укрепления, военни съоръжения); разбор на военните умения; разбор на езиковите и именни находки; разбор на фолклора и вярванията; разбор на самосъзнанието на българите; разбор на писмените извори от съвременници (3-10 век) и от по-късни автори и т.н.
  4. Съществуват САМО ДВА средновековни "оригинални" писмени извора, в които българите са оприличени на народ с „турско произхождение“. И двата са гръцки. По-новият от тях просто е цитирал по-стария. По-старият автор, сочещ българите за „тюрки“ или "турци" - никой не пояснява разликата, е недостоверен по простата причина, че това е автор НЕПОЗНАВАЩ НИТО ЕЗИКА, НИТО ОБИЧАИТЕ, НИТО БИТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ и е представител на техни вражески настроени среди (елински). Според пишещият тези редове, старият гръцки извор, поради известната сред елините неграмотност спрямо другите народи и непознаване на чужди езици, се е подвел при своето определяне за естеството на тогавашните българи със самоназванието на НЯКОГАШНИТЕ и ДНЕШНИ ТОРЛАЦИ – българи от днешна Западна България, днешни Сърбия, Косово и Македония и някогашни поданници на Аварското княжество (аварите също не са "тюрки", а голяма част от тях са били поданни българи, други славяни и маджари, а останалите - други племена остатъци от хунската империя).
  5. Съществуват НЕИЗБРОИМО МНОЖЕСТВО СТАРИ И ПО-НОВИ ИЗВОРИ, сочещи за етнически произход на българите в индо-иранска посока. –Такива са ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СТОТИЦИ домашни и чуждестранни писания на: старогръцки, латински, маджарски, арабски, арменски, руски, арабски, грузински и ... други.
  6. "Официалната българска наука" признава и познава ЧЕ В СТОТИЦИ познати ни писмени извори от древността до възраждането, българите са били наричани: скити, готи (гети), гепиди, мизи, хуни, славяни, българи, загорци, и дори - панонци. САМО НЕ И ТУРЦИ, ТАТАРИ ИЛИ ТЮРКИ!!!
  7. Съществуват множество сериозни изследователи от 19-20-21 век, които подробно и последователно доказват на основата на МНОЖЕСТВО СЪВПАДАЩИ СИ ИЗВОРИ, че старите българи имат много по-древно произхождение, както и че те ВИНАГИ СА БИЛИ ЕВРОПЕЙЦИ. Такива са Г. С. Раковски, П. Хилендарски, д-р Ганчо Ценов, Ст. Чилингиров, Георги Сотиров, Петър Добрев, братя Гайдарски и много, много др. – невъзможно е да бъдат изброени всички те. Към тях се причисляват и множество чуждестранни автори.
  8. Зад убеждението за правотата на автохонния произход на днешните българи (стари жители на Балканите и Северното Причерноморие) стоят с уважението, което питаем към тях и редица българи, които не са историци по занятие. Това са множество наши възрожденици (нечленуващи в т.н. „Българско книжовно дружество), а също и личности от българския Двадсети век, като: Учителя П. Дънов, Вангелия Гущерова (Ванга), Людмила Живкова (Председател е на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър от 1975 г. до смъртта си през 1981.) и др.
  9. Съществуват няколко западно европейски писмени извора, сочещи пряка генетична връзка на българите от т.н. „Второ Българско царство“ и старите трако-илирийци, чак то Омировите троянци и мирмидонците на Ахил. Към тях можем да прибавим и Йоан Малала, а също и пряко самите Омирови писания ( в оригинал писани на тракийски, преведени на елински около 7 века, след смъртта на Омир – по данни на старите хроники, приведени от Хронологията на Древните царства, съставена от Сър Исаак Нютон).
  10. Грешката за „тюркския произход“ на старите народи от Източна Еевропа: хуни, авари, печенеги, кумани, води до същите катастрофални последици , но в общоевропейски мащаб!... Множество стари автори упорито показват, че: Атилла е бил гепид, начело на гепиди, гети (готи = българи) и други тракийски или още - „скитски“ племена... Аварите са единородни с хуните и гетите, т.е. – траки, сиреч – по-късно, българи. Куманите са високи, руси и нямат нищо общо с турците, тюрките (измислена разлика) и т.н. Същите са по-скоро – скити или източни славяни (наследници на сармати). Скитите са основно индо-ирано-говорящи племена, сред които и старите българи, гети (хети), гепиди, а по-късно наречени хазари (козари), по гръцки – агацири и т.н. Истинските тюрки пък и до днес се самонаричат с названието „кипчак“. Този ненаучен рецидив води до тежки последствия върху нашата историография, които можем да преодолеем, само решавайки ядката на въпроса: произходът на българите или като начало, изхвърляйки напълно от работната маса и от учебниците, несъстоятелната „про-тюркска теория“!

Този списък от основания за несъстоятелността на „тюркската теория“, може да изпълни не по-малко от десетина страници и то -  без да се навлиза в подробен разбор.  Към него се прибавя и натрапения ни „Тангризъм“, който се разминава със истинските ни обичаи и битови вярвания на народа ни от древността - до днес.

Как е възможно при такова наличие на преки и косвени доказателства за индо-европейския ни произход, да търпим натрапеното от някого или по грешка, изобщо неподкрепено от доказателства и здрав разум, допускане за азиатски (по раса и култура), етнически чужд ни „произход“, подкопаващ напълно, както самочувствието ни, като народ, така и възможността ни да видим истинското си място в Света и сред останалите древни и съвременни народи?!

Как е възможно и кому е нужно, сами да отричаме очевидното, свое наследство?!

 

Нека променим това, днес! Нека отворим очите си за истината по този въпрос! Нека учим и децата са на онова, което е вярно и бъдем достойни за него!

 

Нека започнем с това усилие, да внесем искане за преразглеждане на този важен за всички ни въпрос, пред нарочните учреждения на Република България!

Нека в учебниците ни влезе една смислена, зряла разработка за нашия произход, основана на всички обективни и вече натрупани до днес, научни доказателства за произхода на старите българи, изучавайки в училищата и висшите образователни учреждения една ИСТИНСКА НАУЧНА ТЕОРИЯ ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ПРОИЗХОД!

Старите българи (1-9 в сл. Хр.) са били, като нас: говорели са език подбен на нашия, живели са В Източна Европа, Мала азия и Причерноморието, изглеждали са подобно на нас и ние носим техните гени, песни, обичаи и вярвания до днес.

Искания:

  1. Да бъде внесена в срок до по-следващата учебна година (2013-2014) г. нова програма в учебниците по история, в която да се преподават обективни изследвания върху произхода на българския народ, такива, каквито са общоизвестни у нас и по света.
  2. Да се обяви досегашната „про-тюркска“ теория за произхода на българи, хуни, маджари, кумани, печенеги, казари и авари – за дълбоко погрешна или поне за НЕДОКАЗАНА. Това да стане, както в учебниците по история, така и в офицално изявление на съответните учреждния иинститути на БАН, съвместно с Министерство на народното образование и Министерство на културата.
  3. Да се назначи пълно и цялостно изследване на всички известни древни и средновековни извори, касаещи произхода на българите и да се определи срок, в който съответният институт на БАН да се произнесе с мнение, в което да бъдат отразени само мотивирани схващания.
  4. Да се обяви на световната научна общност, така създаденото и обосновано виждане по повдигнатия въпрос.